гр. С.,………………май
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I гражданско отделение, в закрито
съдебно заседание на ........................май през две хиляди и четиринадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
ЧЛЕНОВЕ:1.АСЕН
ВОДЕНИЧАРОВ
2.ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното
от съдия Петя Георгиева ч. гр. дело № 4493 по описа за
Производството е образувано по частна жалба с
вх. № 10281042595 от 19.11.2013 г. на „ДЗИ
– О.З.” ЕАД с ЕИК ******* чрез адв.А.Т. и съдебен адрес гр.С., ул.”Г.” №**,
ет.1 ап.4 против определение от 04.11.2013
г. на СРС по гр.дело № 35480/2012 г. на СРС, ГО, 68 състав, с доводи, че с
обжалвания съдебен акт незаконосъобразно е отхвърлена молба по чл.248 от ГПК за
изменение на съдебното решение по същото гражданско дело, в частта за
разноските. Поддържа се, че съдът вече е се е произнесъл с решението, същото е
влязло в сила поради това, че въззивния съд разгледал подадената против него
въззивна жалба неправилно е приел, че се касае за молба за изменение на
решението и е върнал делото на първоинстанционния съд. Той от своя страна е
отхвърлил искането на ищеца за присъждане на разноски и адвокатско
възнаграждение, като е приел че ищецът има право на разноски само при уважаване
на иска, а не при отхвърляне на иска поради погасяване на претендираното
вземане в резултат на изпълнение от ответника след предявяване на исковата
молба. Изтъква, че в случая е приложима по аналогия разпоредбата на чл.78, ал.2
от ГПК и следва да се присъдят в полза на частния жалбоподател, сторените от
него разноски в първоинстанционното производство, за които е представил списък
по чл.80 от ГПК. Моли съда да отмени и
обжалваното определение, като неправилно и незаконосъобразно и да уважи
искането на застрахователното дружество за присъждане на направените по делото
разноски в размер на 200 лв. и уговореното адвокатско възнаграждение в размер
на 230 лв. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата
инстанция.
В едноседмичния срок от връчване на съобщението
на 30.12.2013 г., на ответникът не е подал писмен отговор и не изразява
становище по частната жалба.
Софийският градски съд, като разгледа частната
жалба и се запозна с книжата по делото, прие че:
Производството по гр.д.№ 35480/2012 г. на СРС, 68 състав е образувано по иск на „ДЗИ
– О.З.” ЕАД против ЗК „Б.И.” АД (с правоприемник ЗАД „Б.В.И. Г.” АД с ЕИК ********
с правно основание чл.213, ал.1, изр.3 от Кодекса за застраховането. Със
съдебното решение от 18.07.2013 г. съдът е отхвърлил предявеният иск предявен
за сумата от 1 011, 22 лв.
представляваща неизплатената част от застрахователно обезщетение по риск
„Автокаско” за имуществени вреди и
отхвърлил претенцията за присъждане на законни лихви върху главницата, считано
от датата на предявяване на исковата молба до датата на извършените плащания.
При постановяване на решението си съдът е взел предвид, че с платежно нареждане
от 05.03.2013 г. ответникът е заплатил сумата от 1 105, 66 лв. е погасил
цялото задължение, а като последица –
погасено е и акцесорното вземане за лихви. Обаче - видно от исковата
молба същата е заведена на 24.07.2012 г., а погасяването е извършено в хода на
делото едва на 05.03.2013 г. С отговора на исковата молба с вх. № 20.09.2012 г.
ответникът е заявил, че оспорва изцяло иска за обезщетение, извън определеното
и изплатено обезщетение в размер на 1011, 30 лв., което е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване с доклада по чл.146, ал.1 от ГПК.
Ответникът е представил писмено доказателство
–платежно нареждане от 05.03.2013 г. за плащане на още 1105, 66 лв., като е
посочил че сумата съставлява неизплатената и претендирана част от
застрахователно обезщетение, ведно с мораторна лихва, законна лихва и разноски
по делото. С молба от 16.05.2013 г. ищецът е заявил изрично, че не оспорва
плащането, но поддържа искането си за присъждане на разноски, като е обосновал
същото с поведението на ответника и становището му по оспорване на предявения
иск.
С обжалваното определение от 04.11.2013 г.,
първоинстанционният съд е отхвърлил молбата на „Д. „О.з.” ЕАД за изменение на
решението в частта за разноските с мотиви, че искът е отхвърлен, а ищецът има
право на разноски само при уважаване на иска, съгласно изричната разпоредба на
чл.78, ал.1 от ГПК.
При тези данни съдът намира частната жалба за
допустима и ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК
ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска, а съгласно ал.3
- ответникът има право на такива
съобразно отхвърлената част от иска. Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК
установява изключение от този принцип, но именно като изключителна правна норма
тя не може да се тълкува разширително и следва да се прилага само при наличие
на изрично визираните в нея предпоставки, а именно – ако ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото (за предявяване на иска) и
едновременно с това признае иска, то той не дължи разноски по делото. В случая
се касае за изискуемо и ликвидно вземане, което ответникът е оспорил
включително и в хода на процеса, което е погасено частично след образуване на
делото, поради което той няма право на съдебно-деловодни разноски, а от своя
страни дължи разноски на ищеца. /вж. и
съдебна практика Определение № 511 от 29.07.
Ето защо, отхвърляйки молбата по чл.248 от ГПК
за изменение на решението относно разноските, първоинстанционният съд е
постановил неправилно и незаконосъобразно определение, което следва да се отмени и постанови
друго по същество.
ВОДИМ от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА определение от 04.11.2013 г. по гр.дело №
35480/2012 г. на СРС, ІІГК, 68 състав вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯВА решение от 18.07.2013 г. по гр.дело №
35480/2012 г. на СРС, ІІГК, 68 състав, като ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И. Г.” АД с ЕИК ******** да заплати на „ДЗИ – О.З.” ЕАД с ЕИК ******* разноски по делото в размер на 200 лв. и
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 230 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.