Присъда по дело №227/2024 на Софийски градски съд

Софийска градска прокуратура е внесла обвинителен акт срещу подсъдимия Н.
Ф. Б. и същият е предаден на съд за това, че в периода от 31.05.2021г. до 20.10.2022г.,
на територията на Република България – в гр.София и общ. Драгоман, е участвал в
организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение на повече от три
лица – 5 лица, съставена с цел да върши съгласувано в страната престъпления, за които
е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, с участници:
Н.М.Р., С.Х.С.лим, Н. Ф. Б., М.Д. С. и Г. П.А., като групата е създадена с користна цел
( да извлича облаги от превеждането на отделни лица или групи от хора, които не са
български граждани, през границата на страната с Р. Турция и Р. Сърбия, без
разрешение на надлежните органи на властта и с цел да набави за себе си или за
другиго имотна облага противозаконно подпомага чужденци да пребивават или
преминават в страната в нарушение на закона по смисъла на чл.8, ал.1 от Закона за
чужденците в Република България „Чужденец може да влезне в Република България,
ако притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го
документ, както и виза, когото токова е необходимо , съгласно Регламент ЕО
№539/2001 на Съвета от 15.03.2001г) и с цел да върши престъпления по чл.280, ал.2,
т.3 и чл.281,ал.2 от НК,
явяващо се престъпление по чл.321,ал 3, пр.2 и пр.3, алт.7, т.2 вр. ал.2 от НК.

В хода на съдебните прения представителят на СГП поддържа обвинението
така, както е внесено в съда и предлага на съда да постанови осъдителна присъда, като
признае подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл.321, ал 3, пр.2 и
пр.3, алт.7, т.2, вр. ал.2 от НК, като му наложи наказание „лишаване от свобода“ към
средния, предвиден в закона размер поради неговите предходни осъждания.
Упълномощеният защитник на подс. Б. - адв. Т. Р. в пледоарията си сочи, че
относно подзащитния му в обвинителния акт има 12 изречения; заявява, че по делото
не са събрани доказателства, че подзащитния му е получил някаква облага, а е
установено, че е помогнал на жена с дете. Моли съда да не налага на подзащтния му
ефективно наказание.
Подс. Б. двукратно се възползва от правото си да даде обяснения по
повдигнатото му обвинение. В обясненията си, депозирани в о.с.з., проведено на
21.03.2024г. заявява, че в периода от 31.05.2021г. до 22.10.2023г. не е бил на
територията на Р. България. Напуснал е Р.България на 23.09.2021 г. през Аерогара
София до Р.ИтА.я, а два дни по – късно отишъл във ФРГ, където подал документи за
предоставяне на убежище като бежанец. Там бил задържан и екстрадиран до България.
Сочи, че от описаните в обвинителния акт лица познава само Н.Р. и не познава Г. А. и
другите. Твърди, че не е участвал в прекарване на мигранти на територията на
България. В о.с.з., проведено на 15.11.2024г. допълнително заявява, че е желаел да
помогне на жена с болно дете, които намерил „на улицата“ и затова я закарал на адреса
на св. К., който тя му предоставила. Отново заявява,че не познава СА.м, С. и А., а само
Р. и то като приятел.
В предоставената му последна дума подсъдимият Б. моли съда да бъде
оправдан, тъй като е невинен.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, приема за установено следното

1

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият Н. Ф. Б. е роден на ******* г. в гр. Камишили, Сирия, сириец, без
гражданство, със средно образование, неженен, с адрес на територията на Република
България в гр. София, ж.к. ******* неосъждан, с ЕГН **********.
Същият е бил осъден по НОХД № 186/2015г. на РС Сливница с влязло на
10.03.2015г. определение за престъпления по чл. 279, ал.1, пр.2, вр. чл. 18, ал.1, пр.1 от
НК и по чл. 316, вр. чл. 308, 2, вр. ал.1 от НК, извършени на 24.01.2015г., за които му е
определено едно общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 9 месеца,
изпълнението на което е отложено на осн. чл. 66, ал.1 от НК за срок от 3 години и
„глоба“ в размер на 100 лв. ( платена на 18.04.2018г.), по което осъждане на осн. чл. 86,
ал.1, т.1 от НК е реабилитиран.
Подсъдимият пристигнал в Р. България през 2015г. и бил регистриран в
Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при МС на 24.03.2015г., като с решение на
председателя на ДАБ при МС №4318/29.05.2015г. му е предоставен статут на бежанец.
Той пребивавал на територията на Р. България до 23.09.2021г., когато я напуснал приз
ГКПП Аерогара София. След това той влязъл на територията на ФРГ на 20.11.2022г.,
където е пребивавал в Schleswig-Holstein. Бил е задържан под стража на 27.06.2023г.
въз основа на издадена от СРС Европейска заповед за арест и е бил предаден на
българските власти на 26.09.2023г.
Н. Р., представящ се и името „Сеуан“ повел разговор с С.Х. СА.м, Г. П.А., / по
отношение на трите лица и М.Д. С. с постановление от 02.06.2023г. на прокурор от
СГП са разделени производствата/ и подс. Н. Ф. Б., за създаване на организация за
превеждане на мигранти през страната. Горепосочените лица се съгласили да създадат
необходимата организация, в която като нейни участници да се занимават с тази
дейност, за което да получават значителни парични суми. С.С. бил близък до Н. Р. и
отговарял заедно с него за придвижването, след влизане на мигрантите на територията
на страната и настаняването им в квартири в гр. София. Г. А. намирал хора, които да се
занимават с транспортирането на чужденците. Семейството на А. стопанисвало хостел
„Драгоман“, в близост до Женския пазар, в които отсядА. лица с различна
националност. В хостела, за период от около две години и половина, живеели на
семейни начала свидетелите Д. К. и М. С. заедно с трите им деца и майката на К..
Свидетелят С., освен арабски говорел и български език, поради което и често
превеждал на мигранти. През пролетта на 2021г. св. К. и св. С. били наели апартамент
състоящ се от две спалния, хол и кухня на адрес гр. София, ул. *******, за 60 лева на
вечер. На неустановена дата в този период, А. поискА. С. да превежда на лица,
настанени в хостела. Тъй като семейството се издържало трудно и освен това дължало
пари за престоя си в хостела на семейството на А., последният предложил на св. К. и
св. С. да приемат в апартамента, в който живеят мигранти срещу заплащане, като
обяснил, че сумата била между 30- 40лв. за човек. След като двамата свидетели се
съгласили, със св. К. се свързало лице по приложение „Телеграм“, с което били
уговорени заплащането и организацията на дейността по настаняването на мигранти. В
продължение на около месец и половина в апартамента били настанявани мигранти.
Свидетелката К. получавала обаждане или съобщение през приложението „Телеграм“
за броя лица, които ще бъдат настанени в дома й, датата и часа на пристигането и
съответно отпътуването им. Част от лицата били докарвани и вземани от жилището от
А., други пристигА. с таксита или частни автомобили. Н. Р. също водел хора. Парите
2

за настанените мигранти, семейството на К. получавало от Г. А. или С. СА.м, който
освен това носел и храна, както и снимал настанените в апартамента лица. На
29.05.2021г. със св. К. се свързало лице по „Телеграм“, което поискало настаняването
на 43 мигранта. Впоследствие били докарани на 30.05.2021г. на адреса лица, след
което в ранните часове денонощието били изведени част от тях от А. и неустановено
по делото лице. На 31.05.2021г. Г. А. се обадил и заявил, че в жилището трябва да се
настанят за няколко часа 25 мигранти. Същите били докарани на адреса от Н. Р./С./,
подс. Н. Ф. Б. / А./ , А. и негов приятел с няколко таксита, черен джип и автомобил,
ползван от А.. На улицата лицата били посрещнати от св. С.. На 31.05.2021г. в
апартамента на ул. *******, през деня имало 35 души, от които били изведени 17, а
остаН.те 18, измежду които били и свидетелите С. А., А. Х. Ф., И. Ф., М.Ш., Х.М. Т.,
задържани при започналата проверка след 17.00ч от служители на Гранична полиция
по сигнал, свързан с незаконна миграция. На място бил съставен и съответен протокол
за претърсване и изземване. С извършеното действие било образувано и досъдебното
производство по настоящото дело на основание чл.212,ал.2 от НПК за извършено
престъпление по чл.281,ал.2 т.5 от НК. По повод случая и с оглед служебните си
задължения като разузнавач в Главна дирекция „Гранична полиция“ свидетелят Ж.
имал задължение да придобива и аН.зира получена информация във връзка с
незаконна миграция.
Свидетелят М. А. М. Х. пристигнал в България през 2011г. Същият се познавал
с подс. Н. Ф. Б.. През лятото на 2021г. свидетелят живеел в Стара Загора. Подс. Б. се
свързал със свидетеля и поискал от него да закара от Стара Загора до София мигранти
срещу заплащане от по 50 евро на лице. Подс. Б. и Х. контактувА. чрез приложението
„Уатсап“ във връзка с превозването на чужденци. Първият път свидетелят закарал
хората до гр. София, ж.к. „Студентски град“ , където освен с подс. Б. имало и друго
лице, от което Х. разбрал, че е наел жилище за мигрантите. Няколкократно свидетелят
превозвал чужденци, след преминаването им от Р. Турция на територията на Р.
България до гр. София. В неустановен момент през лятото - есента на 2021г със
свидетеля се свързал Н. Р., ползващ името „С.“, за когото Х. знаел, че е шефът на подс.
Б. и поискал от него да замести Н. Ф. Б., тъй като последният бил разпознат от
мигранти при тяхното задържане и бил търсен от полицията. На 10.10.2021г. в с.
Виница бил спрян за проверка св. Х., който обяснил като причина да се намира в
граничната зона, получено съобщение GPS координати за местонахожданието на група
лица, премиН. границата на страната с Р. Турция. Същият съобщил и обстоятелството,
че поради задържане на група мигранти в „Студентски град“, лицето, което го е
подпомагало – подс. Б. е разпознат от чужденците и е напуснало страната, като той го
замества по искане на шефа Р..
В гранична полиция се получавала и аН.зирала информация за превозните
средства, които се използват за превоз на мигранти и лицата съпричастни към
деянията. От обобщената информация свидетелят Ж. установил участието на подс. Б.
и остаН.те лица в гореизброените случаи при задържане на мигранти. Групата
осъществявала своята дейност до 20.10.2022, когото в гр.София били извършени
действия от МВР за задържане на част от участниците в нея.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
3

Изложената по делото фактическа обстановка се установява от съборните и
проверени в хода на проведеното съдебно следствие доказателстен материал, како
следва : обясненията на подсъдимия Б., свидетелските показания на Г. Ч., Д. К., М. С.,
И. Ж., В. Н., М. А. М. Х., приобщените на основание чл.281, ал.1 от НПК, свидетелски
показания на С., Х. и Ш. С. Ш., А. Ф. Х. и С. А., дадени в хода на досъдебното
производство по реда на чл.223 от НПК, протоколи за разпознаване на лица,
протоколи за претърсване и изземване, постановление за разделяне на досъдебно
производство от 02.06.2023г на прокурор при СГП, справки от МВР – Д „БДС“, СДВР
и „ГП“ ( л.л. 44 – 46 от съд.дело), писмо от МВР, Д „МОС“ ( л.101 от съд. дело), писмо
от Държавна агенция за бежанците касаеща подс. Б. (л. 48 от съд. дело), копие от карта
на бежанец и удостоверение за пътуване ( л.л. 51 - 54 от съд. дело), справки за
съдимост на подсъдимия.
Фактическите си изводи съдебния състав направи въз основа на свидетелските
показания на К., С., Ж., приобщените по на чл.281 от НПК показания на М. Х., Ш. Ш.,
А.
Х. и С. А. (А.), дадени пред съдия в хода на досъдебното производство. По отношение
на организацията, създадена за извършване на престъпления и разпределенията на
задачите в нея, сведения се съдържат в показанията на свидетеля Ж.. Същият с оглед
заеманата от него длъжност на „разузнавач“ в Гранична полиция е получавал
обективни данни от проведени полицейски операции, при които са били установени
лица, свързани с прием или превозване на мигранти на територията на страната,
използвани превозни средства, както и наети квартири. В резултат на аН.зираната в
цялост информация, свидетелят е категоричен относно съпричастността на
подсъдимия към създадената организация, нейната цел и задачи, както и личното му
участие в конкретните случаите, за които показания депозират К. и С., както и Х..
Несъмено показанията на св. Ж. представляват производен доказателствен източник и
логично предполагаем ангажимент на свидетелстващия към обвинителната теза,
поради което следва да бъдат оценявани с по-голяма доза критичност и завишен
стандарт към критериите за достоворност, предполагащ необходимост от прецизен
аН.з на кореспонденцията им с остаН.те доказателства по делото. При така
изложеното, както беше отбелязано и по-горе сведенията, дадени от Ж. относно
фактите, подлежащи на доказаване, не са единствените. Свидетелката К., в
непосредствено депозираните показния в хода на съдебното следствие,
последователно и еднопосочно разказва ситуацията, при която на нея и на мъжа, с
който живее на семейни начала - свидетелят С., им е било предложено да приемат
мигранти в жилището, където живеят срещу заплащане. Категорично и двамата
свидетели твърдят, че това е станало около месец, месец и половина преди
проведената акция от Гранична полиция на 31.05.2021г, при която в апартамента с
адрес гр. София, ул. ******* са били установени 18 мигранти. Н.це е съответствие
между заявеното от К. и С. относно обстоятелството, че последният е бил потърсен от
Г. А. да превежда във връзка с възникнала ситуация с мигранти, настанени в хостела,
стопанисван от семейството на Г. А.. Именно след на свидетелите им е предложено на
да приемат мигранти срещу заплащане в дома си, като инициатор е бил Г. А., който е
координирал приема на чужденците в апартамента на ул. ******* , в гр. София.
Свидетелите К. и С. подробно разказват за организацията, която е била създадена,
начина на пристигане и напускане на чужденците, като посочват, че същите са били
посрещани на улицата от С.. Този свидетел лично е възприел, че част от мигрантите са
4

били докарвани лично от А. (с л.а. „Тойота Ярис“) , от Н. Р. („С.“), Н. Б. (“А.“) –
последният с таксиметрови автомобили, тъй като нямал собствено МПС. Н.це е
необходимото съответствие в показанията на коментираните свидетели и относно
обстоятелството, че парите, уговорени като възнаграждение, са получавани от А., а в
някой сулчай и от С. СА.м. И двамата свидетели нямат колебание относно участието в
организацията по трафика на мигранти на С. СА.м, който е носел храна и пари в
апартамента, както и е заснемал с телефон, пребиваващите там чужди граждани.
Сведения и за съпричастност на подсъдимия Н. Б. и Н. Р. се съдържат в разпитите на
обсъжданите свидетелите, като и двамата ( Б. и Р., както и Г. А.) са били категорично
разпознати от С. и К., като лица участващи в групата, свързана с придвижването на
мигранти на територията на страната срещу заплащане. Липсват съществени
противоречия в разпитите на К. и С. относно от кого и какви суми са получавА. за
настанените у дома им лица. Съдът намира, че макар и да се констатира известно
разминаване относно сумата, получавана за конкретен мигрант, то същото не е от
естество да дискредитира показанията на тези свидетели, още повече същите по
безспорен и категоричен начин установяват, че настаняването на мигрантите е било
срещу заплащане и парите са получавани предимно от Г. А., в редки случай от С.
СА.м, който е посещавал жилището, за да носи храна на намиращите там лица и да ги
заснема. Следва да се посочи, че свидетелите К. и С. изнасят неблагоприятни за себе
си факти с оглед приемането в дома им на мигранти и участието в техния трафик,
както и признават обстоятелството, че са получавА. пари за този си дейност. В
продължение на изложеното съдът намира, че дадените от подсъдимия Н. Б.
обяснения, чрез които по същество отрича познанството си с остаН.те съпроцесници
по делото, както и участие в организирана група за трафик на мигранти е единствено
упражняване на правото му на защитата чрез изграждане на защитна версия, която се
опровергава от остаН.те по-горе коментирани доказателства по делото. В обективно
проверимите части изнесената от подсъдиия информация относно пребиваването му
на територията на Р. България и престоят му в чужбина се оказа невярна, тъй като
подсъдимият твърди, че в периода от 31.05.2021г. до 22.10.2023г. не е бил на
територията на Р. България, като от приложените справки от граничните власти се
установи, че е напуснал пределите на Р. България на 23.09.2021г.; подс. Б. твърди, че
след 2-дневен престой в Р. ИтА.я е отишъл във ФРГ, където се е регистрирал, докато
данните от справката, получена от германските власти, установява, че подсъдимият е
влязъл на територията на ФРГ на 20.11.2022г., където е задържан и предаден на
българските власти на 26.09.2023г. Ето защо и съдът приема обусненията на подс. Б. за
за недостоверни и израз единствено на правото му на защита, явяващи се изолирани и
оборени от остаН.я събран по делото доказателствен материал. Авторството му в
инкриминираната престъплна деятелност се установановява от показанията на св. К. (
и извършеното от нея разпознаване на подсъдимия като лице, предавало й за
настаняване мигранти в жилището й ), от покзаанията на св. С. (и извършеното от него
разпознаване на подсъдимия като лице, предавало му за настаняване мигранти в
жилището му), както и от показанията на св. М. Х. (и извършеното от него
разпознаване на подсъдимия като лицето, уговорило го да превозва мигранти срещу
заплащане от по 50 евро на лице). Същевременно свидетелят С. също заявява в
приобщения по делото разпит, даден пред съдия в хода а досъдебното производство,
че А. ( подс. Б.) и С. ( Н. Р.) са водели често от установените впоследствие на
31.05.2021г чужденци. В този си разпит свидетелят е категоричен, че е имало и лице –
българин, приятел на Г. А., от когото жена му е получавала указания. В протокол за
разпознаване на лице от 01.06.2021г С. е посочил Н. Р. като лице с име „С.“, а подс. Б.
5

– като лице с име „А.“. Съдебният състав констатира у свидетеля С. уклончивост в
съдебно заседание относно разпознаването на подсъдимия Б. (А.) и това е логически
обяснимо с оглед заявеното от него още в д.п., че се страхува за живота си, както и
предвид твърденията му, че е бил преследван след започване на наказателното
производство във връзка с дадените от него показания. Наблягането на
обстоятелството, дори след предявяване на протоколите за разпознаване и прочитане
на дадените от свидетеля показания пред съдия в хода на досъдебното производство,
че подсъдимият Б. няма нищо общо със случая, не могат да бъдат кредитирани. Още
повече, че освен конкретиката в така приобщения разпит на този свидетел,
информация за участието на подс. Б. в организираната престъпна група се съдържа в
разпита на свидетеля Ж. и приобщените показания дадени по реда на чл.223 от
свидетеля Х.. Тези показания са в подкрепа на извода , че подсъдимият Б. е имал
важна роля в така формираната организирана престъпна група. Същото е логично и
обяснимо и като вследствие на множеството обективни обстоятелства, установени в
хода на делото касаещи личността на лицето. В този смисъл не без значение е
произхода му, неговите контакти с други лица, мигранти и бежанци, дългото му
пребиваване в България и натрупания опит в тази връзка, владеенето на арабски и
български език. Изложеното относно личността на подсъдимия, ведно с разпитите на
свидетелите, дадени в хода на досъдебното производство по реда на чл.223 от НПК,
протоколите за разпознаване дават основания на този съдебен състав да приеме, че
лицето е със значителен авторитет в общността и логично в този връзка свидетелите С.
и Х. при депозиране на показания си в негово присъствие, съобразяват същите, като се
опитват да отрекат познанството си с него и дейността, която знаят, че развива. В
потвърждение на този извод е, че в хода на досъдебното производство, тези свидетели
са били категорични относно участието на лицето в организирана престъпна група за
трафик на мигранти, като С. заявява, че Б. е водил и вземал мигранти в/от дома му , а
Х. твърди, е след разкриването на Б., именно Р. го е потърсил и е поискал от него да
замести „А.“ при превозването то мигрантите от граничната зона до София.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че разпитите на свидетелите С. и Х.
относно участието на Б. в организирана престъпна група, дадени в хода на
досъдебното производство и приобщени на основание чл.281, ал.1 от НПК са тези,
които съдържат достоверна информация и въз основа, на които съдът гради своите
фактически изводи относно обсъжания въпрос - предмет на доказване по делото. Не на
последно място в подкрепа на изложеното са и приложените по делото протоколи за
разпознаване на лице, видно от които ,че и двамата свидетели го посочват като лице с
името „А.“.
Участието на М. С. в инкриминираното деяние не се установява от събраните в
настоящото производство доказателствени източници, нито обстоятелството, че ОПГ е
действала на територията на община Драгоман.
Съдът кредитира и показанията на свидетелите Ш. С. Ш., А. Ф. Х. и С. А. /С.
А.А.А./, дадени в хода на досъдебното производство по реда на чл.223 от НПК и
приобщени по чл.281 от НПК, чрез които установява начина на предвиждането на
лицата от Република Турция до влизането им на територията на България и
последващото им придвижване до гр. София, настаняването им в жилището на
свидетелите С. и К., начина на заплащане ( по 10 000 евро на лице ) и задържането им
преди да напуснат територията на Р. България в Р. Сърбия. Показанията на св. Х. и св.
А. (Адба) категорично установяват по делото, че транспортирането им от Р. Турция до
крайната дейстинация, където са искА. да се установят свидетелите ( ФРГ, респ. Р.
6

Австрия) се е извършвало по утвърден маршрут и посредством предварително
създадена организация с участие на множество лица на територията на различни
страни, като за нелегалното им преминаване на границите между отделните държави
всеки от свидетелите е заплатил парична сума в размер на 10 000 евро, разпределена
между участниците в организацията. Отделно от това всеки е заплащил и различни
услуги на територията на Р. България. Гореизложеното означава, че организираната
престъпна група е била създадена с користна цел – да да извлича облаги от
превеждането на отделни лица или групи от хора, които не са български граждани,
през границата на страната с Р. Турция и Р. Сърбия
Събраните писмени доказателства се в съответствие с гласните доказателства,
като ги подкрепят и обстоятелствено изясняват механизма на деянието и външността
на извършителите. При спазване на процесуалните изисквания, съгласно НПК са
извършени обиските, претърсванията и изземванията, както и огледите на
веществените доказателства и са проведените съотетните и разпознаванията на лица,
при които свидетелите са посочили лицата, свързани с инкриминираната пресъпна
деятелност.
Приетата за установена въз основа на доказателствения материал фактическа
обстановка, мотивира съдът да изведе следните изводи от

ПРАВНА СТРАНА:

Съдът приема за безспорно установено, че Г. А., Н. Р., С. СА.м и подс. Н. Ф. Б.
са се познавА., като основният източник на средства в инкриминирания период е бил
от извършената дейност по превозване и настаняване на мигранти. Характерът и
естеството на взаимоотношенията между същите са придобили престъпен характер с
обща преследвана цел за обогатяване посредством трафик на мигранти. Събраните
доказателства според този състав доказват по изискуемия категоричен и безспорен
начин факта на осъществяване от страна на подсъдимите на престъпния състав по
чл.321 ал.3, т.2 вр. ал.2 НК. Съгласно посочената разпоредба, наказателно-отговорно е
всяко едно лице, осъществило признаците на състава и респективно реА.зирало
действия по членство в ОПГ. С оглед събраните по делото доказателства, съдът
приема за доказано авторството на визираното по-горе престъпление против реда и
общественото спокойствие, предмет на повдигнатото на подсъдимия Б. обвинение
Престъплението по чл.321, ал.2 от НК –„участие в ОПГ“ е формално продължено
престъпление и може да се осъществява чрез съвкупност от действия и бездействие,
като за съставомерността му е достатъчно деецът само и единствено да участва във
вече създадено сдружение, без да е необходимо да е започнало осъществяване или да е
вече извършена вторична престъпна дейност. Изпълнителното деяние „участие в ОПГ“
изисква осъществяването на активно поведение, било то вербално - изразено чрез
изрично волеизявление на дееца за включване в групата, било то чрез едно мълчА.во
съгласие, обективирано посредством недвусмислени конглудентни действия, насочени
към подпомагане на групата в предварително набелязаната престъпна цел. Умисълът, в
каквато форма на вина единствено е възможно извършването на това престъпление е
сложен и включва умисъл за съпричастност към ОПГ и умисъл за извършване на
съответната вторична престъпна дейност. Умисълът на участника в сдружението по
смисъла на чл.321, ал.2 НК включва представа, че към престъпната група са
съпричастни поне три лица и конкретни представи за самоличността на поне още едно
7

лице от членовете на сдружението, без да е необходимо познанството с всички
участници. От обективна страна, за да се установи извършването на този вид
престъпление, е необходимо да се обоснове реалното функциониране на престъпно
сдружение съобразно легалната дефиниция на чл.93, т.20 НК. Съгласно същата,
организирана престъпна група е структурирано трайно сдружение на три или повече
лица с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления (т.е. повече от
едно), за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години.
Сдружението е структурирано и без Н.чие на формално разпределение на функциите
между участниците, продължителност на участието или развита структура. Освен това,
както беше посочено и по - горе не е необходимо всички участници в групата да се
познават и да осъществяват пряк контакт помежду си, като отсъствието на контакт
между някои от членове на групата и установен такъв с други членове на групата е
обстоятелство, което не изключва по принцип наказателната им отговорност за
извършено престъпление по чл.321, ал.2 НК. Изложеното отнесено към конкретния
случай, с оглед приетото от съда за доказано от фактическа страна, налага изводът за
осъществяване от подсъдимия Б. на действия в горния смисъл. От доказателствата по
делото безспорно се установи образвуване и респективно последващо съществуване на
ОПГ, като в този смисъл са свидетелските показания, както на св. Ж., така и св.
Ковочева, св. С. и св. М. Х., и на лицата задържани при акици на полицията по линия
на незаконна миграция. Предметната рамка на доказване е определена с повдигнатото
обвинение, съгласно което подсъдимия Б., заедно с А., СА.м, С. и Р. ( спрямо които е
Н.це друго наказателно производство) са организирА. с идеята си за трайно
извършване на дейност по „трафик на мигранти и получаването на имотна облага от
това чрез превеждането на отделни лица или групи от хора, през границите на
страната без разрешение на надлежните органи на властта както подпомагА. чужденци
да пребивават или преминават през страната в нарушение на Закон за чужденците в
Република България“. Съдът намира, че въпреки липсата на доказателства за
конкретно проведен разговор в този смисъл между подсъдимия и другите му
съпроцесници, от разпита на свидетелите и по - конкретно на К. и С. се установа
връзката между А., Р., СА.м и подс. Б. и техните координирани действия, а именно, че
действията им са били насочени към осигуряване на транспорт от границата с Р.
Турция до границата на страната със Р. Събрия на мигранти, осигуряване на места за
престоя им в гр. София. Фактът обаче, че сведения за провеждане на конкретен
разговор между подсъдимите лица за създаване на група за извършване на
престъпления, не се съдържа в нито един доказателствен източник, не го изключва,
тъй като освен че е обяснимо на такъв разговор да не присъстват лица, различни от
тези сформирА. групата, съдът прави изводите си за създадената организация от
поведението на всеки един от участниците. Разпитаните свидетели, действително
съобщават единствено за проведени разговори с тях от някои от участниците в
групата, но тези показания съпоставени помежду си и обсъдени в съвкупност носят
информация за съгласуване на волята на съпроцесниците и действията им в насока
реА.зация на посочената от държавното обвинение вторична престъпна деятелност.
Също така са Н.це и доказателства касателно реА.зирани определени действия на
свидетелите К., С. и Х., мотивирани финансово от конкретно посочените от тях
подсъдими лица, които действия категорично установяват и участието на Р., А., СА.м
и подс. Б. към организираната престъпна група. Деянието по създаване на ОПГ
изисква едно активно поведение от дееца и видно от доказателствената съвкупност
горепосочените лица са осъществявА. в инкриминирания период и място ( от
31.05.2021г до 20.10.2022г в гр.София) активна целенасочена дейност по сформиране
8

на група от лица, мотивирането и създаването на устойчиви връзки помежду им иа
условия за съществуването на групата. Действително, както посочи и в
доказателствения си аН.з, съдът прие за доказан факта за развивана престъпна
деятелност от подс. Б. и Н. Р., С.С. и Г. А., включително и касателно реА.зиране на
чл.280 и члл.281 от НК по противозаконен трафик на мигранти, като в тази насока са
свидетелските показания, съдържащи категорични данни, за осъществени деяния на
31.05.2021г., лятото на 2021г. и 10.10.2021г., като в тях участват заедно или поотелно
част от участниците в групата. По делото е установена обективно и субективно
ангажираност към целите и дейността на престъпна структура от подс.Б., Н.М.Р.,
С.Х.С.лим и Г. П.А. и то в конкретния състав през инкриминирания времеви период.
От събраните в производството доказателства няма такива, които да обосноват извод в
обратния смисъл. Следва да се има предвид, че свидетелите, които лично познават
участниците и дават достоверни показания за лично възприети от тях факти относно
престъпната деятелност от страна на същите. Свидетелят Ж., чийто показания съдът
кредитира изцяло по посочени по-горе съображения, твърди, че в инкриминирания
период под. Б. и съпроцесниците му са се организирА. в група насочена конкретно за
извършаване на престъпления свързани с преминаване на мигранти през територията
на страната. В същия смисъл са и показанията на свидетелите К. и С.. Последните
намират опора и в удостовереното в протокол за претърсване и изземване от
31.05.2021г. на обитаваното от двамата свидетели жилище, при което са били
установени 18 мигранти. В този аспект са показанията на свидетеляХА.ф, който е бил
задържан във връзка с превозване на мигранти в района на с.Виница, като тези
показания свързват подс. Б. и Н. Р. с развиваната от тях престъпна деятелност, като
установяват и положението на Р. като „шеф“ на подс. Б.. В случая съдът намира, че по
делото с оглед доказателствения аН.з, се съдържат категорични доказателства за
поддържани постоянни във времето отношения между подс. Б., Р., СА.м и А. в
продължение на повече от година, които са били насочени към реА.зиране на една
предварително набелязана престъпна цел. Отношенията и връзките между тях са били
постоянни и са били свързани с осъществяване на твърдяната вторична престъпна
деятелност; доказа се факта, че тези отношения основно се изразяват в фактическо
транспортиране на мигранти, наемане на квартири, набиране на лица и разплащане с
тях във връзка с транспорт и настаняване на мигранти в домовете им, доказа се дори,
че в своята престъпна деятелност, свързана с противозаконно превеждане на мигранти
са установени и поддържани връзки с лица занимаващи се каналджийство на
територия на Република Турция. Критерий за Н.чието на структирирано престъпно
сдружение по смисъла на чл. 93, т.20 НК е „трайността“, която се установява от
продължителното съществуване на престъпното сдружение, установеното престъпното
съдържание на връзките между членовете му, които в конкертния случай са насочени
към постигането на предварително дефинирана обща цел - извършването на други
престъпления. Решението за осъществяването на престъпната дейност е било взето от
всеки един от горепосочените лица въз основа на съзнателно направения от него избор
за принадлежност към групата, като не е необходимо пълна информираност по
отношение на структурата и организационните връзки между членовете й т.е липсата
на достътачно доказателства за Н.чието на близки отношение между подсъдимите, не
опровергава изводите за участието им престъпната структура , тъй като по несъмнен и
категоричен начин се установи, че те са съзнавА., че поне три лица съгласуват своята
дейност да вършат престъпления, които отговарят на изискваното е на чл. 93, т. 20 от
НК. Н.чието на знание за принадлежността към тази трайно структурирана
организация и изразеното съгласие, основано на поведението на подсъдимия по
9

отношение на принадлежността към нея, формира и извод, че престъплението по
чл.321, ал.1 и ал.2 НК е осъществено от субективна страна. Н.це са доказателства,
видно от които е, че подс. Б., Р., СА.м и А. чрез действия се изразили такава воля,
поставили са си конкретни задачи, които да изпълняват, получавА. са сведения и са
кординирА. действията си за постигане на съвместно набелязана цел да извършват
незаконен трафик на мигранти срещу облага. Събраните в тази насока доказателства са
напълно еднопосочни - разпитаните по делото свидетели излагат определени
конкретни факти за получаване на конкретни указания във връзка с транспортирането
или настаняването на чуждите граждани, свързани с реА.зиране на процесната
вторична престъпна дейност. С оглед на изложеното, съдът приема за доказани
съставомерните елементи на вмененото на подс. Б. престъпление против обществения
ред и спокойствие, поради което призна същия за виновен в извършване на
престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3, вр. т.2, вр. ал.2 НК за това, че в посочения по
– горе период в гр. София, е участвал в организирана престъпна група - структурирано
трайно сдружение на повече от три лица – 4 лица, съставена с цел да върши
съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от
свобода повече от три години, с участници: Н.М.Р., С.Х.С.лим, Н. Б. Ф. и Г. П.А., като
групата е създадена с користна цел и с цел да върши престъпления по чл.280, ал.2, т.3
и чл.281, ал.2 от НК.
Съдът призна подс. Б. за невиновен и го оправда по обвинението групата да е
действала на територията на общ. Драгоман, както и да е била съставена от 5 лица и в
нея да е участвал М.Д. С., тъй като в посочените части обвинението остана недоказано
и по делото не бяха събрани каквито и да било доказателства за Н.чието на тези
обстоятелства.

ПО НАКАЗАНИЕТО:

За престъплението по чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2 от НК предвиденото в закона
наказание е „лишаване от свобода“ за срок от три до десет години и съдът е длъжен да
индивидуА.зира конкретното наказание в посочените рамки. Съдът счете с оглед на
обстоятелствата в конкретния случай, че не са Н.це предпоставките за прилагане на
чл.55, ал.1, т.1 от НК и за определяне на наказание „лишаване от свобода“ под най-
ниския размер, предвиден в закона спрямо подсъдимия Б.. Не са Н.це многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства или някое изключително такова, като според
настоящия съдебен състав определянето на наказанието в рамките, посочени от закона
би отговаряло на целите на генералната и специалната превенция.
Като смекчаващи отговорността на подс. Б. обстоятелства бяха отчетени
необремененото му съдебно минало и установената негова роля в престъпното
сдружение, която не е ръководна или организационна.
Като отегчаващи обстоятелства съдът отчете степента на обществена опасност
на конкретното деяние, свързана с динамиката на този род престъпления в страната,
включително и реА.зираните по чл.280 и чл. 281 от НК деяния по противозаконен
трафик на мигранти.
При съобразяване на целите на наказанието, установени в чл.36 от НК, съдът
намери за подсъдимия Б. съответно на извършеното от него престъпление се явава
10

наказанието „лишаване от свобода“ за срок от три години, в минималния предвиден в
закона размер, като с оглед обстоятелствата в конкретния случай, този размер съдът
прецени, че в най-пълна степен би съответствал на извършеното престъпление и на
личността на дееца.
По отношение на наложеното наказание „лишаване от свобода” съдът счете, че
същото не следва да бъде изтърпяно ефективно, а изпълнението му бъде отложено на
осн. чл. 66, ал.1 от НК. Деецът не е осъждан (реабилитиран е), същият е в
трудоспособна възраст, поради което съдът прие, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправяне на дееца не е необходимо той да изтърпи
ефективно наказанието, тоест че е Н.це и другата предпоставка, подлежаща на
конкретна преценка, за приложението на института на условното осъждане. Ето защо и
като съобрази и формалното Н.чие на предпоставките за приложение на чл. 66, ал.1 от
НК, съдът отложи изпълнението на наказанието за срок от 5 (пет) години, считано от
влизане на присъдата в сила, като счете, че така определената максимална
продължителност на изпитателния срок е съответна на конкретното престъпление и ще
изиграе в достатъчна степен превъзпитателна и превантивна роля спрямо дееца.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК, съдът намери, че
подс. Б. следва да бъде осъден да заплати в полза на Държавата и по сметка на СГС
сумата от 134.98лв. ( сто тридесет и четири лева и 98 стотинки ), изплатени от съда
пътни разноски на свидетели по делото.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
11

Номер на акта:	197
Дата:	15 ноември 2024 г. (в сила от 3 декември 2024 г.)
Съдия:	Андрей Ангелов

Дело:	20241100200227
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	15 януари 2024 г.

Присъда по дело №227/2024 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите