№ 139
гр. Русе, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ивайло Ас. Йорданов
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно
наказателно дело № 20254520200077 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. В. С., депозирана против наказателно
постановление № 24-1085-003477/29.10.2024г. на началник - група, Сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР - Русе, с което на жалбоподателя, на основание
чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“,
в размер на 50 лева, за нарушение по чл. 137А, ал. 1 ЗДвП.
С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление
неправилно и незаконосъобразно и се моли за неговата отмяна. В подкрепа на
тези твърдения се релевират доводи, че наказателното постановление е
издадено от некомпетентен орган, че липсват доказателства, които да
потвърждават, че водача не е сложил обезопасителен колан, както и че не е
посочено конкретното основание, на което се отнемат контролни точки.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява и
не се представлява. Депозирал е писмена молба, с която поддържа изложените
в жалбата оплаквания.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по
отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност.
Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на
обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната
основателност.
1
Съдът‚ след като обсъди ангажираните от жалбоподателя фактически
и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши
служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно
изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставянето на АУАН бл. № 042109 от 17.10.2024г. против жалбоподателя, за
това, че на 17.10.2024г., около 10,40 часа, в град Русе, ул. „Потсдам“,
кръстовище образувано с ул. „Акад. Михаил Арнаудов“, в посока ул. „Драва“,
в условията на ясно време, нормална видимост и суха пътна настилка,
управлявал състав от ППС – влекач „МАН“ ТГА 18.480, с рег. № ****, с
прикачено към него полуремарке О3 Трейлър 3, с рег. № **** и двете
собственост на „Трансавто“ ЕАД, без по време на движение да използва
обезопасителен колан, с който е оборудвано моторното превозно средство.
Така приетите за осъществили се факти са субсумирани от актосъставителя
като нарушение по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят е отказал да подпише съставения му АУАН, който
негов отказ е бил удостоверен по реда и съгласно изискванията на чл. 43, ал. 2
ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното
наказателно постановление № 24-1085-003477/29.10.2024г., на началник –
група, Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Русе, с фактическо описание и
правна квалификация на деянието, идентични със съдържащите се в АУАН,
като за така установеното нарушение, на жалбоподателя, на основание чл. 183,
ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер
на 50 лева.
Посочената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на извършената оценка на събраните в хода на производството гласни
доказателства – показанията на разпитаните в процесуалното качество на
свидетели актосъставител – И. Б. И. и свидетеля по акта Г. Н. П. и писмените
такива – АУАН бл. № 042109 от 17.10.2024г., справка за нарушител/водач и
изисканата от съда Заповед № 8121з – 1632/02.12.2021г..
Не са налице противоречия в информационните изявления,
съдържащи се в приобщената по делото доказателствена съвкупност, досежно
приетите за осъществили се факти, което да налага, съгласно разпоредбата на
чл. 305, ал. 3 НПК, съдът да излага подробни мотиви, кои доказателства
кредитира и кои отхвърля. Както гласните така и писмените доказателства се
намират в корелативно единство и безспорно подкрепят изложените в АУАН и
НП фактически констатации.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи.
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за
тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57
ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на
който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в
самото наказателно постановление, са намерили отражение датата, мястото и
часът на нарушението. Самото нарушение е описано подробно, както в акта,
така и в издаденото въз основа на него НП и в същите са намерили отражение
2
всички обективни признаци на състава на нарушението, а така също и
конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите,
установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на
която е ангажирана административнонаказателната отговорност на
санкционираното лице. Не е налице противоречие между приетите за
установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната
разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на
жалбоподателя.
Наказателното постановление е издадено от началник – група Сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР – Русе, който е изрично оправомощен да издава
наказателни постановления за нарушения на ЗДвП, съгласно т. 3.11 от Заповед
№ 8121з – 1632/02.12.2021г.
По изложените мотиви съдът намира за неоснователни
инвокираните с жалбата твърдения, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които от своя страна да имат за
последица отмяна на оспореното наказателно постановление на процесуално
основание.
Въз основа на оценката на събраните в хода на производството
доказателства, съдът намира, че следва да бъде изведен единственият
възможен извод от правна страна, а именно, че жалбоподателят е осъществил
състава на административното нарушение по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, за което е
ангажирана неговата отговорност, както от обективна, така и от субективна
страна.
От обективна страна на 17.10.2024г., около 10,40 часа, в град Русе, ул.
„Потсдам“, кръстовище образувано с ул. „Акад. Михаил Арнаудов“, в посока
ул. „Драва“, жалбоподателят е управлявал състав от ППС – влекач „МАН“
ТГА 18.480, с рег. № ****, с прикачено към него полуремарке О3 Трейлър 3, с
рег. № **** и двете собственост на „Трансавто“ ЕАД, без по време на
движение да използва обезопасителен колан, с който е оборудвано моторното
превозно средство.
Касае се за моторно превозно средство категория N3, за което
изрично разпоредбата на чл. 137а ЗДвП вменява в задължение на водачите му
да използват обезопасителни колани, с които е оборудвано моторното
превозно средство, когато е в движение.
Преки доказателства в подкрепа на административното обвинение се
съдържат в показания на разпитаните в процесуалното качество на свидетели
актосъставител – И. Б. И. и свидетелят по акта Г. Н. П., всеки един от които
лично и непосредствено е възприел фактът, че жалбоподателят е управлявал
моторното превозно средство, без поставен обезопасителен колан. Съдът
кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите са последователни,
логични и без да съдържат противоречия. Отделно от това липсват, каквито и
да е данни за възможна заинтересованост в показанията на тези двама
свидетели.
Не е опровергана по никакъв начин и придадената от законодателя,
съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, доказателствена сила на АУАН.
От субективна страна нарушението е извършено умишлено. В
съзнанието на жалбоподателя са намерили отражение представи, че като водач
на МПС е длъжен при управлението на същото да използва обезопасителен
3
колан, с който е бил оборудван автомобила, като във волево отношение
същият пряко е целял настъпването на общественоопасните последици от
своето деяние.
По гореизложените мотиви, неоснователни се явяват твърденията в
жалбата за недоказаност на нарушението.
Правилно е издирана и приложена санкционната разпоредба на чл.
183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП, в която санкцията за това нарушение е в абсолютен
размер, а именно „Глоба“ в размер на 50 лева, какъвто именно и размер на
административното наказание е наложен на жалбоподателя.
Нормата на чл. 28 ЗАНН е неприложима, с оглед разпоредбата на чл.
189з ЗДвП, доколкото се касае за нарушение по ЗДвП.
Не се касае и за явно маловажен случай, съгласно легалната
дефиниция на § 1, т. 5 ЗАНН, доколкото извършеното деяние не разкрива явно
незначителна степен на обществена опасност, съотнесена към деянията от
този вид.
По изложените мотиви наказателното постановление като правилно
и законосъобразно, и при липса на основания за неговата отмяна или
изменение, следва да бъде потвърдено.
На последно място неотносими към предмета на спора, с който е
сезиран съда в настоящото производство са доводите, касаещи отнемането на
контролни точки на жалбоподателя.
Понятието контролни точки е законово дефинирано в чл. 157, ал. 1
ЗДвП, съгласно която разпоредба, контролните точки служат за отчет на
извършените от водач на моторно превозно средство нарушения, като
съгласно чл. 157, ал. 3 ЗДвП с подзаконов нормативен акт – Наредба се
определя първоначалния максимален размер на контролните точки, условията
и реда за отнемането и възстановяването им, както и списъка на нарушенията,
при извършването на които от наличните контролни точки на водача,
извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение.
Отнемането на контролни точки, няма самостоятелен санкционен
характер, което се установява както от легалната му дефиниция, така и от
систематичното място на разпоредбите, регламентиращи реда за отнемане на
същите, поради и което отнемането на контролни точки, не представлява
административно наказание, което е видно и от разпоредбата на чл. 13 ЗАНН,
а законова последица от извършеното нарушение, фигуриращо в списъка по
Наредбата.
Разноски не са претендирани от страна на наказващия орган, поради
и което разноски в негова полза не следва да бъдат присъждани.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. чл. 63, ал. 9,
вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН‚ съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-1085-
003477/29.10.2024г. на началник - група, Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР
- Русе, с което на И. В. С., ЕГН: **********, с адрес *****, на основание чл.
183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА“,
4
в размер на 50 (петдесет) лева, за нарушение по чл. 137А, ал. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в
14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5