Р Е Ш Е Н И Е
№ 871/28.5.2020г.
Град Пловдив, 28.05.2020
година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на тринадесети май две
хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: Анелия Харитева
при секретар Севдалина Дункова, като разгледа докладваното
от съдията административно дело № 565
по описа на съда за 2020 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на „Франко 07“ ЕООД
против заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-99-0026691
от 10.02.2020 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП
– запечатване на търговски обект – магазин за 1 лев, находящ се в град Пловдив,
****, стопанисван от „Франко 07“ ЕООД, ЕИК *********, и забрана за достъп до
него за срок от 7 дни.
Според дружеството-жалбоподател заповедта е
незаконосъобразна, тъй като след нейното издаване дружеството е отстранило
констатираното нарушение, видно от приложения към жалбата фискален бон от
21.02.2020 г., следователно целта на принудителната административна мярка е
постигната и нейното по-нататъшното прилагане е необосновано и несъразмерно с
оглед принципа на чл.6, ал.2 АПК. Иска се отмяна на оспорената заповед и
присъждане на направените разноски.
Ответникът чрез процесуалния си представител
моли да се потвърди обжалваната заповед като законосъобразна, издадена от компетентен
орган при спазване на процесуалните правила. Поддържа подаденото писмено
становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд Пловдив в настоящия си
състав намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на оспорената
заповед, чиито права са неблагоприятно засегнати от тази заповед, и в
14-дневния преклузивен срок от нейното съобщаване, извършено на 17.02.2020 г.
Жалбата е против заповед за налагане на принудителна мярка, която съгласно
чл.186, ал.4 ЗЗДС подлежи на обжалване по реда на АПК. Всичко изложено налага
извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна
поради следните съображения:
От представената административна преписка се
установява, че при извършена оперативна проверка на 27.01.2020 г. на магазин за
1 лев, находящ се в град Пловдив, ул. „****, стопанисван от „Франко 07“ ЕООД, за
която е съставен протокол за извършена проверка от същата дата (л.45-48), е
констатирано, че при извършената контролна покупка издаваният от монтираното и
въведено в експлоатация в обекта фискалното устройство фискален бон не съдържат
наименование на стоката и количеството по видове закупена стока, които са
задължителни реквизити съгласно чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г.
Въз основа на констатациите от проверката е
издадена оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-99-0026691 от 10.02.2020 г. – предмет
на настоящото съдебно производство, като е преценено, че наличието на
административно нарушение е основание по смисъла на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ ЗДДС за налагане на мярката.
В хода на съдебното производство не са
ангажирани нови доказателства.
Следователно между страните няма спор по фактите. Спорът е относно правилното
приложение на материалния закон.
При така установените факти съдът намира, че
оспорената заповед е законосъобразна и не са налице основания за нейната
отмяна.
Чл.118, ал.1 ЗДДС въвежда задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано по този
закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство
(фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон).
В изпълнение на
чл.118, ал.4, т.4 ЗДДС министърът на финансите е издал Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, чийто
чл.26, ал.1 определя съдържанието на фискалната касова бележка, задължителните
реквизити, които тя трябва да съдържа, изчерпателно изброени в 17 точки.
Съгласно чл. 26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. фискалната
касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно
приложение № 1 и да съдържа задължително наименование на стоката/услугата, код
на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги.
Съгласно чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ ЗДДС принудителната административна
мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.
При тази правна регламентация и с оглед
издадения в деня на проверката 27.01.2020 г. фискален бон за контролната
покупка (л.51) и доколкото правнорелевантният факт е съдържанието на издадения фискален
бон, следва да се приеме, че в настоящия случай са налице всички елементи от
хипотезата на чл.186, ал.1, т.1, б.”а” ЗДДС за налагане на принудителната
административна мярка запечатване на обект. Фискалният бон за извършената от
проверяващите контролна покупка не отговаря на изискванията на чл.26, ал.1, т.7
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., което е категорично и безспорно доказано и
който факт дружеството-жалбоподател също не оспорва. Следователно в настоящия
случай безспорно е установено, че „Франко 07“ ЕООД е осъществило нарушение на
установения ред за документиране на извършени продажби, като е издало фискален
бон без задължителните реквизити, при изрично разписано в нормата на чл.26,
ал.1, т.7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. съдържание за този документ. Съответно,
налице са всички предпоставки за налагане на принудителната административна
мярка по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ ЗДДС.
След като е осъществен фактическият състав на
административно нарушение по чл.185 ЗДДС, административният орган налага принудителната
административна мярка по чл.186 ЗДДС, като действа в условията на обвързана
компетентност, т.е., не разполага с правомощие да преценя дали да наложи
мярката или да извърши друго действие, съответно да издаде друг акт. В този
смисъл не се споделя защитната теза на дружеството-жалбоподател за незаконосъобразност
на оспорената заповед поради постигане на целта на мярката – дружеството вече е
отстранило нарушението, видно от приложения към жалбата фискален бон от
21.02.2020 г. (л.9). Постигнатата цел е само още едно доказателство, че са били
налице всички фактически и правни основания за издаване на оспорената заповед и
нарушителят е коригирал поведението си с оглед издадената заповед за налагане
на принудителната административна мярка.
От друга страна, липсват доказателства към
датата на издаване на оспорената заповед – 10.02.2020 г. – дружеството да е
привело фискалното устройство в съответствие с изискванията на нарушената норма
на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., така че издаваните от
това устройство фискални бонове да имат необходимото и абсолютно задължително
съдържание по чл.26, ал.1 от наредбата. Т.е., при доказателствена тежест за
дружеството недоказано се явява възражението, че към момента на издаване на
оспорената заповед е постигната целта на принудителната административна мярка.
Принудителната административна мярка има
превантивен характер – да осуети възможността на нарушителя да извърши други
противоправни деяния, както правилно е отбелязано в жалбата, и в този смисъл
административният орган е спазил целта на закона, която е да мотивира
нарушителя да не допуска други административни нарушения от същия или друг вид,
както и да се предотвратят и преустановят административните нарушения и
вредните последици от тях чрез коригиране на поведението на задължените лица и
мотивирането им да спазват нормативно разписаното поведение. По аргумент от
чл.22 ЗАНН и с оглед постигане на превантивната цел на закона, за да
преустанови дружеството неправомерната си дейност, процесната мярка се явява
съответна на този законодателен приоритет.
В този смисъл не е нарушен и принципът на
чл.6, ал.2 АПК, установяващ задължение административният акт и неговото
изпълнение да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото
за целта, за която актът се издава. Запечатването на търговския обект не засяга
други права и законни интереси на дружеството-жалбоподател извън целените –
преустановяване на дейността за един кратък период от време, само седем дни,
който период е минимално необходим и през който период дружеството ще има
възможност да преосмисли и реорганизира дейността си съобразно изискванията на
ЗДДС и Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., така че да се постигне целта на закона
– да се преустанови извършването на други нарушения на фискалната дисциплина,
водещи до неотчитане на приходи в бюджета.
Налагането на принудителната административна
мярка запечатване на обект е основание за прилагане на втората принудителна
административна мярка по чл.187, ал.1 ЗЗДС – забрана на достъпа до обекта.
Нормата е императивна, органът по приходите действа в условията на обвързана
компетентност, като няма право на преценка относно необходимостта от
прилагането на мярката по чл.187, ал.1 ЗДДС. Тази преценка е извършена
предварително от законодателя и затова при налагане на принудителната
административна мярка по чл.186, ал.1 следва да бъде наложена също и мярката по
чл.187, ал.1 ЗДДС.
При извършената служебна проверка за
законосъобразност на оспорената заповед съдът констатира, че заповедта е
издадена от компетентен орган – началник отдел „Оперативни дейности“ при ЦУ на
НАП, упълномощена със заповед № ЗЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018 г. на изпълнителния
директор на НАП, доколкото нормата на чл.186, ал.3 ЗДДС посочва като компетентен всеки орган по приходите или
оправомощено от него длъжностно лице, в предвидената от закона форма на
мотивирано решение и съдържа всички реквизити по чл.59, ал.2 АПК, при спазване
на административнопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби,
в съответствие с целта на закона, която е да не се допускат от страна на
жалбоподателя нови административни нарушения на фискалната дисциплина.
Предвид всичко изложено съдът намира, че
жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото
и направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да бъде уважено и
да бъде осъдено дружеството да заплати на НАП сумата 100 лева на основание
чл.143, ал.4 АПК, във връзка с чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК
Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Франко
07“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул.
„Пере Тошев“ № 38, ет.5, ап.19, представлявано от управителя Ц.И.Н., против
заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-99-0026691 от
10.02.2020 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП –
запечатване на търговски обект – магазин за 1 лев, находящ се в град Пловдив, ****,
стопанисван от „Франко 07“ ЕООД, ЕИК *********, и забрана за достъп до него за
срок от 7 дни.
ОСЪЖДА „Франко 07“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Пере Тошев“ №
38, ет.5, ап.19, представлявано от управителя Ц.И.Н., да заплати на
Националната агенция по приходите сумата 100 (сто) лева, юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.
Административен съдия: