№ 430
гр. Бургас, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева
Радостина П. Иванова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20232100500179 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Подадена е въззивна жалба от „Росс транс тур“ ЕООД, ЕИК
*********, чрез адвокатско дружество „П. и Манева“, ЕИК176806649,
представлявано от адв. Валентин Попов, против решение № 86/22.11.2022
год. по гр.д. № 249/2022 год. по описа на Районен съд-Царево. С
обжалваното решение въззивникът е осъден да заплати на „Димови“ ЕООД с
ЕИК102865252 сумата от 5017,79 лв. с ДДС, представляващи общо
неплатено задължение по фактура за продажба № 266890/31.082021г. с
неплатен остатък от 3351,72 лв. и фактура № 257237/15.062021г. с неплатена
сума от 1666,07 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
29.06.2022 год. - датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата, като на ответника са възложени направените от ищеца
разноски в първоинстанционното производство.
Решението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно. Твърди
1
се, че в мотивите на обжалваното решение съдът не е обсъдил основното
възражение на ответника направено с отговора на исковата молба, че липсват
по делото доказателства за действително извършени доставки на стоките, за
които са издадени процесиите фактури. Поддържа се възражението, че от
събраните по делото доказателства не се установява между страните да има
сключен договор с предмет доставка, която ищецът да е извършил, а
ответникът съответно да има задължение да заплати, като липсват стокови
разписки или приемо-предавателни протоколи между страните. Сочи се, че
съгласно съдебно-икономическата експертиза процесиите фактури не са
осчетоводени от ответното дружество, както и че претенцията на ищеца е за
период, в който ответникът не е извършвал дейност в обекта и не е настанявал
туристи, поради което не е имал необходимост от посочените във фактурите
продукти. По отношение заплатената сума от 2500 лв. се твърди, че съгласно
заключението на СИЕ същата е заплатена от физическо лице П. С. К., а не от
ответното дружество и като основание за плащането е посочено „погасяване
на претенция“. В тази връзка се твърди необоснованост на извода, че това
плащане има връзка и представлява погашение от страна на ответното
дружество по някоя от процесиите две фактури. Твърди се, че в обжалваното
решение не са обсъдени възраженията, изложени в депозирания писмен
отговор по исковата молба, включително за недопустимост на гласните
доказателства, с които ищецът се е опитал да установи обстоятелства, които
могат да бъдат доказвани само с писмени доказателства, както и, че не е
направен задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, поради
което решението е немотивирано и следва да бъде отменено с отхвърляне на
исковете и присъждане на разноските за двете съдебни инстанции.
Въззиваемото дружество „Димови“ ЕООД с ЕИК *********, чрез адв.
Г. К. е депозирало отговор, с който се оспорва подадената въззивна жалба
като неоснователна. Твърди се, че по делото не са ангажирани никакви
доказателства в подкрепа на твърдението, че ответното дружество не е
развивало дейност в х-л Роза, които да разколебаят приетите доказателства от
насрещната страна, а заключението по приетата СИЕ сочи наличието на
търговски отношения между страните по делото, още повече, че вещото лице
е установило, че една от двете фактури е осчетоводена от ответното
дружество с отразяване, че тя не е заплатена. Твърди се, че стоковите
разписки за доставените продукти са били представени на вещото лице,
2
изготвило СИЕ. Сочи се, че показанията на св.Томов, досежно които
възразява насрещната страна, установяват, че последният лично е присъствал
на предаването на заявените от ответното дружество стоки, като разкриват и
принципите на работа между двете дружества. Иска се обжалваното решение
да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и постановено в
съответствие със събраните по делото доказателства, с присъждане на
съдебните разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано
лице с интерес от обжалването, против подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което и е допустима.
С обжалваното решение районният съд се е произнесъл по обективно
съединени искове с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В открито съдебно заседание на въззивния съд въззивникът чрез
депозирано писмено становище, а въззиваемият чрез присъствалия на
откритото съдебно заседание процесуален представител, поддържат
изразените становища.
Ищецът твърди в исковата си молба, че от началото на м.05.2021 год. са
били обвързани с ответното дружество с неформален договор за доставка на
хранителни стоки, като ищецът доставял стоки на ответника за което издавал
фактури, по които възниквало задължение за заплащане на цената на
доставените стоки от страна на ответното дружество. Били доставени стоки
на обща стойност 10 434,66 лв. с ДДС, като било договорено пълно плащане
да бъде извършено след края на м.08.2021 год., т.е. след края на летния сезон.
Твърди се, че плащанията по издадените от ищеца фактури били забавени от
ответника, като последното плащане било през м.05.2022 год., а след него по
две от издадените фактури останала неплатена сумата от общо 5017,79 лв. с
ДДС. В подкрепа на твърденията си ищецът е представил издадени от него с
получател ответника по делото фактури, както и извлечения от счетоводните
си записвания. В хода на процеса е ангажирана съдебно-счетоводна
експертиза и е изслушан доведен от ищеца свидетел.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил основателността на
предявените искови претенции. Твърди, че не са представени доказателства,
че ищецът е доставил на ответника описаните във фактурите стоки, тъй като
3
не са представени приемо-предавателни протоколи за получаване на стоките.
Твърди, че не са представени и доказателства за извършени частични
плащания от страна на ответното дружество. Отречено е за летния сезон 2021
год. ответното дружество да е сключвало договор за доставки на стоки с
ищеца. Твърди, че ищецът е имал сключен договор с друг търговец, който е
бил изряден в плащанията си към него. Отречено е по издадени от ищеца
фактури, ответникът да е извършвал частични плащания.
Бургаският окръжен съд , като взе предвид изложеното по-горе и
събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното :
Ищецът е представил по делото първични счетоводни документи –
фактури, издадени от него в качеството му на издател с получател –
ответното дружество, за доставени подробно описани хранителни стоки до
обект – хотел Роза с МОЛ Петьо К., както следва: фактура №
257237/15.06.2021 год. за доставка на стоки на обща стойност 1666,07 лв. с
ДДС и фактура № 266890/31.08.2021 год. за доставка на стоки на обща
стойност 5789,22 лв. с ДДС.
По делото е представен сключен трудов договор на 03.01.2011 год.
между ищцовото дружество като работодател и лицето М. Т. – заемащ
длъжността „ръководител търговска експлоатация“. М. Т. е разпитан като
свидетел по делото. Сочи, че ищцовото дружество е било в търговски
отношения с ответното дружество „Рос Транс Тур“, като първата година
отношенията били с фирма „Рос Транс“, а на следващата с „Рос Транс Тур“.
Сочи, че ответното дружество стопанисвало хотел Роза в Черноморец. В
началото на сезона двете дружества се договорили за доставка на хранителни
стоки. Било договорено заявките да бъдат приемани по телефона от свидетеля
Томов. Заявките били правени от готвача в хотела - Й. И. Свидетелят сочи, че
записвал заявеното на лист, предавал го в склада на фирмата и след изготвяне
на документи стоките се доставяли на ответника по стокови разписки.
Свидетелят е присъствал четири или пет пъти на предаване на стоки на
ответника. Сочи, че било договорено фактуриране на 15 дни и още 15 дни
отсрочка за плащане, като всички други фактури с изключение на процесните
били платени.
По делото е представено банково извлечение за извършено на
4
27.05.2022 год. плащане в полза на ищцовото дружество от лицето П. С. К. в
размер на 2500 лв., с посочено основание за плащане „погасяване на
претенция“.
От приетото от районния съд заключение на съдебно-счетоводна
експертиза на вещо лице З. се установява, че към 31.12.2021 год. в
счетоводството на ищеца е било отразено неплатено задължение по издадени
фактури с получател ответника в размер на общо 10 434,68 лв. След
извършени частични плащания от ответника, са отразени погасявания, както
следва: Извършено е плащане на 28.01.2022 год. по ф-ра № 260697 в размер
на 2916,89 лв. На 27.05.2022 г. е постъпила сума по банковата сметка на
„Димови“ ЕООД в размер на 2500 лв. от П. С. К. с основание „погасяване на
претенция“. С горната сума са погасени изцяло задължението по фактура №
260727 в размер на 62,50 лв. и частично задължение по фактура № 266890 в
размер на 2437,50 лв. Други плащания не са извършвани от ответника, поради
което са останали задължения за плащане както следва: по ф-ра №
257237/15.06.2021 г. на стойност 1666,07 лв. и по фактура №
266890/31.08.2021 г. на стойност 3351,72 лв. /5789,22 лв. - 2437.50/. Общо
неплатените задължения по процесните фактури са 5017,79 лв.
Вещото лице е извършило справка по с-ка № 401 „Доставчици“ от
счетоводството на ответника и е констатирало, че е отразено неплатеното
задължение по издадени фактури на ответника към ищеца към 30.06.2022 г. е
в размер на 1666,07 лв. по ф-ра № 257237/15.06.2021. Фактура №
266890/31.08.2021 г. на стойност 5789,22 лв. и фактура №260727 на стойност
на 62,50 лв. не са осчетоводени в счетоводството на ответника и не е отразено
задължение по тях.
На базата на установената по делото фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Касае се за взаимоотношения между търговци по неформални договори
за доставки на стоки от страна на ищеца спрямо ответника, които
представляват покупко-продажби на стоки. Съгласно чл.327 от ТЗ, купувачът
е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които
му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго.
Представените по делото фактури са редовни първични счетоводни
документи по чл.6 от ЗСч., които са надлежно осчетоводени в счетоводството
5
на ищеца. В практиката на ВКС последователно се приема, че договорът за
покупка-продажба се счита за сключен с постигане на съгласие между
страните, като купувачът може да изрази съгласието си с фактическото
приемане на стоката и е без значение обстоятелството, че не е подписал
съставените от продавача документи. /Решение № 2258/12.12.1995 г. по гр. д.
№ 746/95 г. на V г. о. и др. / Съдебната практика приема също, че фактурите
могат да послужат като доказателство за сключване на договора за търговска
продажба, за предаване на стоката и за възникване на отразеното в нея
задължение, при наличие на доказателства, които могат да се ценят като
признания за съществуващата облигационна връзка, като напр.
счетоводното отразяване в счетоводствата на страните, частично
плащане на цената и др. /Решение № 211 от 30.01.2012 г. по т. д. №
1120/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о и др./
По делото се установи, че едната от процесните фактури - фактура №
257237/15.06.2021 г. на стойност 1666,07 лв., е надлежно осчетоводена в
счетоводствата и на двете дружества, като по нея ответното дружество е
отразило задължения за плащане отговарящи на нейната стойност.
Независимо от това, че другата процесна фактура № 266890/31.08.2021 г. на
стойност 5789,22 лв., не е отразена в счетоводството на ответника, признание
за съществуващото задължение на ответника е извършеното от него частично
плащане на 27.05.2022 год., с което е погасено част от задължението по тази
фактура.
Предвид обстоятелството, че ответникът не е оспорил редовността на
воденото от ищеца счетоводство, съдът намира за установено по делото, че
същото е редовно водено. Записванията в счетоводството на ищеца,
преценени съгласно чл.182 от ГПК на базата на останалите писмени
доказателства, експертизата, кореспондиращи и със свидетелските
показанията на свидетеля Томов и представеното извлечение за извършено на
27.05.2022 год. частично плащане от ответника в полза на ищеца,
установяват обстоятелствата твърдени от ищеца в исковата молба
относно характера на търговските отношения между страните във
връзка с които са издадени процесните фактури, като опровергават
възраженията на ответника за липсата на търговски отношения между
двете дружества и за неизвършени доставки на процесните стоки.
Неоснователни са възраженията на въззивника за недопустимост на
6
свидетелските показания. Свидетелските показания на свидетеля Томов са за
обстоятелства относно характера на търговските отношения и изпълнението
на договорните задължения за доставка на стоки от страна на ищеца, поради
което е допустимо да бъдат ценени ведно с останалите доказателства по
делото.
Комплексният анализ на доказателствата в случая дава основание да се
направи извод, че по всяка от двете процесни фактури за доставените от
ищеца на ответника стоки, е възникнало отделно правоотношение по договор
за покупко-продажба на стоки, по което за ответника е възникнало
задължение за плащане на цената на стоките към момента на доставянето им
ако друго не е договорено, а в случая – съгласно твърденията на ищеца – след
края на м.08.2021 год.
Взаимно кореспондиращите счетоводни записвания които вещото лице
е констатирало за едната от двете процесни фактури фактура №
257237/15.06.2021 г. на стойност 1666,07 лв. са валидно доказателство за
сключения договор при условията посочени във фактурата, за получаване на
стоката и за съществуването на задължението на ответника за плащане по
тази фактура, независимо от непредставянето пред съда на стокова разписка.
От друга страна, признаване на задължението по другата,
неосчетоводена в счетоводството на ответника фактура № 266890/31.08.2021
г. на стойност 5789,22 лв., такова каквото се твърди от ищеца по делото, е
извършеното по нея частично плащане от ответника. Съдът намира за
доказано твърдението на ищеца, че плащането на постъпила сума по
банковата сметка на „Димови“ ЕООД в размер на 2500 лв. от П. С. К. с
основание „погасяване на претенция“ е именно във връзка с търговските
отношения между двете дружества, по повод на извършените доставки на
хранителни стоки и издадените за това фактури. Лицето Петьо К. е едноличен
собственик на капитала на ответното дружество и МОЛ на дружеството,
поради което и предвид неустановяването от страна на ответника на друго
валидно основание за извършеното по сметка на ищцовото дружество
плащане за „погасяване на претенция“, съдът приема, че то е във връзка със
задълженията за плащане на цената на доставени стоки и правилно е било
осчетоводено от ищеца за частично погасяване на задълженията на ответното
дружество по издадените фактури.
7
Ответникът не е представил доказателства за извършени плащания за
пълното погасяване на задълженията за заплащане на цената на доставените
стоки, поради което съдът намира предявените искове за доказани по
основание и размер за твърдените неплатени главници по процесните
фактури. Присъждането на законна лихва, считано от момента на предявяване
на исковете е законна последица съгласно чл.86 от ЗЗД, поради което и тази
претенция на ищеца се явява основателна.
Горното сочи предпоставки за пълно уважаване на исковите претенции
на ищеца и неоснователност на възраженията на въззивника, поради което
първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено от
настоящия съд, включително в частта за присъдените в полза на ищеца
разноски.
С оглед изхода на делото в полза на въззиваемия следва да се присъдят
направените пред въззивния съд разноски в размер на 800 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение, които следва да се възложат в тежест на
въззивника.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 86/22.11.2022 год. по гр.д. № 249/2022
год. по описа на Районен съд-Царево.
ОСЪЖДА „Росс транс тур“ ЕООД-гр.Китен, общ. Приморско, ЕИК
*********, да заплати на „Димови“ ЕООД-Бургас, ЕИК ********* направени
пред въззивния съд разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 800 лв. /осемстотин лева/.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8