РЕШЕНИЕ № 20
гр. Самоков 08 февруари 2021 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Самоковският
районен съд първи състав, в проведеното на 19. 06. 2020 година публично съдебно
заседание, в следния състав:
Председател: Кирил Павлов
с
участието на секретаря Екатерина Баракова, като разгледа докладваното от
съдията Павлов административно наказателно дело номер 177 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 59 и след. от ЗАНН и е образувано по жалба на „ПЕРЛА ТУРИСТ“ АД срещу НП № 23-003231 от 12. 03. 2020 год. на
Директора на Дирекция "Инспекция по труда" – София област, с което на
основание чл. 414 ал. 3 КТ на жалбоподателя е наложена санкция в размер на 3000
лв. за нарушение на чл. 61, ал. 1 КТ.
В жалбата се съдържат оплаквания за
незаконосъобразност и необоснованост на НП, и се иска отмяната му включително и
поради твърдяни в жалбата процесуални нарушения.
В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от адвокат Ковачева, която поддържа жалбата и взема становище за
отмяна на обжалваното НП, като незаконосъобразно и необосновано. Претендира се
и маловажност на нарушението по чл. 415в КТ, а също и намаляване на
имуществената санкция до минимума от 1500 лева.
В
съдебно заседание юрисконсулт Вутов – процесуален представител на адм.
наказващия орган оспорва изцяло основателността на жалбата и моли съдът да
потвърди обжалваното НП.
Съдът,
след като обсъди възраженията срещу НП и доказателствата по делото, прие от
фактическа страна следното:
Жалбата
е допустима, като подадена в законоустановения срок от легитимирано лице срещу
НП, подлежащо на обжалване пред настоящия съд.
С
обжалваното наказателно постановление НП на основание чл. 414 ал. 3 КТ на
жалбоподателя „ПЕРЛА ТУРИСТ“ АД е наложена имуществена санкция в размер на 3000
лв. - за това, че в нарушение на чл. 61, ал. 1 КТ при извършена периода 29.01 -
07.02.2020 г. проверка за спазване на трудовото законодателство на 29.01. 2020
г. на работа в обект на контрол хотел „Едейвайс“
стопанисван от жалбоподателя е заварено лицето Калинка Николова Станева ЕГН **********
да полага труд свързан с ангажименти за обучение, консултации и окачване на
пълно административно съдействие без сключен писмен трудов договор и за това че
дружеството жалбоподател „ПЕРЛА ТУРИСТ“ АД не е уредил отношенията по
предоставяне на работна сила като трудови правоотношения, като не е сключил
трудов договор с Калинка Николова Станева преди постъпването й на работа.
При проверката на място на 29. 01. 2020 година
в хотел „Еделвайс“ в курорта Боровец стопанисван от жалбоподателя е установена да работи КАЛИНКА
НИКОЛОВА СТАНЕВА ЕГН **********, която първоначално се представила на
проверяващите като управител и ръководител, след това видно от показанията на
свидетелите инспектори И. и Г. като разбрала че проверяващите са от инспекцията
по труда казала че се занимава с
обучение. На проверяващите обяснила, че работи в обекта
от 01. 12. 2019 година по граждански договор с работно време по график,
характер на работата обучение, консултации при възнаграждение 20 лева на час. В
приложената по делото л. 50 декларация подписана от Калинка Николова Станева, в
която тя вписала, че от 1 декември 2019 година работи по граждански договор в
„ПЕРЛА ТУРИСТ“ АД в хотел Еделвайс с характер на работата обучение, консултации,
с работно време „по график“ и трудово възнаграждение „часово“ 20 лева.
Видно
от АУАН, който е със законоустановена доказателствена сила (чл. 416 ал. 1) КТ
при описание на констатираното нарушение е посочено следното:
При
извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на „ПЕРЛА ТУРИСТ“
АД, ЕИК: ********* на място в обект на контрол: хотел „Еделвайс", намиращ
се в к.к. Боровец, стопанисван от „ПЕРЛА ТУРИСТ АД на 29.01.2020г. около 12:35
часа и на 07.02.2020г. за приключване на проверката по документи в сградата на
Дирекция „Инспекция по труда Софийска област" със седалище гр. София, бул.
„Витоша* № 6, ет. 2 се установи, че: „ПЕРЛА ТУРИСТ АД в качеството на
работодател по смисъла на параграф 1 т. 1 от Допълнителните разпоредби на
Кодекса на труда не е уредил отношенията по предоставяне на работна сила като
трудови правоотношения, като не е сключил трудов договор с лицето Калинка
Николова Станева, ЕГН: ********** преди постъпването му на работа.
Лицето
Калинка Николова Станева е заварено на гореспоменатия обект хотел
„Еделвайс"в Боровец на 29.01.2020г. около 12:35 часа да полага труд, който е свързан с ангажименти
за обучение, консултации и оказване на пълно административно съдействие.
В
собственоръчно попълнена и подписана декларация Станева декларира, че работи в
обекта от 01.12.2019г. с почивни дни по график , 20 лева на час възнаграждение.
В АУН е посочено че нарушението е извършено на 29. 01. 2020 година и е
констатирано на 07. 02. 2020 година по време на проверката по документи в
сградата на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област" в гр. София,
бул. „Витоша* № 6, ет. 2.
По
силата на чл. 416 ал. 1 от КТ редовно съставените актове по този кодекс имат
доказателствена сила до доказване на противното. Цитираният акт е редовно
съставен на 07. 02. 2020 година от компетентен орган – И.Г.И. на длъжност
инспектор при Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ надлежно
оправомощен да съставя актове, установено от приложената в препис Заповед №
3-0024 от 08. 01. 2019 година на Изпълнителния директор на Главна инспекция по
труда
Изложеното
се установява от непротиворечив доказателствен материал - показанията на
свидетеля И.Г.И. - актосъставител, както и от показанията на свидетеля А.Г., писмена
декларация от Калинка Николова Станева, граждански договор от 01. 12. 2019
година и справка от НАП, от показанията на свидетеля Никола Михайлов както и АУАН, който на основание чл. 416 ал. 1 КТ е
със законоустановена доказателствена сила, при положение, че друго не се
установява от събраните по делото доказателства.
Без
основание жалбоподателят чрез законния си и процесуален представител се
позовава на представения граждански договор от 01. 12. 2019 година за да
обоснове че не са трудови а гражданско правни отношенията между Калинка Станева
и търговското дружество жалбоподател. Съдът не приема тези доводи изтъкнати от
жалбоподателя за да изключи административно-наказателната отговорност за това
че Калинка Станева е заварена на работа без трудов договор. Съображенията на
съда, че представения граждански договор от 01. 12. 2019 година не изключва
нарушението предмет на НП са следните:
С
оглед договорените в него престации дори и наличен в доказателствения материал
представеният граждански договор, не променя крайният заключителен извод на
съдебния състав, че реално съществувалото правоотношение между страните, е
именно трудово правоотношение. На първо място съдът съобрази че с него е договорено повтарящо се
предоставяне на работна сила от страна на Калинка Станева срещу възнаграждение
дължимо и заплащано от търговското дружество жалбоподател. По силата на императивното правило на чл. 1,
ал. 2 КТ отношенията по предоставяне на работната сила се уреждат като трудови.
От неизпълнението на тази разпоредба жалбоподателят не може да черпи права,
нито да отпада неговата административна отговорност че е допуснал Калинка
Станева да работи в обекта без трудов договор. Ползвайки се единствено с формална
доказателствена сила, този „граждански“ договор, би могъл да се цени дотолкова
да потвърждава факта на направените изявления, т.е. за съществуващото между
дружеството жалбоподател и съконтрахента Калинка Станева правоотношение, а що
се отнася до преценката за неговия характер, то тя не се определя от даденото
му наименование, а от естеството на
договорените престации и насрещните права и задължения.
Не
са основателни възраженията на жалбоподателя че в АУАН и НП не е посочен
характера на дейността на завареното на работа лице Калинка Станева. Видно от
АУАН и НП в тях при описание на нарушението е визирано че същата е заварена на
29. 01. 2020 година в обекта на контрол да полага труд свързан с ангажименти за
обучение, консултации и оказване на пълно административно съдействие. Видно от
кредитираните от съда показания на свидетеля актосъставител и тези на свидетеля
Г., при извършваната в обекта на жалбоподателя проверка по спазване на
трудовото законодателство лицето Калинка Станева се представяла като управител,
ръководител, счетоводител, а като разбрала че проверяващите са от инспекцията
по труда се представила като лице даващо
консултации. В саморъчно – попълнената от нея декларация е вписала като
характер на работата си обучение, консултации. Видно от приложените по делото в
препис протоколи за изпълнение на договора от 01. 12. 2019 година, както и от
приложения в препис граждански договор, на които и жалбоподателя се позовава, в
тях е вписана като дължима и изпълнена работа от страна на Калинка Станева
„обучение, консултации и пълно административно обслужване. Съдържанието на АУАН
и НП при описание на нарушението сочат точно такава дейност, която пък се
потвърждава и от събраните по делото доказателства, поради което административно
наказващият орган обосновано е приел че Калинка Станева е заварена да полага
труд в търговския обект стопанисван от жалбоподателя, като са конкретизирани и
в какво се изразява работата й и по какви ангажименти е заварена да работи.
Относно това дали възникналото правоотношение
е трудово по характера си е въпрос на правна преценка, на база договорените
престации на страните. Това че договорът е наименован като граждански не
обвързва нито съда нито контролния административно наказващ орган. В тази
връзка, с оглед съдържанието на договора и преди всичко какво се е задължила
Калинка Станева да прави срещу възнаграждение на част съдът определя
правоотношението по този договор като трудово и с основание е счетено от
актосъставителя и от административно наказващия орган за нарушение че с Калинка
Станева не е сключен трудов договор. Правоотношението
съдържащо се в наименования като „граждански договор“ между жалбоподателя и
Калинка Станева се квалифицира от съда като трудово, предвид договорените права
и задължения и гореобсъдените множество обстоятелства, разкриващи особените,
характерни белези на трудовоправните задължения и завареното от инспекторите
фактическо изпълнение, най важното от които е повтарящо се предоставяне на
работна сила срещу заплащане. Основният, съществен аргумент за съда е този, че
процесният договор, съобразно своите клаузи, обективиращи поетите конкретни
права и задължения от страните по договора налага извод че това са отношения по
предоставяне на работната сила от страна на Калинка Станева – повтарящо се
предоставяне на тази работна сила с посочен характер на работата „обучение,
консултации, пълно административно съдействие“ на туристически обект срещу
възнаграждение. Така изследваните в представения от жалбоподателя договор неговите договорни клаузи, не обосновават,
различни правни изводи, от вече направените от актосъставителя и
административно наказващият орган относно юридическия характер и естеството на
съществуващото правоотношение, съпоставено с безспорно установения факт, че
Калинка Станева на 29. 01. 2020 година е заварена на работа в обекта,
стопанисван от жалбоподателя, без със нея да е сключен трудов договор. Касае се
за доказано трудово правоотношение, при което търговското дружество
жалбоподател не е изпълнило задължението си да сключи трудов договор въпреки че
Калина Станева вече е заварена да работи и да предоставя работната си сила в
търговския обект стопанисван от работодателя. Предвид това неоснователни са
доводите на жалбоподателя, за обективна несъставомерност на вмененото
нарушение, поради наличието на сключен писмен договор наименован като
„граждански“ с физическото лице Калинка Станева за изпълнение на определена
работа - „обучение, консултации, пълно административно съдействие“, но не и за
завършен граждански резултат. Налага се
изводът че жалбоподателят има качеството на работодател и това че е допуснал
Калина Станева да работи и да осъществява трудови функции в обект хотел
Еделвайс в разрез с императивното правило по чл. 61, ал. 1 КТ, във връзка с чл.
1 ал. 2 от КТ. Неправомерно е сключен от жалбоподателя процесния граждански
договор, като си остава нарушението изразяващо се в несключване на трудов
договор в писмена форма при доказано реално трудово правоотношение между „ПЕРЛА ТУРИСТ АД и Калинка Станева със
съдържание предоставяне на работна сила срещу заплащане. Ето защо, за
конкретния случай и при установените факти, съдът приема за доказано, че със
сключването на процесния договор, наименован като „граждански“ страните не са имали воля и не са целяли
постигането на присъщите правни последици - да се престира определен/конкретен
овеществен трудов резултат, съгласно специфичния предмет и характерен признак
на облигационния договор за изработка, в хипотезата на чл. 258 ЗЗД -
"изпълнителят да изработи нещо". В тази насока изводът че не се касае
за такъв договор се налага и от разликите с такова гражданско правоотношение а
именно - изпълнителят сам да определя начина на работа за постигане на
уговорения резултат, да няма работно време и работно място. В конкретния случай
всички доказани факти в хода на съдебното дирене, както вече се посочи,
установяват уговорена между страните престация на работна сила с характер на
работата обучение, консултации, пълно административно съдействие“, а не
овеществен продукт- завършен резултат на изпълнението. Касае се за безуспешно
прикрито с граждански договор предоставяне на работна сила, което поведение по
предоставянето й е с трайно и повтарящо се проявление, продължително, повторяемо
и нееднократно от 01.12. 2019 г. включително и към момента на проверката – 29.
01. 2020 г.. Дейността на Калинка
Станева заварена на 29. 01. 2020 година е изпълнение на трудово задължение с
извършване конкретна трудова функция, при техническа, организационна и
дисциплинарна зависимост от работодателя - „ПЕРЛА ТУРИСТ“ АД , осигурил
работното място на Калина Станева, график на работа и почивки (виж деклрацията
от Калина Станева) и именно поради тези свои отношения с жалбоподателя тя се е
отзовала да съдейства при проверката и се е представяла за ръководител. Такива
безспорно, всъщност са именно обективните и присъщите елементи на трудовото
правоотношение, характерно за което е предоставяне на работната сила срещу
заплащане, като всяка от тези престации е повтаряща се с уговорен характер на
работата. В този смисъл, напълно правилни изводи са
формирали актосъставителя и административно наказващият орган, който е счел за
неоснователно възражението на жалбоподателя по чл. 44 ал. 1 ЗАНН, препис от
което е приложен по делото.
След
като между Калинка Станева и търговското дружество жалбоподател е съществувало
правоотношение по предоставяне на работната сила от страна на Калинка Станева
срещу договорено в нейна полза заплащане, платимо от жалбоподателя, същият се
явява работодател с произтичащите от това права и задължения, включително и
тези по чл. 1 ал. 2 от КТ и чл. 61, ал. 1 КТ. Според съдържимата се диспозиция
в новелата на цитираната правна норма, изрично обвързва сключването на трудовия
договор с темпоралния момент-"преди постъпването на работа", от тук
изводимо е императивното правило за дължимо поведение, респ. задължение на
работодателя да сключи трудов договор и да го предостави на работника или
служителя преди той да постъпи на работа. Обективно е вярно, както и доказано е
обстоятелството, че в конкретния случай работещото лице – Калина Станева в деня
на проверката – 29. 01. 2020 година се е
намирала в търговския обект на жалбоподателя – хотел Еделвайс в курорта
Боровец, отзовала се е да съдейства за осъществената проверка от служители на
наказващият орган по спазването на трудовото законодателство, т.е. явил се е на
работа на 29. 01. 2020 година и е работила, престирала е работната си сила на
работното й място, изпълнявайки възложената й работа. Нарушението за което е
ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя е
осъществено и доказано, тъй като в конкретния случай с Калина Станева
не е сключен трудов договор, дори нещо повече безспорно се доказа, че
дружеството жалбоподател, в качеството си на работодател, по смисъла на §1, т.
1 ДР на КТ е уредил отношението по полагане на труд, не като трудово с писмен
трудов договор, а като гражданско, нарушавайки императивната норма на чл. 61,
ал. 1 КТ, в систематическото и функционално тълкуване ведно с чл. 1, ал. 2 КТ. Налага
се извод че нарушението предмет на НП е доказано, което следва от съдържанието
на нарушените административно наказателни разпоредби на чл. 61 ал. 1 КТ и чл.
414 ал. 3 КТ, при указаното им тълкуване във вр. с чл. 1, ал. 2 КТ. От тези
разпоредби следва правилото, респ.
задължението, свързано със забраната отношенията по предоставяне на работна
сила - трудови по определение на закона, да се уреждат във форма различна от
тази на трудовия договор, като единствено допустим юридически факт за уреждане
на трудово правоотношение. От тук и по аргумент за обратното, безспорно,
осъществено от обективна страна е вмененото на търговското дружество
жалбоподател административно нарушение, тъй като работодателят „ПЕРЛА ТУРИСТ“
АД – жалбоподател по делото очевидно не е изпълнил
императивното си задължение, предписано от чл. 61, ал. 1 КТ и не е сключил с
работника трудов договор с Калина Станева, преди постъпването й на работа и
започване реалното изпълнение на трудовите функции. С това си бездействие,
дружеството, безспорно е консумирало административнонаказателният състав на чл.
414, ал. 3 КТ. Такъв, трудов договор, обективиран в писмен документ, с
реквизитите и данни задължителни за съдържанието му /чл. 66 КТ/, сключен между
конкретния работник Калинка Николова Станева
и работодателят, който в случая е търговското дружество жалбоподател, не
е бил налице към момента на проверката, което по категоричен начин се
установява от събраните по делото доказателства. Този краен извод на съда, не
се променя и предвид сключения граждански договор между тях, който по своето
същество по изложените съображения обективира трудово правоотношение с
престация повтарящото се предоставяне на работна сила от страна на Калинка
Станева срещу възнаграждение платимо от ПЕРЛА ТУРИСТ“ АД. Ето защо, решаващият
съдебен състав, приема за доказано административно нарушение от страна на „ПЕРЛА
ТУРИСТ“ АД , което в качеството си на
работодател е субект на задължението по чл. 61, ал. 1 КТ, но не е изпълнило
същото, поради това правилно, обосновано и законосъобразно е било привлечено
към административнонаказателна отговорност и последната реализирана с наложено
му наказание - имуществена санкция, на посоченото правно основание - чл. 414,
ал. 3, вр. с чл. 61, ал. 1 КТ. С оглед, правосубектността му на ЮЛ -търговец,
търговско дружество, субективните измерения на деятелността му -т.е.вината са
ирелевантни и не подлежат на изследване от съда, по аргумент от чл. 83 ЗАНН тъй
като тяхната отговорност е обективна, безвиновна. В обобщение от изложеното,
налага се крайно правно съждение, че процесното НП да е материалноправно законосъобразно
и правилно, съответно санкционираната с него административно нарушение е
доказано и с правна квалификация-чл. 414, ал. 3, вр.чл. 61, ал. КТ.
По
изложените съображения НП следва да бъде потвърдено като законосъобразно в
частта относно извода за извършено административно нарушение по чл. 414, ал. 3 КТ, тъй като при извършената от съда проверка се установи, че АУАН и
обжалваното НП са съставени от компетентни длъжностни лица и в съответствие с
изискванията на ЗАНН по отношение необходимото съдържание на документа и
сроковете за съставянето му и при издаването на обжалваното НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, налагащи отмяна на постановлението.
С
оглед на това и на установеното по делото - законосъобразно е прието от
административнонаказващия орган, че жалбоподателят следва да бъде санкциониран
за допуснато от него като работодател адм. нарушение по чл. 414, ал. 3 КТ,
съгласно която разпоредба - работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61,
ал. 1, както и в случая се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от
1500 до 15 000 лв., за всяко отделно нарушение.
Няма
основание за определяне на нарушението по акта и НП като маловажен случай, тъй
като видно от разпоредбата на чл. 415в КТ - маловажно по смисъла на КТ
нарушение е това, което може да бъде отстранено веднага след установяването му
по реда, предвиден в кодекса, какъвто не е случаят по делото. Не може да се
пренебрегне времето, през което лицето Калинка Станева е работила без трудов
договор – включително до 29. 01. 2020 година. Това което самостоятелно изключва
определяне на нарушението като маловажно е „гражданския договор“ на който
жалбоподателят се позовава за да не сключи и за това че не е сключил трудов
договор със заварената на работа Калинка Станева. Това е характерно за
типичната и съобразена от законодателя обществената опасност на нарушението,
тъй като жалбоподателят разчита на граждански договор за да избегне трудов
договор което обективира едно трайно отношение за стремеж към заобикаляне и
нарушаване императивните разпоредби на чл. 1 ал. 2 КТ и чл. 61 ал. 1 КТ.
Съдът
намира, че за конкретното нарушение една минимална имуществена санкция от 1500
лева е необходима и достатъчна за постигане целите на административното
наказание. В тази част НП следва да се
измени като се намали имуществената санкция от 3000 на 15000 и НП да се
потвърди в останалата му част като законосъобразно.
По
изложените съображения и на основание чл. 63 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ
наказателно постановление НП № 23-003231 от 12. 03. 2020 год. на Директора на
Дирекция "Инспекция по труда" Софийска област, с което на основание
чл. 414, ал. 3 КТ на жалбоподателя „ПЕРЛА ТУРИСТ“ АД ЕИК ********* е наложена
санкция в размер на 3000 лв., като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена
санкция от 3000 лева на 1500 лв. и ПОТВЪРЖДАВА същото наказателно постановление
в останалата му част.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София област в
четиринадесетдневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.
Районен съдия: