Решение по дело №8282/2017 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№

13.11.2017г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА

 

           При секретаря Петя И. и прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя гр.д. №8282/2017г. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:

          Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.

Постъпила е молба от Ц.Д. М., чрез адв. Р. И., против Т.И.И., с която се твърди, страните са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с решение по гр.д.№ 1051/2015г. по описа на ПлРС, с което е одобрено споразумение по чл.50 от СК. Посочва се, че съобразно споразумението, упражняването на родителските права над роденото от брака дете П., се предоставят на бащата, на върху детето Д.- на майката. Твърди се, че през последната година, ответника е открито агресивен към ищцата, в присъствието на децата. Твърди се, че на 14.10.2017г, отв. И. се е обадил на ищцата и е поискал да види детето Д., като й казал, че  ако до час и половина детето не си е вкъщи, ще я „пречука”.  Твърди се, че на 15.10.2017г, ищцата, заедно с нейната баба, са отишли в ***, за да види детето си П., което е имало рожден ден. Твърди се, че тогава ответникът е дошъл и е започнал да заплашва ищцата, че ще я убие, да я псува. Твърди се, че на 22.10.2017г, ответникът отново е заплашил ищцата, че ще я убие, като заплахата е отправена в присъствието на детето Д.. Твърди се, че на посочената дата, вечерта, бащата- отв. И. е върнал детето Д. на майката, в рамките на установеният режим на лични отношения, като заплахите са отправени при предаването на детето. В заключение, моли съдът да постави мерки за закрила спрямо нея и спрямо детето Д. включително и незабавни такива. Представят се писмени доказателства, в т.ч. и декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.

По делото, от страна на отв. Т.И., чрез адв. С. Г.- САК, е постъпил писмен отговор, в който се изразява становище за неоснователност на молбата, като същата не отговоря на действителното фактическо положение.  Посочва се, че майката- ищец, съзнателно ограничава контактите на детето Д. с баща му, като заедно с това, на посочената дата- 14.10.2017г, е нарушила нормата на чл. 123, ал.1 от СК, като не е съобщила на бащата къде се намира детето. Твърди се, че мол. Ц. М., използва собственото си противоправно поведение, за да извлече полза за себе си. Посочва също, че майката ограничава контактите на детето с бащата, като му  изключва програмите „фейсбук” и „месинджър”. Посочва се също, че описаните в молбата действия, не могат да се квалифицират като акт на домашно насилие.

Съдът като съобрази изложеното в молбата и представените доказателства, намира за установено следното:

Безспорно по делото се установява, видно от представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 1753/14.09.2012г, че страните по делото- Т.И. и Ц. М./ И./, са родители на детето Д., род. ***г.  Установява се също, че с решение № 904/19.06.2015г по гр.д.№ 1051/2015г по описа на ПлРС, влязло в сила на същата дата, че бракът между страните е прекратен с развод, по реда на чл. 50 от СК. Утвърдено е постигнатото между тях споразумение, съобразно което, родителските права над роденото от брака дете П., се предоставят за упражняване на бащата- Т.И., а родителските права над детето Д.- на майката Ц. М.. Определен е и режим на лични отношения, като бащата има право на лични отношения с детето Д., всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10,00в в събота до 18,00ч в неделя, по местоживеене на  бащата, с преспиване и 15 дни през лятото, което време не съвпада с платения годишен отпуск на майката. определени са и лични конкатни на майката с детето П., род. ***г. – всяка събота и неделя от мсеца, от 10,00ч в събота до 18,00ч. в неделя, с преспиване и 15 дни през лятото, което време не съвпада с платения годишен отпуск на бащата.

По делото, с определение № 3937/24.10.2017г., като пострадало лице е конституирано детето Д., род. ***г. По делото, с цитираното определение, е постановено издаването на заповед за незабавна защита, спрямо мол. Ц. М. и детето Д., със срок- до приключване на производството по делото, с влязъл в сила съдебен акт.

По делото е представена декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН, в която са описани три отделни поредни акта на домашно насилие, упражнени върху мол. Цв. М.- на 14.10.2017г., на 15.10.207г и на 22.10.2017г, като последният- извършен в присъствието на детето Д.. В същата се посочва, че и на трите дати, отв. Т. И., е заплашвал молителката, че ще я пребие и ще я убие; посочва, се че на 22.10.2017г, в присъствието на детето Д., я е заплашил, че ще я пребие.

От служебно изисканата справка съдимост се установява, че отв. Т.И., е осъждан, като на основание чл. 78а от НК, е освободен от наказателна  отговорност, и му е наложено адм. наказание „ глоба в полза на държавата”, в размер на 1000лв., на престъпление по чл. 235, ал.6 от НК.

По делото се установява също, че  отв. И. не се води на диспансерно наблюдение към ОДНБПЗ- Плевен и няма данни да е лекуван в психиатричните клиники на УМБАЛ „ Д-Р Г. С”, гр. Плевен.

По делото се установява също, че след постановяване на развода, страните по делото, взаимно са депозирани жалби в полиция и прокуратура, един срещу друг, по които жалби няма образувани наказателни  производства. Тези жалби нямат отношение към предмета на делото и не следва да бъдат обсъждани. Същите сочат обаче за наличие на редица конфликти между бившите съпрузи.

 По делото, е изготвен социален доклад, в който се посочва че към момента на изготвянето му, основни грижи за детето Д., се полагат от неговата майка. На детето са подсигурени подходящи жилищно- битови условия; същото е в добър и спретнат вид. Жилището, в което се отглежда съставлява апартамент, на ул***, което е собственост на бабата на мол. М.- ММ., с която съжителства в едно домакинство. Посочено е че майката разчита на помощ в отглеждането на детето от страна на своите родители,  които живеят в жк. С. В доклада е посочено, че у детето Д., се наблюдава конфликт на лоялност към другия родител- поведени, характерно за дете на тази възраст, въвлечено в родителски конфликт. В доклада е посочено също, че при проучването и разговорите с двамата родители, са установени силно конфликти отношения между тях, липса на разбирателство по основни въпроси, свързани с деца, родители и семейство. В заключение на доклада е посочено, че за детето Д. се полагат адекватни родителски грижи от страна на майката. установен е обаче родителски конфликт, в който са въвлечени е и двете деца.- П. и Д.. Посочено е, че и двамата родители, не осигуряват достатъчно стабилна среда на Д., за да може той да изгради и поддържа отношения на привързаност. Установена е необходимост да се извърши социална работа с двете деца, както и с техните родители, които имат нужда от работа със специалист.

По делото, в о.с.з., са изслушани страните лично. Мол. Ц. М. поддържа изложената фактическа обстановка в молбата, и доописва същата. Посочва, че  на 14.10 не е разрешила на ответникът да се види с детето Д., защото е било извън определеният ежим на лични отношения. Посочва също, че  на 15.10. е отишла с баба си до жилищния блок, в който живее сина й П. с баща си, но не искала да се качи в апартамента, тъй като там детето П. се притеснява да говори с нея. Посочва също, че причина да не се качи в апартамента, е било и обстоятелството, че е и била придружена от своята баба / св. ММ./, която е трудно подвижна.

Отв. Т. И., оспорва твърденията на молителката, касаещи извършен от него акт на домашно насилие. Не оспорва твърденията, че  на  14.10.2017г , е отишъл до дома на молителката, за да види детето Д., и за да му донесе обещан подарък, но отрича да е блъскал или удрял молителката. Посочва също, че се е ядосал за това, че на 15.10.2017- рождения ден на детето П., е дошла без детето Д. и по този начин е ограничила възможността на двете  деца да се видят. Посочва също, че на 22.10.2017г вечерта, молителката ме е казала, че ако не качи детето Д. в жилището й, ще викне полиция.

По делото, като свидетели са разпитани лицата ММ., Н.М., Е.Б. и И.Ц, от показанията на които се установява следното: св. ММ.-баба и съжителстващ на мол. Цв. М., посочва, че на 15.10.2017г., тя и внучка й, са ходили до дома на детето П., където живее и ответникът,  за да го поздравят за рождения му ден. Посочва, че като са пристигнали пред блока, не са се качили в апартамента, като са останали в колата, а майката Ц. е позвънила по телефона на детето, за  да слезе в колата при тях. Посочва също, че са  били само двете, без детето Д., тъй като то не е искало да дойде с тях. Посочва също, че  докато са стояли в колата, отв. Т.И. е дошъл и е отворил вратата на молителката, и е питал за детето Д., като след това е казал на мол .Ц. М.: „а не искаш ли два шамара”, а после й е казал, че ще запали колата си и ще я прегази, както и да не идва повече на ***, защото ще я убие. След това си  е тръгнал, като й е показал среден пръст и е я псувал. Посочва, че  тя е била през цялото време в колата  и е казала на ответника да не прави такива неща.  Св. М М. посочва също, че на  предния ден- на 14.10.2017г, ответникът е бил дошъл в дома им, за да търси детето Д., като преди това е звънял на телефона на мол. Цв. М.. Посочва, че докато са говорели тя е стояла в коридора на  апартамента, отстрани, и е чула силно думкане, при което се е показала и е разбрала от внучка си, че Т. я е блъснал, и тя е ударила във вратите. Посочва също, е че старините често има разправии и скандали, както и че внучка й се страхува от Т..

 Св. Н.  Мпосочва, че се  познава с мол. Ц. М. от пет години и тя й е споделяла, че бившият й съпруг я заплашва и постоянно й звъни  по телефона. Посочва също, че  Ц. й  е споделила за инцидент на рождения ден на детето П., при който Т. я е заплашвал. Посочва също, че тя не е присъствала лично на конфликти между двамата и всичко, което знае, е по думи на Ц.. Посочва също, че знае, че Т. добре се грижи за децата.

 Св. Е. Б- съсед и личен лекар на семейството, посочва, че Ц. никога не се е оплаквала от насилие, от страна на съпруга й. Посочва също, че и след развода не знае страните  да имат разногласия. Посочва също, че  на  рождения ден на П. е имало тържество, на което и тя е била поканена, и на което е присъствало и детето Д.. Посочва също, че майката Ц. е била изпратила подарък по сестра си за П.. Св. Б посочва, че в началото на м. 11.23017г, е видяла майката на пейка пред блока, която й е казала, че е дошла да прибере детето Д., но е паднала по стълбите и си е ударила крака. Мол. Цв. М. тогава й е споделила, че плаче, защото детето Плавен я е погледнал със злоба.

Св. И.Ц, посочва, че  има къща в с. ***, където е съсед с къщата на  Т.И.. Свидетелят посочва, че няма преки впечатления от живота на страните.

При така установено от фактическа страна, с оглед на събраните по  делото доказателства, съдът намира за установен факта, че на посочените дати- 14.10.2017г, 15.10.2017г и на 22.10.2017г., - мол. Ц. М., е била обект на психическо домашно насилие от страна на отв. Т.И.. На последната дата- 22.10.2017г, и детето Д., е било обект на домашно психическо насилие, доколкото установеният акт на домашно насилие, е упражнен в негово присъствие. Категорични в тази насока са показанията на св. ММ.- като очевидец на действията на отв. И. на дати -14.10. и 15.10.2017г. Същата дава подробни обяснения в тази насока, като описва действията на отв. И.,  спрямо мол. М.. Съдът кредитира с доверие показанията на тази свидетелка, ведно с отчитане на степента на нейната заинтересованост. Нейните показания кореспондират изцяло с твърденията в молбата, както и с изложеното в социалният доклад, досежно влошените отношения между страните и тяхното неразбирателство. Като косвени доказателства следва да се отчетат показанията на св. Н. М,  която има впечатления само от разкази от страна на молителката. В тази насока следва да бъде кредитирана и представената и приета по делото декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН, описваща трите последователни  акта на домашно насилие, осъществен над мол. Д. Ли последния – на 22.10.2017г.- над детето Д.- по смисъла на чл.2, ал.2 от ЗЗДН, като осъществен в негово присъствие. Следва да се има предвид факта, че пряк свидетел на акта но което съдът приема същият за установен, въз основа на събраните косвени доказателства, които, преценени в своята съвкупност и последователност, водят до един общ и категоричен извод. В тази насока, следва да бъде отчетен и приложеният по делото социален доклад, в който е посочено, че детето Д. е объркано и е установен конфликт на лоялност към другия родител. На практика детето е въвлечено от своите родители в техните конфликти, като пряк свидетел и родителите не  са осигурили  нужната на детето подкрепяща среда. Следва да бъде посочено също, че ЗЗДН, придава самостоятелно доказателствено значение на декларацията по чл. 9, ал.3, като посочва- чл. 13, ал.3 от ЗЗДН, че съдът издава заповед за защита, ако няма други доказателства, само въз основа на  тази декларация. Съдът намира, че от друга страна не се събраха доказателства от страна на ответника, оборващи  доказателствената сила на представената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.

На основание гореизложеното, съдът намира, че депозираната молба е основателна и следва да бъде постановено издаването на заповед за защита, с налагането на мярката за закрила по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН- а именно –задължаване на извършителя Т.И., да се въздържа от извършване на домашно насилие, спрямо пострадалите Ц. М. и Д.И., и по чл.5, ал., т. 5 от ЗЗДН- задължаване на  извършителя да посещава специализирани програми. Законът не обвързва тези  мерки за закрила с краен срок, доколкото такъв е предвиден само за  мерките по чл. 5, ал.1, т.2, т.3 4 т.4 от ЗЗДН. С оглед на  установеното по делото , съдът намира, че тези мерки са адекватни  в случая, и се постига търсената от Закона цел. Мерките за закрила се налагат от съда, по негова преценка, и той не е обвързан с искането на страната.

 Следва, на извършителя Т. И., да бъда наложена глоба в полза на държавата в размер на 200лв. Същата се налага служебно от съда, във всички случаи на домашно насилие. Същата следва да бъде осъдена да заплати и сумата от 5лв- държавна такса за издаване на изпълнителен лист, евентуално при невнасяне на глобата.

Следва на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН, ответникът Т. И., да бъде осъден да заплати сумата от 30лв.-държавна такса по сметка на ПлРС.

 Ответникът следва да бъде осъден да заплати и направените от молителката разноски, в размер на 400лв., съобразно представеният списък по чл.80 от ГПК.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОСТАНОВЯВА МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА по реда на ЗЗДН, със следното съдържание:

ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, отв. Т.И.И., ЕГН **********,***, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо мол. Ц.Д. М., ЕГН **********,***, и спрямо детето Д.Т.И., ЕГН **********.

ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.5, ал.1, т.5 от ЗЗДН, отв. Т.И.И., ЕГН **********,***,  ДА ПОСЕЩАВА специализирани програми.

 

На основание чл.15, ал.2 от ЗЗДН, ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за постановените мерки за закрила.

 

ПРЕДУПРЕЖДАВА извършителя Т.И.И., ЕГН **********, на основание чл.21, ал.3 от ЗЗДН, че при неизпълнение на Заповедта на съда, ЩЕ БЪДЕ ЗАДЪРЖАН от полицейския орган, констатирал нарушението, за което ще бъде НЕЗАБАВНО уведомена Прокуратурата.

 

ОСЪЖДА, на основание чл.5, ал.4 и на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН, извършителя Т.И.И., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС: глоба в размер на 200 лв., в полза на Държавата и сумата от 30лв- държавна такса, както и сумата от 5.00 лв.-държавна такса, в случай на издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Т.И.И., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ НА Ц.Д. М., ЕГН **********, сумата от 400лв.- разноски по делото.

Препис от решението и от заповедта ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.

Препис от Заповедта и решението, на основание чл.16, ал.3 от ЗЗДН, да се връчи и изпълнява на Първо РУ- МВР- Плевен.

Решението може да бъде обжалвано пред ПлОС, в 7-мо дневен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: