Р Е Ш Е Н И Е № 111
гр.Бургас 17.12.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А:
БУРГАСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в
публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Румяна Манкова
Членове: Росица Стоева
Калина Пенева
при секретаря Пенка Шивачева, като разгледа докладваното от съдията Р.Манкова в. гр. д. № 352 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба на П. И.
К. от гр. Б., чрез процесуален представител, против решение №296 от
18.07.2019г. по гр.д. №1693/2019г. на Бургаския окръжен съд, с което е
отхвърлен искът му против З. И. К. от гр. Б. за отмяна на дарение на недвижим
имот, представляващ 50/408,80 ид.ч. от дворно място в
гр. Б., ж.к. „В.“, ул. „К. Б.“ № **, пл. № **** в кв.14 по плана на града към момента на сделката, бивш
парцел ****, бивш кв.192, целият от 408,80 кв.м., ведно с ½ ид.ч. от първи жилищен етаж от построената в дворното място
масивна жилищна сграда, състоящ се от пет стаи, кухня, антре, коридор, тоалетна
с предверие, с идентификатор за дворното място
07079.616.197 и за сградата 07079.616.19.3, извършено с нотариален акт №7 от
10.02.1989г. на нотариус при Районен съд-Бургас, поради отказ на надарения да
даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае, като в тежест на ищеца са
възложени и съдебните разноски в размер на 605 лв.
В жалбата се твърди, че по делото са събрани доказателства
за необходимост на ищеца от повече средства за спокоен и нормален живот,
отколкото може да му осигурят пенсията и добавките към нея, предвид
здравословното му състояние – трайна незрящност и
много други съпътстващи заболявания, което изисква обслужване с чужда помощ и
съответни лекарства. В същото време ответникът бил напълно дезинтересиран
от здравословното състояние на своя брат и дарител, отказва да дава издръжка и
препраща това задължение към децата и съпругата на ищеца, укрива свои доходи.
Сочи се, че това поведение не кореспондира с изискванията на морала,
включително благодарност към дарителя и съчувствие. Изтъква се, че първоинстанционният съд не е обсъдил и не е взел отношение
в тази насока, поради което обжалваното решение е необосновано,
незаконосъобразно и несправедливо. Наведен е довод за изразена в отговор на
нотариална покана готовност на ответника да изплаща някаква сума за издръжка на
брат си, като обаче не са предприети действия за осигуряване на такава.
Необосновано е прието в решението, че ищецът не се нуждае от допълнителни
средства. Като недоказано се сочи твърдението за влошено здравословно състояние
на ответника. По отношение на притежаваните от въззивника
недвижими имоти са развити съображения за обективна невъзможност същите да са
източник на допълнителни доходи, а за въззиваемия
ответник е заявено, че има повече имоти, даващи му възможност да изплаща
издръжка на брат си. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на ново, с които искът да бъде уважен, ведно с присъждане на съдебните
разноски.
Постъпил е отговор от З. И. К., с който въззивната
жалба се оспорва като неоснователна и се претендира същата да бъде оставена без
уважение. Изложени са пространни мотиви в подкрепа на обжалваното решение, като
се изтъква обстойното обсъждане на здравословното състояние на ищеца и преценка
за притежавано от последния значително имущество, което да осигури достатъчно
доходи на въззивника и неговото семейство. Липсва и
установена по делото проява на непризнателност към дарителя, предвид изразената
от надарения готовност да заплаща, според възможностите си, месечна издръжка от
150 лв., неполучена поради непосочването на сметка, на която да се превежда
сумата. Развити са доводи за недоброто материално и здравословно състояние на въззиваемия, което затруднява осигуряване на собствената му
издръжка. Посочено е още, че мотивът за предявения иск, посочен в исковата
молба, е не нуждата от издръжка, а направеното предложение за делба на
наследствените имоти. На последно място е наведен довод за необоснованост на претендирания размер от 600 лв. месечна издръжка, с оглед
неустановения по делото минимален размер издръжка, необходим на ищеца и
действителния такъв, с който разполага.
Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна легитимирана страна,
против обжалваем съдебен акт, което сочи на
допустимост.
По съществото на спора, след съвкупната преценка на
становищата и доводите на страните, събраните по делото доказателствата и с
оглед предвиденото в закона, съдът намира следното:
С обжалваното решение Бургаският окръжен съд е отхвърлил,
като неоснователен, предявеният от П. К. против З. К. иск за отмяна на дарение
на описания по-горе недвижим имот, поради отказ на надарения да даде на
дарителя издръжка, от която той се нуждае. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че за ищеца-дарител не се
установява трайна нуждае от издръжка, която сам не може да си осигури, тъй като
самостоятелно и в съсобственост със съпругата си и надарения ответник, негов
брат, притежава значително имущество, с част от което се е разпоредил малко
преди предявяване на настоящия иск или в хода на процеса, като е получил
съответни суми, за които не се установява да са употребени за неговата
издръжка, а е извършил и безвъзмездно разпоредително действие, с което сам се е
поставил в невъзможност да получи доход от апартамент с площ от 94,97 кв.м. и
гараж с площ от 29,20 кв.м.
Така постановеното решение, преценено служебно при
условията на чл.269 ГПК, е валидно и допустимо. Същото е произнесено от законен
състав на компетентния съд, в надлежно развило се съдебно производство по
редовно предявена и допустима искова претенция.
По правилността на решението:
По делото е безспорно установено, че с нотариален акт № *, т. ІІ, д. № 374 от 10.02.1989г. на нотариус при РС – Бургас, въззивникът е дарил на въззиваемия
недвижим имот, представляващ 50/408,80 ид.ч. от
дворно място в гр. Б., ж.к. „В.“, имот пл. № **** в кв.14 по плана на града, бивш парцел **** в бивш кв.192,
целият с площ от 408,80 кв.м., ведно с ½ ид.ч.
от първи жилищен етаж от построената в дворното място масивна жилищна сграда,
състоящ се от пет стаи, кухня, антре, коридор, тоалетна с предверие.
В исковата си молба дарителят е заявил, че дарението в
полза на брат му е извършено предвид изискванията на отменения ЗСГ /забрана за
притежаване на повече от един жилищен имот/, с уговорката, че след смъртта на
родителите им, дарената част ще му бъде възстановена или компенсирана с друг
имот. В последните години, здравословното състояние на ищеца се влошило,
заболял от диабет, загубил зрението, страда и от полиневропатия,
хипертонична болест, хиперуренимия, като има призната
инвалидност 100% с чужда помощ. Съпругата му напуснала работа, за да се грижи
за него. Не разполагал със средства, за да се обърне към фирма за осигуряване
на денонощна грижа. Не можел да си позволи качествени лекарства, поради ниските
доходи на семейството му. Затова, на 18.07.2018г. изпратил покана до въззиваемия, с която поискал от надарения да му заплаща
месечна издръжка от 600 лв., с предупреждението, че при отказ ще предяви иск за
разваляне на дарението. В отговор на поканата, надареният изразил
неблагодарност, нарекъл оплакванията на брат си голословни, което на практика
било прието от дарителя като отказ и последният предявил разглеждания иск.
Подаден е отговор на исковата молба, с който въззиваемият ответник е оспорил иска като неоснователен.
Заявил е, че имущественото състояние на ищеца противоречи на твърдението за належаща нужда от издръжка. Позовал се е също на свое
влошено здравословно състояние и необходимост от средства за лекарства. Въпреки
това, в отговора на нотариалната покана е изразил готовност да заплаща издръжка
от 150 лв. месечно, като е поискал да му бъде посочена банкова сметка за
превеждане на сумата. Такава не му била предоставена, което означава отказ от
търсене на издръжка. Имало е момент, когато ответникът дал на брат си сумата от
2000 лв. за операция на очите. Ответникът е оспорил твърденията в исковата
молба, че процесното дарение е сключено в изпълнение
изискванията на ЗСГ с договорката за връщане на собствеността или компенсиране
с друг имот, че ищецът не може сам да се грижи за себе си и има нужда от помощта
на специализирана фирма. Твърди, че причината за завеждане на настоящото дело е
не нуждата на дарителя от издръжка, а желанието за делба на наследство при
съответни дялове, предвид посоченото в нотариалната покана, че след справедлива
подялба, ще отпадне искането за заплащане на издръжка.
По възраженията в отговора, ищецът е депозирал допълнение
към исковата молба, в която заявява, че притежаваните от него недвижими имоти
не могат да носят в момента средства. В същото време надареният притежава
повече имоти, което му дава възможност да осигури исканата издръжка. Оспорва
наличието на доказани заболявания на ответника. Твърди влошено здраве на
съпругата си.
Искът е за отмяна на дарение и има правното си основание в
чл.227, ал.1, б. „в“ ЗЗД, съгласно който дарението може да бъде отменено,
когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.
Фактическият състав на цитирания текст изисква да се
установят следните предпоставки – нужда от издръжка на дарителя, отправено от
него искане до дарения, отказ на последния да дава издръжка и достатъчно
средства на дарения, така че с даването на издръжка на дарителя, дареният да не
постави себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо
положение от това на дарителя /вж. ТР №1от 21.10.2013г. на ВКС по тълк.д. №1/2013г. на ОСГК/.
По отношение на първия елемент – нужда от издръжка,
съдебната практика категорично приема, че нуждата не следва да бъде инцидентна,
а трябва да има траен характер. В закона липсва легална дефиниция на понятието
„трайна нужда“, но според правната теория и съдебната практика, такава е
налице, когато дарителят не е в състояние сам да се издържа от разполагаемите
средства и имущество, като трайната нужда следва да бъде преценявана във всеки
конкретен случай, с оглед личността на дарителя, неговите конкретни битови и
здравословни нужди, при една средна мяра на неговата социална среда и условията
на икономическия живот в страната. Преценката следва да се извърши възоснова на съпоставка между специфичните нужди на
дарителя и размера на доходите и наличното имущество, от което би могло да се
реализират доходи.
Безспорно е по делото, че въззивникът-ищец
е незрящ с призната 100% нетрудоспособност с чужда помощ, при водеща диагноза –
„диабетна ретинопатия“, общо заболяване – „ретинопатия диаб. пролифератива ок.,тр.ст. пост опер. про абл.
ретине оутр.ст.пост.захарен
диабет II тип с диаб.ретинопатия.
АХ /артериална хипертония/ II ст.без усл. /вж. експетрно решение на
ТЕЛК от 08.05.2019г., л. 289/. По рецептурна книжка за
хронично болен получава безплатни медикаменти. Липсват ангажирани доказателства
за месечна сума, която е необходима на П. К. за заплащане на лекарства.
Съгласно удостоверение на ТП на НОИ – гр. Б. от 21.03.2019г., същият получава
месечна пенсия към началото на 2019г. в размер на 332,93 лв. На съпругата му,
И. К., със заповед №ЗСП/Д-А/07.12.2018г. е отказано да бъде включена по
Национална програма „Асистенти на хора с увреждания“ като асистент на въззивника, тъй като семейството надвишава ДМД /деференциран минимален доход/, извършено е дарение на
недвижим имот и К. е собственик на капитала на търговско дружество. Видно от
удостоверение от 22.03.2019г. на ТП на НОИ, гр. Б., към 22.03.2019г. И. К. не е
направила искане за отпускане на пенсия /същата е родена на 17.02.1955г. и е
навършила пенсионна възраст/. Има здравословни проблеми, съобразно приложените
медицински изследвания, амбулаторни листи и епикризи,
като липсват доказателстваи за необходими месечни
разходи за лечение. В кориците на делото е приложена справка от Търговския
регистър, от която се установява, че К. е едноличен собственик на капитала и
управител на търговска фирма „Ива роуз“ ЕООД, гр. Б.,
регистрирана през 2016г.
Въззивникът е придобил по наследство, в съсобственост с въззиваемия, следните имоти: ½ ид.ч.
от незастроено дворно място – УПИ *-19,20 в кв.9б /нот.
акт №67 от 18.02.2009г. на нотариус Б. К., рег. № ***/.
, цялото с площ от 450,70 кв.м., находящо се в гр.
Б., ул. „Л.К.“ № **, поземлен имот с идент.
*****.501.70 по КККР на гр. П., с площ от 1192 кв.м., урбанизирана територия за средно
застрояване /вж. протокол от 6.10.2011г. по гр.д. №215/2007г. на Рйонен съд –Царево/, както и идеални части от две ниви с
площ от 7,885 дка и 3,683 дка в землището на с. К., П. област. Освен това, с
нотариален акт № *** от 02.07.2018г. на нотариус Е. Б.,
рег. № ***, П. К. е отчуждил като е дарил на сина си И. К. своята
част от имота на ул. „Л. К.“, представляващ сега поземлен имот с идент. *****.616.270 по КККР на гр. Б., с
адрес ул. „И.“ № **-**,
с площ от 450 кв.м., урбанизирана територия за средно застрояване, като в
последствие синът му, съвместно с въззиваемия и друг
съсобственик, участва като страна по договор от 04.04.2019г.
за суперфиция и строителство, който предвижда да придобие
собственост върху апартамент от 94,97 кв.м. и гараж от 29,20 кв.м. в изградена
в терена пететажна сграда. Въззивникът и съпругата му
са собственици още на апартамент в гр. Б. на ул. „Д. Н.“ № **, на площ от 71,40 кв.м. Според нот.
акт № ***/1995г., на същия адрес са притежавали и идеални части от
два магазина, които са били отдавани под наем, като единият е продаден през
2013г., а другият – на 19.02.2019г., като при последната сделка са получили
цена от 2 236,76 лв.становяват се и две
разпоредителни сделки на страните и тяхната майка, починала на 25.04.2018г., на
съсобствени имоти - нива в м. „К. т.“, поземлен имот
с пл. № ****** в гр. Б., с площ от 4500 кв.м., продадена през 2007г. и
идеални части от застроено дворно място, с площ от 720 кв.м. – мелница в с. К.,
продадено през 2004г.
При така установените фактически обстоятелства, настоящата
инстанция намира, че в разглеждания казус не се установява за въззивника-ищец П. К. да е налице трайна нужда от издръжка
по смисъла на чл.227, ал.1, б. „в“ ЗЗД. В тежест на ищеца е да докаже, че е
изпаднал в трайна нужда от издръжка и материалните му възможности не позволяват
да покрива нуждите си. Действително, същият получава пенсия, която е под
необходимия за процесния период средно-месечен размер
издръжка на едно лице от около 600 лв. В същото време съпругата му е едноличен
собственик на капитала на търговско дружество, за което не са ангажирани
доказателства за липса на дейност и реализирани доходи. Освен това, въззивникът притежава значително имущество, от което може
да реализира доходи от наеми или от продажба. Голословно е твърдението на
ищеца, че имотът на ул. „К. Б.“ е негоден за обитаване и не може да се отдава
под наем. Що се отнася до поземления имот в гр. П., при пазарна цена по справка
в imoti.net
от 120 евро на кв.м., П. К. може да получи
продажна цена от над 70 000 евро. За имота, дарен на сина му месеци преди
завеждане на разглеждания иск, при средна цена за жилище в гр. Б., кв. „В.“, от
860 евро на кв.м., К. би могъл да получи продажна цена от над 100 000 евро. Посочените
суми сочат на възможност на въззивника да получи
доход от имоти в размер над 300 000лв., което би му осигурило допълнителен
месечен доход над пенсията от порядъка на 1000 лв. за срок от над 25 години.
Възможността за получаване на доходи от описаните имоти косвено се признава от
П. К., предвид заявлението, че брат му З. К. може да реализира доход от своя
дял от имотите, за да дава издръжка.
Очевидно е, че имотното състояние на въззивника-ищец
предполага получаване на доход, който значително надхвърля трайните му нужди от
издръжка, включително нуждата от платени услуги за чужда помощ, като незрящ.
Тук следва да се съобрази и икономическата обстановка в страната, в предвид
минималната пенсия към настоящия момент, която е в размер на 207 лв., средната
– 386 лв. и минималната работна заплата от 560 лв.
За наличието на достатъчно средства за издръжка говори и
обстоятелството, че въззивникът не е съдействал с
посочването на банкова сметка за получаване на предложената от въззиваемия месечна сума от 150 лв. след получената
нотариална показа за заплащане на издръжка. В тази насока е и посоченото в
нотариалната покана: „Остават в сила досегашните ми предложения за подялба на
наследството, с цел изравняване на дяловете ни. След справедлива подялба ще
отпадне искането ми за заплащане на издръжка.“ Очевидно, претендираната
отмяна на дарение е обоснована от стремеж за по-голям дял при извършването на
делба между страните, а не от реалната трайна нужда от издръжка на въззивника.
При липсата на първия основен елемент от фактическия състав
на чл.227, ал.1, б. „в” ГПК, искът за отмяна на дарение е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Като е стигнал до същия извод, първоинстанционният
съд е постановил правилен съдебен акт, който е обоснован от доказателствата по
делото и съобразен с приложимия закон. Въззивната
жалба е неоснователна и атакуваното с нея решение следва да бъде потвърдено, с
препращане и към изложените там мотиви, съобразно разпоредбата на чл.272 ГПК.
Водим от горните съображения, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
296 от 18.07.2019 г., постановено по гр. д. № 1693/2018 г. на Бургаския окръжен
съд.
ОСЪЖДА П. И. К. от гр.
Б. да заплати на З. И. К. от същия град сумата от 600 лв.,
представляваща направени от последния съдебни разноски за адвокатско възнаграждение
пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: