О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
919 10.10.2018 год. Бургас
Бургаският
окръжен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на десети октомври
две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
Окръжен съдия : Десислава Динкова
като
разгледа докладваното от съдията търговско
дело № 100 по описа за 2018 година, за да се произнесе по реда на чл.374 от ГПК, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от ,,Банка ДСК“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.,,Московска“№19, представлявано от Виолина Маринова Спасова- главен
изпълнителен директор и Доротея Николаева Николова- изпълнителен директор, чрез
пълномощника си Ж.Р.Р., против С.П.Д.,
ЕГН ********** и Р.Д. Димитрова, ЕГН **********, за осъждане на ответниците да
заплатят остатъка от неизплатеното и изискуемо задължение по
сключения договор за жилищен и ипотечен кредит от 27.12.2007г. и допълнителните
споразумения към него, както следва:
сумата от 455 930.57 лева (четиристотин петдесет и пет хиляди деветстотин и
тридесет лева и петдесет и седем стотинки)- главница; 193 946.42 лв.(сто
деветдесет и три хиляди деветстотин четиридесет и шест лева и четиридесет и две
стотинки)- договорна лихва за периода 17.05.2013г. до 20.02.2018г.; обезщетение
за забава съгласно т.20.1 от общите условия на допълнително споразумение от
23.11.2010г. към договор за жилищен и ипотечен кредит от 27.12.2007г. – 1837.24
лв.(хиляда осемстотин тридесет и седем
лева и двадесет и четири стотинки) за периода от 31.05.2013г. до
20.02.2018г.; дължими такси и разноски в размер на 3 614.92 лева(три хиляди
шестстотин и четиринадесет лева и деветдесет и две стотинки), от които: такса
управление в размер на 760лева; застраховка обезпечение в размер на 1733.62
лева, както и законната лихва върху главницата, считано от 21.02.2018г. до
окончателното погасяване на задължението.
След отстраняване на нередовностите по исковата молба, последната
отговаря на изискванията за редовност съгласно чл. 127 и 128 от ГПК.
Искът е
предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са активна и
пасивна легитимация за предявяване на настоящия иск.
Последвала е по делото редовна размяна на книжа между страните,
съобразно разпоредбите на особеното исково производство по търговски спорове.
До настоящия момент не са станали служебно известни на
съда други факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да
водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни
процесуални предпоставки за разглеждане на иска. При това положение е допустим.
С оглед на горните констатации по отношение на
редовността и допустимостта на предявения иск, съдът намира, че ще следва да
пристъпи към насрочване на делото в
открито съдебно заседание – на основание чл. 374, ал. 2 от ГПК.
Съдът
намира, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по
делото и след него да се произнесе по допускането на доказателствата, заявени
от ищеца и ответника.
Проект
за доклад:
Ищецът
твърди, че по силата на сключен договор за жилищен и ипотечен кредит от
27.12.2007г., предоставил на ответниците ипотечен кредит в размер на
430 000лева, със срок на издължаване – 360 месеца, считано от датата на
неговото първо усвояване. Кредитът бил усвоен еднократно на 31.12.2007г., по
сметка с титуляр С.П. Д., след
учредяване на предвиденото в договора за кредит обезпечение с нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека №170, том ІХ, рег.06127, дело№1638/2007г.,
вписан в СВ с рег.№3696, акт№111,том ІІІ,дело№2914 от 27.12.2007г.
Посочва, че за предоставения кредит,
кредитополучателите следвало да заплащат лихва, формирана от базов лихвен
процент, определян периодично от кредитора, плюс надбавка, която можело да бъде
намалена с отстъпка, съгласно условията за ползване на преференциален лихвен
процент по програма ,,Уют“. Пояснява, че към датата на сключване на договора за
кредит, базовият лихвен процент бил в размер на 4.19%; стандартна надбавка в
размер на 3.10%- намалена с отстъпка от
0%, като лихвеният процент по кредита възлизал на общо 7.29 %.
По- нататък ищецът излага, че за падежна дата, съгласно договора, се
определяло всяко 30-то число на текущия месец.
Твърди, че на 22.12.2009г., между ,,Банка ДСК“
ЕАД и кредитополучателите било сключено допълнително споразумение към договора за кредит, с което страните уговорили
гратисен период от шест месеца за вноските по главницата, считано от датата на
сключване последното, като крайният срок за издължаване на кредита не се променил.
На 23.11.2010г., страните сключили ново допълнително споразумение,
уговаряйки гратисен период чрез капитализиране на част от дължимата месечна
лихва и гратисен период от шест месеца за вноската по главницата, считано от
датата на сключване на допълнителното споразумение, като крайният срок за
издължаването на кредита не се променил. Променила се дължимата лихва към момента
на сключване на допълнителното споразумение- 8.79%.
Ищецът подчертава, че последното редовно плащане от страна на
кредитополучателите било извършено на 30.07.2011г. Заявява, че към датата на
подаване на исковата молба, не са платени
общо 57 погасителни вноски (сумата от 455 930.57 лева главница); 193 946.42
лв.(сто деветдесет и три хиляди деветстотин четиридесет и шест лева и
четиридесет и две стотинки)- договорна лихва за периода 17.05.2013г. до
20.02.2018г.; обезщетение за забава съгласно т. 20.1 от общите условия на
допълнително споразумение от 23.11.2010г. към договор за жилищен и ипотечен
кредит от 27.12.2007г. – 1837.24 лв.(хиляда осемстотин тридесет и седем лева и
двадесет и четири стотинки) за периода от 31.05.2013г. до 20.02.2018г.; дължими
такси и разноски в размер на 3 614.92 лева(три хиляди шестстотин и
четиринадесет лева и деветдесет и две стотинки), от които: такса управление в
размер на 760лева; застраховка обезпечение в размер на 1733.62 лева, както и
законната лихва върху главницата, считано от 21.02.2018г. до окончателното
погасяване на задължението.
Заявява,
че от неплатените, изискуеми задължения, предмет на настоящия иск, са изключени
вземанията, присъдени с решение №8 от 11.02.2016г. по т.д.№591/2013г. на ОС-
Бургас; решение№78 от 17.06.2016г. по в.т.д.№140/2016г. на АС-Бургас и определение№202
от 29.03.2017г. по т.д.№2421/2016г. на ВКС, т.о., ІІ-ро, постановени по
установителен иск по чл.422 от ГПК между ,,Банка ДСК“ЕАД и С.П.Д. и Р.Д.Д..
Твърди, че за настъпилата предсрочна изискуемост на задължението по
предоставения кредит, ищецът изпратил нотариални покани до всеки от
ответниците, получени лично от тях на 15.01.2018г.(нотариална покана №34, том
І, рег.№3/09.01.2018г., чрез нотариус Мария Василева, рег.№370 от Нотариалната
камара, район на действие- Районен съд- Царево; нотариална покана №34, том І,
рег.№5/09.01.2018г., чрез нотариус Мария Василева, рег.№370 от Нотариалната
камара, район на действие- Районен съд- Царево).
С
допълнителна молба, по повод указанията на съда, ищецът заявява, че претенцията
му се основава на неизпълнение на договорните задължения от ответниците и
изявления за цялостна предсрочна изискуемост на дълга, съдържащо се в исковата
молба, от момента на депозирането на исковата молба в съда. Сочи се, че двете
нотариални покани са приложени, с цел да се установи, че до знанието на
ответниците е достигнало изявление на банката с предоставен подходящ срок за
изпълнение. Заявява се, че банката счита като дата на предсрочната изискуемост
на задължението момента на подаване на исковата молба, а не датите на връчване
на нотариалните покани. В молбата от 13.03.2018 год. са посочени по дати и
размери неплатените погасителни вноски
В срока
по чл.367 от ГПК са постъпили писмени отговори
на исковата молба от адв.А.С.- БАК- процесуален представител на ответниците, с
който се излагат съображения във връзка с наведените от ищеца доводи.
На
първо място, ответниците заявяват, че още при сключване на договора за жилищен ипотечен
кредит от 27.12.2007г., ищцовото дружество предоставило кредит в размер на 430
000 лева, но съгласно погасителният план (подписан на 15.12.2017г.),
отпуснатата сума е в размер на 456 000лева, посочена също и в нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека от
27.12.2007г. Твърдят, че ищецът ощетил кредитоискателите като потребители на
финансова услуга.
Навеждат
се доводи, че чл.9.1 от общите условия
за предоставяне на ипотечни кредити представлява неравноправна клауза по
смисъла на чл.143,т.10 и т.12 от Закона за защита на потребителите, тъй като ищецът
разполага с възможност за едностранна промяна на лихвения процент.
Ответниците сочат, че от погасителния
план, подписан на 22.12.2009 год., е
видно едностранно капитализиране на лихвата като част от главницата – на стр.1
на №5 е вписана сумата от 424 942,35 лв., а под №6 е записана сумата от
434 280,47 лв. Заявяват, че такава капитализация не е била уговорена между
страните, а освен това представлява недопустим анатоцизъм (чл.294,ал.2 от ТЗ).
Твърдят, че не става ясно как са били разпределяни погасителните вноски -
по- голяма част се е разпределяла за лихвата, а по- малка за главницата. Считат,
че по този начин банката увеличавала възнаграждението си (лихвата) за сметка на
главницата.
Правят възражение за липса на представителна власт на лицето, подписало
договора от името на банката. Сочат, че подписалия договора С.С. не бил
упълномощен да представлява ищеца. В тази връзка, излагат аргументи за нищожност
на договора на основание чл.26 от ЗЗД.
Посочват,
че е възможно на основание чл.26 ал.3 от ОУ кредиторът да е прехвърлил правата
по договора за жилищен ипотечен кредит
от 27.02.2007г. на трето лице- ,,ОТП факторинг България“ЕАД.
Заявяват, че има несъответствие в
представените с исковата молба банкови
извлечения от сметката на ответниците, а освен това размера на
претендираната санкционираща лихва не отговаря, както по размер, така и по
основание, на размера на претендираната главница.
Заявява
се в отговора на исковата молба, че кредитополучателят С.Д. отправил предложение до банката за предсрочно
погасяване на кредита на 16.05.2008 год., (с оглед липсата на погасителен
план), но не получил отговор.
В отговора на ответницата Р. Димитрова
се посочва, че банката – ответник е завишила едностранно и без предупреждение
лихвения процент, нарушени са конкретни разпоредби от ЗЗП, клаузите от договора
са неравноправни, а анексите не са индивидуално договорени. Позовава се на решение №77 от 22.04.2015г. по
гр.д.№4452/2014г.,Г.К.ІІІ-то г.о. на ВКС и решение №51 от 04.04.2016г. по
т.д.№504/2015г.,ТК,ІІ т.о. на ВКС.
Навеждат се доводи, че кредитополучателите били принудени да
,,предоговорят“ новите кредитни условия, като посочения договорен нов лихвен
процент- 8.79%, банката увеличила още през 2008г. Размерът на дължими лихва и главница към датите на предложените
на ответниците споразумения за договаряне на гратисни периоди в погасяването на
кредита (на 22.12.2009г. и
23.11.2010г)., бил формиран след продължително прилагане на едностранно
изменените от банката условия. Посочва, че при второто
допълнително договаряне на 23.11.2010г., кредиторът напълно целенасочено включил в размера на главницата и натрупани
лихви(въпреки забраната за анатоцизъм). Твърди, че по този начин главницата достигнала размер 462 392 лева, надхвърлящ първоначално отпуснатия кредит от 430 000 лева.
Представят доказателства.
Претендират разноски.
Постъпила е допълнителна искова молба от ,,Банка
ДСК“ЕАД, с която се оспорват изложените от ответниците доводи.
Ищецът излага становище във връзка с наведените в писмените отговори
твърдения за разминаване в сумите по различните документи. Посочва, че съгласно
договора за жилищен и ипотечен кредит от 27.12.2007г., банката отпуснала на
кредитополучателите сума в размер на 430 000лева. Първоначално ответникът С.Д.
кандидатствал за кредит в размер на 500 000 лева, но след проверка на
платежоспособността, банката предложила погасителен план за сумата от
456 000лева. След допълнително обследване било взето решение за отпускане
на кредит в размер на 430 000 лв.
Оспорвайки
доводите за неравноправност на посочените клаузи, ищецът посочва, че
постигнатото съгласие между страните по договора било за едностранна промяна от
страна на банката, но само при осъществяване на една от подробно изброените материални предпоставки. Тъй като процесният
договор за ипотечен кредит представлявал сделка, сключена с потребител и имаща
за предмет финансови инструменти, с цена, свързана с измененията на лихвения
процент на финансовия пазар, то същата попадала в приложното поле на
изключението, визирано в чл.144,ал.3,т.1 от ЗЗП.
Твърди се, че в конкретния случай страните са посочили изрично и
изчерпателно обективните причини, при които банката може да увеличи едностранно
лихвата по договора, и предвидена е възможност за потребителя да се откаже от
договора при определени условия, ако окончателната цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при
сключване на договора. Сочи се, че дори и да има уговорки във вреда на
потребителя и да има значително неравновесие в правата и задълженията на двете
страни, договорната клауза не е неравноправна, щом попада в изключението по
чл.144 ал.3 т.1 от ЗЗП и касае обективни фактори на финансовия пазар, намиращи
се извън контрола на банката.
Във връзка с възражението за липса на представителна власт от страна на С.С.
като лице, подписало кредита от името на ,,Банка ДСК“ ЕАД, ищецът представя
доказателства.
Пояснява,
че чрез договор за събиране на вземания от 03.10.2012г., ищецът възложил за
събиране на ,,ОТП факторинг България“ ЕАД просрочения дълг на ответниците, но
не е цедирал вземането на друг кредитор.
Потвърждава, че на 16.05.20018г., ответникът С.Д. подал в ,,Банка
ДСК“ЕАД молба за преждевременно изплащане на отпуснатия жилищен кредит, но
поискал опростяване на наказателната лихва (5% върху размера на предсрочно
внесената сума за първите 3 години), поради което горната не била
удовлетворена.
Прилага писмени доказателства.
В срока по чл.373 от ГПК, ответниците са
депозирали допълнителни писмени отговори на исковата молба.
Поддържа се твърдението, че погасителните вноски по договора са били
съобразени с погасителен план за сумата от 456 000 лв., а не за сумата от
430 000 лв., и са били изплащани именно в размер, отговарящ на по-големия
дълг. Посочва се, че поради липса на погасителен план ищецът едностранно е
определял лихвата (възнаграждението си) и главницата, което представлява
нарушение на чл.5 от договора, а освен това е нарушил чл.6, като не е посочил
датата на погасителната вноска.
Поддържа се твърдението, че разпоредбата
на чл.9.1 от общите условия представлява неравноправна клауза по смисъла на
ЗЗП.
Заявява се, че в горната част на
представеното пълномощно на С.С. е отбелязано оттегляне, като не е ясно кога и
от кого е оттеглено. Сочи се, че не е представено пълномощно за Лилия Славова
Бойчева.
Подновява се твърдението, че банката е
прехвърлила вземането си на трето лице на основание чл.26 ал.3 от ОУ.
Ответниците сочат, че са внесли няколко вноски, за които не е ясно как са
разпределени.
Ответниците правят доказателствени
искания.
Предявените
искови претенции са с правно основание в
чл.79 ал.1 от ЗЗД, вр.чл.430 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД ,за вземания на банката
за неизпълнени парични задължения, произтичащи от договор за банков кредит.
Възраженията на ответниците имат своето
правно основание в чл.26 ал.2 от ЗЗД и чл.143 от ЗЗП.
По
делото липсват въведени неподлежащи на
доказване факти по смисъла на чл. 154, ал. 2 и чл. 155 от ГПК.
На
основание чл. 146, ал. 1, т. 5 и чл. 146, ал. 2 съдът следва да укаже на страните,
че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка от тях е длъжна да
установи спорните факти, на които
основава своите искания или възражения, както и връзките между тях.
Ищецът носи тежестта да докаже,
че е предоставил договор за ипотечен жилищен
кредит в посочения размер, по който е изправна страна, т.е., че е
изпълнил задълженията си във
връзка с възникналите между страните облигационни отношения; да докаже, че са
настъпили факти, водещи до цялостна предсрочна изискуемост на кредита, както и размера
на вземанията си.
В
тежест на ответната страна е да докаже своите правоизключващи и правопогасяващи
възражения, включително за цялостна нищожност на договора или на отделни клаузи
в него или в общите условия поради тяхната неравноправност и за отпадане на
задълженията към ищеца поради прехвърляне на вземането на друг кредитор.
Представените
от страните при предварителната размяна на книжа, писмени доказателства са относими към предмета на делото и следва да
бъдат приети.
С
исковата молба, ищецът е направил доказателствено искане за назначаване на съдебно-счетоводна
експертиза. Предвид разпределената доказателствена тежест, съдът намира горното искане за относимо и допустимо.
В тази връзка е поискано от съда да допусне разкриване на банкова тайна, което не е
необходимо, тъй като се касае за облигационни отношения между същите страни, а
не с трети лица. Ищецът има достъп до цялата документация в счетоводството си и
поради това искането за разкриване на банкова тайна е безпредметно.
С
отговорите на исковата молба, ответниците
също са поискали назначаване на съдебно- счетоводна експертиза, но не са
посочили въпросите. Следва да им бъде предоставена възможност за това в
седмичен срок.
Направено е искане от ответниците, на
основание чл.190 от ГПК, за задължаване на ищеца да представи съответната
документация (кореспонденция) с ,,ОТП факторинг България“ ЕАД, но съгласно
изискването на горецитираната разпоредба, следва да се обясни значението за
спора на съответните документи, което не е направено.
При
условията на евентуалност, на основание чл.192 от ГПК, ответниците са поискали
съдът да задължи ,,ОТП факторинг България“ ЕАД
да представи документи, касаещи кореспонденцията между ,,Банка ДСК“ ЕАД
,,ОТП България“ ЕАД. Съдът ще се
произнесе по горните доказателствени искания в насроченото открито съдебно
заседание, след изслушване на ответниците и изясняване значението на
съответната документация за предмета на спора.
Изисканото
от ответниците пълномощно на С.С. вече е
представено с допълнителната искова молба. Следва да се изиска пълномощно на
Лилия Савова Бойчева.
С
допълнителния писмен отговор, ответницата е поскала допускане на трима
свидетели в режим на довеждане за установяване на обстоятелствата относно
сключване на договора за кредит. Свидетелските показания са недопустими на
основание чл.164 ал.1 т.3 и 5 от ГПК,
поради което искането следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното, на чл.374, вр.
чл.146, ал.1 ГПК Бургаският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане предявените
от ,,Банка ДСК“ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.,,Московска“№19, представлявано от
Виолина Маринова Спасова- главен изпълнителен директор и Доротея Николаева
Николова- изпълнителен директор, чрез пълномощника си Ж.Р.Р., против С.П.Д., ЕГН ********** и Р.Д. Димитрова
(Д.), ЕГН **********, искови претенции за осъждане на ответниците да
заплатят остатъка от неизплатеното и изискуемо задължение по
сключения договор за жилищен и ипотечен кредит от 27.12.2017г. и допълнителните
споразумения към него, както следва: сумата от 455 930.57 лева(четиристотин
петдесет и пет хиляди деветстотин и тридесет лева и петдесет и седем стотинки)-
главница; 193 946.42 лв.(сто деветдесет и три хиляди деветстотин четиридесет и
шест лева и четиридесет и две стотинки)- договорна лихва за периода
17.05.2013г. до 20.02.2018г.; обезщетение за забава съгласно т.20.1 от Общите
условия на допълнително споразумение от 23.11.2010г. към договор за жилищен и
ипотечен кредит от 27.12.2007г. – 1837.24 лв.(хиляда осемстотин тридесет и
седем лева и двадесет и четири стотинки)
за периода от 31.05.2013г. до 20.02.2018г.; дължими такси и разноски в размер
на 3 614.92 лева(три хиляди шестстотин и четиринадесет лева и деветдесет и две
стотинки), от които: такса управление в размер на 760лева; застраховка
обезпечение в размер на 1733.62 лева, както и законната лихва върху главницата,
считано от 21.02.2018г. до окончателното погасяване на задължението.
ДОКЛАДВА на страните т.дело №100/2018 год. съобразно проекта за
доклад в мотивната част на настоящото определение.
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.
НАЗНАЧАВА съдебно- счетоводна експертиза, която да отговори на поставените от
ищеца с искова молба въпроси .
НАЗНАЧАВА за вещо лице Ели Вълчева.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 350 лв., вносим от ищеца в седмичен срок от съобщението.
ДАВА
възможност на ответниците в седмичен срок от връчване на настоящото
определение да формулират въпроси към експертизата с препис за ищеца.
ЗАДЪЛЖАВА
ищеца да представи пълномощно на Лилия
Савова Бойчева най-късно в съдебното заседание.
ОБЯВЯВА
че по останалите искания с правно
основание чл.190 и чл.192 от ГПК ще се произнесе в съдебното заседание.
ОСТАВЯ без
уважение искането на ответника за допускане на свидетелски показания.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.12.2018 год. от
15.15 часа, за която дата и час да
се призоват страните.
Определението да се връчи на страните, като
на ищеца, заедно с определението да се връчи и препис от допълнителния отговор.
Определението не подлежи на обжалване.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: