Р E Ш Е Н И Е
№ 13.07.2020 г. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на единадесети юни две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
Секретар: НИНА КЪНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА
гражданско дело № 593 по описа
на съда за 2020 година,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК във връзка с чл. 439 ГПК.
Ищцата М.Х.Х. твърди, че е
длъжник по изпълнително дело 3678/2018г. по описа на ЧСИ Гергана Илчева,
образувано на 06.12.2018г. въз основа на изпълнителен лист с взискател –
ответника, издаден по ч.гр.д. 4641/2015г. по описа на РС – Стара Загора.
Ищцата излага подробни
съображения за изтекла тригодишна погасителна давност, поради което твърди, че
вземанията на ответника са погасени по давност. Позовава се на съдебна практика
в тази насока.
Искането на ищеца до съда е
да се признае за установено, че не дължи
на ответното дружество „МАКС КОЛЕКТ” ООД, поради изтекла погасителна давност,
сумата 39,79 лева за главница по фактура №********** от 01.09.2012г. за
предоставяне на услугата мобилен достъп до интернет по Договор № DE*********/21.12.2011г.,
сумата 231,70 лева - неустойка от 17.09.2012г. до 21.12.2013г., сумата 12,14
лева - лихва за забава върху главницата от 17.09.2012г. до 15.09.2015г. и
законна лихва върху главницата от 16.09.2015
г. до изплащане на вземането, както и сумата 325 лева разноски по
заповедното производство, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. 4641/2015г. по описа на РС – Стара Загора и е образувано
изпълнително дело 3678/2018г. по описа на ЧСИ Гергана Илчева с рег. номер 765 и
район на действие – Окръжен съд – Стара Загора. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК
ответното дружество „МАКС КОЛЕКТ” ООД е подало отговор, с който оспорва
предявения иск. Твърди, че погасителната давност е 5 години и че не е изтекла,
тъй като е била многократно прекъсвана. Цитира многобройна съдебна практика в
тази насока. Претендира разноски.
Въз основа на
гореизложеното, моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищцата,
чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба по изложените в нея
доводи.
В съдебно заседание
ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител. Депозира
становище по делото за неоснователност на предявения иск.
При така
установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 4641/2015г.
на РС – Стара Загора, съдът е издал в полза на „МАКС КОЛЕКТ” ООД против М.Х.Х.
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за сумата в размер на
39,79 лева – главница, представляваща неизплатено задължение по
фактура №********** от 01.09.2012г. за предоставяне на услугата мобилен достъп
до интернет по Договор № DE*********/21.12.2011г., с 231,70 лева неустойка от 17.09.2012г. до
21.12.2013г., с 12,14 лева лихва за забава върху главницата от 17.09.2012г. до
15.09.2015г. и законна лихва върху главницата от
16.09.2015 г. до изплащане на вземането,
както и сумата 325 лева - разноски по делото. Видно от разпореждане на съдията
- докладчик от 11.12.2015г. по горепосоченото частно гражданско дело, същият е
разпоредил съобщението до длъжника за издадената заповед да се приложи по
делото, на основание чл.47, ал.6 ГПК и да се счита редовно връчено на
02.12.2015г. (т.е. заповедта за изпълнение е влязла в законна сила на
17.12.2015г., с изтичането на двуседмичния срок за възражение, считано от
02.12.2015г.). Пак видно от същото дело, съдията – докладчик на 06.01.2015г. е
разпоредил да бъде издаден изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Видно от приложеното изпълнително дело № 3678/2018г. по описа
на ЧСИ Гергана Илчева, на 06.12.2018г. е образувано изпълнителното дело въз
основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 4641/2015г. на РС – Стара
Загора и по молба от 06.12.2018г. на „Макс Колект“ООД, с която взискателят е поискал
да бъде извършено имуществено проучване на длъжника, налагане на запор на
вземания и моторни превозни средства на длъжника и насрочване на опис на
движимите вещи на длъжника, които се намират в дома му.
При
така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира
следното:
Съгласно чл. 116, б.“в“ ЗЗД давността се
прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, като в ТР № 2/2013 г. от
26.06.2015 г. на ОСГТК подробно са разяснени кои са тези действия, прекъсващи
давността.
Съгласно Тълкувателното
решение искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ (каквото представлява искането за
налагане на запор) прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да
го приложи.
От събраните по делото доказателства се
установи, че изпълнителният лист е бил издаден въз основа на влязла в сила на 17.12.2015г.
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 41 ГПК, а молбата на
ответника за образуване на
изпълнителното дело с посочване на конкретен изпълнителен способ е била
подадена на 06.12.2018г., когато е било образувано и изпълнителното дело.
Следователно от датата на влизане в сила
на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК до датата на подаването на молбата на
ответника за образуване на
изпълнителното дело с посочване на конкретен изпълнителен способ, не са
изтекли три години, както неоснователно се твърди в исковата молба. Оттук
следва, че процесните вземания не са погасени по давност.
Всъщност спорен въпрос в съдебната практика е дали давността е тригодишна или
петгодишна, когато се касае за вземане за периодично плащане, за което е
издадена заповед по чл. 410 ГПК, а не е проведено същинско съдебно
производство, но доколкото в случая този въпрос не се отразява на изхода на
делото, тъй като към момента, в който е прекъсната давността не е била изтекла
дори кратката тригодишна давност, то настоящият съдия – докладчик намира за
ненужно да излага своето виждане по този въпрос.
Предвид гореизложеното, предявеният иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените по делото
разноски за възнаграждение за един адвокат в размер
на 650 лева (виж л. 17 от делото). Възражение по чл. 78,ал.5 ГПК не е направено
по делото от другата страна, поради което съдът не може служебно да се
произнася по този въпрос.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от М.Х.Х., ЕГН **********,
с адрес
***, против „МАКС КОЛЕКТ” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Христо Ботев 17, етаж 1 над партер, офис 208, иск за признаване за установено, че М.Х.Х.
не дължи на „МАКС КОЛЕКТ” ООД сумата 39,79 лева - за главница по фактура № **********
от 01.09.2012г. за предоставяне на услугата мобилен достъп до интернет по
Договор № DE*********/21.12.2011г., сумата
231,70 лева - неустойка от 17.09.2012г. до 21.12.2013г., сумата 12,14 лева -
лихва за забава върху главницата от 17.09.2012г. до 15.09.2015г. и законна
лихва върху главницата от 16.09.2015 г.
до изплащане на вземането, както и сумата 325 лева - разноски по заповедното
производство, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4641/2015г. по описа на РС – Стара
Загора и е образувано изпълнително дело № 3678/2018г. по описа на ЧСИ Гергана
Илчева с рег. номер 765 и район на действие – Окръжен съд – Стара Загора, поради това че вземанията за тези суми са
погасени по давност, като неоснователен.
ОСЪЖДА М.Х.Х.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „МАКС КОЛЕКТ” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Христо Ботев 17,
етаж 1 над партер, офис 208, сумата в
размер на 650 лева,
представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Стара Загора
в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: