Р Е Ш Е Н И Е
№ 2020г., гр.Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети
касационен състав на десети септември две хиляди и двадесета година в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ ИВАНОВА-ДАСКАЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЯНКА ГАНЧЕВА
ДАНИЕЛА
НЕДЕВА
при
секретаря Теодора Чавдарова и с участието на прокурора Александър А, като
разгледа докладваното от съдия Д.Недева КНАХД №1701 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка
с чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано
е по касационна жалба от „Галерия М К “ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, М Г , М К ,
депозирана чрез адв. Т. срещу решение №943/02.07.2020г. постановено по НАХД №
1500/2020г. по описа на ВРС, с което е изменено Наказателно постановление № 03
– 010887 от 06.03.2019г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.
Варна, с което на дружеството, за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ, на
основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 5000 лева като е намален размера на
наложената „имуществена санкция“ на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
В
касационната жалба се релевират доводи за неправилно приложение на материалния
закон, поради което се претендира отмяна на Решението на РС-Варна и
постановяване на ново по съществото на спора, с което Наказателното
постановление да бъде отменено.
Пред
настоящата инстанция касаторът, редовно призован не се представлява и не
изразява становище по касационната жалба и по съществото на спора.
Ответникът,
редовно призован не изпраща представител и не изразява становище по
касационната жалба и по съществото на спора.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на
касационната жалба и дава заключение, че решението на ВРС като правилно и
законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Административен съд – Варна, при преценка допустимостта на жалбата и след
като извърши касационна проверка на обжалваното решение, с оглед наведеното с
жалбата касационно основание и правомощията по чл. 218, ал.2 от АПК, установи следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл.211, ал.1 от АПК, от
надлежна страна, срещу подлежащ на касационен
контрол пред настоящия съд съдебен акт.
Производството
пред районния съд е образувано по жалба на „Галерия М К “ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, М Г , М К срещу
Наказателно постановление № 03 – 010887 от 06.03.2019 г., издадено от Директора
на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, с което на дружеството, на
основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на
труда, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
5000 /пет хиляди лева/ лева.
За да измени процесното НП въззивния съд е приел,
че в хода на
административнонаказателното производство не са били допуснати съществени
нарушения на процесуални правила, както и че административнонаказващият орган правилно е приложил материалния закон, но
доколкото нарушението е извършено за първи път, съдът е приел, че
определено към минималния размер наказание се явява справедливо и съответстващо
на целите, предвидени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.
Настоящия
състав на съда, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, както и след извършената на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и
съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, намира касационната
жалба за неоснователна.
Не се
спори, че касаторът е субект на административно нарушение и поведението му е
преценено като неправомерно съгласно вмененото противоправно деяние. Правилно ВРС е приел за доказано извършеното нарушение.
Според НП същото представлява такова на чл. 63, ал.2 КТ. Съгласно чл. 63, ал. 1 от КТ работодателят е длъжен да предостави на
работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения
трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.
Съгласно ал. 2 на чл.63 КТ работодателят няма право да допуска до работа
работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1.
Съвкупното тълкуване на двете разпоредби налага извода, че съставомерно е
допускането на работа на лицето или постъпването му на работа. В случая от
събраните по делото писмени доказателства, и гласните такива, се установява, че
дружеството има сключен Трудов договор от 07.02.2019 г. с К. , който е регистриран в ТД на НАП-Варна на 08.02.2019г. в
12,57 часа. Това означава, че работодателят обективно е
лишен от възможността да представи на работника копие от уведомлението по чл.62, ал.3 КТ, заверено от ТД на НАП към датата на проверката и има задължението да
не го допуска до работа. След като е установено присъствието на лицето, в
каквато насока са свидетелските показания и декларацията от К. , че престира
труд от 07.02.2019г. с определено работно време, то е основателен извода на
съда, че лицето е допуснато до работа, на посочената длъжност в стопанисвания
от дружеството обект. Правилно въззивният съд е приел за доказано извършеното
нарушение от обективна страна. Фактическите обстоятелства по нарушението,
описани в АУАН и в НП, действително водят до извода за извършено нарушение на
материалноправната норма на чл. 63, ал.2 от КТ, т.к. при допускането до работа на работник, без преди
това да му е предоставен екземпляр от сключения с него писмен договор, подписан
от двете страни и на копие от уведомлението по чл. 62, ал.3 от КТ, заверено в съответната звено на ТД на НАП, е налице
неизпълнение именно на задължението, произтичащо от разпоредбата на чл. 63, ал.2 от КТ, а тази норма безспорно е императивна и неизпълнението й
при всички случаи е обвързано с търсенето на административнонаказателна
отговорност. Настоящия състав на съда при извършена
преценка на значимостта на охраняваните с нарушената материално правна норма
обществени отношения, с обект на защита обществените отношения по охрана на
едни от най-важните конституционни права на гражданите - трудовите права,
следва да отбележи, че при изпълнение на визираните в чл.63 КТ предпоставки са
защитими правата на работника на определено място и съответно възможностите му
да се ползва от свързаните с полагането на труда права на отпуск, осигуровки,
обезщетения и т.н. Настоящият състав на съда споделя изцяло мотивите на
въззивния съд досежно липсата на гражданско правоотношение между страните, в
каквато насока са и възраженията в касационната жалба.
За инкриминираното нарушение, законодателят е предвидил
налагане на административно наказание - имуществена санкция в размер от 1500
лв. до 15 000 лв. Правилно въззивният съд е приел размера на наложеното
наказание за необосновано завишен. В хода на производството не са събрани
доказателства, установяващи наличие на отегчаващи отговорността обстоятелства.
Ето защо съдът приема, че дружеството като работодател е направил нужното, за
да отстрани допуснатото нарушение на трудовото законодателство още преди
издаване на акт за установяването му. В тази връзка ВРС е достигнал до
законосъобразния извод, че следва размера на наложената имуществена санкция от 5000
лева, да се намали в рамките на минималния предвиден от закона размер от 1500
лева, който съответства на тежестта на допуснатото административно нарушение, с
което се осъществяват изцяло целите на наказанието,
определени в чл. 12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото
извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства, а също и
обществената опасност на този вид административно нарушение. Така определената от ВРС имуществена санкция в размер на 1500.00
/хиляда и петстотин/ лева е справедлива,
съобразявайки, че нарушението е за първи път и би изпълнило целите на
наказанието да предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правов ред и да въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани така, както визира чл. 12 от ЗАНН.
С оглед горното, настоящият
състав на съда приема, че ВРС е приложил правилно материалния закон и решението
не страда от посочените в касационната жалба пороци, което обуславя липсата на
касационни основания за отмяна по чл. 348, ал.1 НПК във вр. с чл. 63, ал.1,
предл.2 ЗАНН. При извършената извън обхвата на касационната жалба
служебна проверка на обжалваното решение, не се установиха пороци във връзка
с неговите валидност и допустимост, поради което същото следва да
се остави в сила.
По изложените съображения на
основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Трети касационен състав на Административен съд-Варна,
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№943/02.07.2020г. постановено по НАХД № 1500 по описа на ВРС за 2020г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: