РЕШЕНИЕ

 

№ 82

Ямбол, 13.06.2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административният съд - Ямбол - I състав, в съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и двадесет и трета година в състав:

СЪДИЯ:ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА

 

При секретар КРАСИМИРА ЮРУКОВА като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА административно дело № 66 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба на       Я.К.Г. *** против Решение № 1012-26-57-1/08.03.2023 г. на Директора на ТП на НОИ, гр. Хасково, с което е оставена без уважение жалбата й против Разпореждане № 261-00-3795-3 от 17.02.2023 г. на Ръководителя на осигуряването на безработица при ТП на НОИ - Хасково, с което на осн. чл. 54ж, ал. 1, във вр. с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3 от КСО на жалбоподателката е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 15.12.2022 г. до 14.04.2023 г. в размер на 18 лева дневно. Твърди се, че оспореното решение е незаконосъобразно, тъй като са налице основания за отпускане на парично обезщетение за безработица за максималния срок и максималния размер. Сочи се, че жалбоподателката е полагала труд въз основа на срочен трудов договор, който е прекратен с изтичането на срока. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателката Г., редовно призована, не се явява.

Упълномощеният от нея процесуален представител поддържа жалбата изцяло на основанията, изложени в същата.

Ответната страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. В постъпилата писмена молба с вх. № 742/29.03.2023 г. жалбата се оспорва изцяло, като се изразява становище за неоснователност на същата. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След като извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 15.12.2022 г. жалбоподателката Я.Г. подала заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица на осн. чл. 54а от КСО, в което декларирала, че правоотношението й работодател в Г. е прекратено на 14.12.2022 г.

С Разпореждане № 261-00-3795-1 от 04.01.2023 г., на осн. чл. 54г, ал. 4, т. 1 от КСО, Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Хасково е спрял производството по отпускане на парично обезщетение за безработица по подаденото от Г. заявление поради образувано производство по удостоверяване на осигурителен период, доход по осигурена заетост и причина за прекратяване на трудовото правоотношение по законодателството на Г.. Впоследствие, с Разпореждане №

261-00-3795-2 от 15.02.2023 г. производството е възобновено, като с друго разпореждане - № 261-00-3795-3 от 17.02.2023 г., на осн. чл. 54ж, ал. 1 във вр. с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3 от КСО, на жалбоподателката Г. е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 15.12.2022 г. до 14.04.2023 г. в размер на 18 лева дневно. В мотивите към последното разпореждане е посочено, че съгласно чл. 54б, ал. 3 от КСО, безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на осн. чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, 330 и 331 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105, чл. 107, ал. 1, т. 1-4 и чл. 170а от Закона за държавния служител, чл. 162, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чл. 101, ал. 1, т. 5, 8 и 11 от

Закона за Държавна агенция „Разузнаване“ и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт и други закони, получават минималният размер на паричното обезщетение за безработица

за срок 4 месеца.

Против разпореждането е подадена жалба от страна на Г. (вх. № 1012-26-57/24.02.2023 г.) до Директора на ТП на НОИ – Хасково, в което същата посочила, че е работила по трудово правоотношение на срочен договор, чийто срок е изтекъл на 14.12.2022 г., поради което както срокът, така и размерът на паричното обезщетение за безработица е неправилно определен.

С Решение № 1012-26-57-1/08.03.2023 г., Директорът на ТП на НОИ - Хасково оставил без уважение жалбата на Я.Г. против Разпореждане № 261-00-3795-3/17.02.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Хасково. В мотивите към решението е прието, че след като в СЕД . *** е посочена причина за прекратяване на последната заетост – напускане на служителя, отговаряща по българското законодателство на чл. 326 от КТ, следва да се приложи разпоредбата на чл.

54б, ал. 3 от КСО и същата следва да получава минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок от 4 месеца. Именно това решение е предмет на жалбата, въз основа на която е образувано настоящото съдебно производство.

Към делото са приложени преносим документ U1 от 14.12.2022 г., както и .*** и .****            , като в последния като причина за прекратяване на последната заетост е посочено „напускане на служителя“.

Впоследствие на 23.03.2023 г. жалбоподателката представила в ТП на НОИ – Хасково формуляр ...*, заедно с копие от трудовия си договор и добавката към него, от които се установява, че първоначално Г. е била назначена на работа за срок от 10 май 2022 г. до 30 ноември 2022 г., а впоследствие този срок е бил удължен до 14 декември 2022 г., като изрично е предвидено, че след изтичане на срока трудовия договор се прекратява автоматично, освен ако не бъде изрично удължен. Такова удължаване липсва. Във формуляра ...*, в т. 3, като причина за прекратяване на заетостта е посочено „изтичане на договора“, а в т 6 изрично е посочено, че лицето няма право на обезщетения за безработица от институцията, издаваща този документ

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество, тя се преценя и като

ОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:

В съответствие с разпоредбата на чл. 168 от АПК във връзка с чл. 142 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения административен акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия.

За да е законосъобразен един административен акт, е необходимо да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства на целта на закона.

Оспореното решение е издадено от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т.

2, б. „б“ от КСО, а именно ръководителят на ТП на НОИ – Хасково, в предвидената от закона писмена форма, като са посочени и фактическите и правни основания за издаването му.

При постановяване на оспореното решение обаче е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до неправилно приложение на материалния закон. Става въпрос за следното:

Основния спорен въпрос между страните касае приложението на разпоредбата на чл. 54б, ал. 3 от КСО, въз основа на която на Я.Г. е отпуснато парично обезщетение за безработица в минималния размер и за минималния срок.

По делото не се спори, че Г. отговаря на изискванията по чл. 54а от КСО за отпускане на парично обезщетение за безработица, както и че с оглед заетостта й в Г., същата попада в приложното поле на Регламент (ЕО) № 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност и на Регламент (ЕО) № 987/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/23004 г. за координация на системите за социална сигурност.

В настоящия казус, тъй като паричното обезщетение за безработица на жалбоподателката е отпуснато по реда на българското законодателство, то за определяне на неговия размер и продължителност на изплащане следва да намерят приложение правилата на КОС.

Съгласно чл. 54, ал. 1 от КСО, дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца за прекратяване на осигуряването и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица. В чл. 54в, ал. 1 от КСО от своя страна са

дефинирани сроковете, за които се изплаща парично обезщетение за безработица, като тези срокове са в зависимост от осигурителния стаж, който съответното лице притежава към момента на възникване на правото му на обезщетение за безработица. Цитираните разпоредби уреждат основното правило относно размера и срока на изплащане на паричното обезщетение за безработица. От това правило е налице изключение, регламентирано в разпоредбата на чл. 54б, ал. 3 от КСО, съобразно която безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, 330 и 331 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл

105, чл. 107, ал. 1, т. 1 – 4 и чл. 107а от Закона за държавния служител, чл. 162, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т.

и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чл. 101, ал. 1, т. 5, 8 и 11 от Закона за Държавна агенция

„Разузнаване“ и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони, получават минимален размер на паричното обезщетение за безработица за срок от 4 месеца. От тази законодателна уредба става ясно, че определянето на минимален размер на обезщетението за безработица за минимален срок е обусловено от основанието, на което е извършено прекратяването на осигуряването на лицето. В разпоредбата са изброени конкретни основания в зависимост от вида на правоотношението, въз основа на което е полаган труда. Това изброяване обаче не е изчерпателно, тъй като законодателят преди да посочи конкретните основания е използвал израза „чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение“. По този начин нормата обхваща всички основания, дори и неизброените изрично, при които прекратяването на трудовото правоотношение е свързано с негово съгласие, по негова инициатива или негово виновно поведение.

Следователно, това са случаи, при които безработното лице е допринесло по някакъв начин за получаване на статута на безработно лице. Именно с оглед приложението на разпоредбите на чл. 54б, ал. 1 и ал. 3 от КСО, от съществено значение за отпускане на парично обезщетение за безработица е установяването на основанието, на което е прекратено осигуряването на лицето. Без безспорно установяване на този правнорелевантен факт преписката по заявлението се явява неизяснена от фактическа страна и това препятства възможността за преценка коя от двете разпоредби – на чл. 54б, ал. 1 или чл. 54б, ал. 3 от КСО следва да намери приложение при определяне на размера и срока на паричното обезщетение за безработица.

В настоящия казус, както вече бе посочено по-горе, действително видно от съдържащият се в административната преписка СЕД . *** е посочена причина за прекратяване на последната заетост – напускане на служителя, отговаряща по българското законодателство на чл. 326 от КТ, съобразно което следва да се приложи разпоредбата на чл. 54б, ал. 3 от КСО и същата следва да получава минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок от 4 месеца. Впоследствие обаче, след депозиране на жалбата против оспореното решение, жалбоподателката Г. е представила в ТП на НОИ – Хасково формуляр ...* , заедно с копие от трудовия си договор и добавката към него, от които се установява, че първоначално Г. е била назначена на работа за срок от 10 май 2022 г. до 30 ноември 2022 г., а впоследствие този срок е бил удължен до 14 декември 2022 г., като изрично е предвидено, че след изтичане на срока трудовия договор се прекратява автоматично, освен ако не бъде изрично удължен. Във формуляра ...*, в т. 3, като причина за прекратяване на заетостта е посочено „изтичане на договора“, а в т 6 изрично е посочено, че лицето няма право на обезщетения за безработица от институцията, издаваща този документ. Тези документи, наред с изложеното в жалбата на Г. против Разпореждане №

261-00-3795-3 от 15.12.2022 г., към която са били приложени както трудовия договор, така и анекса към него сочат на неизпълнение от страна на административния орган на задължението по чл. 35 от АПК, а именно да издаде индивидуалния административен акт след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани.

С оглед изложеното съдът намира, че оспореното Решение № 1012-26-57-1/08.03.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково е незаконосъобразно и като такова, следва да бъде отменено. Делото следва да се върне като преписка на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Хасково за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателката Г., при което следва да се преценят и обсъдят всички представени документи от значение за случая, вкл. и тези, представени в хода на съдебното производство.

При този изход на делото, на жалбоподателката следва да бъдат присъдени направените от нея разноски по делото, възлизащи на 300 лева и съставляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Я А С, първи състав

Р Е Ш И :

 

 

 

ОТМЕНЯ по жалба на Я.К.Г. *** Решение № 1012-26-57-1/08.03.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково и потвърденото с него Разпореждане № 261-00-3795-3 от 17.02.2023 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Хасково.

ВРЪЩА преписката на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Хасково за ново произнасяне по Заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица с вх. №

230-914-03/15.12.2022 г. , подадено от Я.К.Г., при съобразяване с указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ НА НОИ, гр.  ХАСКОВО да заплати на Я.К.Г. сумата от 300 (триста) лева за направените по делото разноски.

Решението е окончателно.

 

 

 

 

СЪДИЯ: