О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е   :

 

 

Софийският градски съд, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                           ЧЛЕНОВЕ:           ГАЛИНА ТАШЕВА

 

                                                                          СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ

 

като изслуша докладваното от съдия Кацарова ч.гр.д. № 562 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е  по реда на чл.274 и сл. вр. чл.473, ал.1 ГПК вр. чл.32а, ал.4 ПВп.

Образувано е по частна жалба на „Б.“ ЕООД срещу определение от 09.12.2019г. на съдия по вписванията при СРС, с което се отказва вписването на апортна вноска.

Частната жалба е допустима като депозирана в срок, от надлежна страна и срещу акт от категорията на обжалваемите, а разгледана по същество е основателна.

Охранителното производство е инициирано по заявление от 09.12.2019г. на „Б.“ ЕООД за вписване на учредителен акт за извършена непарична вноска на вещно право на собственост върху недвижими имоти. Сред представените документи са заверени от Агенция по вписванията учредителен акт на „Б.“ ЕООД, решение на едноличния му собственик за апорта,  декларация по чл.264 ДОПК, декларация-съгласие за апорта по чл.73, ал.1 ТЗ, УАС, нотариални актове за собственост върху апортираното имущество, данъчни оценки, извлечение от КККР за имотите и документ за внесена държавна такса. Подписите върху заявлението и документите са положени от законните, съответно процесуалните представители на търговските дружества, които разполагат с представителна власт. Затова редовни от външна страна са заявлението за вписване и декларациите. Нотариалните актове са годни доказателства за притежавано от вносителя право на собственост върху апортираното имущество. Установява се внасянето на дължимата държавна такса за вписване.

Вписването има оповестително и противопоставимо действие спрямо третите лица на актовете за прехвърляне или учредяване на вещни права. В тази връзка представлява и вид законова гаранция за сигурността на сделките с недвижими имоти и правата на участниците в гражданския оборот. Възможността съдружниците (съответно акционерите) в търговско дружество да правят непарични вноски, е уредена още с приемането на ТЗ. Според чл.73, ал.1 ТЗ вноската на право, за учредяването или за прехвърлянето на което се изисква нотариална форма, да се извърши с дружествения договор или устава. За целта вносителят трябва да даде писмено съгласие с нотариално заверен подпис, което да съдържа описание на вноската. Разпоредбата на чл.73, ал.5 ТЗ предвижда, че когато вноската има за предмет вещно право върху недвижима вещ, съответният орган на дружеството след възникването му представя в службата по вписванията за вписване нотариално заверено извлечение от дружествения договор, а когато е необходимо, и отделно съгласието на вносителя. Органът представя нотариално заверено извлечение от дружествения договор или устава и съгласието на вносителя. В т.5 от ТР № 7/25.04.2013г., ОСГТК на ВКС е прието, че с тази изрична разпоредба, законодателят възлага на съдията по вписванията да провери правата на вносителя и ако доказателства за тези права не бъдат представени, извършването на вписването следва да бъде отказано.

Наред с чисто формалната проверка се извършва и тази на останалите законови изисквания за акта, но само в пределите на чл.4 и 6 ПВп. Преценката дали с представения за вписване акт се прехвърля право на собственост или се учредява, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижим имот, е наложителна само касателно  основния въпрос: налице ли е подлежащ на вписване акт. Съгласно задължителните разяснения на т.6 от ТР № 7/25.04.2013г., ОСГТК на ВКС предметният обхват на проверката, която съдията по вписванията извършва по чл. 32а ал. 1 от Правилника за вписванията, доколко представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон.

Сред изчерпателно изброените основания за отказ да се извърши вписване, в т.5 от ТР е посочено и невнасянето на дължимата държавна такса.

Според разясненията на т.1 от ТР, действащата нормативна уредба не урежда реквизити на молбата, с която се представя подлежащият на вписване акт. По аргумент от чл.571 ГПК тя трябва да е в писмена форма, но други изисквания към нея законът не поставя, съответно няма правно основание, въз основа на което да се извърши преценка на редовността й. Нередовностите на молбата не обосновават отказ за вписване, тъй като чл.32, ал.1 ПВ предвижда подобна възможност само при нередовности на подлежащия на вписване акт, но не и на молбата, с която е представен.

Крайните изводи на съда не съвпадат с тези по обжалваното определение. Същото следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което се допусне вписване на нотариалния акт.

По изложените съображения, съдът

 

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

 

 

ОТМЕНЯ определение от 09.12.2019г. на съдия по вписванията при СРС, с което се отказва исканото със заявление от същата дата на „Б.“ ЕООД вписване на апортна вноска и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДОПУСКА ВПИСВАНЕ на учредителен акт на „Б.“ ЕООД, с който се извършва непарична вноска във вид на право на собственост върху недвижими имоти в капитала на новоучреденото „Б.“ ЕООД.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в 1-седмичен срок от съобщаването.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.