№ 11916
гр. София, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20231110114921 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от ищеца Д. Г. Ч., ЕГН **********,
с адрес: гр. .................. чрез адв. Д. П., срещу ответника ................, с адрес: гр. ..............,
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал.1,
т. 3 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 10 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на
повдигнато и поддържано незаконно обвинение за извършено престъпление, за което
ищецът е оправдан с Присъда № 260062/17.12.2020 г. по НОХД № 2641/2018 г. по
описа на СГС, 26 с-в, влязла в сила по отношение на ищцата на 07.08.2021 г.,
изразяващи се в психически и физически дискомфорт - притеснения, терзания, страх,
че ще остане без работа, срам, влошено здраве и семейни проблеми, и сумата 3000 лв.,
представляваща претърпени имуществени вреди, изразяващи се в платено адвокатско
възнаграждение в наказателното производство, ведно със законната лихва за периода
от 07.08.2021 г. до окончателното плащане.
Ищцата Д. Г. Ч. извежда съдебно предявените права с твърдения, че през м. май
2009 г. започнала работа в Агенция по заетостта, като изпълнявала длъжността „Главен
експерт“ в Дирекция „Бюро по труда – Сердика“, гр. София, отдел „Активна политика
на пазара на труда“, звено „Мониторинг на изпълнението на международни проекти и
програми“. Със Заповед № ...................... гр. София била включена в екипа за
извършване на проверки на доставчици на услуги по реда на ПМС 251/21.10.2009 г. по
схема „Аз мога“, като й било възложено извършване на проверки на процеса на
обучение, осъществяван от „................ ЕООД, резултатът от които проверки, ищцата
обективирала в констативни протоколи. През месец април 2018 г. на ищцата било
повдигнато обвинение по ДП № 126/2014 г. по описа на ГД „НП“ – МВР, пр.пр. №
............ г. по описа на СГП за това, че в периода от 27.07.2010 г. до 13.01.2011 г., в гр.
София, в качеството си на длъжностно лице – Главен експерт в Агенция по заетостта, в
кръга на службата си, като извършител, в съучастие с ................. помагач, при
условията на продължавано престъпление, е съставила официални документи –
констативни протоколи, в които удостоверила неверни обстоятелства, че доставчикът
на обучение/услуги „............... ЕООД е провеждал обучение по Оперативна програма
„Развитие на човешките ресурси“ (2007-2013), Приоритетна ос 2 – „повишаване на
производителността и адаптивността на заетите“, схема „Аз мога“, по професия
„икономист“, код 345120, специалност „Икономика и мениджмънт“, код 3451204 и по
1
професия „Офис-мениджър“, код 436010, специалност „Бизнес администрация“ код
34600101 с посочени в обвинението преподавател и обучаеми лица. Впоследствие бил
внесен обвинителен акт в съда, въз основа на който било образувано НОХД №
2641/2018 г. по описа на СГС, 26 с-в за извършено престъпление по чл. 311, ал. 1, пр. 1,
вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК за съставяне на 7 неистински констативни
протоколи. След проведени множество съдебни заседания и разпит на много свидетели
е постановена оправдателна Присъда № 260062/17.12.2020 г., която след протест на
СГП е потвърдена с Решение № 247/13.07.2021 г. по ВНОХД № 530/2021 г. по описа
на САС. Ищцата поддържа, че в резултат на незаконното обвинение преживяла много
притеснения, изпитвала терзания за това, че е обвинена за престъпление, каквото не е
извършила, изпитвала страх, че може да бъде осъдена, че може да бъде уволнена, както
и че може да бъде публично оповестена информация, че е обвинена във връзка с
работата. Подозрението у колегите наложило по-усърдна работа. Преживяла
психически и физически дискомфорт, влошило се здравето й и имала проблеми със
семейството. Оценява претърпените неимуществени на 10000 лв., поради което ги
претендира. Сочи, че във връзка с образуваното наказателно производство е
претърпяла и имуществени вреди, представляващи платено адвокатско възнаграждение
в наказателното производство в размер на 3000 лв., което също претендира.
Претендира и законната лихва върху обезщетенията за имуществени и неимуществени
вреди, както и разноските по делото.
Ответникът ................, в срока по чл.131 ГПК е подал отговор на исковата молба,
в който оспорва иска с твърдения за недоказаност на претендираните имуществени и
неимущствени вреди, както и наличието на причинна връзка между незаконното
обвинение и твърдените вреди, а претендираната сума от 10000 лв. е прекомерно
завишена по размер. Поддържа, че при определяне размера на вредите следва да се има
предвид, че срещу ищцата е повдигнато обвинение за тежко престъпление, по
отношение на съучастника има постановена осъдителна присъда и е била наложена
най-леката мярка за неотклонение, които обстоятелства обуславят по-нисък размер на
обезщетението. По отношение на имуществените вреди възразява действително да е
платено адвокатското възнаграждение, а при условията на евентуалност прави
възражение за прекомерност на уговорения размер. По отношение на претенцията за
законна лихва се позовава на ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.дело № 3/2004 г. на ОСГК на
ВКС с доводи, че лихва се дължи от датата на влизане в сила на оправдателната
присъда. Моли за отхвърляне на предявените искове, евентуално за присъждане на по-
нисък размер на неумеществените вреди.
След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
От представеното по делото постановление за привличане на обвиняем и
вземане на мярка за неотклонение от 16.03.2018 г. по ДП № 126/2014 г. по описан на
ГД „НП“ се установява, че ищцата е привлечена в качеството на обвиняем за
престъпление по чл. 311, ал. 1, пр.1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК и по
отношение на нея е взета мярка за неотклонение „подписка“, което е предявено през м.
април 2018 г.
От приобщеното към настоящото дело НОХД № 2641/2018 г. по описа на СГС,
се установява, че на 06.06.2018 г. в СГС е внесен обвинителен акт срещу ищцата за
извършено престъпление по чл. 311, ал. 1, пр.1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК,
въз основа на който е образувано НОХД № 2641/2018 г. и след проведени петнадесет
заседания с присъда от 17.12.2020 г. ищцата е била призната за невиновна за
извършено престъпление по чл. 311, ал. 1, пр. 1 НК и е оправдана изцяло по
повдигнатото обвинение.
Срещу постановената присъда е постъпил протест от Софийска градска
прокуратура, въз основа на която е образувано ВНОХД № 530/2021 г. по описа на
САС, по което след проведено едно заседание е постановено Решение №
247/13.07.2021 г., с което е потвърдена присъдата от 17.12.2020 г., постановена по нохд
2
№ 2641/2018 г. по описа на СГС и влязла в сила по отношение на ищцата на 07.08.2021
г.
Представен е и договор за правна защита и съдействие, сключен между ищцата и
адв. Л...... Георгиев за защита по досъдебното производство по описа на СГС с
уговорено възнаграждение в размер на 1000 лв. (л.116).
В кориците на НОХД 2641/2018 г. по описа на СГС е приложен договор за
правна защита и съдействие, сключен между ищцата и адв. Л...... Г. за защита по НОХД
2641/2018 г. по описа на СГС с уговорено възнаграждение в размер на 2000 лв.
Видно от приложеното по делото свидетелство за съдимост, към 13.04.2023 г.
ищцата е неосъждана, а от представеното писмо от НСС срещу същата няма данни да
образувани и водени наказателни производства.
Представена е и справка за криминалистични регистрация на ищеца.
В хода на делото са събрани гласни доказателства, посредством разпита на
свидетелите ..................
В своите показания свидетелката Темелкова изнася данни, че се познава с Д. Ч.
от 2012 г., когато работили заедно по общ проект в Министерство на здравеопазването.
Знае, че Д. работила преди това в Агенция по заетостта, където отново се е занимавала
с проекти. В Министерство на здравеопазването работата им била проверявана
многократно, включително от Сметна палата и управляващия орган и никога не е
имало некоректни констатации. Свидетелката споделя, че знае за воденото срещу Д.
наказателно дело за издаване на документ с невярно съдържане в периода 2018 -2020 г.
В началото Д. не споделила със свидетелката за делото, споделила на по-късен етап,
когато трябвало да се определят членове на ликвидационна комисия, за които имало
изискване да са с чисто съдебно минало и тя се притеснявала как ще се отрази това
дело на работата й в комисията. Била много притеснена да не узнаят колегите й,
притеснявало я какво ще си помислят за нея, като например, че не си е свършила
работата или е нарушила служебните си задължения. Д. била притеснена, че е
обвинена в нещо, което не е извършила и всъщност е обвинена затова, че си е
свършила работата. Станала много недоверчива, налагало се да проверява нещата
преди да подпише по няколко пъти. Имала отражение и по отношение на здравето –
започнала да вдига кръвно и това състояние продължавало седмица. Имала също така
повишена кръвна захар. Притеснявала се да не загуби работата си. Д. се притеснявала
много и по отношение на работата си като съдебен заседател, тъй като участието й в
заседанието като съдебен заседател би могло да причини неудобство, ако хората, с
които участва я разпознаят в участието й като обвиняем. Свидетелката посочва, че с Д.
работили заедно ежедневно, като в периода 2018-2019 г. се виждали ежедневно, както в
работна среда, така и извън работно време. Свидетелката заявява, че знае да е
посещавала многократно лекар, поради проблемите с кръвното. Преди да започне
делото не е имала здравословни проблеми. По време на делото се чувствала обидена,
засегната. Имала много добър имидж в работата на изключително стриктен човек, а
воденето на такова дело щяло да опетни името й.
В своите показания свидетелката .............. заявява, че познава Д. ............... от 20
години, били семейни приятели и поддържали чести контакти. Заявява, че познава Д.
като много слънчев човек, а делото, което се водило срещу нея й причинило много
тревоги. Имало период, в който тя не е искала да излиза с компанията, защото се
притеснявала, след което споделила тревогите си. В резултат на притесненията имала
здравословни проблеми – диабет, тахикардия и високо кръвно. Изпитвала чувство за
несправедливост спрямо нея, тъй като е отговорен човек в работата, а същевременно я
обвиняват в нещо, което не е извършила. Била съсипана заради дългото време, в което
се водило това дело – продължило от 2018 г. до 2020, 2021 г. Ходила на лекар за
диабета и високото кръвно. Знае, че Д. работи в Министерство на здравеопазването и
същевременно като съдебен заседател, като по повод на последното е споделяла, че се
чувства неудобно сред колегите да участва като съдебен заседател и едновременно с
това да е обвинена в престъпление. Споделяла, че се страхува за резултата от това дело
и че може да бъде осъдена за нещо, което не е извършила и няма да получи
3
справедливост. Свидетелката споделя, че знае делото да се води за документ с невярно
съдържание от 2018 г. За здравословните проблеми Д. е показвала на свидетелката
медицински документи и изследвания, а последната я съветвала с какви лекари за се
консултира. Здравословните проблеми реално започнали през 2018 г., преди това не
знае да е имала оплаквания.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда,
при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това,
че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е
погасено по давност или деянието е амнистирано. За основателността на предявения
иск по делото следва да бъде доказано наличие на следните предпоставки: образувано
срещу ищеца наказателно производство, което е завършило с оправдателно решение;
претърпени неимуществени вреди и/или имуществени вреди и наличие на причинна
връзка с проведеното наказателно преследване.
Между страните не е спорно, поради което и тези обстоятелства са отделени
като безспорни с доклада по чл. 146 ГПК, а и със събраните по делото доказателства са
установени по несъмнен начин първите две материални предпоставки, обуславящи
възникването на имуществената отговорност на ................, предвид обстоятелството, че
на ищцата е повдигнато обвинение за извършено престъпление и същата е оправдана с
влязла в сила присъда от 17.12.2020 г, постановена по НОХД № 2641/2018 г. по описа
на СГС.
От показанията на свидетелите беше доказано, че проведеното наказателно
производство се е отразило неблагоприятно на психоемоционалното състояние на
ищцата, като същата е изпитвала силно чувство на притеснение, чувства на
несправедливост за това, че е обвинена в нещо, което не е извършила, несигурност по
отношение на работата – страх да не загуби работата си и унижение. По делото беше
доказано също така, че в резултат на силните притеснения около воденото наказателно
дело, ищцата внезапно влошила здравословното си състояние – вдигала кръвно и
имала повишена кръвна захар.
Обезщетението за претърпените вреди, за които държавата носи отговорност по
реда на ЗОДОВ, се определя съгласно чл. 52 от ЗЗД по справедливост, като се
съобразяват установените по делото факти. При определяне на размера на дължимото
обезщетение съдът следва да вземе предвид тежестта на повдигнатото обвинение,
продължителността на наказателното преследване, вида и продължителността на
наложената мярка за неотклонение, данните за личността на подсъдимия с оглед на
това доколко повдигнатото обвинение за деяние, което не е извършил, се е отразило
негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот,
на положението в обществото, работата, в това число върху възможностите за
професионални изяви и развитие в служебен план, както и други обстоятелства, имащи
значение към претърпените морални страдания. В практиката последователно се
приема, че обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се
дължи и когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй като е нормално такива
вреди да са претърпени (в този смисъл – Решение № 427/16.06.2010 г. по гр.д. №
273/2009 г., ІІІ го на ВКС и Решение № 457/25.06.2010 г. по гр.д. № 1506/2009 г., ІV го
на ВКС).
Изхождайки от горните критерии, за да определи размера на справедливото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, съдът съобрази следното:
На първо място съдът съобрази времето, през което е продължило наказателното
преследване, а именно от 11.05.2018 г., когато ищцата е била привлечена като
обвиняем за извършено престъпление по чл. 311, ал. 1, пр. 1 НК до 07.08.2021 г.,
когато същата е окончателно оправдана с влязлата в сила присъда. Следователно
4
прокуратурата е поддържала едно незаконно обвинение в продължение на 3 години,
през който период подсъдимата е живяла под страх от наказателна репресия спрямо
нея, притеснение за бъдещото си, и с чувство за несправедливо отношение към нея.
Същата многократно е била разпитвана и е давала обяснения и по отношение на нея са
извършвани следствени действия, което допълнително е довело до негативни
преживявания. Съдът отчете и обстоятелството, че въз основа на подържаното от
прокуратурата обвинение производството е преминало през две инстанция, като при
първоинстанционното разглеждане на делото са проведени 15 съдебни заседания, при
въззивното производство 1 съдебно заседание. Това са общо 13 съдебни заседания,
които ангажират участието на подсъдимата под страх от вземане на по-тежка мярка за
неотклонение, като съдът намира, че участието й във всяко съдебно заседание
допълнително й е причинило негативни преживявания, свързани с неоснователно
поддържано обвинение, притеснения, срам и от друга страна загуба на лично време.
На следващо място съдът отчете тежестта на престъплението, за което ищцата е
обвинена, а именно престъпление по чл. 311, ал.1, пр. 1 НК, за което се предвижда
наказание лишаване от свобода с лишаване от свобода до пет години, като съдът може
да постанови и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6, следователно ищцата е била
обвинена в тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.
При определяне размера на справедливото обезщетение съдът отчете вида и
продължителността на наложената мярка за неотклонение, а именно на ищцата е била
наложена най-леката мярка за неотклонение „подписка“, която в най-ниска степен
засяга свободното придвижване на подсъдимия. Доколкото наложената мярка се
изразява в забрана на лицето да напуска местоживеенето си без разрешение на
съответния орган, същата не ограничава свободата на придвижване, включително и
извън пределите на страната, но въпреки по-ниския интензитет на засягане на правата
и свободите, съдът отчита, че тази мярка все пак ограничава възможността на ищеца да
се установи да живее на друго място под страх от вземането на по-тежка мярка.
Съдът отчете също така обстоятелството, че преди да й бъде повдигнато
обвинение и до днес ищцата е заема експертна длъжност в Министерство на
здравеопазването (държавна длъжност по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 6 НК) и
същевременно с това е била съдебен заседател, които дейности, особено дейността на
съдебен заседател, изисква отличен морален облик на лицето, което я изпълнява.
Естествен резултат от повдигнатото обвинение е сриване на доверието у работодателя,
предвид характера на престъплението, за което е обвинен и единствената възможна
последица – прекратяване на трудовите правоотношения. Това несъмнено е свързано с
негативни преживявания у ищцата, свързани с неудобството да остане без работа, от
възможното негативното отношение и мнение на работодателите, у обществото като
цяло. Възможността ищцата да бъде лишена от право да заема определена държавна
или обществена длъжност значително засилва чувството на страх и притеснение. В
контекста на обсъдената трудова заетост, съдът отчете също така и общественото
положение на ищцата в обществото, нейните социални контакти и личността й. Така от
събраните в хода на делото доказателства може да се обоснове несъмнен извод, че
същата заема високо обществено положение, предвид заеманите от нея длъжности,
ползва се с доверие от колегите и от обществото като цяло с оглед участието в
правораздавателната дейност. Повдигнатото и поддържано обвинение несъмнено е
предизвикало срам, чувство на неудобство, което беше доказано от събраните в хода на
делото гласни доказателства. Същевременно от показанията на св. Танева – .............. се
установи, че през първите два месеца от образуването на делото ищцата се е затворила
в себе си, не излизала с никого, ограничила контактите си. С оглед личността на
ищцата, установена от показанията на свидетелите като честен и отговорен човек,
избягването на контакти бива нормална последица от чувството на срам, особено за
човек, който се ползва с добро име сред обществото и приятелите си.
По отношение на влошеното здравословно състояние, съдът намира, че по
делото не са ангажирани доказателства за наличието на конкретни заболявания,
констатирани от медицинско лице, но същевременно беше доказано от показанията на
свидетелите за наличието на епизодични проблеми, като повишаване на кръвно
5
налягане и кръвна захар, които в медицинската практика несъмнено е приета възможна
причина за инцидентни такива състояния да са стресови състояния, при които има
повишено отделяне на хормона кортизол. В конкретния случай беше доказано, че след
започване на наказателното дело ищцата неколкократно е повишавала кръвното си
налягане, което няма пречка да бъде възприето от лице, което не е лекар – свидетелите
например, доколкото за употребата на апарати за измерване на кръвно налягане не са
необходими специални знания. В този смисъл конкретните моменти на повишаване на
кръвното налягане съдът намира, че са причинили допълнителни емоционални
преживявания в негативен аспект.
Съдът взе предвид и данните за чистото съдебно минало на ищцата, което сочи
на човек с висока оценка към обществените правила и правилно развита ценностна
система.
По отношение на твърдените в исковата молба семейни проблеми, възникнали в
резултат на повдигнатото и поддържано обвинение, не бяха ангажирани доказателства,
което обаче по никакъв начин не изключва като цяло негативното отражение в
семейната среда.
Предвид всичко изложено съдът намира, че справедливият размер на
обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди се равнява на сумата
от 10000 лв., поради което предявеният иск се явява изцяло основателен.
По иска за имуществени вреди съдът намира, че по делото са представени
доказателства, че ищецът е сключил два договора за правна защита и съдействие по
образуваното наказателно производство с уговорено възнаграждение в размер на 1000
лв. за досъдебното производство и 2000 лв. в съдебното фаза. Този разход неминуемо е
свързан с поддържаното от ответника обвинение, поради което подлежи на
обезщетяване. Съдът не споделя доводите за прекомерност на уговорения размер на
адвокатското възнаграждение, като съдът съобрази, че същият е близък до минималния
размер, предвиден в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и дори нисък спрямо фактическата и правна сложност на делото и
проведените общо 15 заседания в съдебната фаза. Следователно предявеният иск е
основателен, поради което следва да бъде уважен.
Ищцата е претендирала и обезщетение за забава за периода от 07.08.2021 г. до
окончателното плащане, който иск се явява основателен, доколкото върху
обезщетението за неимуществени и имуществени вреди се дължи и законна лихва,
считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 07.08.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
Крайният изход на делото обуславя осъждане на ответника да заплати в полза на
ищеца внесената държавна такса в размер на 10 лева в съответствие с чл. 10, ал. 3 от
ЗОДОВ. Ищецът е реализирал разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 1570
лева. Минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен по реда на чл.
7, ал. 2 от Наредба № 1 възлиза на 1330 лев и предвид липсата на фактическа и правна
сложност на делото, съобразено с броя на заседанията, възражението за прекомерност
на уговорения размер следва да бъде уважено, като адвокатското възнаграждение бъде
присъдено в минимален размер.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ................, с адрес: гр. .............. да заплати на Д. Г. Ч., ЕГН
**********, с адрес: гр. .................. чрез адв. Д. П., на основание чл. 2, ал.1, т. 3 от
6
ЗОДОВ сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат на повдигнато и поддържано незаконно обвинение за
извършено престъпление, за което ищецът е оправдан с Присъда № 260062/17.12.2020
г. по НОХД № 2641/2018 г. по описа на СГС, 26 с-в, влязла в сила на 07.08.2021 г.,
изразяващи се в психически и физически дискомфорт - притеснения, терзания, страх,
че ще остане без работа, срам, влошено здраве и семейни проблеми, и сумата 3000 лв.,
представляваща претърпени имуществени вреди, изразяващи се в платено адвокатско
възнаграждение в наказателното производство, ведно със законната лихва за периода
от 07.08.2021 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ................, с адрес: гр. .............. да заплати на Д. Г. Ч., ЕГН
**********, с адрес: гр. .................. чрез адв. Д. П., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата 1340 лв. – разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7