№ 2533
гр. София, 12.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно частно
гражданско дело № 20221000502715 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Чл.274,ал.1,т.1 и следв. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Щ. Н., чрез особения му представител адв. И. И.
срещу Определение № 839 от 02.02.2022г. на Софийски градски съд, ГО, 4д въззивен с-в, с
което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима жалбата му срещу
Разпореждане от 12.03.2021г. за поправка на постановление за възлагане на имот от
26.02.2020г. по изп. дело № 20188440403227 на ЧСИ С. Я. с рег.№ *** на КЧСИ.
Поради изложените в жалбата съображения се моли обжалваното определение да
бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и делото да се върне обратно на
първоинстанционния съд за постановяване акт по съществото на жалбата.
Съдът като взе предвид изложените от жалбоподателя доводи и представените
доказателства намира за установено следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК и е допустима, тъй като се
касае за обжалване на акт на съда, имащ преграждащ характер, поради което и жалбата с
оглед разпоредбата на чл. 274, ал.1, т.1 ГПК е процесуално допустима. Разгледана по
същество тя е неоснователна.
В разпоредбата на Чл.435 от ГПК изрично са изброени подлежащите на обжалване
действия на съдебния изпълнител. Според ал.2 длъжникът може да обжалва
постановлението за глоба, насочването на изпълнението върху имущество, което смята за
несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това,
че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши
нова оценка по реда на чл.468, ал.4 ГПК и чл. 485 ГПК; определянето на трето лице за пазач,
ако не са спазени изискванията на чл. 470 ГПК, както и в случаите по чл. 486, ал.2 ГПК;
отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното
1
изпълнение, както и разноските по изпълнението. Също така съгл. ал.3 е посочено, че
постановлението за възлагане може да се обжалва от длъжника поради това, че наддаването
при публичната продан не е било извършено надлежно или имуществото не е възложено по
най-високата предложена цена. Изброяването на закона е изчерпателно и затова и
лимитативно.
С приетия нов ГПК законодателят ограничи възможността за обжалване на
действията на съдебния изпълнител, като я сведе до лимитативно изброени актове,
подлежащи на обжалване от лимитативно определен кръг лица и на лимитативно посочени
в закона основания, което изключва всяко разширително тълкуване на разпоредбите относно
обжалването на действията и отказите на съдебния изпълнител.
В настоящия случай в жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност на
действията на съдебния изпълнител по извършване на поправка на очевидна фактическа
грешка на постановлението за възлагане изразяващи се в това, че поправката е извършена с
разпореждане вместо с постановление, както и че е допусната грешна индивидуализация на
имота различна от тази при която е проведено принудителното изпълнение, които твърдения
обаче са извън предметния обхват на правото на обжалване на постановлението за
възлагане, съгл. чл.435, ал.3 ГПК. Длъжникът няма правен интерес да атакува грешките
допуснати в постановлението за възлагане, доколкото той вече не е собственик на имота,
като интерес евентуално би имал купувачът, който по силата на този акт е станал
собственик на купения от него в хода на публичната продан имот.
Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК актът, с който се поправя очевидна
фактическа грешка в друг акт на съда, може да се обжалва по реда, по който подлежи на
обжалване основният акт, в който е допусната грешката. Тоест, ако актът съдържащ
очевидната фактическа грешка подлежи на обжалване само при определени условия, то и
този акт, с който се допуска поправката също ще подлежи на обжалване само при
посочените от законодателя специални условия.В конкретния случай, както се посочи по-
горе и както е приел и съдът в обжалваното определение, актът на съдебния изпълнител, с
който е допусната очевидна фактическа грешка представлява постановление за възлагане на
недвижим имот, който подлежи на обжалване от длъжника само при условията на чл.435,
ал.3 от ГПК, които не са налице в настоящия случай. И тъй като длъжникът не се позовава
на такива пороци при провеждане на публичната продан, то и жалбата срещу
постановлението за възлагане, респ. срещу актът на съдебния изпълнител за извършване на
поправка в съдържанието му досежно индивидуализацията на имота, то и жалбата му се
явява процесуално недопустима, поради което и правилно е била оставена без разглеждане.
Предвид изложените съображения следва да се приеме, че жалбата срещу действията
на съдебния изпълнител правилно е била преценена като процесуално недопустима и че
като такава не може да бъде разгледана по същество. Образуваното въз основа на нея
производство също е недопустимо и е следвало да бъде прекратено, както правилно е
процедирал и окръжният съд.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че обжалваното
2
определение следва да бъде потвърдено, а частната жалба срещу обжалваното определение
следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Водим от гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 839 от 02.02.2022г. на Софийски градски съд, ГО,
4д въззивен с-в, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима жалбата
му срещу Разпореждане от 12.03.2021г. за поправка на постановление за възлагане на имот
от 26.02.2020г. по изп. дело № 20188440403227 на ЧСИ С. Я. с рег.№ *** на КЧСИ.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3