РЕШЕНИЕ
№110/22.02.2022г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и седми януари , две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Дорета Атанасова …….........……………………………..и в присъствието на прокурор………………………………………………………………......................като разгледа докладваното от съдия Байнова Адм. дело №1160 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от К.Г.Б. *** с посочен съдебен адрес:***, подадена чрез пълномощник , против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №21-1085-000652 от 07.09.2021г., издадена от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Русе.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна. Обстоятелствата, описани в обжалваната заповед, не отговаряли на фактическата обстановка. За същия случай били съставени още три официални документа от същите служители, които били взаимно изключващи се. За същия ден и час били съставени две наказателни постановления - едното на дъщерята на оспорващата, а другото на нейния спътник, който бил неправоспособен. Трите АУАН, респективно наказателните постановления, били взаимно изключващи се и не отговаряли на фактическата обстановка. Сочи се, че оспорващата живеела постоянно в гр. Хасково и през последните години не посещавала гр. Русе. Тя предоставила автомобила на дъщеря си Г. З. Б. с правата да го управлява. Дъщеря ѝ живяла на семейни начала с А. В. Г. и тя ползвала и управлявала ППС. На посочената дата А. В. Г. бил с приятелката си – Г., с колата, която отначало тя управлявала. Внезапно без нейно съгласие той взел ключовете на автомобила, изгонил я от шофьорското място и се качил в колата. Независимо от протестите на Г. Б., той я принудил да се качи в автомобила, под предлог, че ще управлява колата само няколко метра до жилището, в което живеят. Г. била заплашена с побой, като свидетелство за това били подадените впоследствие сигнали до тел. 112 и заведеното дело за домашно насилие №20214520105626 по описа на Районен съд – Русе. Неправоспособният водач управлявал МПС и при маневра качил колата на бордюра. Двигателят на автомобила изгаснал и водачът не успял да го запали. Пътуващата до него Г. се опитала да запали двигателя на автомобила, като за целта седнала на мястото на водача, но не успяла и така двигателят не заработил. Това обяснила на наказващите органи и те съставили съответните АУАН на неправоспособния водач и на дъщерята на оспорващата, която не управлявала колата. Едновременно с това била съставена и заповедта, предмет на обжалването. Безспорно било обстоятелството, че оспорващата не познавала неправоспособното лице и никога не била предоставяла автомобила си да бъде управляван от него. Нещо повече, тя била в гр. Хасково, а случилото се било в гр. Русе и нямало теоретична възможност тя да окаже контрол върху управлението на автомобила по отношение на трети лица, но категорично било, че не предоставила автомобила на неправоспособния водач. При съставянето на актовете били допуснати съществени процесуални нарушения. Моли се за отмяна на оспорената заповед, като неправилна и незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния закон и производствените правила.
В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и поддържа оспорването. Счита, че като собственик няма никаква вина, защото дала колата на дъщеря си, не знаела каква е била ситуацията на пътя, кой е карал и защо е карал, включително не ѝ било известно, че колата е преотстъпена на трето лице, за което не знаела дали има книжка или не. Моли да бъде отменена издадената заповед. Претендира разноски.
Ответникът - Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Русе, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В писмо рег. №108500-24762/10.11.2021г. на Сектор „Пътна полиция“ – гр. Русе, с което са изпратени жалбата и преписката по случая, се моли жалбата да бъде оставена без последствие. Прави се възражение за прекомерност на разноските, в случай, че в с. з. страната бъде представлявана от упълномощен защитник, който представи списък на разноски в по-висок размер от определения такъв съгласно Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При уважаване на жалбата, се моли на адвокатското възнаграждение да бъде присъдено в минимален размер.
Административен съд - Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
С обжалваната ЗППАМ №21-1085-000652 от 07.09.2021г., издадена от Началник група към ОДМВР – Русе, Сектор „Пътна полиция“ Русе, на К.Г.Б. е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.2А, б.“а“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 6 месеца“. Отнети са СРМПС №********* и 2 бр. табели с рег. №*******.
За да приложи мярката, административният орган е взел предвид, че лек автомобил „Пежо 1007“ с рег. №*******, собственост на К.Г.Б., е бил управляван от лицето А.В. Г., което е неправоспособен водач. Посочено е, че заповедта се издава във връзка с АУАН сер. АА №986132 от 03.09.2021г., като СРМПС и 2 бр. рег. табели са иззети при съставяне на акта.
Видно от представеното заверено копие от Акт №21-1085-002406 за установяване на административно нарушение, Серия АА с бл. №986132 от 03.09.2021г., същият е съставен против А. В. Г. за това, че на 03.09.2021г. около 22.00 часа в ***срещу Автосервиз „Т.“, посока с. Николово, управлявайки лек автомобил „Пежо 1007“ с рег. №*******, собственост на К.Г.Б., управлява горепосоченото МПС без да е правоспособен водач, с което виновно е нарушил чл.150 от ЗДвП. В АУАН е направено отбелязване, че са иззети като доказателства 2 бр. рег. табели №******и СРМПС №*********. Въз основа на този АУАН , срещу А. В. Г. е издадено НП №21-1085-002406/05.10.2021г.
В преписката се съдържа и Докладна записка рег. №1085р-6895 от 07.09.2021г. от мл. автоконтрольор П. А.до Началника на Сектор „ПП“ – Русе, с която се докладва, че на 03.09.2021г. около 22.00 часа по разпореждане на дежурен ОДМВР гр. Русе заедно с колега били изпратени на адрес ***срещу Автосервиз Д. на сигнал за ПТП с материални щети. При отиване на място ги посрещнали свидетелите В.А.А.и Валентин Иванов Василев, които им обяснили, че лек автомобил Пежо с рег. № ******* е претърпяло ПТП, като се блъснало в бордюр на остров на пътен възел от ***“, посока с. Николово, при настъпване на ПТП управлявала жена – същата била установена от полицейските служители, след което зад волана се е качил нейният приятел, който управлявал автомобила, теглен от друго МПС поради това, че е бил повреден вследствие на ПТП. Водачът, посочен от свидетелите, бил А.В. Г.. Същият бил неправоспособен.
Видно от приложената справка за нарушител/водач за А. В. Г. , последният не притежава СУМПС.
Към преписката са приложени и заверени копия от НП №21-1085-002381/04.10.2021г. и НП №21-1085-002603/013.10.2021г., издадени срещу Г. З. Б. на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП , съотв. на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП.
От представената по делото Заповед №336з-1120/23.06.2017г., изменена със Заповед №336з-571/20.03.2018г., се установява, че Директорът на ОДМВР – Русе е оправомощил длъжностни лица да прилагат ПАМ по ЗДвП, сред които и началниците на групи в Сектор „ПП“ в ОДМВР – Русе.
ЗППАМ №21-1085-000652 от 07.09.2021г., издадена от Началник група към ОДМВР – Русе, Сектор „Пътна полиция“ Русе, е връчена лично на К.Г.Б. на 26.10.2021г.
Жалбата е подадена на 02.11.2021г. по пощата, видно от поставеното върху плика пощенско клеймо.
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Жалбата е насочена срещу годен за обжалване административен акт, изхожда от лице с правен интерес от търсената защита и е подадена в законоустановения срок по чл.149 ал.1 от АПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.172 ал.1 от ЗДвП, видно от представената по делото Заповед №336з-1120/23.06.2017г., изменена със Заповед №336з-571/20.03.2018г. на Директор на ОДМВР – Русе.
Заповедта е обективирана в изискуемата писмена форма, като съдържа необходимите по закон реквизити, вкл. посочени фактически и правни основания за издаването й. От правна страна заповедта е обоснована с разпоредбата на чл.171 т.2А б.“а“ от ЗДвП. Съгласно чл.171 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: 2а. - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
В случая от фактическа страна в заповедта са описани обстоятелства, относими към визираната в чл.171 т.2а, б.“а“ от ЗДвП хипотеза, предвиждаща прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, което не е правоспособен водач.
В заповедта са посочени и разпоредените правни последици, респ. волята на административния орган, а именно – прекратяване на регистрацията на ППС за определен срок. Посочен е и адресатът на приложената ПАМ, а именно – К.Г.Б..
Не се установява при издаването на обжалваната ЗППАМ да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена след установяване на релевантните от значение за случая факти и обстоятелства.
Неоснователно е оплакването в жалбата, че за един и същ случай са издадени различни документи с взаимно изключващо се съдържание. От трите НП , приложени към преписката, се установява, че са издадени срещу А. В. Г. и Г. З. Б. за различни нарушения по ЗДвП. Описаната в тях фактическа обстановка не е противоречива, доколкото е относима към всяко от констатираните нарушения като разгледана в цялост, дава детайлна яснота относно случилото се на процесната дата. В този смисъл не може да се приеме, че са налице взаимно изключващи се по съдържание официални документи, респ. че заповедта е издадена при неизяснена фактическа обстановка. Описаните в оспорената заповед от фактическа страна обстоятелства са именно релевантните такива, обосноваващи прилагането на процесната ПАМ.
Оспорената заповед е съответна и на материалния закон.
Приложима в случая е разпоредбата на чл.171 т.2а, б.“а“ от ЗДвП, чиито правни последици се свързват с временното прекратяване на регистрацията на лек автомобил. Цитираната разпоредба правилно е приложена от органа, именно тя е правното основание за издаване на акта.
В случая ПАМ е приложена във връзка с установено управление на моторно превозно средство от лице, без да е правоспособен водач, което обстоятелство е констатирано със съставения на 03.09.2021г. АУАН №21-1085-002406, Серия АА с бл. №986132. Процесната ПАМ е наложена въз основа на констатациите по съставен АУАН, които в настоящото производство не бяха оборени. АУАН е допустимо доказателствено средство по смисъла на чл.39 от АПК . Наред с това, от приложената справка за нарушител/водач относно А. В. Г. безспорно се установява, че последният не притежава СУМПС. Безспорно е установен и факта на управление на МПС от неправоспособен водач. Дори и да се вземе предвид изложеното в представената по делото докладна записка, че управляваният от А. В. Г. автомобил е бил теглен от друго МПС, поради това, че бил повреден, съдът намира, че и в тази хипотеза отново е налице осъществено от лицето управление на автомобила. В тази връзка следва да се има предвид задължителното тълкуване на понятието „управление“ на МПС, дадено в Постановление №1 от 17.01.1983г. по н. д. №8/82г., Пленум на ВС, т.2, б.“а“, която, по арг. от ТР №1 от 24.01.2022г. на ВКС по тълк. д. №1/2018г., ОСНК, към момента не е загубила сила.
По изложените съображения, съдът счита за установено наличието на изискуемите предпоставки за прилагане на процесната ПАМ, поради което оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон, включително и в частта на определения срок, за който е приложена ПАМ. Извършеното нарушение, констатирано с АУАН Серия АА с бл. №986132 е с висока степен на обществена опасност - засяга безопасността на участниците в пътното движение и създава реална заплаха за техния живот и здраве, при което в съответствие с приложимата правна уредба административния орган е наложил принудителната административна мярка с цел превенция за неизвършване на други административни нарушения. В тази връзка съдът намира, че е спазена целта на закона.
Неоснователно е наведеното от оспорващата възражение за липса на виновно поведение от нейна страна. За да се приложи ПАМ на основание чл.171 т.2а б.“а“ от ЗДвП, трябва да се установи, че МПС е управлявано от лице, което не е правоспособен водач, като с оглед текста на нормата, адресат на мярката е собственикът на МПС без да е необходимо да се изследва дали управлението на МПС е с негово знание или не. В случая АУАН е съставен срещу друго лице, управлявало МПС без да е правоспособен водач, но ПАМ е приложена спрямо оспорващата, защото тя е собственик на коментираното МПС, което обстоятелство не е спорно. В тази връзка наличието на противоправно поведение от страна на собственика е без правно значение. Решаващото в случая е, че собственото му МПС е било управлявано от неправоспособен водач, което в условията на обвързана компетентност задължава административния орган да издаде процесната заповед.
По изложените
съображения съдът
намира, че атакуваната заповед съответства на всички изисквания за
законосъобразност, поради което
подадената срещу нея жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на производството на
жалбоподателката не се следват разноски. Водим от горното и на основание чл.172
ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Г.Б. ***, против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №21-1085-000652 от
07.09.2021г., издадена от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР
Русе.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия: