Решение по КНАХД №1205/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от И. З. С. от [населено място], чрез адв. Р., против Решение № 80/15.04.2025 г. на ДРС, постановено по НАХД № 20253120200043/2025 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено НП № 24-8703-001757/9.12.2024 г. на Началник Сектор „Специализирани полицейски сили“ при ОД на МВР - Варна, с което на С. за нарушение по чл. 104а от Закона за движение по пътищата ЗДвП/, на основание чл. 183 ал. 4 т. 6 от с.з. е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лева и за нарушение по чл. 139 ал. 2 т. 3 от ЗДвП, на основание чл. 185 от с.з. е наложено административно наказание – глоба в размер на 20 лева.

Касаторът сочи, че решението на ДРС е незаконосъобразно, постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Поддържа, че неправилно въззивния съд е преценил, че макар и на С. да са съставени два АУАН за едно и също нарушение, от един и същи полицейски служител, то на същия следва да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност. Сочи, че първия съставен АУАН следва да бъде анулиран и едва след това да бъде съставен АУАН Серия GA № 1406923/23.11.2024 г. Това не е сторено, като по този начин е нарушено правото на защита на санкционираното лице. Неправилно ДРС е приел, че в тежест на оспорващия е да установи твърдените от него факти. Констатациите на АНО не са доказани в хода на съдебното производство, безкритично са кредитирани свидетелките показания. Счита, че не е установено извършването на двете нарушение, поради което моли да се отмени касираното решение и потвърденото с него НП.

Ответникът по касационната жалба – Началник Сектор „Специализирани полицейски сили“ при ОД на МВР - Варна, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по основателността на жалбата.

Представителят на ВОП счита, че жалбата е неоснователна, а касираното решение правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено.

Административен съд – Варна, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши касационна проверка на обжалваното решение, с оглед наведеното с жалбата касационно основание и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, установи следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна поради следното:

Районният съд е приел, че на 23.11.2024 г. свидетелите Х. и Ф. – служители в ОД МВР – Варна, сектор СПС изпълнявали служебните си задължения в района на [населено място], обл. Варна. Около 11:10 ч., патрулирайки из града, те забелязали движещ се по [улица]л.а. [Марка], с рег. № [рег. номер], чийто водач говорил по мобилния си телефон, докато управлявал автомобила. Чрез светлинен и звуков сигнал контролните органи спрели автомобила за проверка, при която се установило, че водач на същия е С.. В автомобила нямало пожарогасител, поради което на водача бил съставен АУАН серия GA № 1406922 за двете констатирани нарушения, акта бил подписан от водача без възражения. В законоустановения срок срещу съставения АУАН постъпили писмени възражения от нарушителя, които били приети за неоснователни, за което той бил уведомен писмено, след което било издадено НП.

При постановяване на решението си, като е обсъдил събраните по делото доказателства, въззивният съд е достигнал до изводите, че АНП е проведено в съответствие с административнопроизводствените правила; АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в предвидените от закона срокове, налице е единство между фактическо и юридическо обвинение; правилна е дадената квалификация на деянията, като вменените нарушения се установяват по безспорен начин от събраните по делото доказателства. Съдът е приел, че показанията на разпитаните по делото свидетели са добросъвестни, последователни и от тях се установява, че водача при управлението на МПС е използвал мобилен телефон, без наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. Жалбоподателят не е ангажирал каквито и да е доказателства, за автомобилът му е бил оборудван с пожарогасител, както и че не е използвал телефона си при управлението на МПС. По отношение твърденията на С., че са му съставени два АУАН за едно и също нарушение ДРС преценил, че са извършени две нарушения и правилно е санкционира и за второ поредно нарушение на чл. 104а от ЗДвП. По тези доводи НП е потвърдено.

Обжалваното решение настоящата инстанция намира за правилно и законосъобразно. Не са налице наведените касационни основания. При постановяване на решението районният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуални правила, извършил е цялостна проверка на обжалваното НП съгласно задължението по чл. 312 и чл. 313, ал. 1 от НПК, приложими по препращане от чл. 84 от ЗАНН. В тази връзка е изследвал дали АУАН и НП са издадени при спазване разпоредбите на ЗАНН и съответстват на изискванията за съдържанието им, като е направил законосъобразен извод, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването на обжалвания акт.

Районният съд не е нарушил и процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства; обсъдил е същите /както писмени така и гласни/. В мотивите към решението, е направено подробно изложение на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящия съдебен състав, като съобразени с приложимите материално-правни разпоредби.

Съдът не споделя доводите на касатора, че показанията на разпитаните по делото полицейски служители са приети безкритично. От разпита на двамата свидетели е установено, че по време на управлението на МПС С. е използвал мобилния си телефон, дали е водил разговор по време на шофирането или го е използвал за да извършва други действия с него е без значение, доколкото и в двата случая е налице използването на мобилен телефон по време на управление на превозно средство.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Това нормативно установено положение има за последица разместването на доказателствената тежест в процеса, при което нарушителят е този, който по пътя на пълно и главно доказване следва да опровергае съдържащите се в АУАН констатации, свързани с нарушението. Касаторът не е ангажирал доказателства, установяващи противното. Описаните факти в АУАН и НП са подкрепени пред районния съд от показанията на свидетели очевидци. При преценка на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, с оглед на фактически извършени действия от наказаното лице сочат на извършени нарушения от обективна и субективна страна и осъществяват състава на вменените 2 нарушения.

Настоящия съдебен състав не споделя доводите на касатора, че на С. са съставени два АУАН и две НП за извършено нарушение на една и съща дата и на едно и също място, както и че първия съставен АУАН следва да бъде анулиран, а правото му на защита е нарушено. От приложените по делото гласни доказателства и издадените два броя НП на С. се установява, че на 23.11.2024 г. в 11.10 ч. е спрян за проверка от полицейски служители, след като е установено, че в [населено място], по [улица]използва мобилен телефон по време на управление на превозно средство. На С. е извършена проверка, след което водача отново е предприел управление на МПС, при което отново използвал мобилния си телефон, като това е сторил в 12.18 ч. в [населено място] на [улица]. Правилни са изводите на ВРС, че С. е извършил две нарушения. Отделно от това не са налице условия за анулиране на АУАН GA № 1406922. Соченото от касатора решение на ВРС, постановено по НАХД 1548/2024 г. касае различна фактическа обстановка и е неотносимо към настоящия спор.

Видно от гореизложеното обжалваното решение не страда от посочените в касационната жалба пороци, което обуславя липсата на касационни основания за отмяна по чл. 348, ал. 1 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. При извършената извън обхвата на касационната жалба служебна проверка на обжалваното решение, не се установиха пороци във връзка с неговите валидност и допустимост, поради което същото следва да се остави в сила.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 3 АПК ответникът по касационната жалба има право на разноски. Претенцията е своевременно заявена и доказана в размера на 80 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, "Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административния акт е благоприятен, има право на разноски". От изложеното следва, че в полза на АНО, следва да бъдат присъдени разноски за юрк. възнаграждение, което съдът определи в размер на 80 лева, които следва да бъдат заплатени от касатора на АНО. Касаторът следва да бъде осъден да възстанови направените разноски в пълен размер.

Водим от горните съображения, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 80/15.04.2025 г. на ДРС, постановено по НАХД № 20253120200043/2025 г. по описа на същия съд.

ОСЪЖДА И. З. С., от [населено място], с [ЕГН] да заплати на ОДМВР Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.