О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
05.11.2019г., гр. Бургас
Бургаският
районен съд 46-ти наказателен състав
На
пети ноември две хиляди и деветнадесета година
В
закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН БАЕВ
като разгледа докладваното от съдия БАЕВ НЧХД № 4960 по описа на Районен съд-Бургас за 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод
частна тъжба на Т.Н.И. с ЕГН: **********, с адрес в ЗО „Дебелт“ към Затвора –
гр. Бургас, против Р.И.П. – медицински фелдшер към Затвора – гр. Бургас, с
адрес за призоваване: гр. Бургас, ул. „Индустриална“ № 88, с която спрямо последната
се повдига обвинение за извършено престъпление по чл. 147, ал.1 НК.
В тъжбата частният
тъжител навежда твърдения за това, че на 22.05.2019г. в съдебно заседание пред
Административен съд – Бургас (адм. д. № 3121/2018г.),
в качеството й на свидетел, Р.П. е наклеветила тъжителят И., като е депозирала
неверни, позорящи факти за него и му е преписал извършването на престъпление.
Именно поради това И. *** с настоящата тъжба с искане за признаване на П. за
виновна в извършването на престъпление по чл. 147, ал.1 НК и налагане на
съответното наказание.
С оглед на така изложените в тъжбата твърдения, настоящият
състав счита, че тъжбата не отговаря на условията, визирани в чл. 81 от НПК,
тоест не съдържа описание на престъпление, което може да бъде преследвано по
тъжба на пострадалия. Това е така тъй като, макар формално да се твърди
извършване на престъпление от частен характер, на практика се дава описание в
тъжбата на обстоятелства, като се сочи, че изнасянето на неверни клеветнически обстоятелства
и преписването на престъпление за тъжителя е било сторено пред съд от лице в
качеството му на свидетел. Този факт води до извод за данни за извършено
престъпление от общ характер, защото, когато се установи, че обстоятелствата,
за които е дал показания свидетелят не са верни, то той следва да носи
наказателна отговорност за престъпление по чл. 290, ал.1 от НК, а не за такова
по чл.147, ал.1 от НК. В тази насока материалният закон не допуска
осъществяването на престъпленията клевета и лъжесвидетелстване в идеална
съвкупност, защото двете престъпления имат различни обекти на посегателство,
като законодателят е дал приоритетна закрила и предимство на обществените
отношения, свързани с правосъдната дейност, защитени с нормата на чл.290, ал.1
от НК. Разликата между двете престъпления е не само в обекта, но и в
субективната страна и в субекта на престъплението, като при
лъжесвидетелстването субект е лице, призовано по предвидения в закона ред да
дава показания, каквото именно качество е посочено да е имала П.. В насока на
това, че в случаите на изнасяне пред съда на неверни позорни обстоятелства от
свидетел, същият извършва престъплението лъжесвидетелстване, а не клевета, е
константната практика на ВС /напр. Р. 285/70-І; Р. 298/75-І; Р. 677/69-ІІ/.
Затова и при наличие на данни в тъжбата, очертаващи
състав на престъпление от общ, а не от частен характер, са налице основанията
за прекратяване на наказателното производство по чл.250, ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.4, т.2 от НПК. В подкрепа на този извод е и
по-новата съдебна практика на ВКС / напр. Р. 319/2005 -ІІІ/.
Изрично следва да се посочи и Решение № 500/19.02.2015 по дело №1464/2014 на ВКС, НК, I н.о.,
където Върховният съд обобщава: „… Когато
обаче разгласяването на неверни обстоятелства се извършва в рамките на
депозирани свидетелски показания по висящо дело пред съд, независимо дали тези
обстоятелства са клеветнически по своето съдържание, тогава деецът извършва
престъпление против правосъдието – лъжесвидетелстване по чл. 290 от НК, а не
престъпление против личността на посочено в показанията лице/а. Това произтича
от задължението на свидетеля да изложи добросъвестно и правдиво всичко, което
знае по делото и така да спомогне за правилното му решаване, а съответният
разследващ или съдебен орган го предупреждава за отговорността, която носи по
чл. 290 от НК, ако не стори това. Така че, ако свидетелят изложи неверни
обстоятелства в показанията си, с деянието си той засяга обществени отношения,
свързани с правилното осъществяване на правораздаването, а не с честта и
достойнството на гражданите (в този смисъл Р. № 4/2012 година на ВКС, ІІ, н.о.)…“
В конкретния случай тъжителят изрично е заявил
твърдението си, че депозирането на неверни, клеветнически твърдения (и
преписването на престъпление) се е извършило от П. пред съд, докато тя е била
разпитвана в качеството й на свидетел, поради което и настоящият състав счита,
че тези факти съответстват на евентуално извършено престъпление по чл. 290, ал.
1 НК, а не по чл. 147, ал.1 НК, както претендира тъжителят. Доколкото
престъплението по чл. 290, ал.1 НК е такова от общ характер – то и тъжителят
няма признато от закона право да повдига и/или поддържа обвинението пред съд,
поради което и тъжбата му се явява нередовна и като такава следва да се остави
без разглеждане по същество, а наказателното производство по нея следва да се
прекрати.
След влизане в сила на настоящето определение
заверени копия от материалите по делото на основание чл. 205, ал.1 НПК следва
да се изпратят на РП-Бургас по компетентност.
Така мотивиран и на
основание чл. 250, ал.1, т. 1, вр. с чл. 24, ал.5, т.
2, вр .с чл. 81, ал.1 НПК, Бургаският районен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство
по НЧХД № 4960/2019г. на РС-Бургас.
УКАЗВА след влизане в сила на настоящето определение
заверени копия от материалите по делото на основание чл. 205, ал.1 НПК да се
изпратят на РП-Бургас по компетентност.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на основание чл. 250, ал.4 НПК подлежи на обжалване по реда на Глава
21 НПК в 15 дневен срок от съобщаването му пред ОС-Бургас.
ПРЕПИС от определението да се връчи на частния тъжител на посочения в тъжбата
адрес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
|
|