№ 958
гр. София, 20.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20241110142014 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове по чл.432 КЗ и чл.86 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от Столична община срещу „Дз“ АД за
осъждане на ответника за заплащане на сумата от 172,14 лв. представляваща обезщетение за
нанесените по транспортната инфраструктура на Столична община вреди, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 12.07.2022 г. - датата на изтичане на законовия срокза
плащане по писмената покана до окончателното изплащане на задължението, както и
направените по делото разноски.
Ищецът Столична община твърди на 18.04.2021 г. в гр. София, водачът на лек
автомобил с рег. № СА9797НТ - М. Й.а Ф., движейки се по ул. „Атанас Дуков“ с посока от
ул. „Сребърна“ към бул. „Никола Вапцаров“, поради несъобразена с пътните условия
скорост, изгубила управлението върху автомобила и самокатастрофирала, от което
настъпило ПТП с материални щети за ищеца, в качеството му на собственик на увредените
съоръжения, изразяващи се в увреждане на 10 метра метална мантинела, както 2 броя
бетонни елемента от разделителната ивица. Към дата на ПТП, за лек автомобил с рег. №
СА9797НТ е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ сключена с ответника
„Дз“ АД.
На основание възлагателно писмо рег. № С0А21-ТД26- 2647/03.03.2021 г. Столична
община е възложила на „Юпитер 05“ ООД, изпълнител по Договор № С0А18- ДГ55-
499/28.08.2018 г., възстановяване на щетите по системата за безопасност на мястото на ПТП.
Извършените и приети от възложителя СМР се установяват в протокол № 143/30.03.2021 г.,
1
образец 19, за установяване на завършването и заплащането на натурални видове СМР.
Съгласно изложеното е формирана претенцията на Столична община срещу застрахователя
по ГО в размер на 849,60 лв. с ДДС, изчислена по следния начин: ремонт на ограничителна
система за ППС 10 м х 68,80 лв. = 688,00 лв. без ДДС, или 825,60 лв. с ДДС, бетонни
преграждения 2 бр. х 10,00 лв. = 20,00 лв. без ДДС, или 24,00 лв. с ДДС.
Ищецът поканил ответника да му възстанови разходите, за възстановяване на
увредените пътни съоръжения, като поканата била получена на 12.04.2022 г., но по
образуваната при ответното дружество щета № ********* постъпила сума в размер на
677,46 лева, което е изплатено по предоставената банкова сметка, а същата е с 172,14
лева по-малко от посочената сума. Моли за уважаване на исковата претенция. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответната страна, в
който се изразява становище за неоснователност на претенцията. Потвърждава, че е
изплатил сумата от 677,46 с която приема, че обезщетил ищцовата страна. Счита, че
заплатената сума отговаря на действителния размер на вредите и плащането на нещо
вповече би довело до неоснователно обогатяване на ищцовата страна. Моли съда да
отхвърли предявения иск, претендира направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата
по делото намира следното:
ОТДЕЛЯ като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че за лек автомобил рег. № СА9797НТ към 18.04.2021 г. е имало сключена
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, както и че на на 18.04.2021 г.
в гр. София, водачът на лек автомобил с рег. № СА9797НТ - М. Й.а Ф., движейки се по ул.
„Атанас Дуков“ с посока от ул. „Сребърна“ към бул. „Никола Вапцаров“, е
самокатастрофирала и реализирала ПТП . По разпределяне на доказателствената тежест
между страните: Релевантните факти по иска по чл. 432, ал. 1 КЗ са: 1. наличие на договор
за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен от ответника, който да покрива риска от
възникване на отговорност за вреди в правната сфера на собственика или ползвателя на лек
автомобил рег. № СА9797НТ; 2. реализиран в хода на действие на същия застрахователен
рис к - причинени от застрахованото лице на ищеца имуществени вреди, свързани с
притежаването или използването на лек автомобил, за които застрахования отговаря
съобразно българското законодателство, 3. вид и размер на вредите. 4. Механизъм на
настъпване на ПТП и причинно-следствена връзка между пътния инцидент и всички
настъпили в имуществената сфера на ищеца вреди, което възстановяване се търси по пътя
на регресната отговорност
Установено е от САТЕ, е че пазарната стойност на вредите по мантиелата и
стойността на попроявеното им с нова е в размер на 894, 36 лв.
Стойността на увредените материали е оценено от вещото лице 75, 24 лв.
Съдът кредитира заключението на вещото лице.
Ищецът е признал, че е получи от ответника сумата от 677,46 лв., което съдът
приема за безспорно установено на база на съдебното признание.
Поради кумулативната даденост на елементите от фактическия състав на нормата на
2
чл. 45, ал. 1 ЗЗД и на валиден застрахователен договор по риск "Гражданска отговорност"
към момента на произшествието, сключен с ответното дружество в качеството му на
застраховател на виновния за произшествието водач на МПС, във връзка с чието
неправомерно управление са причинени имуществени вреди на ищеца в качеството му на
юридическо лице, на което е възложено управлението на републиканските пътища, към
които се числи АМ "Тракия " в посочения участък, предявения осъдителен иск за
заплащането на обезщетение за тяхната обезвреда, се явява основателен.
Функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" от застрахованата отговорност на делинквента предполага
размерът на отговорността на застрахователя да е идентичен с размера на отговорността на
делинквента, ако не надхвърля застрахователната сума. На увреденото лице се дължи
съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от непозволеното увреждане, т. е. само за непосредствените вреди. В този смисъл
е и разпоредбата на чл. 432, ал. 2 КЗ.
В конкретния случай несъмнено уврежданията по стоманените предпазни огради,
ограничителната система и стоманените стълбчета при процесното застрахователно събитие,
представляват такава непосредствена вреда под формата на претърпяна загуба.
При деликтната отговорност се обезщетява негативният интерес, което означава, че
обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние, в което той е
бил преди деликта /да се приведе увредената пътна принадлежност в предишното й
техническо състояние/, поради което обезщетението следва да бъде равно на паричната сума,
необходима за постигането на тази цел, респ. вече платена от ищеца за възстановяването на
пътната инфраструктура. Размерът на тази парична сума следва да се определи съобразно
пазарните цени за възстановяване на имущество от същия вид с присъщите разходи за
страната към деня на увреждането. В тази връзка и предвид изложеното от в. л. категорично
становище, че увредената мантинела не подлежи на поправка, а е задължителна нейната
подмяна, според съда неотносима по делото се явява установената от в. л. стойност на
увреденото имущество.
Следва да се съобрази Постановление № 7 от 04.10.1978 г. на Пленума на ВС, в което
е посочено, че за вложените нови материали при отстраняване на повредите по застраховка
"ГО" не се взема предвид изхабяването и то не се намалява от стойността на обезщетението,
макар повредената вещ да е имала по време на настъпване на събитието известна
амортизация. В този смисъл съдът намира, че от размерът на щетите не следва да се
приспада овехтяването на увредените материали, като в подкрепа на това са и
постановените по реда на решение № 79 от 2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о,
решение № 6 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 293/2010 г., I т. о., и др., поради което
възражението на ответника в тази посока е неоснователно.
Основателно е възражението за приспадане на вредите с ползите, тъй като
3
премахнатата повредена мантинела има остатъчна стойност която следва да се приспадне
от дължимото обезщетение, тъй като увреденото лице може да се възползва от тази
остатъчна стойност. В този смисъл Решение № 3581 от 4.07.2023 г. на СГС по в. гр. д. №
5678/2022 г.
Съобразно заключението на САТЕ, изготвено от вещото лице Х. И.,
действителната стойност на вредите възлиза на 894, 36 лв., от които следва да се приспаднат
75, 24 лв. за скрап, и след приспадане на платените от ответника извънсъдебно 677,46 лв.,
искът е основателен в размер от 141. 66 лв., като за горницата следва да се отхъврли.
По разноските по делото
На ищеца следва да му се присъдят съразмерно с уважената част разноски в размер
на 247 лв.
На ответника съразмерно с отхвърлената част му се дължат разноски в размер на 50
лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Дз“ АД с ЕИК *** да плати Столична община сумата от 141. 66 лв.,
представляваща обезщетение за нанесените по транспортната инфраструктура на основание
чл. 432 КЗ, ведно със законната лихва от 15.07.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ искът за сумата над 149.06 лв. до 172,14 лв.
ОСЪЖДА „Дз“ АД дължи на Столична община, с Булстат *** сумата от 247 лв.,
представляваща разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Столична община да плати на „Дз“ АД с ЕИК: *** сумата от 60 лв.,
представляваща разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5