№ 22362
гр. София, 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария Ст. Танева
при участието на секретаря А. А.
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20251110139791 по описа за 2025 година
Образувано е по искова молба от Х. Б. Х., ЕГН **********, чрез адв. Д.
Т. Т., срещу Народното събрание на Република България, ЕИК по БУЛСТАТ:
*********, с адрес: София 1169, пл. „Народно събрание" № 2, представлявано
от председателя Н. В. К., със съдебен адрес за връчване на книжа и
съобщения: гр. София, ул. ,,Три уши” № 1, ет. 3, офис 5.
Ищецът твърди, че между него в качеството му на служител, от една
страна, и Народното събрание на Република България, (наричано за
процесуална икономия в настоящото изложение „HC"), в качеството му на
работодател - от друга, на 07.09.2021 г. бил сключен Трудов договор №
826/07.09.2021 г. В същия било посочено, че договорът е срочен - „до края на
мандата на 46-то Народно събрание". Като правно основание в трудовия
договор била посочена разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 5 КТ.
Твърди, че съгласно сключения трудов договор бил изпълнявал
длъжността „старши експертен сътрудник", в НС. Като място на работа в
трудовия договор се посочва НС, и по-точно Комисия по транспорт и
съобщенията.
Посочва още, че веднага след сключването на трудовия договор бил
постъпил на работа и винаги изпълнявал трудовите си задължения точно и
добросъвестно.
Твърди, че с Допълнително споразумение № 79/28.01.2025 г. към Трудов
договор № 826/07.09.2021 г. е направено следното изменение на трудовото
правоотношение: 1) мястото на работа е изменено от ,,Комисия по транспорт и
съобщения” към ,,Комисия по електронно управление и информационни
1
технологии"; 2) срокът на договора е изменен от ,,до края на мандата на 46-то
Народно събрание” на „до 5 работни дни от избирането на председател на
съответната комисия в 52-то Народно събрание". Като правно основание в
допълнителното споразумение е посочена нормата на чл. 68, ал. 1, т. 5 КТ.
Посочва, че със Заповед № 631/13.06.2025 г. трудовото правоотношение
на ищеца било прекратено, считано от 13.06.2025 г., на основание чл. 325, ал.
1, т. 3 КТ - „с изтичане на уговорения срок". В заповедта липсвали мотиви на
работодателя защо той счита, че уговореният срок бил изтекъл. Ищецът
твърди, че причините за издаването на обжалваната заповед били изцяло
политически.
Счита, че работодателят неправомерно бил прекратил трудовото
правоотношение, тъй като в случая не било налице основанието за
прекратяване на трудовото правоотношение съгласно чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ.
Като основание в обжалваната заповед била посочена разпоредбата на
чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ, съгласно която трудовият договор се прекратявал без
която и да е от страните да дължи предизвестие с изтичане на уговорения
срок. Цитирана била разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 10 от
ПОДНС, съгласно която Председателят на Народното събрание в изпълнение
на правомощията по чл. 77, ал. 1 и чл. 78, т. 1 от Конституцията назначавал и
освобождавал главния секретар на Народното събрание; назначавал и
освобождавал служителите към кабинета на председателя, както и
служителите към кабинетите на заместник-председателите и парламентарните
групи по тяхно предложение със срок до 5 работни дни от избирането на
лицата по чл. 4, ал. 2, респективно от образуването на парламентарна група в
следващото Народно събрание; назначавал и освобождавал служителите в
парламентарните комисии по предложение на техния председател със срок до
5 работни дни от избирането на председателя на съответната комисия в
следващото Народно събрание.
В обжалваната заповед била цитирана и разпоредбата на § 7, ал. 2 от
ПОДНС, съгласно която служителите в администрацията на Народното
събрание били парламентарни служители, чийто статут се определял в
Правилника по чл. 8, ал. 1, т. 11.
Посочена в процесната заповед била и разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от
Правилника за работата на администрацията на НС, съгласно която
служителите към кабинета на председателя на Народното събрание, към
кабинетите на заместник-председателите на Народното събрание, към
параментарните групи и към постоянните комисии се назначават на срочни
трудови договори на основание чл. 68, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда.
На последно място към правното основание на обжалваната заповед
било посочено и Решение за промени в състава и ръководството на Комисията
по електронното управление и информационните технологии, прието от 51-
вото НС на 05.06.2025 г. Цитираният акт предвиждал освобождаване на Л. О.
М. като председател на Комисията пo електронно управление и
2
информационни технологии, както и на Х. И. И. като член и заместник-
председател на Комисията по електронно управление и информационни
технологии. Предвиждал се още изборът на П. Б. Д. за член и председател на
Комисията по електронно управление и информационни технологии.
Ищецът не спори, че съгласно Допълнително споразумение №
79/28.01.2025 г. трудовият му договор бил срочен - до 5 дни от избирането на
председател на съответната комисия в следващото НС, а именно бъдещото 52-
ро НС. Допълнителното споразумение № 79/28.01.2025 г. към Трудов договор
№ 826/07.09.2021 г. било сключено за мандата на 51-вото НС, който бил 4
години съгласно чл. 64, ал. 1 КРБ, освен ако не са налице предсрочни
парламентарни избори и избор на нов състав на НС. Към момента на издаване
на обжалваната заповед мандатът на 51-вото НС продължавал да трае, а 52-ро
НС все още не било конституирано и следователно не било налице
основанието, посочено в допълнителното споразумение към трудовия договор
- изтичането на определения срок.
В тази насока посочва още, че самата разпоредба на чл. 68, ал. 1, т. 5 КТ,
която се цитира и в Допълнително споразумение № 79/28.01.2025 г. към
Трудов договор № 826/07.09.2021 г., предвиждала, че срочен трудов договор се
сключвал за определен мандат, когато такъв бил установен за съответния
орган. Това било именно мандатът на 51-вото НС, с който ищецът бил
обвързан.
Изтъква, че в текста на Допълнително споразумение № 79/28.01.2025 г.
към Трудов договор № 826/07.09.2021 г. ясно и буквално било записано, че
срокът бил обвързан с избор на нов председател на Комисията по електронно
управление и информационни технологии, но само и единствено в рамките на
следващото 52-ро НС, а не в текущата 51-ва легислатура.
Посочва, че дори и трудовият договор да е предвиждал обвързване на
срока на договора със смяна на председателя на Комисията в рамките на
сегашното 51-во НС, такава уговорка щяла да противоречи на разпоредбата на
чл. 68, ал. 1, т. 5 КТ и щяла да представлява едно изцяло потестативно
условие, което поставяло трудовото правоотношение изцяло под контрола на
работодателя и противоречало на общия замисъл на мандата на държавен
орган, което пък от своя страна щяло да направи договора нищожен в частта
му относно срока, откъдето договорът се считал за безсрочен и отново
обжалваната заповед се оказвала незаконосъобразна.
Поради изложеното счита, че срокът, обективиран в Допълнително
споразумение № 79/28.01.2025 г. към Трудов договор № 826/07.09.2021 г., все
още не бил изтекъл към момента на издаване на обжалваната заповед. Счита,
че работодателят незаконосъобразно бил прекратил трудовото
правоотношение и следвало обжалваната заповед да бъде отменена, а ищецът
- възстановен на работа.
В допълнение, съгласно чл. 225, ал. 1 от КТ ищецът имал право на
обезщетение за времето, в което е останал без работа - 6 (шест) месеца за
3
периода от 13.06.2025 до 13.12.2025 г. Обезщетението за посочения период
възлизало на сумата от 19 152 (деветнадесет хиляди сто петдесет и два) лева,
тъй като брутното трудово възнаграждение на служителя за един месец било в
размер на 3 192 лева. Дължима се явявала и законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
Моли съда да признае за незаконно уволнението, извършено със Заповед
№ 631/13.06.2025 на Народното събрание на Република България, ЕИК по
БУЛСТАТ *********, с адрес: София 1169, пл. „Народно събрание" № 2,
представлявано от председателя Н. В. К., както и да отмени посочената
заповед като незаконосъобразна. Моли също да бъде постановено
възстановяването му на длъжност ,„главен експертен сътрудник" в Народното
събрание на Република България, ЕИК по БУЛСТАТ *********, с адрес:
София 1169, пл. „Народно събрание" № 2, представлявано от председателя Н.
В. К.. Иска от съда да осъди ответника да заплати на Х. Б. Х., ЕГН
**********, сумата от 19 152 (деветнадесет хиляди сто петдесет и два) лева,
представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода, в който
служителят е останал без работа - от 13.06.2025 г. до 13.12.2025 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба
до окончателното изплащане на сумата. Моли да бъдат присъдени и сторените
в настоящото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен.
Ответникът оспорва, че видно от посоченото в трудовия договор и в
последвалите допълнителни споразумения, срочността на трудовото
правоотношение с Народното събрание била пряко свързана с избора на
председател на съответната постоянна комисия. Относима в случая била
разпоредба на чл. 8, ал. 1, т. 10 на ПОДНС, съгласно която служителите в
парламентарните комисии се назначавали и освобождавали от председателя на
Народното събрание по предложение на техния председател в срок до 5
работни дни от избирането на председателя на съответната комисия в
следващото Народно събрание. Председателят на съответната парламентарна
комисия преценявал необходимостта от попълване на състава на комисията с
експертни сътрудници и предлагал сключването на трудови договори с тях с
оглед тяхната компетентност и квалификация. Изтъква още, че
парламентарните служители в администрацията на Народното събрание били
пряко подчинени на председателя на съответната комисия и извършвали и
отчитали своята работа именно пред него.
Посочва, че цитираното в заповедта основание (чл. 8, ал. 1, т. 10
ПОДНС) предвиждало изключителна компетентност на председателя на
Народното събрание като работодател да освобождава служителите към
постоянните комисии в срок до 5 работни дни от избирането на председател на
съответната комисия в следващото Народно събрание. Съгласно чл. 33, ал. 4
4
ПРАНС, чиято разпоредба била цитирана в процесната заповед, служителите
към кабинета на председателя на Народното събрание, към кабинетите на
заместник-председателите на Народното събрание, към парламентарните
групи и към постоянните комисии се назначавали на срочни трудови договори
на основание чл. 68, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда. Срокът им бил съгласно чл.
8, ал. 1, т. 10 ПОДНС, но не по-късно от пет работни дни от датата на избиране
на нов председател, зам.-председател на Народното събрание, председател на
парламентарна група/постоянна комисия, или от преустановяване
съществуването на парламентарна група/постоянна комисия в рамките на
мандата на съответното Народно събрание. В настоящия случай, на 05.06.2025
г., с Решение на Народното събрание на Република България за промени в
състава и ръководството на Комисията по електронно управление и
информационни технологии бил освободен досегашният председател на
Комисията и бил избран нов председател. До 12.06.2025 г., когато бил изтекъл
предвиденият в чл. 33, ал. 4 ПРАНС срок от 5 (пет) работни дни, считано от
датата на избора на новия председател на постоянната комисия, в Народното
събрание не било постъпило предложение за назначаване на ищеца като
парламентарен служител. В тази хипотеза председателят на Народното
събрание бил компетентен да прекрати трудовото правоотношение поради
изтичането на неговия срок на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ.
Оспорва правото на ищеца да получи обезщетение от работодателя на
основание чл. 225, ал. 1 КТ. Неоснователността на иска за отмяна на
незаконното уволнение водела до неоснователност и на другите два иска - за
възстановяване на ищеца на работата, която е заемал преди уволнението, и за
присъждане на обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното
уволнение, както и на акцесорния иск за претендираната законна лихва. В
допълнение, не били приведени доказателства в подкрепа на твърдението, че
ищецът бил останал без работа и не бил получавал трудово възнаграждение
или бил получавал възнаграждение в по-малък размер.
Моли съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна и
недоказана.
На основание чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 25 от Наредбата за заплащането на
правната помощ във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ моли съда да
определи и присъди юрисконсулско възнаграждение.
Възразява срещу искането на ищеца на основание чл. 190 от ГПК
работодателят да бъде задължен да представи личното трудово досие на
служителя, тъй като то съдържало информация, която не била относима към
спора.
Съдът намира за установено следното от правна и фактическа страна:
Правна квалификация:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулирания петитум, дават основание на съда да
приеме, че е сезиран с кумулативно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т.
5
2, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. При така изложените от страните фактически
твърдения съдът приема, че упражненото потестативно право от ищеца за
отмяна на процесното уволнение и възстановяването му на предишната работа
преди уволнението е обусловено от незаконността на уволнението по
изложените в исковата молба доводи, а искът с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ – от обстоятелството, че поради незаконното
уволнение ищецът е останал без работа за процесния период.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ процесуално
задължение на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване съществуването на трудово правоотношение през сочения от него
период, както и прекратяването на същото, считано от сочения от него момент
и по силата на заповедта, която оспорва.
В тежест на ответника-работодател е при условията на пълно и главно
доказване, съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, да докаже, че
законосъобразно е прекратил трудовото правоотношение на основание чл.
325, ал. 1, т. 3 КТ, като установи изтичането на срока, за който трудовото
правоотношение е било учредено.
Релевантните факти по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ са:
1) уважен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, 2) съвпадение между длъжността, от
която ищецът е уволнен, и тази, на която иска да бъде възстановен, както и
предвид че трудовото правоотношение е срочно, да не е изтекъл срокът по
това правоотношение към датата на влизане в сила на съдебното решение по
предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл.
225, ал. 1 КТ, следва да се установи, че са настъпили следните факти: 1) че е
налице противоправно поведение на работодателя, изразяващо се в незаконно
упражняване на потестативното право да прекрати с едностранно
волеизявление съществуващото с ищеца трудово правоотношение; 2) ищецът
да е претърпял вреди под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в
невъзможността да полага труд по трудово правоотношение в продължение на
шест месеца след уволнението и 3) да е налице причинно-следствена връзка
между незаконното уволнение и оставането без работа. Установяването на
първата и третата предпоставка е обусловено от изхода на правния спор по
първия иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за отмяна на
уволнението като незаконно. В тежест на ищеца е да докаже факта на
оставането без работа и периода на това състояние, както и размера на
дължимото обезщетение чрез установяване размера на брутното му трудово
възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало
основанието за обезщетението. Ответника следва да докаже възраженията си.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК са обявени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
1. Между страните е съществувало срочно трудово правоотношение,
6
което е възникнало на основание Трудов договор № 826 от 07.09.2021 г.,
съгласно който служителят е назначен на длъжност ,,старши експертен
сътрудник” в Комисията по транспорт и съобщенията.
2. С Допълнително споразумение № 79 от 28.01.2025 г. длъжността на
служителя е изменена на ,,главен експертен сътрудник”, а мястото на работа –
Комисията по електронно управление и информационните технологии.
3. С Решение за промени в състава и ръководството на Комисията по
електронно управление и информационни технологии, прието от 51-вото НС
на 05.06.2025 г. е предвидено освобождаване на Л. О. М. като председател на
Комисията пo електронно управление u информационни технологии, както и
на Х. И. И. като член и заместник-председател на Комисията по електронно
управление и информационни технологии. Предвижда се още изборът на П. Б.
Д. за член и председател на Комисията по електронно управление и
информационни технологии.
4. Със Заповед № 631 от 13.06.2025 г. е прекратено трудовото
правоотношение между страните на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ – поради
изтичане на срока.
5. Последното брутно трудово възнаграждение на ищеца е 3192,00 лв.
В предмета на настоящото дело са обявени за общоизвестни следните
факти:
1. Мандатът на 51-вото НС е с начална дата 11.11.2024 и е в ход към
датата на предявяване на исковата молба – 08.07.2025 г.
2. Към датата на депозиране на исковата молба не е конституирано 52-
ро НС.
Спорен между страните е въпросът дали е изтекъл срокът, за който е
учредено трудовото правоотношение, и по-конкретно дали срокът на
правоотношението съгласно трудовия договор и действащото българско
законодателство изтича с избирането на нов председател на Комисията по
електронно управление и информационни технологии в рамките на текущото
51-во НС, или срокът изтича с избора на нов председател на съответната
постоянна комисия само в рамките на 52-рото НС.
Спорен между страните е въпросът дали и в какъв размер е дължимо
обезщетение на основание чл. 225 КТ на служителя ищец.
Видно от оспорената уволнителна заповед, същата е мотивирана с
Решение за промени в състава и ръководството на Комисията по електронно
управление и информационни технологии, прието от 51-вото Народно
събрание. С посочения акт на основание чл. 16, ал. 3 и чл. 18, ал. 3 от
Правилника за организацията и дейността на Народното събрание /ПОДНС/ е
освободен от заеманата от него до този момент длъжност „председател“ на
Комисията по електронно управление и информационни технологии на
действащото 51-во Народно събрание и същевременно с това е избрана за нов
председател.
7
Съгласно чл. 73 КРБ, организацията и дейността на Народното събрание
се осъществяват въз основа на Конституцията и на правилник, приет от него.
Приложим към уредбата на отношенията между страните по делото е
приетият от 51-вото Народно събрание Правилник за организацията и
дейността на Народното събрание 3 /ПОДНС/, обн. в ДВ бр.107/ 20.12.2024г.,
който е в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ – арг. от §
15. от ДР на ПОДНС.
По аргумент от чл. 79, ал. 1 КРБ, във вр. с чл. 16, ал. 2, т. 11 ПОДНС,
Комисията по електронно управление и информационни технологии, част от
персоналния състав на която е бил ищеца по силата на процесното трудово
правоотношение, е постоянна комисия на Народното събрание.
Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 10 ПОДНС, председателят на Народното
събрание в изпълнение на правомощията по чл. 77, ал. 1 и чл. 78, т. 1 КРБ
назначава и освобождава служителите в парламентарните комисии по
предложение на техния председател със срок до пет работни дни от
избирането на председателя на съответната комисия в следващото Народно
събрание. Съдържанието на посочената норма намира приложение в клаузата
за срок, уговорената в сключения между страните трудов договор.
Видно от съдържанието на трудовия договор трудовото правоотношение
е възникнало като срочно - до края на мандата на 46-то Народно събрание, а с
Допълнително споразумение от 28.01.2025 г., срокът е изменен - до 5 работни
дни от избирането на председател на съответната Комисия в 52-то Народно
събрание, както и служителят вече работи към Комисията по електронно
управление и информационни технологии.
Така уговорения срок намира правното си основание в разпоредбата на
чл. 68, ал. 1, т. 5 КТ и неговата продължителност произтича пряко от мандата
на съответния орган, за чието пряко и непосредствено осъществяване служат
възложените на работника трудови функции. Същата създава яснота в
трудовоправното положение на работника към момента на сключване на
договора и определяемост на срока на неговото действие.
В разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от Конституцията на Република България
/КРБ/ е установен четиригодишен мандат на Народното събрание, който
съгласно чл. 64, ал. 2 КРБ може да бъде продължен в случай на война, военно
или друго извънредно положение до отпадането на тези обстоятелства.
Съгласно чл. 64, ал. 4 КРБ, с полагането на клетвата на новоизбраните
народни представители се прекратяват пълномощията на предишното Народно
събрание.
Мандатът на 51-вото Народно събрание е с начална дата 11.11.2024 г. и е
в ход към датата на предявяване на исковата молба – 08.07.2025 г., както и към
датата на депозиране на исковата молба не е конституирано 52-ро Народно
събрание.
С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че
ищецът не е доказал наличието на предпоставките за прилагане на
8
разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ – изтичане срока на договора, поради
което извършеното с процесната заповед уволнение е незаконосъобразно.
Настъпването на прекратителното действие на срока по чл. 68, ал. 1, т. 5
КТ е пряко обусловено от изтичане мандата на 51то Народно събрание, към
чиято Комисията по електронно управление и информационни технологии,
ищецът е бил назначен на длъжността „главен експертен сътрудник“, който
мандат не е изтекъл нито към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение, нито понастоящем.
Законността на уволнението не би могла да се обоснове с разпоредбата
на чл. 33, ал. 4 от Правилника за работа на администрацията на Народното
събрание /ПРАНС/, утвърден от председателя на Народното събрание с вх. №
АД-850-09-4 от 02.05.2018 г. Това е така, тъй като посочената разпоредба, в
приложимата си към момента на възникване на трудовото правоотношение
между страните редакция, гласи, че служителите към кабинета на
председателя на Народното събрание, към кабинетите на заместник-
председателите на Народното събрание, към парламентарните групи и към
постоянните комисии се назначават на срочни трудови договори на основание
чл. 68, ал. 1, т. 5 КТ. Действително същата норма е изменена със Заповед №
АД-51-550-05- 118/05.06.2025 г. на председателя на Народното събрание,
издадена на основание чл. 8, ал. 1, т. 11 ПОДНС, със следния текст: „Срокът
им е съгласно чл. 8, ал.1, т. 10 ПОДНС, но не по-късно от пет работни дни от
датата на избиране на нов председател, зам.- председател на Народното
събрание, председател на парламентарна група/постоянна комисия, или от
преустановяване съществуването на парламентарна група/постоянна комисия,
в рамките на мандата на съответното Народно събрание.“
В Решение № 7 от 25.05.2010 г. на КС по к. д. № 5/2010 г. е прието, че
ПОДНС е нормативен акт със задължителна сила за държавните органи,
организациите и гражданите, който по силата на Конституцията стои
паралелно със закона в йерархията на нормативните актове. Така в
приложение на чл. 17, ал. 2 ГПК, съдът констатира, че с направеното
допълнение в разпоредбата на чл. 33, ал. 4 ПРАНС, подзаконовият нормативен
акт влиза в пряко противоречие с разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 10 ПОДНС,
която предвижда 10. назначава и освобождава главния секретар на Народното
събрание; назначава и освобождава служителите към кабинета на
председателя, както и служителите към кабинетите на заместник-
председателите и парламентарните групи по тяхно предложение със срок до 5
работни дни от избирането на лицата по чл. 4, ал. 2, респективно от
образуването на парламентарна група в следващото Народно събрание;
назначава и освобождава служителите в парламентарните комисии по
предложение на техния председател със срок до 5 работни дни от избирането
на председателя на съответната комисия в следващото Народно събрание, като
тази разпоредба се съдържа в нормативен акт от по-висока степен. Ето защо и
по аргумент от чл. 5, ал. 1 АПК приложение намира по-високият по степен
акт, а именно ПОДНС.
9
Очевидно заповедта на председателя на народното събрание, с която е
изменил ПАНС в явно противоречие на по-висшестоящия акт е
незаконосъобразна и не може да произведе никакво валидно правно действие.
Извън изложеното, дори да можеше да прояви правното си действие,
посоченото допълнение не би се приложило по заварените трудови
правоотношение, доколкото на същото не е придадена обратна сила по
смисъла на чл. 14 ЗНА.
Освен всичко, останала с изменение на ПРАНС било то и с обратно
действие по никакъв начин не може да се създаде основание за промяна на
вече сключен договор, който обвързва страните. Договорите имат силата на
закон между страните и се изменят и прекратяват по взаимно съгласие или по
предвидения в закона начин.
Въз основа на горните изводи, предявеният конститутивен иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен и следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да
докаже съществуването към момента на постановяване на решението на
материалното субективно преобразуващо право на възстановяване, което се
обуславя от наличието на трудово правоотношение, което би съществувало,
ако не беше прекратено от работодателя незаконосъобразно.
С оглед изхода на спора по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ и предвид определяемия характер на срока по чл. 68, ал. 1, т. 5 КТ – до пет
работни дни от избирането на председател на Комисията по електронно
управление и информационни технологии, в следващото 51-во Народно
събрание, чийто мандат като такъв все още не е изтекъл, конститутивният иск
за възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението длъжност при
ответника, следва да се уважи като основателен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ в
тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка с уволнението е останал
без работа за процесния период, поради което е претърпяла имуществена
вреда, както и размера на брутното трудово възнаграждение, получено за
последния пълен отработен месец преди уволнението.
От приетите като писмени доказателства по делото, се установява, че
ищецът е останал без работа за периода от 13.06.2025 г. до 01.07.2025 г., като
от 01.07.2025 г. е започнал работа на по-високоплатена длъжност.
Следователно за периода през които ищецът е останал без работа, размерът на
дължимото обезщетение, изчислен от съда по реда на чл. 162 ГПК, възлиза на
сумата от 1823,91 лв., основателно е искането за присъждане на законна лихва
от датата на исковата молба до плащането.
По отговорността за разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира
заплащането на деловодни разноски разполага ищеца.
Възражението за прекомерност на претендираните разноски за
10
адвокатско възнаграждение е неоснователно. Съдът намира за справедливо
възнаграждението и съответно на осъществената защита и предмет и цена на
исковете. Възнаграждението е в минималния размер на Наредбата за
адвокатските възнаграждения, която макар и незадължителна за съда се
приема от съдията-докладчик за обичай в практиката.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на СРС държавната такса
за исковете.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1,
т. 1 КТ уволнението на Х. Б. Х., ЕГН **********, извършено на основание чл.
328, ал. 1, т. 3 КТ със Заповед № 631/13.06.2025 г. на Председателя на
Народното събрание на Република България.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ Х. Б. Х., ЕГН
**********, на заеманата до уволнението длъжност „главен експертен
сътрудник към Комисията по електронно управление и информационни
технологии в Народното събрание на Република България.
ОСЪЖДА Народното събрание на Република България да заплати на Х.
Б. Х., ЕГН **********, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1
КТ, сумата от 1823,91 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа
в резултат от незаконното уволнение за периода от 13.06.2025 г. до 01.07.2025
г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба 07.07.2025 г. до
плащането.
ОСЪЖДА Народното събрание на Република България да заплати на Х.
Б. Х., ЕГН **********, разноски по делото в размер на 3000,00 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Народното събрание на
Република България, да заплати по сметка на СРС сумата от 232,95лв. –
държавна такса за разглеждане на делото.
Решението подлежи на обжалване в 2 седмичен срок с въззивна жалба
пред Софийски градски съд.
Да се връчи препис от Протокола от осз, с указания, че в
прекратителната си част същия подлежи на обжалване с частна жалба в 1
седмичен срок пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11