№ 9
гр. Троян, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, IV-ТИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Десислава Г. Ютерова
при участието на секретаря Мария Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Десислава Г. Ютерова Гражданско дело №
20224340100552 по описа за 2022 година
за да се произнесе - съобрази:
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от А. М.
Б. от гр. Троян срещу “Бул инвест груп 1“ ЕООД - гр. София, представител Д.Д..
Б. твърди, че на 22.06.2022 г. получил покана за доброволно изпълнение от
ЧСИ В.П. по изп. дело № 1112/2022 г. на вземане, което е било предмет на ч. гр. д.
№ 743/2016 г. на РС – гр. Троян. От поканата Б. установил, че общия размер на
задължението е 1 235,64 лева. Б. счита, че претендираното вземане е погасено
поради изтекла давност, поради което е сезирал съда с настоящия иск по реда на
чл. 439 от ГПК.
В с. з. ищеца е представляван от адв. П. П. от ЛАК, който моли съда да
уважи изцяло исковата претенция.
Ответното дружество е депозирало писмен отговор по реда на чл. 131 от
ГПК. Сочи, че искът е допустим и основателен, тъй като действително
процесното вземане по изп. лист, издаден на 23.02.2021 г. е изтекло по давност.
В с. з. не се явява представител на ответника. Изразено е писмено
становище по същество, направено е възражение за прекомерност на адв. хонорар,
заплатен от ищеца.
От приобщените по делото писмени доказателства : изпълнителен лист №
260073 от 23.02.2021 г. на ТРС по ЧГД № 743/2016 г., покана по
изпълнително дело № 20228790401112 от 10.06.2022 г., уведомление по чл. 99
ал.3 от ЗЗД до А. М. Б., заповед № 373 от 17.10.2016 г. по ЧГД № 743/2016 г.
на ТРС, определение № 13 от 05.01.2017 г. по ЧГД № 743/2016 г. на ТРС,
възражение от А. М. Б. вх. № 6636 от 01.11.2016 г., молба от „Булпойнт 2015“
ЕООД гр. Варна вх. № 7312 от 30.11.2016 г., съобщение по ЧГД № 743/2016 г.
на ТРС и ЧГД № 743 от 2016 г. по описа на ТРС., съдът намира за установено
1
от фактическа страна следното:
Със Заповед за изпълнение на парично задължение № 373/17.10.2016 г.
постановена по ч. гр. д. № 743/2016 г. по описа на Районен съд - гр. Троян, А.
Б. е осъден да заплати на кредитора по делото, „Булпойнт 2015" ЕООД, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Струга" № 31,
представлявано от Г.О.Г., сумите: 173,66 лева, представляваща неизплатено
задължение по Договор за телекомуникационни услуги от 12.02.2010 г., 52.72
лева, представляваща сбор от мораториите лихви върху всяка една от
главниците по издадените фактури, ведно със законната лихва, считано от
14.10.2016 г. до окончателно плащане на сумата, сумата 25,00 лева,
представляваща разноски за държавна такса и сумата 300,00 лева -
юрисконсултско възнаграждение.
След като Б. е бил уведомен за издадената заповед, е депозирал
възражение срещу нея по реда на чл. 414 от ГПК, с което е признал
задължението си, но е отказал да заплати претендираното юрисконсултско
възнаграждение. Установява се, че на 02.11.2016 г. Б. е превел на кредитора
сумата от 251,38 лева, която включва главница в размер на 173,36 лева, сбора
от мораторнтите лихви в размер на 52,72 лева, както и държавната такса в
размер на 25,00 лева.
С Определение № 13/05.01.2017 г., влязло в законна сила на 24.01.2017
г., съда е обезсилил Заповед за изпълнение на парично задължение №
373/17.10.2016 г., постановена по ч. гр. д. № 743/2016 г. по описа на Районен
съд - гр. Троян, в частта, с която съда е разпоредил длъжника да заплати на
кредитора сумата 173,66 лева представляваща неизплатено задължение по
Договор за телекомуникационни услуги от 12.02.2010 г., сумата 52,72 лева
сбор от мораторните лихви върху всяка една от главниците по издадените
фактури и сумата 25,00 лева, представляваща заплатената държавна такса. В
останалата част, с която длъжника е осъден да заплати на кредитора
законната лихва върху горните суми, считано от 14.10.2016 г. до 02.11.2016 г.
и сумата 300,00 лева - юрисконсултско възнаграждение, заповедта е оставена
в сила. Въз основа на горепосочената Заповед за изпълнение на парично
задължение № 373/17.10.2016 г., в полза на кредитора „Булпойнт 2015"
ЕООД, на 23.02.2021 г. е бил издаден Изпълнителен лист № 260073.
Не се установи по делото, след снабдяване с изпълнителния лист
кредитора да е предприемал действия по изпълнението. На 22.06.2022 г.
ищецът е получил покана за доброволно изпълнение, видно от която става
ясно, че по молба на „Булпойнт 2015" ЕООД, чрез цесионера "Бул Инвест
Груп 1" ЕООД, е образувало изпълнително дело № 20228790401112 по описа
на Частен съдебен изпълнител В.П., с peг. № 879 на КЧСИ, с район на
действие Окръжен съд - гр. Ловеч, с която покана за първи път ищеца е
уведомен за наличие на задължения към „Булпойнт 2015" ЕООД, изобщо, и с
която покана го уведомяват за наложен запор върху вземанията му. От
поканата за доброволно изпълнение ищецът е установил, че общият размер на
задълженията по образуваното изпълнително дело възлиза на сумата от
1235,64 лева, включваща главница, лихви, такси и разноски, както и че
взискател по изпълнителното дело е "Бул Инвест Груп 1" ЕООД, на основание
Договор за прехвърляне на вземане от 30.06.2021 г., сключен между
„Булпойнт 2015" ЕООД, и "Бул Инвест Груп 1" ЕООД, за което ищецът е
2
получил уведомление по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. В молбата, чрез която е
инициирано образуването на изпълнително производство срещу А. Б.,
взискателят е поискал от страна на съдебния изпълнител извършването на
редица справки с цел проучването на имущественото му състояние, както и
предприемането на съответните способи за изпълнение върху притежаваното
от него имущество. В молбата за образуване на изпълнително дело "Бул
Инвест Груп 1" ЕООД, и ответник но настоящето дело е посочило, че
задълженията на ищеца са следните: сумата 173,66 лева, представляваща
неизплатено задължение по Договор за телекомуникационни услуги от
12.02.2010 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 14.10.2016 г. ,
която до момента е 99,81 лева до окончателното й изплащане, неолихвяема
сума в размер на 841,50 лева както и всички бъдещи такси и разноски, както и
такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, която към момента е 120,67 лева, или общо в
размер на 1 235,64 лева. Ищецът счита, че към датата на образуване на
изпълнително дело № 20228790401112 по описа на Частен съдебен
изпълнител В.П., вземанията на взискателя по него, "Бул Инвест Груп 1"
ЕООД, като цесионер на вземането от „Булпойнт 2015" ЕООД, вече са били
погасени по давност. Не се оспорва от ответното дружество, че в периода от
24.01.2017 г. до 06.06.2022 г., когато е образувано изп. дело, Б. не е правил
никакви плащания за погасяване на процесните задължения към „Булпойнт
2015" ЕООД.
Фактическата обстановка по делото е възприета от съда от писмените
доказателства по делото, което обосновава следните правни изводи:
По допустимостта на иска: Предявения отрицателен установителен иск е
депозиран от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от водене на
настоящия спор. В случая наличието на предпоставките, необходими за
обосноваване на извода за допустимост на специалния установителен иск по чл.
439 от ГПК касаят обстоятелства настъпили след издаване на изпълнителното
основание, предвид изложените твърдения в исковата молба. Налице е и пасивна
легитимация за ответника, предвид, че прехвърляне на изпълняемото право касае
приемство в изпълнителния лист, а не приемство в изпълнителния процес.
По отношение основателността на иска по чл. 439, ал. 1 от
ГПК: Разпоредбата на чл. 439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков
ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на
изпълнително основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се
основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. За уважаването
на иска по чл. 439 от ГПК следва да се установи, че след издаване на
изпълнителния лист, в който е обективирано вземането на ответника срещу
ищеца, са настъпили твърдените правопогасяващи, правопрекратяващи или
правоизключващи факти. Твърдението на ищеца е, че е изтекъл предвидения в
чл. 110 от ЗЗД петгодишен давностен срок, поради което вземането в размер на
1 235,65 лева, е погасено по давност.
Ответното дружество признава с отговора си, че действително от влизане на
постановеното определение по ч. гр. дело № 743/2016 г. до образуването на изп.
дело № 1112/2022 г. на ЧСИ В. Петров са изминали повече от пет години и
вземането е погасено по давност.
Хипотезата на чл. 439 от ГПК регламентира възможността длъжника да
установява само факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в
3
производството, по което е издадено изпълнителното основание, от които
факти длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право. В случая е
налице хипотезата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, съгласно която след установяване
на вземането със съдебно решение започва да тече давност, като за нейното
прекъсване е необходимо предприемането на действия за принудително
изпълнение по смисъла на чл. 116 б. „в” от ЗЗД. В настоящия случай не се
доказа през този период са са предприемани действия по отношение на ищеца
А. Б..
С оглед горното следва да се приеме, че процесните суми не се дължат
от ищеца, в който смисъл и предявените иск следва да се уважи изцяло като
основателен и доказан
Предвид този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответното дружество следва да заплати на ищеца претендираните съдебни
разноски. Б. е представил списък по реда на чл. 80 от ГПК за сторени
съдебно-деловодни разноски за заплатени: държавна такса в размер на 49,43
лева и адв. хонорар в размер на 600 лева. Ще следва ответника да заплати на
ищеца сумата от 49,43 лева, представляваща държавна такса. На основание
чл. 78 ал. 5 от ГПК, с оглед на направеното от ответника възражение за
прекомерност на адв. възнаграждение е предвидена възможността съда да
присъди по-нисък размер, но не по-малко от минимално определения размер
по чл. 36 от ЗА. Видно от представения договор за правна помощ и
съдействие, същия е сключен на 05.12.2022 г., и е отразено, че Б. е заплатил
адв. възнаграждение в размер на 600 лева. Съгласно чл. 10, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните адв. възнаграждения, с посл. изменение
с ДВ от 04.11.2022 г., в случая същото е в размер на 423,56 лева. При
хипотезата на цитираната разпоредба, съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът счита, че следа на ищеца да бъде
присъдена сума в размер на 500 лева.
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Бул инвест груп 1“
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, р-он
Красно село, ул. „Подуево“ № 10, ет. 1, представлявано от Д.Д., че А. М. Б.,
ЕГН **********, адрес: г*** /съд. адрес: ***, адв. П. П. от ЛАК/, не дължи
сумата в общ размер 1 235,64 – хиляда двеста тридесет и пет лева и 64
стотинки, от които: сумата 173,66 лева, представляваща неизплатено
задължение по Договор за телекомуникационни услуги от 12.02.2010 г., ведно
със законната лихва върху нея, считано от 14.10.2016 г., която до момента е
99,81 лева до окончателното й изплащане, неолихвяема сума в размер на
841,50 лева както и всички бъдещи такси и разноски, както и такса по т. 26 от
ТТР към ЗЧСИ, която към момента е 120,67 лева, за които суми е издаден
изп. лист на 23.02.2021 г. по ч. гр. дело № 743/2016 г. на ТРС, предмет на изп.
дело № 1112/2022 г. при ЧСИ В.П., рег. № 879 на КЧСИ, поради изтекла
погасителна давност за принудителното удовлетворяване на изпълняемото
право.
4
ОСЪЖДА „Бул инвест груп 1“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, р-он Красно село, ул. „Подуево“ № 10, ет. 1,
представляван от Д.Д. да заплати на А. М. Б., ЕГН **********, адрес: г***
/съд. адрес: ***, адв. П. П. от ЛАК/ сторени съдебно-деловодни разноски в
размер на: 49,43 – четиридесет и девет лева 43 стотинки - държавна такса и
500,00 – петстотин лева – адв. възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Ловеч в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
5