О П
Р Е Д
Е Л Е Н И Е № 593
град Бургас
,04.04. 2017 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в закрито заседание
на
.................04.04 …………..през
две
хиляди и седемнадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова
мл.с. Тодор
Митев
при секретаря ……………. като разгледа
докладваното
от.съдията М.Карастанчева.в.гр.д.
№ 401 по
описа за
2017
год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на процесуалния представител на „Профилактика ,рехабилитация и отдих „/ПРО/ЕАД –гр.София –ищец по гр.д. № 3033/2015 год. по описа на Бургаския районен съд против решение № 2060/19.12.2016 год. постановено по същото дело в частта ,с която са отхвърлени исковете на въззивника против „Виго рент“ЕООД-гр.Несебър за установяване по отношение на ответника ,че дължи на ищеца горницата над уважения размер от 2122,40 лв. до претендираната сума от 2568,80 лв. – представляваща дължими наемни вноски за м. юли и август 2012 г. и частично претендирани наемни вноска за м. юни ,септември и октомври 2012 г. /т.е. за непризнатата сума от 446,40 лв. /;както и в частта ,с която е отхвърлен иска на въззивника за установяване по отношение на ответника ,че му дължи мораторна лихва за забава по договор за наем от 30.12.2011 г. за сумата над 312,69 лв. до претендираната сума от общо 389,65 лв. / т.е. за непризнатата сума за мораторна лихва от 76,96 лв. –мораторна лихва за м. юни ,септември и октомври 2012 г. / и в частта с която е отхвърлена претенцията за заплащане на разноски по делото./
Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото за неправилно и незаконосъобразно ,постановено в противоречие със закона .
Сочи се на първо място ,че съдът не се е съобразил с представените по делото доказателства ,с които според въззивната страна претенциите за заплащане на задълженията по установеното наемно правоотношение са изцяло доказани по размер .Ответникът е доказал заплащането на наемни вноски по договора за наем само за м. юли и август 2012 г. – в общ размер на 811,20 лв. ,но извадена от общата дължима сума от 3380 лв. ,остатъкът от задължението е 2568,80 лв. , а не 2122,40 лв. ,както е приел съдът .Неправилно първоинстанционният съд е извършвал разнообразни преизчисления предвид счетоводното отразяване на задълженията на ответника ,което не следва да се отразява на дължимата сума ,тъй като предмет на спора не е счетоводното отчитане в счетоводството на ищеца и на ответника на съответните наемни вноски .С оглед на установеното ползване на наетото помещение по договора от ответника , ищецът е установил размера на задължението му и липсват представени доказателства за плащане ,поради което претенцията е следвало да бъде уважена изцяло.Неправилното изчисление на дължимите наемни вноски се е отразило и неправилното изчисление на дължимите мораторни лихви за забава по договора за наем.Подробно се сочат точните размери на дължимата мораторна лихва за всяко от месечните задължения .С оглед основателната част от исковата претенция /в съотношение 6916/1435,2 на основателна към неоснователна претенция /, следва да бъдат присъдени в същото съотношение и направените разноски по делото в полза на ищеца съобразно приложения списък на разноски ,включая и тези по заповедното производство .
С оглед на това се моли за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което се уважат исковете съобразно изложеното от въззивника .Не се сочат нови доказателства и обстоятелства по делото .
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговарящи на изискванията на чл.260-261 от ГПК
В писмения си отговор по чл. 263 от ГПК ответникът-въззиваем чрез процесуалния си представител оспорва въззивната жалба и счита ,че при постановяване на атакуваното решение в сочените от въззивника части не са допуснати сочените в нея нарушения.Сочи се ,че в случая има значение счетоводното отчитане за размера на вземанията на ищеца ,още повече ,че по делото единственото доказателство за размера на тези вземания на ищеца са счетоводните записвания и изготвената въз основа на тях счетоводна експертиза ..При определяне на сумите съдът е взел предвид стойностите ,изчислени от вещото лице и събраните по делото счетоводни документи .Моли се за отхвърляне на въззивната жалба .
От своя страна и ответникът е подал въззивна жалба – срещу решението в частта ,с която са уважени претенциите на ПРО ЕАД.Твърди ,че действително между страните са подписани два наемни договора ,но наемното правоотношение не е възникнало ,тъй като липсва предаване на държането на наетата вещ .В тази връзка се цитира чл. 13 от подписаните договори ,според който предаването и приемането на имота ,предмет на договорите ,както и възраженията на наемателя ,се удостоверяват с приемо-предавателен протокол .В случая ищецът не е представил , а и не е твърдял ,наличието на такова писмено доказателство ,поради което въззиваемият счита ,че не е доказано възникването на наемното правоотношение /тъй като тежестта на доказване била у ищеца /.В тази насока двете групи свидетели /на ищеца и ответника /били безспотиворечиви по отношение на твърдението че имотите не са били ползвани през процесния период /анализират се подробно тези показания/,поради което се счита ,че ищецът не е провел пълно и главно доказване по делото на факта на изпълнение задълженията си по наемните договори ,свързани с предаване на държането на имотите /цитира се и съдебна практика в този смисъл /.Затова се счита за необоснован извода на районния съд ,че осчетоводявайки фактурите ,ответникът признал ,че ползва обектите ,за които дължи наем .Счита се ,че осъщественото плащане по две фактури не означава непременно признание на задължението по всички фактури , а и неплащането на останалите би следвало да се тълкува като индиция за оспорване на същите..В крайна сметка се счита ,че съдът неправилно и при допуснати процесуални нарушения приема ,че се дължат наемните вноски по договорите ,без подкрепата на каквито и да е доказателства за реалност на договора за наем и само въз основа на издадените фактури от ищеца,което не може да бъде достатъчно доказателство за дължимост на вземането .
Моли се за отмяна на решението в уважителните части и отхвърляне изцяло на исковите претенции .
В отговор на въззивната жалба на ответника ищецът счита за неоснователни възраженията му против решението в частта ,с която са частично уважени исковите претенции.Твърди ,че фактът на предаване държането на наетите помещения е безспорно установен по делото ,а без значение е дали наемателят ги е ползвал ефективно или не .Неправилно е тълкуването на ответната страна ,че осчетоводяването на фактурите и плащането по част от тях не е доказателство за получената възможност за ползване на наетите помещения /иначе би било неясно защо наемателят би си плащал наемните вноски ,без да държи помещенията / .Оспорва се превратното тълкуване на свидетелските показания ,както и на цитираната съдебна практика .Оспорва се и оплакването за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд .Сочи се ,че твърдението ,че наемателят не е могъл да ползва наетите помещения поради виновно поведение на наемотадетя ,се въвежда за първи път пред въззивната инстанция и е недопустимо .
Моли се за потвърждаване на решението в частите ,с които са уважени исковите претенции.
. И двете страни не сочат нови доказателства и нови обстоятелства по делото .
Като има предвид горното и на осн.чл. 267 ГПК ,Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го насрочва за 10.05.2016 г. от 10,00 часа ,за която дата да се призоват страните .
ПРЕПИС от настоящата определение да се връчи на страните .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.