Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, …….01.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО,
ХVІ-ти въззивен състав на седми януари две хиляди и деветнадесета година в открито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВ ЛЮБОМИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
СВЕТОСЛАВ
СПАСЕНОВ
на секретаря Албена Ламбева, в присъствието на
прокурора Мариян Александров, разгледа докладваното от съдия Кехайова наказателно дело ВНОХД № 4909 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С присъда на СРС, НО, 1
състав, постановена на 12.07.2018 г. по НОХД № 13889/2016 г., съдът е признал подсъдимия Х.П.Х. за виновен в това
че на 20.02.2016 г., около 16:00 часа, в гр. *****, в заведение - кафене,
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото, като казал на Т.Х.Т.(с предишно фамилно име К.)
„*****!“, хвърлил стъклена чаша и стъклена бутилка от безалкохолно в краката й,
замахнал със стол към нея, за да я удари, викал силно и псувал, като осъществил
деянието на публично място, пред малолетния й син и по този начин изразил
пренебрежение към установените в обществото правила за поведение, човешката
личност и достойнство, като деянието представлява опасен рецидив - извършено е
след като подсъдимият е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване
от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено
по реда на чл. 66, ал. 1 от НК, а именно по НОХД № 8188/2010 г. по описа на
Софийски районен съд, поради което и на основание чл. 325, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 54, вр.
чл. 2, ал. 1 от НК го е осъдил на две години лишаване от свобода. На
основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС, съдът е определил първоначален
строг режим на изтърпяване на така наложеното наказание лишаване от свобода. Осъдил е
подсъдимия Х.П.Х., на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, да заплати в полза на
Държавата, по сметка на Софийски районен съд сума в размер на 410 лева,
представляващи направените по делото разноски, както и 5 лева държавна такса за
служебно издаване на 1 бр. изпълнителен лист.
Срещу така постановената
присъда е депозирана въззивна жалба от адв. А.И., в качеството му на служебен
защитник на подс. Х.Х., в която се отправя искане за отмяна на атакуваната
присъда, като неправилна и незаконосъобразна и постановяване на нова, с която
подсъдимият да бъде оправдан. В жалбата се твърди, че извършеното от подсъдимия
деяние не осъществява от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 325 от НК. Счита, че възприетата от първата инстанция
фактическа обстановка е останала недоказана по безспорен и категоричен начин
поради противоречивост на събрания доказателствен материал, а определеното
наказание е завишено и не съответства на степента на обществената опасност на
деянието и дееца. Поради това предлага
въззивната инстанция да отмени обжалваната присъда и на основание чл. 336, ал.
1, т. 3 НПК да постанови нова такава, с която да признае подс. Х.П.Х. за
невиновен в извършването на престъплението, за което е предаден на съд,
алтернативно да намали определеното му наказание лишаване от свобода.
В съдебно заседание пред
въззивната инстанция, защитата на подсъдимия - адв. А.И. моли да се отмени атакуваната
присъда. Изразява становище, че неправилно е било оценено едно административно
нарушение като престъпление, тъй като действията на подсъдимия са били
провокирани от един ежедневен инцидент, свързан със забрана за пушене на
обществено място. Обръща внимание върху обстоятелството, че възприетата от
районния съд фактическа обстановка не е безспорна, както и че св. Т.Т.също е
реагирала като е взела бухалка с намерение да предотврати по-нататъшното
развитие на конфликта. В случай, че съдът все пак приеме, че е извършено
престъпление, моли за намаляване на размера на наложеното наказание.
Представителят на СГП
отправя искане за потвърждаване на първоинстанционната присъда, поради
безспорно установено авторство на деянието и механизъм на извършването му.
Подс. Х.Х. заявява, че
не е извършил нищо нередно, единствено е взел бухалката, с която е бил заплашен
и е напуснал заведението. В последната си дума потвърждава, че не е извършил
нищо нередно.
СГС, като съобрази
събраните по делото доказателства и становищата на страните, твърденията,
изложени във въззивната жалба, и като провери законността и обосноваността на
обжалваната присъда, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
За да постанови
присъдата си, контролираният съд е провел пълно и всестранно съдебно следствие.
Положил е усилия да приобщи всички относими и възможни за събиране
доказателствени средства и доказателства, от значение за предмета на делото,
като е проявил активност при назначаването на техническа и графическа
експертиза. Поради това въззивният съд намира, че за изясняване на фактите по
делото е проведено необходимото разследване.
Въз основа на събраните
по делото доказателства: обяснения на подсъдимия, показания на свидетелите Л.К.,
Т.Т., С.Б., С.Б.и Р.С., дадени в хода на съдебното следствие и тези, приобщени
по съответния процесуален ред от досъдебното производство, заключенията от
техническа и графическа експертизи, протокол за разпознаване на лица и
предмети, справка за съдимост, въззивният съд приема следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият Х.П.Х. е
роден на *** ***, българин, български гражданин, живущ ***, с основно
образование, неженен, с три деца, неработещ, ЕГН **********, осъждан.
На 20.02.2016г.
свидетелката Т.Х.Т.(с предишно фамилно име К.) била на работа като барманка в
заведение, което стопанисвала и което се намирало в гр. *****, като същото
представлявало кафене, в което се сервирало и алкохол. По същото време в
заведението се намирал и седемгодишният й син. Около 16:00 часа на същата дата,
в заведението влязъл подсъдимият Х.Х., който седнал на бара и си поръчал водка
и кола, които св. Т.му сервирала. След това подсъдимият запалил цигара.
Барманката - св. Т.Т. му казала, че е забранено да се пуши в заведението, но
подсъдимият не загасил цигарата си. Тогава св. Т.Т. поискала от подсъдимия да
напусне заведението, като подсъдимият Х.Х. й отговорил с думите „*****!“. Между
двамата възникнал скандал, в хода на който подсъдимият хвърлил по свидетелката Т.стъклената
бутилка от кола и стъклена чаша, с която успял я уцели по крака. След като
чашата и стъклената бутилка паднали на земята и се счупили, това предизвикало
вниманието на присъстващите в заведението посетители - свидетелите С.Б., С.Б.и С.Т..
След като хвърлил стъклените предмети по св. Т.Т., подсъдимият взел стол от
заведението и се насочил заплашително към барманката с намерение да я удари. За
да се предпази от подс. Х., св. Т.взела бухалка, която се намирала зад бара.
През цялото време подсъдимият крещял обидни думи и псувни по адрес на Т.. Това
наложило намесата на св.С.Б.. Той хванал стола, който подс. Х. държал в ръцете
си, задържал го и го взел от подсъдимия. Тогава Х. издърпал от ръцете на свидетелката
Т.държаната от нея бухалката и избягал от заведението. Цялата ситуация била
наблюдавана от сина на св. Т., който се разстроил от случилото се. След като
подсъдимият напуснал заведението, св. Т.Т. се обадила на телефон 112 и при
проведения разговор с оператор съобщила за случилото се, като обяснила, че е
била нападната от мъж, който й е посегнал със стол и я е замерил с чаша. От
оператора на телефон 112 й било обяснено, че след като случаят е приключил няма
да изпращат полицаи на мястото на инцидента, но тя може да подаде жалба в
следващите дни в полицията. На 25.02.2016 г. св. Т.подала жалба до СРП.
На 03.06.2016 г. било
извършено разпознаване на лица, в хода на което действие по разследването св. Т.Т.
посочила именно подс. Х.Х. като лицето, което я е нападнало в заведението и
хвърлило по нея чаша и бутилка, замахнал със стол към нея и отправил псувни.
От заключението на
изготвената по делото техническата експертиза (л. 132-136 от делото), се
установява съдържанието на разговора проведен с оператор по телефон 112 от св. Т.,
както и обстоятелството, че не са установени признаци на манипулация на
изследвания запис.
Според заключението на
изготвената по делото графическата експертиза, подписите в графи „свидетел“ на
Протокол за разпит на свидетел от 06.05.2018 г. на л. 18 от ДП, са положени от Л.Ф.К..
Към този момент
подсъдимият бил неколкократно осъждан, в това число със споразумение на СРС по
НОХД № 8188/2010 г. по описа на СРС, НО, 11 с-в, влязло в сила на 13.08.2010
г., с което е било наложено на подсъдимия наказание една година и шест месеца
лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване за извършено
престъпление по чл.198, ал. 1 НК.
Без съществени различия
са приети за установени тези фактически положения и от първоинстанционния съд.
Правилно са кредитирани
показанията на разпитаните по делото свидетели, дадени в хода на съдебното
следствие, както и тези, депозирани на досъдебното производство и приобщени по
реда на чл. 281, ал. 4, алт. ал. 5 от НПК. От разпита на свидетелите Т., Б.и Б.пред
първоинстанционния съд се установява, че на инкриминираната дата подсъдимият се
е държал арогантно, отправяйки нецензурни изрази по адрес на св. Т..
Конкретните изрази, употребени от подс. Х. по отношение на св. Т.се извеждат от
показанията й, приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл.
281, ал. 4 НПК, в които обяснимо се съдържа повече конкретика, предвид
обстоятелството, че са депозирани непосредствено след инцидента, когато
споменът от събитията е бил ясен и непосредствен и които свидетелката заявява,
че подържа.
Логично са били
преценявани показанията на тази свидетелка при съпоставяне на показанията на
единствените други двама свидетели – очевидци на деянието - свидетелите Б.иС.Б.,
които описват частта от инцидента, който са възприели по начина, по който го
описва и свидетелката Т.. Действително тези двама свидетели не са възприели
причината за възникването на скандала и неговото начало, но са чули спора между
двете лица, звука от счупените стъкла, което ги е накарало да насочат
вниманието си към мястото на инцидента. Именно тогава са видели и нападението
на подсъдимия над барманката с вдигнат и насочен към нея стол. Разумно
свидетелите Б.и С.Б.са били преценени от районния съд като незаинтересовани от
изхода на делото и необвързани по никакъв начин, с която и да е от двете страни
в конфликта, тъй като и двамата посочват, че са виждали подсъдимия и
свидетелката Т., но не знаят имената им и нямат близки отношения с тях. Следва
да се подчертае още, че твърденията на свидетелката Т., че е била нападната от
подсъдимия с чаша и стол, намират подкрепа и в изготвената техническа
експертиза на записа на обаждането до телефон 112, от чието заключение се
установява, че сигналът е бил регистриран в системата на 112 около 16:14 часа,
непосредствено след инцидента, когато свидетелката е заявила, че е била
нападната със стол, както и е била замерена с чаша, без да съществува съмнение
в достоверността на тези твърдения. Не на последно място, достоверността на
показанията на св. Т.се потвърждава и от писмените доказателствени средства, а именно
от протокола за разпознаване на лица, обективиращ проведеното действие по
разследването, в хода на което св. Т.не само е посочила подс. Х. като автор на
деянието, за което е предаден на съд, но е отразила и конкретните му действия
на инкриминираната дата. Следва да се посочи, че по време на проведеното
разпознаване са присъствали поемни лица, които са подписали съставения протокол
без нито една забележка относно провеждането на това действие по разследването,
включително и такива, свързани с фрапантни разлики във външния вид на
разпознаваните лица или заявеното от св. Т., което е било обективирано в
процесуалния документ. Ето защо съдът прие, че проведеното разпознаване е
извършено законосъобразно, а протоколът за това процесуалноследствено действие
е годно доказателствено средство по смисъла на НПК и удостоверява, отразените в
него факти и обстоятелства.
С оглед изложеното
въззивната инстанция намира за голословни твърденията на защитата на подс. Х.
за липсва на достатъчно доказателства за извършването на деянието, за което
подсъдимият е предаден на съд.
Правилно са игнорирани
приобщените от досъдебното производство показания на св. Л.К. и майката му –
св.Р.С., тъй като въпризвеждат разкази, изпълнени с вътрешни противоречия. Така
св. К.е дал взаимноизключваща се информация за протичането на инцидента на
инкриминирината дата при разпита си в досъдебното производство и при този пред
първия съд. Независимо от това разумно обяснение за констатираните разминавания
не е посочил, а изявлението му, че не е подписал протокола за разпит, проведен
пред органите на досъдебното производство, не само звучи абсурдно, но се
опровергава от заключението на допуснатата от районния съд графическа
експертиза. От своя страна показанията на св. С.отново се преценяват като
неубедителни и не могат да послужат за изграждане на изводи относно
фактическата обстановка по делото. Св. С.посочва, че барманката (св. Т.) е
отказала да ги обслужи, без да изложи причини за такова нетипично поведение за
човек, работещ в сферата на услугите. В останалата част показанията й са
свързани с отричане на целия инцидент. Съдът приема, че дори да бъдат
кредитирани показанията на св. С.в тази им част (основания, за което настоящият
въззивен съдебен състав не намира), те не внасят противоречие във възприетата
фактология, тъй като С.посочва, че е останала в заведението едва 30 мин., като
е напълно възможно инкриминираното поведение на подс. Х. да се е състояло след
това. Подкрепа в подобен извод съдът намира и в твърденията на С., че все пак е
чула разказа на сина си, в който се споменавали бухалки и следователно инцидент
все пак обективно е имало. По аналогични съображения и настоящата съдебна инстанция
приема обясненията на подс. Х. за недостоверни. Отричането на каквито и да било
действия спрямо св. Т.– вербални и физически не намира опора в останалия събран
по делото доказателствен материал. Оборва се, както от показанията на св. Т., Б.и
Б., така и от писмените доказателствени средства – протокола за разпознаване на
лица, обективиращ не само признаците, по които Т.е посочила подс. Х. като автор
на инкриминираното деяние, но е отразила и конкретните действия, които той е
извършил спрямо нея. Обясненията на Х. са опровергани и от заключението на
изготвената по делото техническа експертиза, от която се установява, че
непосредствено след деянието св. Т.е сигнализирала на телефон 112, като в
разговор с оператор без възможност за интерпретации относно случилото се,
достоверно е възпроизвела собствените си възприятия. Изобщо отричането на
инцидента се опровергава от всички останали, събрани и кредитирани от съда
доказателства. Това, както и липсата на каквито и да било данни за влошени
отношения между подс. Х. и св. Т., което да
е причина за тази т.нар. „инсценировка“, както и факта, че обясненията
на подсъдимия са не само гласно доказателствено средство, но и такова за защита
на подсъдимия в наказателното производство, без за него да е относимо
задължението да говори истината, мотивираха и настоящия съдебен състав да не се
отнесе към тях с претендираното доверие.
Правилно
първоинстанционният съд е възприел като компетентно и обосновано изготвени
заключенията по техническата и графическата експертизи, даващи отговор за
съдържанието на проведения разговор на св. Т.с оператор на тел. 112 и
автентичността на подписа на св. К.в протокола за разпита му като свидетел пред
орган на досъдебното производство.
При така установеното,
първоинстанционният съд е достигнал до верен и законосъобразен извод, че подс. Х.Х.
е осъществил състава на престъплението по чл. 325, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл.
29, ал. 1 б.”А” от НК.
Трайната съдебна
практика и правна теория приемат, че непристойни действия са такива, които са
неприлични, безсрамни, изразяващи се в ругатни, буйство, невъзпитаност и други
прояви, скандализиращи обществото. Деецът грубо нарушава на обществения ред,
когато чрез действията си изразява брутална демонстрация против установения ред
и тези действия засягат нормите на нравствеността. Явно неуважение към
обществото е налице, когато чрез действията си деецът изразява открито висока
степен на неуважение към личността и правилата на обществото.
Неправомерното поведение
на подсъдимия обосновава обективната и субективна страна на квалифициращия
състав на престъплението хулиганство. Инкриминираните действия са извършени на
публично място, в присъствието на дете, осъществени са по брутален начин и са
манифестирали явно неуважение към обществото.
Законосъобразно е прието
наличието на предпоставките на квалифициращия признак по чл. 325, ал. 4 от НК,
тъй като деянието е извършено при условията на опасен рецидив. Към момента на
деянието подсъдимият бил неколкократно осъждан, в това число със споразумение
на СРС по НОХД № 8188/2010 г. по описа на СРС, НО, 11 с-в, влязло в сила на
13.08.2010 г., с което на Х. е било наложено наказание една година и шест
месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване, за
извършено престъпление по чл.198, ал. 1 НК. Посоченото осъждане обуславя
предпоставките както на б. „А” на чл. 29, ал. 1 от НК, тъй като сроковете по
чл. 30, ал. 1 от НК не са изтекли.
Правилно първоинстанционният
съд е извел и субективната страна на деянието, приемайки, че същото е извършено
при форма на вина - пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния му
характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал те
да настъпят. В тази връзка, макар да е бил улеснен от употребата на алкохол,
подсъдимият не е имал нарушение на съзнанието и психотична продукция.
Във връзка с
възраженията на защитата, че поведението на подсъдимия следва да се
характеризира като административно нарушение, нужно е да се отбележи, че
разграничителния критерий между дребното хулиганство по смисъла на УБДХ и
престъпното хулиганство по смисъла на НК е изведен в Постановление №
2/29.11.1974 г. на Пленума на ВС на Република България. Той е поставен на
плоскостта на обществената опасност на деянията, посочени в чл. 1, ал. 2 от
УБДХ и тези в чл. 325, ал. 1 от НК. Дребното хулиганство като непристойна
проява е с по-ниска степен на обществена опасност, изразена в употреба на
ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място, в оскърбително
отношение към гражданите, към органите на властта, с които се нарушават
обществения ред и спокойствие. При тази проява, за разлика от хулиганството по
чл. 325 от НК, не се изисква да е налице грубо нарушаване на обществения ред и
явно неуважение към обществото. Според чл. 325, ал. 1 от НК престъплението
хулиганство е вече не просто непристойна проява, а непристойно действие, грубо
нарушаващо установения ред и изразяващо явно неуважение към обществото, тоест
това действие се характеризира с една по-висока по интензитет и последици
неправомерна дейност. Следователно разграничението трябва да се извършва на
основата на конкретна оценка на всяко деяние, чрез обсъждане на обективните му
признаци и степента на неговата обществена опасност.
За да се приеме, че
престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК е осъществено от обективна страна,
трябва да са налице кумулативно и двата му съставомерни признака: непристойни
действия, грубо нарушаващия обществения ред и едновременно с това изразяващи
явно неуважение към обществото. Преценявайки характера на извършените от
подсъдимия конкретни действия, първоинстанционният съд правилно и
законосъобразно ги е приел за непристойни по смисъла на чл. 325, ал. 1 от НК.
Използвайки такива цинични изрази посред бял ден, в заведение, в което са се
намирали не само случайни клиенти, но е присъствало и малолетното дете на св. Т.,
замеряйки жена със стъклена чаша и бутилка, както и извършване на действия по
предприемане на нападение със стол, заплашвайки св. Т.по брутален начин,
подсъдимият е нарушил обществения ред и е изразил явно неуважение към
обществото. Цялостното поведение на подсъдимия, респективно конкретно
инкриминираните реплики и изрази се отличават с агресивност и изключителна
грубост. До такава степен това е възмутилото намиращите се там клиенти и е
уплашило намиращото се в заведението малолетно дете, което е принудило св. Т.да
потърси съдействие от полицейските органи. Не следва да се пренебрегва и упоритостта
в поведението на подсъдимия за постигане на престъпния резултат, като въпреки
опитите на св. Т.да го мотивира да преустанови поведението си, подсъдимият е
продължил с оскърбителното си отношение нея в присъствието на 7-годишнотой
дете. Ето защо, въззивният съд категорично приема, че в случая не се касае за
хулиганска проява с по-ниска степен на обществена опасност, реализираща
признаците на дребното хулиганство по смисъла на УБДХ, а за непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, драстично засягащи нормите на нравствеността и обществения морал.
Правилно районният съд е
определил наказанието на основание чл. 2, ал. 1 от НК, тъй като последвалата
законодателна промяна и приетата ал. 3 на чл. 325 НК не води до промяна на
положението на подсъдимия. При индивидуализацията на наказателната отговорност
на подсъдимия, съдът правилно е отчел като смекчаващи отговорността
обстоятелства семейното положение на подс. Х. - това че същият е баща на три
деца, две от които малолетни. Били са взети предвид и отегчаващите
отговорността обстоятелства - обремененото съдебно минало на подсъдимия, извън
осъждането му, формиращо квалифициращия признак опасен рецидив, начинът и
обстановката, при която е било извършено деянието – в присъствието на малолетно
дете, както и други посетители в заведението.
Неправилно СРС е
определил наказание „лишаване от свобода“ в размер надвишаващ минималния,
предвиден в закона. Налице са смекчаващи отговорността обстоятелства, като
невисок интензитет на хулиганските действия, липсата на други квалифициращи
обстоятелства, фактът, че изпълнителното деяние, не се отличава с каквато и да
е сложност, което редом с изброените по-горе и отчетени от първата инстанция,
мотивираха настоящият въззивен състав да приеме, че наказанието следва да се
определи по правилата на Общата част от НК съгласно разпоредбата на чл. 54 от НК в предвидения в закона минимален размер на наказанието. По този начин и
най-вече при съблюдаване на принципа за съответствие на наложеното наказание с
тежестта на извършеното престъпление налага редукцията на наказанието до
предвидения в закона минимум от една година, което според настоящия състав на
СГС е справедливо и съобразено с целите на наказанието по чл. 36 от НК,
свързани с поправяне и превъзпитаване на подсъдимия към спазване на законите и
добрите нрави. Така определеното наказание в този размер без да е прекомерно,
ще окаже своя възпиращ от извършване на престъпления ефект върху подсъдимия,
като наред с това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
Безусловно, при
наличните данни за съдимост на подсъдимия, приложението на института на
условното осъждане е недопустимо. В конкретния случай, приложение не може да
намери и нормата на чл. 55, ал. 1 т. 1 от НК, тъй като по делото липсват данни,
които да обуславят извод за наличие на многобройни и/или изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да определят и най-лекото,
предвидено в закона наказание като несъразмерно тежко. От друга страна, както
бе отразено вече от настоящия съдебен състав, поведението на подсъдимия не може
да се характеризира като дребно хулиганство. То изцяло покрива признаците на
престъпния състав на хулиганството, в неговия квалифициращ признак - извършено
при условията на опасен рецидив. Споменатите по-горе отегчаващи вината
обстоятелства, характеризиращи подсъдимия като личност със завишена лична
степен на обществена опасност, мотивират настоящия въззивен състав да приеме,
че съразмерно наказание в конкретния случай се явява наказание лишаване от
свобода в размер на едно година, което се явява
справедливо и съответстващо на тежестта на извършеното от подс. Х.
престъпление. Определянето на по-ниско наказание, по преценка на настоящия съдебен
състав, сериозно би компрометирало целите предвидени в чл. 36 от НК и би
създало усещане за безнаказаност, както у подсъдимия, така и у обществото.
Законосъобразно
пръвоинстанционният съд е определил първоначален строг режим за изтърпяване на
наложеното наказание лишаване от свобода в размер на една година, на основание
чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС.
Правилно, на основание
189, ал. 3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати направените по делото
разноски в размер на 410 лева, както и на основание чл. 190, ал. 1 от НК – 5
лв. държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
Предвид изложеното,
постановената присъда на СРС следва да бъде изменена в частта относно размера
на определеното наказание, което следва да бъде намалено от две на една година
лишаване от свобода, а в останалата част като правилна и законосъобразна -
потвърдена.
Ето защо и на основание
чл. 334 т. 6 НПК и чл. 338 НПК Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯВА присъда от
12.07.2018 г. по НОХД № 13889/2016 г.
по описа на СРС, НО, 1 състав, като:
НАМАЛЯВА размера на наложеното на подс. Х.П.Х. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, от
ДВЕ години на ЕДНА година.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.