ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 100
гр. Бургас , 20.05.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесети май, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова
Диамандиева
Членове:Калина С. Пенева
Кремена И. Лазарова
като разгледа докладваното от Калина С. Пенева Въззивно частно гражданско
дело № 20212000500209 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.248, ал.3 от Гражданския процесуален кодекс.
Постъпила е частна жалба от „Еликон“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Цветна градина“ №15, ет.3,
представлявано от управителя Красимир Моллов, чрез адв. Б.З., АК-С., срещу
определение № 260241/29.01.2021 год. по гр.д.№1058/2019 год. по описа на
Бургаския окръжен съд, в частта, с която е осъдено „Еликон“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Цветна
градина“ №15, ет.3, представлявано от управителя Красимир Моллов, чрез
адв. Б.З., АК-С. да заплати на „Таурус 2001“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Фердинандова“ №43, ет.4,
представлявано от управителя Ангел Грудев Ангелов разноски по
гражданско дело № 1058/2019 г. по описа на Окръжен съд - Бургас в размер
на 8611,95 лв.
Твърди се, че обжалваното определение е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния
закон, при неправилна преценка на доказателствата за плащане на адвокатски
възнаграждения и при неправилна преценка относно възражението за
1
прекомерност. Твърди се, че по делото не са представени доказателства за
направени от „Таурус 2001“ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение, а
ако се счете че са представени, разноските следва да бъдат намалени тъй като
са прекомерни, в какъвто смисъл е въведено валидно възражение, което
следва да бъде уважено. Твърди се, че няма основание за присъждане на
разноски за защита по евентуално предявения иск с правно основание чл.124
от ГПК, а по предявения главен иск по чл.496, ал.3 от ГПК разноските са
определени при неправилна преценка за цената на иска. Твърди се, че искът
по чл.496 от ГПК е неоценяем, евентуално – за база следва да се вземе
данъчната оценка на имота, а не цената постигната при публичната продан,
която е четири пъти по-висока. Изложени са съображения, че разноски в
полза на ответника не се дължат и поради обстоятелството, че съдът с оглед
преценката за недопустимост е следвало да прекрати производството още при
завеждането на исковата молба, като от недобросъвестното поведение на съда
по прекратяване на производството след размяната на книжа, на ищеца са
причинени вреди. Сочи се, че окръжният съд е следвало да се произнесе по
молбата за присъждане на разноски преди изпращане на делото на ВКС, а
произнасянето му след връщане на делото от ВКС е недопустимо. Направено
е искане за отмяна на определението в обжалваната част и за отхвърляне на
молбата подадена от „Таурус 2001“ЕООД за присъждане на разноски,
евентуално - за намаляване на размера на заплатеното адвокатско
възнаграждение до минимума по чл.9, вр. чл.7 от Наредба №1 за МРАВ, при
приемане на иска по чл.496 от ГПК за неоценяем.
В дадения срок не е постъпил отговор от насрещната страна „Таурус
2001“ЕООД-Бургас.
Определението не е обжалвано в частта, с която молбата по чл.248, ал.1
от ГПК е отхвърлена за разноските над присъдения размер от 8611,95 лв. до
претендирания размер от 9000 лв.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и
правна страна:
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу акт на
2
съда за който е предвидена възможност за въззивно обжалване и е
ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, частната жалба е ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваното определение е валидно като постановено от законен
съдебен състав в рамките на правомощията му и е допустимо, като
постановено по допустимо искане по чл.248, ал.1 от ГПК за допълване на
прекратително определение на първоинстанционния съд, в частта му за
разноските.
Ищецът „Еликон“ ООД, ЕИК ********* е сезирал Бургаския окръжен
съд с два обективно съединени иска при условията на евентуалност: главен
иск с правно основание чл.496, ал.3 от ГПК – за установяване на
недействителността на публична продан обективирана в постановление за
възлагане на недвижим имот и по чл.124 от ГПК – отрицателен установителен
иск за собственост относно същия недвижими имот, предмет на главния иск.
Исковете са предявени срещу ответниците ЕФГ “Билд груп“ЕООД, „Таурус
2001“ЕООД и „Динстрой 16“ЕООД.
Постъпил е отговор на исковата молба от единия от ответниците
„Таурус 2001“ЕООД.
След постъпване на отговора, с определение № 101/10.01.2020 год. по
гр.д.№1058/2019 год. по описа на Бургаския окръжен съд е върната исковата
молба и приложенията към нея на „Еликон“ ООД, ЕИК ********* и е
прекратено производството по делото.
В срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК е постъпила молба вх.
№1118/20.01.2020 год. по описа на БОС, от единия от ответниците по
предявените искове – „Таурус 2001“ ЕООД, с която е поискано допълване на
прекратителното определение на БОС в частта за разноските с присъждане в
полза на ответника на направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 9000 лв.. С влязлата в сила част от обжалваното
определение е отхвърлена молбата за сумата над 8611,95 лв. до
претендирания размер от 9000 лв., поради което настоящият съд е сезиран да
3
се произнесе за разноските на ответника за адвокатско възнаграждение до
размера от 8611,95 лева.
С отговора на молбата, подаден от ищеца по исковете „Еликон“ООД, е
направено искане за оставянето й без уважение, евентуално- направено е
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение претендирано
от молителя.
Ищецът „Еликон“ ООД е подал в срока за обжалване частна жалба
срещу прекратителното определение на БОС, като делото е било изпратено на
БАС за произнасяне по частната жалба, преди произнасянето на съда по
молбата по чл.248, ал.1 от ГПК. С определението си №420/24.06.2020 год. по
гр.д.№ 153/2020 год. по описа на Бургаския апелативен съд /БАС/, последният
е оставил без уважение частната жалба. Последвало е обжалване от
„Еликон“ООД с частна касационна жалба, като с определение №29/21.01.2021
год. по ч.гр.д.№ 3366/2020 год. по описа на ВКС, 3-то гр. отд. частната
касационна жалба на „Еликон“ООД срещу определението на Бургаския
апелативен съд е оставена без уважение.
Бургаския окръжен съд, се е произнесъл по молбата за допълване на
определението в частта за разноските с обжалваното определение на
29.01.2021 год. - непосредствено след връщането на делото от ВКС.
Произнасянето на окончателното определение на касационната инстанция по
ч.гр.д.№ 3366/2020 год. по описа на ВКС не внася промяна в прекратителния
ефект по предявените от „Еликон“ООД искове, което е взето предвид от
окръжния съд при разглеждане на молбата с правно основание чл.248, ал.1 от
ГПК. Изчакването на окръжния съд на влизането в сила на прекратителното
определение и последващото произнасяне по молбата за допълване на
определението в частта за разноските, макар и непредвидено изрично в закона
като възможност за процесуално поведение на съда, не представлява
процесуално нарушение водещо на това основание до недопустимост или
неправилност на постановения съдебен акт.
Съгласно разпоредбата на 125 от ГПК искът е предявен с постъпването
на исковата молба в съда. От този момент възниква и процесуалното качество
на страните като ищец и ответник, които имат в еднаква степен право на
4
защита в процеса /чл.8 и чл.9 от ГПК/. Законът поставя императивно
изискване съдът да следи служебно за наличието на положителните
процесуални предпоставки и липсата на отрицателните предпоставки за
надлежното упражняване на правото на иск от момента на предявяването на
иска до приключването на делото, но не задължава съда да извърши
прекратяване на производството в точно определен момент. Прекратяването
на производството по недопустима искова молба може да бъде извършено от
съда според обстоятелствата за всеки конкретен случай, както към момента на
подаването й, така и в по-късен момент ако поставеният за разглеждане
процесуален въпрос е преценен като дискусионен и изпълнението на
задължението на съда за осигуряване на ефективно упражняване на правото
на защита на всички страни в процеса предполага предоставяне на
възможност за изразяване на становище и от ответниците по предявен иск. В
този смисъл спазването на принципа на състезателно начало по чл.8 от ГПК
изисква процесуално поведение от съда за осигуряване на адекватна
възможност на страната да се запознае с исканията и доводите на насрещната
страна, с предмета на делото и неговото движение, както и да изрази
становище по тях, а съгласно чл.78 от ГПК отговорността за разноски на
страните по делото е обусловена само от техните процесуални действия, не и
от тези на съда.
Предвид горното, неоснователни са възраженията на частния
жалбоподател за недопустимост на определението в обжалваната част поради
ненавременно произнасяне на съда по молбата по чл.248, ал.1 от ГПК и
поради вредоносно поведение на съда по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.4 от ГПК ответникът има право на
разноски при прекратяване на делото. Молителят „Таурус 2001“ЕООД, в
качеството му на ответник бранещ се срещу предявените срещу него искове
от „Еликон“ООД е депозирал писмен отговор, чрез процесуален
представител адв. Б. С отговора е направено искане за присъждане на
разноските по делото. Приложено е адвокатско пълномощно и договор за
правна защита и съдействие с отразяване, че договореното адвокатско
възнаграждение е в размер на 7500 лв. без ДДС, от което сумата от 7500 лв.
е платена в брой към момента на сключване на договора на 17.09.2019
год. Представена е и фактура издадена по договора на същата дата, от
5
доставчик – адвоката, с получател - „Таурус 2001“ЕООД, на обща стойност
9000 лв. от които 7500 лв. основа и 1500 лв. ДДС, като е отразен срок за
плащане на 18.09.2019 год. Съгласно посоченото в договора за правна защита
и съдействие плащането на основата от 7500 лв. е било извършено на
17.09.2019 год., поради което срокът за плащане посочен във фактурата -
18.09.2019 год. явно се отнася за начисленото ДДС в размер на 20% - т.е. за
сумата от 1500 лв., за която не са приложени доказателства по делото, че
е била платена от молителя. Ето защо и съгласно разясненията по т.1 от ТР
№6/06.11.2013 год. по ТД 6/2012 год. на ОСГК, за присъждане само на
заплатените от страната разноски, за които своевременно са представени
доказателства за плащане, съдът приема, че доказаният размер на
направените от ответника „Таурус 2001“ЕООД разноски е сумата от 7500
лв. Отразяването в договора за правна защита и съдействие на извършено
плащане в брой има характера на разписка за плащането на отразената сума и
е валидно доказателствено средство, поради съдът не споделя възражението
на частния жалбоподател, че не са налице доказателства за заплащане на
разноски от страна на молителя за сумата от 7500 лв. Възражението за
непредставени доказателства за плащане се явява основателно само за сумата
от 1500 лв.- начислено ДДС по фактурата.
Към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие
действащи са редакциите на чл.7, ал.2, т.4 и чл.9, ал.1 от Наредба № 1 за
МРАВ съгласно изменението с ДВ бр.84 от 2016 год., тъй като предходното
изменение на чл.7 от 2014 год. е отменено с решение на ВАС влязло в сила на
23.05.2017 год., а изменението с ДВ бр.84 от 2016 год. към релевантния
момент не е отменено. По тези правила минималното адвокатско
възнаграждение за всеки от исковете в случая е 830 лв. плюс 3% за горницата
над 10 000 лв. от обжалваемия интерес, а за изготвяне на писмен отговор по
искова молба без процесуално представителство е предвидено
възнаграждение в размер на ¾ от възнаграждението по чл.7, но не по-малко
от 300 лв.
Неоснователно е възражението, че възнаграждение се дължи и следва да
се определи само за главния иск, не и за евентуалния. Режимът за базата за
определяне на дължимата държавна такса и за адвокатските възнаграждения
не е еднакъв. В случая за предявените с една искова молба два обективно
6
съединени иска при условията на евентуалност, когато се защитава един
интерес се дължи държавна такса само за главния иск, но не така е разрешен
въпроса с адвокатското възнаграждение. Разпоредбата на чл.2, ал.5 от
Наредба № 1 за МРАВ сочи, че възнагражденията се определят съобразно
вида и броя на исковете, за всеки един от тях поотделно. Ето защо и в
хипотезата на евентуално съединени искове адвокатско възнаграждение се
дължи за всеки от исковете, като в исковото производство интересът се
определя от цената на иска. В случая са предявени два обективно съединени
иска, всеки с цена определена по правилата на чл.69, ал.1, т.4, вр. т.2 от ГПК в
размера на данъчната оценка на процесния имот – т.е. интересът за всеки от
исковете е сумата от 81 221 лв. Тъй като предмет на търсената защита по
установителния иск по чл.496, ал.3 от ГПК - за недействителност на
постановлението за възлагане, е вещно право върху недвижим имот, което е
оценяемо право, не би могло да бъде споделено възражението на частния
жалбоподател, че искът е неоценяем.
При посочения по-горе интерес, минималният размер на дължимото
адвокатско възнаграждение по чл.7, ал.2, т.4 от наредбата за всеки от
исковете е 2966,63 лв., но предвид правната и фактическа сложност на делото
и реално извършените от ответника действия по осъществяване на защитата
му изразяващи се единствено в подаването на писмен отговор, след прилагане
на чл.9, ал.1 от Наредба №1 за МРАВ, размерът на дължимото адвокатско
възнаграждение в случая за всеки от исковете следва да бъде определен като
¾ от тази сума – т.е. в размер на 2224,97 лв. Съдът отчита и обстоятелството,
че макар организирана по два иска, защитата на ответника касае разрешаване
на общи за тях правни въпроси. Ето защо, съобразно конкретните
обстоятелства, съдът намира, че след намаляването на разноските на
ответника на осн. чл.78, ал.5 от ГПК, вр. чл.9, ал.1 от Наредба №1 за МРАВ,
размерът им следва да бъде определен като общо дължимо адвокатско
възнаграждение за защитата на ответника за двата обективно предявени иска
от 4450 лв. При преценката съдът взе предвид произнасянето на ВКС в
аналогични хипотези по ч.гр.д.№205/2021 год., 2-ро г.о., по т.д.№115/2020
год., 1-во т.о., по гр.д.№3496/2020 год., 1-во г.о., по гр.д.№2568/2020 год., 3-то
г.о. и др.
Предвид изложеното по-горе определението в обжалваната част се
7
явява частично неправилно като постановено в противоречие с критериите
заложени в нормите на процесуалния и материалния закон за определяне на
дължимите разноски за адвокатско възнаграждение, в частта с която
молбата по чл.248, ал.1 от ГПК е уважена за разноски в полза на
ответника за размера над 4450 лв. до определения от окръжния съд
размер от 8611,95 лв. В тази част определението следва да бъде отменено, а
спорът решен по същество с отхвърляне на молбата по чл.248, ал.1 от ГПК за
сумата над 4450 лв. до 8611,95 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение.
В обжалваната част, с която прекратителното определение е допълнено
с присъждане в полза на ответника на съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение за размера от 4450 лв., определението се явява правилно
и следва да бъде потвърдено от настоящия съд.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 260241/29.01.2021 год. по гр.д.№1058/2019
год. по описа на Бургаския окръжен съд, В ЧАСТТА ОТ ОБЖАЛВАНАТА
ЧАСТ, с която е осъдено „Еликон“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Цветна градина“ №15, ет.3,
представлявано от управителя Красимир Моллов, чрез адв. Б.З., АК - С. да
заплати на „Таурус 2001“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. „Фердинандова“ №43, ет.4, представлявано от
управителя Ангел Грудев Ангелов, разноски по гражданско дело №
1058/2019 г. по описа на Окръжен съд – Бургас за адвокатско
възнаграждение, за размера над 4450 лв. до размера от 8611,95 лева.
КАТО ВМЕСТО ОПРЕДЕЛЕНИЕТО В ОТМЕНЕНАТА ЧАСТ
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ молбата вх. №1118/20.01.2020 год. по описа на Бургаския
окръжен съд, подадена от „Таурус 2001“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Фердинандова“ №43, ет.4,
чрез процесуален представител адв.М.Б., за допълване на определение №
101/10.01.2020 год. по гр.д.№1058/2019 год. по описа на Бургаския окръжен
8
съд в частта му за разноските, за сумата над 4450 лв. /четири хиляди
четиристотин и петдесет лева /до 8611,95 лв. /осем хиляди шестстотин и
единадесет лева и деветдесет и пет стотинки/– разноски за адвокатско
възнаграждение.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260241/29.01.2021 год. по гр.д.
№1058/2019 год. по описа на Бургаския окръжен съд, В ОСТАНАЛАТА
ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
Определението може да бъде обжалвано с частна касационна жалба пред
ВСК в едномесечен срок от връчване на препис от него на страните /чл.248,
ал.3 от ГПК/.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9