Решение по дело №246/2020 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 30 октомври 2020 г.
Съдия: Галина Колева Динкова
Дело: 20207240700246
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 август 2020 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

309                                              30.10.2020 г.                               гр. Стара Загора

 

     В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

         Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на първи октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

                 

                                                                            Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

                                                                                                                                                                              Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА      

                                                                                                    МИХАИЛ РУСЕВ   

при секретаря Минка Петкова        

и с участието на прокурора Румен Арабаджиков      

като разгледа докладваното от  съдия Галина Динкова  КАН дело № 246 по описа за 2020 год, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. 

Образувано е по касационна жалба на М.М.М., представляван от редовно упълномощен адвокат, против Решение №132/ 03.06.2020г, постановено по АНД №1311/ 2019г. по описа на Районен съд - Казанлък, с което е потвърден Електронен фиш серия К №1513326, издаден от ОД на МВР – Стара Загора. С касационната жалба са изложени множество правни твърдения за неправилно приложение на материалния закон, основани на неотносими към съответното производство доводи, като от съда се иска отново да се провери законосъобразността на наложеното административно наказание, при което да се стигне до правен извод за незаконосъобразност на въззивното съдебно решение и на потвърдения с него електронен фиш като се постигне тяхната окончателна отмяна. Наведено е конкретно оплакване за нарушаване на съдопроизводствените правила, довело до ограничаване на правото на защита, тъй като процесуалния представител е поискал отлагане на делото, а това му искане не било уважено. Претендират се разноските за един адвокат в двете съдебни инстанции.

 

 

Ответникът по касация – ОД на МВР Стара Загора, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.   

Представителя на Окръжна прокуратура дава заключение за законосъобразност на въззивното съдебно решение и предлага на съда да бъде потвърдено.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

       Предмет на съдебен контрол пред Районен съд – Казанлък е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система /ЕФ/ серия К №1513326, издаден от ОД на МВР – Стара Загора, издаден на  23.02.2017г и връчен на 09.11.2019, с който на  касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 100лв на основание чл. 182 ал.2 т.3 от ЗДвП за нарушение начл.21 ал.2 вр. с чл.21 ал.1 от ЗДвП, за това, че на 22.02.2017г в 14.42ч на път І-5 км.213+400, разклон с. Ягода-община Мъглиж, управлява в посока Юг-Север при ограничение от 60км/ч, въведено с Пътен знак „В-26“, разположен южно на 220м, заснето с мобилна радарна система TFR1-M, №544, и отчетен километров толеранс от -3км., с МПС Инфинити ЕХ30Д вид Товарен автомобил с рег. №****, със скорост от 81км/ч. Превишение на скоростта от 21км/ч. Моторното превозно средство, с което е извършено нарушение на скоростта е регистрирано на М.М.М., за което е представена справка от ИМ на КАТ. ЕФ е връчен с указания за правото на възражение в 14-дневен срок посредством декларация, придружена с копие на СУМПС на лицето, на което е предоставено управлението на собствения автомобил. От тази възможност собственика не се е възползвал. В хода на въззивното съдебно производство е твърдял, че ЕФ не е издаден в сроковете по ЗАНН и че са допуснати нарушения на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г, както и на ЗДвП и на Закона за измерванията, без тези твърдения да са обосновани с конкретни фактически доводи.

За да потвърди Електронния фиш, РС Казанлък е извършил проверка за спазване на особените правила на ЗДвП за налагане на наказание, посредством електронен фиш за установено нарушение на правилата за скоростта на движение. Събрал е служебно доказателства за техническа изправност на използваната радарна система, като се е позовал на протокола по чл.10 от Наредбата.

Обжалваното решение на  Районен съд Казанлък е валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона.

Нарушение на съдопроизводствените правила не са допуснати от първоинстанционния съд, тъй като в кориците на въззивното дело не се намира молба от адвоката, с която да е поискал отсрочване на откритото съдебно заседание за дата, различна от 26.05.2020г. Представена е разпечатка от имейл, но дали е получен от РС Казанлък не става ясно. Исканията на страните се заявяват в писмен вид, когато са направени извън съдебно заседание, а изпратения имейл не е електронен документ по смисъла на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, на първо място, а на второ -  няма данни /„report“/ за неговото получаване и докладване по делото. Освен това, неявяването на жалбоподателя във въззивното производство по ЗАНН не е пречка за разглеждане на делото, а в настоящия случай и наказаното лице не е поискало събиране на доказателства, различни от представяне на административната преписка, която с нарочна молба е пожелал да му бъде предоставена. Следователно дори да се приеме, че искането му за отлагане на откритото съдебно заседание е достигнало до РС Казанлък и е следвало да бъде уважено, то правото му на защита не е накърнено в настоящия случай. Нарушението на скоростта, за което е санкциониран М.М. в случая, се установява единствено чрез веществено доказателство средство, чиято годност зависи от спазване на правилата за неговото използване и от техническата му изправност, за които и съдът следи служебно.

В изпълнение на задължението си за служебна проверка на съдебното решение по прилагане на материалния закон, настоящият касационен състав съобрази, че приложимите разпоредби на чл.189 ал.4 от ЗДвП не са нарушени. Видно от протокола за използване на техническото средство, на 22.02.2017г е извършвана проверка за спазване ограничението от 60км./ч, въведено с пътен знак в рамките на неговото действие – ГП –І5, разклон за село Ягода. Водачите следва да съобразяват поведението си с пътните знаци, а по силата на чл.21 ал.2 от ЗДвП и скоростта на движение, когато тя е определена в различни стойности от законоустановените, чието спазване се дължи при липса на други нормативни ограничения. Косвен съдебен контрол върху законосъобразното въвеждане на ограничение на скоростта в посочения пътен участък не се дължи служебно от съда, а проверката дали знакът е с валидно действие се осъществява по искане на лицето. Такова искане не е заявено в хода на въззивното съдебно производство. Към протокола, чието съдържание съответства на изискванията на чл.10 от Наредбата, е представена и снимка на указателния знак за използване на АТСС за контрол на скоростта, а посоката на движение е юг към север, с разстояния между пътния знак и АТСС 150 метра. В ЕФ е посочено разстоянието от 220м между мястото на нарушението и пътния знак, с което е осигурена възможност за проверка на неговия обхват на действие. Субектът на отговорността е определен правилно, съобразно  правилата на ЗДвП, че за извършено със собственото МПС нарушение, санкционирано по реда на чл.189 ал.4 от ЗДвП, отговаря собственика, освен ако посочи лицето, на което е предоставил управлението му. Правилата на ЗАНН, за чието неспазване са изложени подробни съображения, са неприложими към установяване на административни нарушение с технически средства, поради отсъствието на контролен орган и нарушител при издаване на електронния фиш.

 

С оглед гореизложените съображения касационният състав намира, че не са налице наведените в касационната жалба основания за отмяна на решението на районния съд, което следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 132/ 03.06.2020г., постановено по АНД № 1311/ 2019г. по описа на Районен съд Казанлък.

  Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

   

ЧЛЕНОВЕ: 1.  

   

                                                                                                                       

                                                                                                         2.