РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд
Пловдив
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 145
гр.
Пловдив, 22 . 01 . 2019 г.
Административен
съд – Пловдив, VI състав, в закрито
заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Административен съдия: Здравка Диева
като
разгледа адм. дело № 2840 по описа за 2018 г., взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 248 ГПК.
Представляващият жалбоподателят Община *** е подал молба на
20.12.2018г., с която е поискано на основание чл.248 ал.1 ГПК вр. с чл.144 и
чл.143 ал.3 АПК да бъде изменено Решение № 2506/26.11.2018г. по адм.д.№
2840/2018г. в частта за разноските.
1. Присъдените разноски на
ответната страна – в размер на 3 302.58лв., се считат за прекомерни с
оглед фактическата и правна сложност на делото. Заявено е, че пълномощникът на
ответната страна в писмено становище е преповторил мотивите на обжалваното
Решение № РД-02-36-992/27.08.2018г. на УО на ОПРР за наложена финансова
корекция на Община ***, като по делото не са правени доказателствени искания и
е проведено едно съдебно заседание, в което е даден ход по същество. С
позоваване на Т.Р. № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по т.д.№ 6/2012г. се счита, че в
Решение № 2506/26.11.2018г. по адм.д.№ 2840/2018г., не е извършена преценка на
фактическата и правна сложност на спора.
Поддържа се, че в случая има
несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при
упражняване на процесуалните права, поради което е поискано намаляване на
договорения адвокатски хонорар, присъден на ответника.
2. Адв.П.м., пълномощник на ответника
Ръководителя на УО на ОПРР 2014-2020 и заместник-министър на МРРБ представи
писмено становище на 21.01.2019г., в което поддържа, че молбата на
жалбоподателя по своето съдържание насочва към възражение за прекомерност на
адвокатско възнаграждение. В този аспект същата не е допустима поради
приключване на делото, в откритото съдебно заседание по което не е отправено
възражение за прекомерност на адв.възнаграждение.
Алтернативно – молбата се счита
за неоснователна : По делото е приложен списък с разноски и доказателства за
извършването им. Видно от фактура № 589/31.10.2018г., адв.възнаграждение е в
размер на 3 302,58лв. с включено ДДС, предвид, че адв.дружество „***“ е
регистрирано по ЗДДС. В този см., определеният размер на адв.възнаграждение е
минимален в съответствие с чл.8 ал.2 т.4 вр. с §2а от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Посоченото
според пълномощника на ответника означава, че АС – Пловдив няма задължение да
излага мотиви за фактическата и правна сложност на делото.
Поискано е молбата да бъде
отхвърлена като неоснователна.
3. Съдът се е
произнесъл по цялото оспорване, поради което се прилага разпоредбата на чл.248 ГПК : В срока за
обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от
постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени
постановеното решение в частта му за разноските. Съдебният акт е обжалваем,
поради което се прилага срокът за обжалване на решението, 14 дневен. За този
срок се констатира, че не е изтекъл при подаване на молбата : съобщението за
постановено решение е връчено редовно на Община *** на 18.12.2018г., а молбата
е с вх.номер в АС – Пловдив от 20.12.2018г. Молбата е подадена в срока по
чл.248 ал.1 ГПК. Предвид подаване на молбата от законен представител на
жалбоподателя – Община ***, вкл. изрично отразено наименованието на общината,
не се възприема възражението в отговора на ответника по отношение недопустимост
поради отправяне на молбата от ненадлежна страна.
С Решение № 2506 / 26.11.2018г. по
адм.д.№ 2840 / 2018г. , АС – Пловдив е осъдил Община ***, ЕИК ******, да
заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, сумата от
3 302.58 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. В мотивите на съдебния
акт относно разноските е посочено : „Жалбата се приема за неоснователна и на
ответника се следва присъждане на разноски. Претенцията за присъждане на
разноски е заявена своевременно /Т.Р. № 6/ 06.11.2013г. на ВКС – т.11/ и се
уважава до размера на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение, който
се явява минимален съгл. чл.8 ал.1 т.4 от Наредба № 1 от 2004г. /анекс от
29.10.2018г. към договор от 10.11.2017г. и фактура № 589/31.10.2018г. –
договорени и реално заплатени 2 752.15лв., с ДДС – 3 302.58лв., л.264 и сл.,
съгл. § 2а от ДР на Наредба № 1 / 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения/.“.
Основателно в отговора-становище на
ответника се поддържа, че съдържанието на молбата ориентира към възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. В случая не е заявено възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение в жалбата и в съдебно заседание
с ход по същество, проведено на 31.10.2018г. не е присъствал законен или
процесуален представител на жалбоподателя Община ***.
Възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение дори да бе заявено своевременно, не би могло да се
уважи, тъй като присъденият размер е минималния по см. на чл.8 ал.1 т.4 от
наредбата /вр. с обявяване нищожността на §2 ДР на Наредба № 1/2004г. и т.3 от
Т.Р. № 6 от 06.11.2013г. на ВКС/. В мотивите по т.3 от Т.Р. № 6 от 06.11.2013г.
на ВКС е прието, че „…С чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидено, че само страна може да
сезира съда с искане за намаление на възнаграждението за адвокатска услуга,
дължимо като разноски. Основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка
за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна
сложност на делото. Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да
изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т.е. да съобрази
доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото
правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност
при всеки отделен случай – например задължителната практика, разрешаваща
основните спорни въпроси определя сложност в по-ниска степен. След тази
преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и
усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения
адвокатски хонорар. Минималният размер на възнаграждението за всеки вид
адвокатска услуга е определен по силата на законова делегация с издадената
Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения –
чл. 36 ЗА. С тази Наредба Висшият адвокатски съвет може да създава само норми, уреждащи
изчерпателно посочената в закона материя – определяне на минимални размери на
възнагражденията, когато се касае за договор между адвокат и клиент.
Следователно с § 2 ДР Наредба №1/2004г. се надхвърлят рамките на така
определената законова делегация, като се въвеждат правила за процедиране на съда
и се допълва разпоредба на ГПК, за което не са делегирани правомощия по
надлежния ред на Висшия адвокатски съвет. Обсъжданата наредба е подзаконов
нормативен акт, поради което при противоречие с основен нормативен акт, правораздавателният
орган е задължен да приложи акта от по-висока степен – чл. 15 от Закона за
нормативните актове (ЗНА). В случая § 2 ДР Наредба № 1/2004г. влиза в
противоречие с чл. 36 ЗА и с чл. 78, ал. 5 ГПК, като променя, без да има такава
правна възможност, процесуалното правомощие на съда да осъществи самостоятелна
преценка за прекомерност, след като е сезиран от страната за това и съответно
да намали дължимото като разноски адвокатско възнаграждение до размера, определен от чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. чл. 36 ЗА...“. §2 от ДР на Наредба № 1 /2004г. е обявен за нищожен с
Решение № 14820 на ВАС на РБ, бр. 10 от 2016 г., в сила от 5.02.2016 г.
В случая спорът е с материален
интерес /производство по обжалване на решение за налагане на финансова корекция
по реда на ЗУСЕСИФ/, поради което дори да бе заявено своевременно възражение за
прекомерност на адв.възнаграждение, съдът дължи съобразяване с размера на
конкретния материален интерес и не би могъл да коригира размера на реално
заплатени съдебни разноски – адв.възнаграждение в посока намаление – под
предвидения в наредбата минимум. Това е правилото по чл.78 ал.5 ГПК : „Ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения
размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.“. В случая размерът на
адвокатското възнаграждение е именно в минимума, предвиден в чл.8 ал.1 т.4 от
наредбата, поради което молбата не е основателна. Съдът дължи преценка за
сложност на делото, която сложност от фактическа и правна страна е коректив за
размера на разноските при своевременно отправено искане от страната по см. на
чл.78 ал.5 ГПК, но в хипотеза когато размерът на адв.възнаграждение е минимален
– идентичен с определения в наредбата, същият не подлежи на промяна от съда в
производство по чл.248 ГПК. Съгласно
чл.36 ал.2 от ЗА размерът на възнаграждението се определя в договор между
адвоката и клиента, като този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не
може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет
размер за съответния вид работа. Съгласно чл.1 от Наредба №1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения размерът на възнаграждението за
оказваната от адвоката правна помощ се определя по свободно договаряне въз
основа на писмен договор с клиента, но не може да бъде по-малък от определения
в тази наредба минимален размер за съответния вид помощ.
Мотивиран с изложеното , съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без уважение молба по чл.248 ГПК на Община *** за
изменение на Решение № 2506/26.11.2018г. по адм.д.№ 2840/2018г., АС-Пловдив в частта му за разноските.
Определението
може да се обжалва пред Върховния Административен Съд по реда за обжалване на
решението.
Препис от Определението да се изпрати на
страните.
Административен
съдия :