Решение по дело №1069/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение N 132/22.12.2011г., постановено по гр.д.N 1287/2011г., Кърджалийският районен съд е отменилкато незаконосъобразна заповед №178/20.06.2011г. на Д. на Д. „Ж.”, Г., с която на С. Ц. Д. от Г. е било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”. Със същото решение Д. „Ж.”, Г. е осъдено да заплати на С. Ц. Д. деловодни разноски в размер на 300лв. и ДТ в размер на 30лв.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят Д. „Ж.”, Г., който чрез пълномощника си го атакува като постановено при неправилно приложение на материалния закон, и необосновано. Излага съображения. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното решение и да отхвърли предявения иск; претендира деловодни разноски за двете инстанции. В съдебно заседание жалбата се поддържа.

Ответникът по жалбата - С. Ц. Д., не се явява, представлява се от А.К.. Оспорва жалбата. Претендира деловодни разноски.

Окръжният съд, като прецени доказателствата по делото, по повод и във връзка с подадената жалба и наведените с нея оплаквания, констатира следното:

Въззивната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.259 от ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалване, а по същество жалбата е неоснователна.

От данните по делото от фактическа страна се установява следното:

Съдът е сезиран с искова молба, предявена от С. Ц. Д. от гр. К., в която ищецът сочи, че работел на длъжността „с. л. на 1-ви Г.” в Д. „Ж., Г..На 20.06.2011г. му била връчена Заповед № 178/20.06.2011г. на Д. на Д. „Ж., Г., с която му било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” на осн.чл.188 от КТ за това, че не осъществил достатъчен контрол върху работата на подчинените си, което представлявало нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, т.3 и т.10 от КТ. Излагат се подробни съображения за незаконосъобразност на заповедта.

Безспорно по делото е, че към датата на налагане на процесното дисциплинарно наказание ищецът Д. е работел като с. л. на 1-ви Г. в Д. „Ж.”, Г.. Не се спори и за това, че със Заповед №264/19.05.2011г. на Д. на Р.-К. било наредено комисия да извърши проверка относно дисциплината на ползване на дървесина и прилагането на Закона за горите при провеждане на процедури в Д. „Ж.”. Проверката била извършена на 20.05.2011г. и за резултатите от нея бил съставен протокол /без дата/, който бил изпратен на Д. на Д. „Ж.” на 31.05.2011г. за представяне на доклад за предприетите мерки за отстраняване на констатираните нередности и предприетите действия срещу длъжностните лица, допуснали нарушенията.

На 10.06.2011г. ищецът Д. е написал рапорт с вх.№544/10.06.2011г. до Д. на Д. „Ж.”, в който той докладва за установени пропуски и нарушения при ползването на дървесината от ДГФ. От рапорта се установява, че за констатираните нарушения са били съставени актове и единствено в частта за липсата на сортиментна ведомост за подлес зимен дъб в обект 1105, е посочено, че старшият лесничей Д. не може да отговори.

С писмо изх.№ 553/13.06.2011г. от ищеца Д. са били поискани писмени обяснения на осн.чл.193, ал.1 от КТ във връзка с констатацията от извършената проверка от РДГ, Г., относно дисциплината на ползване на дървесина и прилагането на Закона за горите при провеждане на процедури в Д. „Ж.”, Г., за нарушенията в отдели 227”б”; „91”д”; 228”и” и „з”; 92 „л” и „н”, и неосъществен контрол от негова страна. Писмото е получено от Д.. Няма данни по делото същият да е дал исканите обяснения.

Със Заповед №178/20.06.2011г. Д. на Д. „Ж.”, Г. е наложил на осн.чл.195, ал.1 от КТ на ищеца Д. наказание „предупреждение за уволнение”, като в обстоятелствената част на заповедта е посочил следните мотиви за налагане на наказанието : „служителят С. Д. не е осъществил достатъчен контрол върху работата на подчинените си, което представлява нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, т.3 и т.10 от КТ – неизпълнение на трудовите задължения и предвидени в закони и други нормативни актове, а именно – чл.190, ал.2 т.2 от ЗГ. Не е изпълнил основните функционални задължения и отговорности, възложени му в длъжностната характеристика за длъжността старши лесничей, а именно : не е извършил необходимите проверки по спазване на дисциплината на ползване на горите”.

Заповедта е получена от ищеца на същата дата.

При така изяснената фактическа обстановка, от правна страна въззивният съд напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите, изложени в атакуваното решение.

На първо място, атакуваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна, поради неправилно проведена процедура по чл.193 от КТ. За да наложи дисциплинарно наказание на определен работник или служител, работодателят е длъжен да проведе дисциплинарно производство, в което най-напред следва да установи факта на нарушение на трудовата дисциплина, след което да определи вида на дисциплинарното наказание, да издаде заповед за неговото налагане, и да връчи тази заповед на лицето, извършило нарушението. Работодателят Д. „Ж.”, Г. не е спазил процедурата по чл.193, ал.1 от КТ, тъй като не е изискал обяснения от наказания по смисъла на посочената разпоредба в рамките на конкретното дисциплинарно производство и по повод на конкретно дисциплинарно нарушение, съотв. налагане на конкретно дисциплинарно наказание. В стадия на установяване на факта на нарушението на трудовата дисциплина работодателят е длъжен да изслуша работника/служителя, или да приеме писмените му обяснения по повод на нарушението и по повод на евентуално налагане на дисциплинарно наказание, което означава, че ако работодателят смята, че един работник/служител следва да бъде дисциплинарно наказан, то той трябва да го уведоми за това какво конкретно нарушение счита, че е извършил, както и че обясненията се изискват при и по повод започнало дисциплинарно производство срещу него. В конкретния случай обясненията са изискани по начин, който не конкретизира кое е дисциплинарното нарушение, за което се искат; впрочем, препращането в писмото, с което са изискани обясненията по реда на чл.193 от КТ, към констатацията от извършената проверка от Р., Г. също не санира този пропуск на работодателя, доколкото няма данни по делото протоколът с разултатите да е бил получаван от ищеца, или последният да е бил запознат с него. Искането на обяснения по общ начин не означава, че е спазена разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ, защото всяко нарушение е деяние, което се характеризира по своите обективни и субективни признаци. Касае се до съществен елемент на дисциплинарната процедура, което е и единственото средство за защита на подлежащия на наказание. Като такова, то е абсолютно необходима процесуална предпоставка за законност на издаваната заповед. Този извод следва и от разпоредбата на ал. 2 на чл. 193 КТ. Съгласно нормата на чл. 193, ал. 1 КТ, обясненията по допуснатите нарушения следва да бъдат дадени пред работодателя в рамките на дисциплинарната процедура по налагане на наказанието. Нарушаването на чл.193, ал.1 от КТ прави налагането на наказанието незаконно, и води до невъзможността на съда да провери по същество има ли извършено нарушение на трудовата дисциплина, което да обуславя налагане на дисциплинарно наказание. Само на това основание атакуваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание следва да бъде отменена като незаконосъобразна, и без да се разглежда спорът по същество. В този смисъл е и константната съдебна практика /Решение № 119 от 09.02.2000 г., III г. о. на ВКС; Решение № 1112 от 19.10.1999 г. по гр. д. № 759/1998 г., III г. о. на ВКС/.

Само за пълнота, на следващо място следва да се има предвид, че атакуваната заповед е немотивирана, доколкото не сочи конкретни нарушения на трудовата дисциплина, а общи формулировки. Нарушението на трудовата дисциплина е конкретно деяние-действие или бездействие, което следва да бъде описано по своите обективни и субективни признаци от фактическа страна, за да може след това да бъде правно квалифицирано под съответна правна норма от КТ. Подвеждането на описаните в заповедта нарушения общо под нормата на чл.187 т.3 и т.10 от КТ не е достатъчно, тъй като по силата на тези текстове се ангажира дисциплинарната отговорност на работника или служителя при неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила и при неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношения. В случая, в заповедта не са посочени конкретните действия на неизпълнение на възложената работа, неспазване на правила и неизпълнение на други трудови задължения; освен че не са конкретизирани нарушенията, те не са посочени и като време на извършване.

Или, в обобщение, атакуваната заповед е немотивирана, поради което е незаконосъобразна и като такава следва да се отмени. Като е стигнал до същия извод, първоинстанционният съд е постановил съдебен акт, който следва да се потвърди като правилен и законосъобразен.

При този изход на делото, и с оглед претенциите на страните за разноски, такива за тази инстанция се следват в полза на въззиваемия С. Ц. Д., в размер на 150лв., които следва да бъдат възложени в тежест на въззивника Д. „Ж.”, Г..

Водим от изложеното, и на основание чл.271, ал.1, предл.1 от ГПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение N132/22.12.2011г., постановено по гр.д.N 1287/2011г. по описа на Кърджалийския районен съд.

ОСЪЖДА Д. „Ж.”, Г., да заплати на С. Ц. Д., с ЕГН *, деловодни разноски, произхождащи от адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 150 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните, при наличие на предпоставките на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.