Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
260002/17.08. Година
2020 Град Варна
Варненският апелативен
съд, Наказателно отделение
На трети юли, Година две
хиляди и двадесета
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Панталеева
ЧЛЕНОВЕ: Росица Тончева
Десислава Сапунджиева
съдебен секретар Соня Дичева
прокурор Вилен Мичев
като разгледа докладваното от
съдия Р.Тончева НДВ № 141 по описа на съда за 2020г., при произнасянето си взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.420,
ал.1, вр. чл. 422, ал. 1, т.5 от НПК. Образувано е по искане на главния прокурор за възобновяване
на наказателно дело № 820/2017 г. на Разградски районен съд, отмяна на решение
№92/12.11.2019 година, постановено по ВНОХД №245/2019 година от Разградския
окръжен съд и връщането му за ново разглеждане във въззивната инстанция от друг
съдебен състав.
Инициативата за възобновяване
се основава на доводи с отношение към касационните основания по чл.348, ал.1, т.т.1, 2 от НПК. Развитите съображения за
съществени процесуални недостатъци по чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК касаят пряко въззивния стадий, като
същите са в симбиоза с твърдението за допуснато съществено нарушение по чл.339,
ал.ал.1 и 2 от НПК, отразено от недопустимо копиране на мотивите към
атакуваната първоинстанционна присъда, липса на отговор на възраженията и
доводите на държавното и частно обвинение, препятстващо проследяване начина на
формиране на вътрешното убеждение на окръжния съд по фактите и правото
В съдебно заседание пред настоящата
инстанция прокурорът от Варненска апелативна прокуратура поддържа искането за
възобновяване, съобразно ангажираните в него доводи.
Защитникът на осъдения
изразява мотивирано становище за неоснователност на искането на главния
прокурор.
Осъденият Б.Б. счита
решенията на съдилищата за правилни и желае наказателното дело да не се
възобновява.
Варненският апелативен съд,
като провери доказателствата в съдебното досие, като съобрази доводите в
искането и становищата на страните, и в пределите на правомощията си, намери
следното:
Искането за възобновяване е
процесуално допустимо. Негов предмет е акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК, съдържа доводи в подкрепа на основанието
по чл. 422, ал.1, т.5, вр. чл. 348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК. За съдебната му преценка от значение
са следните съществени положения:
С присъда № 163 от 28.03.2019 г. по НОХД № 820/2017 г. по описа на
Разградски районен съд, Б.И.Б. е оправдан по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл.128, ал.1 от НК, отхвърлени са гражданските искове на
Десислав Дренчев за имуществени и неимуществени вреди от деянието, и законни
лихви.
Оправдателната присъда е
атакувана с протест и въззивна жалба на повереника на частния обвинител и
граждански ищец, в които се твърди неправилност на съдебния акт с оглед
допуснати съществени процесуални нарушения по чл.13 и чл.14 от НПК, явно
несъответствие на присъдата с чл.305, ал.3 от НПК и неправилно приложение на
материалния закон.
С решение №92/12.11.2019 година
по ВНОХД №245/2019 година, състав на Разградски окръжен съд на основание чл.338
от НПК потвърдил атакуваната присъда, която от същата дата е влязла в сила.
Направените в искането за
възобновяване оплаквания за допуснати от Разградски окръжен съд особено
съществени процесуални нарушения, видими през качеството на извършената
въззивна проверка, аргументирани с липса на обективно, всеобхватно и пълно
изследване на доказателствените материали, отсъствие на надлежен съдържателен
анализ на противоречиви доказателствени източници, както и пренебрегване на
доказателства със значение за обвинителната теза, всички свързани с правилното
разрешаване на съществените въпроси от предмета по чл.102 от НПК, са
основателни.
От съдържанието на
обвинителния акт се извличат очертаващите предмета на доказване обстоятелства
срещу Б.Б., чието начало поставя конфликт в бар „Сохо“ между пострадалия и
св.Павел Еленски, развил се в опит за нападение и ответно блъскане пред
заведението между Дренчев и Б., сбиване между пострадалия и подсъдимия в
близост до бар „Сохо“ и новия театър с ударен шамар от Б., последваща намеса с
блъскане и размяна на удари от страна на св.св.Борисов, Еленски, Костадинов,
Бонев и Станчев и трето съприкосновение между Дренчев и Б. пред сградата на
ДСК, когато последният нанесъл един силен удар в областта на лявото око на
пострадалия със съставомерна последица по чл.128, ал.1 от НК.
Позовавайки се на
доказателствените източници и заключенията на съдебните експертизи от
досъдебното производство, прокурорът е застъпил тезата за виновно поведение
на Б.Б., т.к. действията му при условния
трети момент в инцидента са единствените, развили причинния процес с престъпния
резултат.
Формулираните по горния начин
предели на доказване са изисквали от инстанционните съдилища да установят въз
основа на пълен и точен анализ на доказателствената основа деятелността на
подсъдимото лице и нейната съставомерност.
Внимателната преценка на
извършената процесуална дейност от въззивния съд и изложените от него мотиви,
сочи че тези съществени обстоятелства за правилното правоприлагане не са били
изяснени в съответствие с принципите по чл.чл.13, 14, 107, 313, 314 и 339 от НПК. Решението на окръжния съд представлява почти дословно възпроизвеждане на
фактическата обстановка и доказателствената оценка, присъстващи в мотивите към
присъдата, като се констатират единични абзаци, в които личи незначително
речево изменение, без по същество да се отстъпва от логическата идентичност с
първоинстанционния акт. Подобен
подход несъмнено обосновава съществено нарушение по чл.348, ал.3, т.2 от НПК,
като по същността си представлява отказ от изпълнение на съдебни задължения,
свързани със суверенното формиране на вътрешното съдийско убеждение по фактите
и правото.
На вниманието на въззивния
контрол са били поставени твърдения за процесуална незаконосъобразност на
оправдателната присъда срещу Б.Б., породена от: непълноценен анализ на доказателствата
и източниците им в резултат на приоритизирането на гласните доказателства в
показанията на св.св.Борисов, Еленски, Станчев, Бонев и Цонев и подценяване на друга
доказателствена група, структурирана от показанията на св.Първанова (независим
очевидец), проведеното разпознаване на лице и веществените доказателства; от
нарушение на правилата на формалната логика при оценка достоверността на
доказателствените средства и липса на анализ на свидетелските показания от
гледна точка на пълнота, изчерпателност, убедителност, вътрешна съгласуваност и
логическа последователност; както и несъответствие на мотивите към присъдата с
чл.305, ал.3, изр.2 от НПК.
Въззивният съд не само е
пренебрегнал основателността на по-голямата част от възраженията, но си е
спестил и процесуални усилия за собствена доказателствена преценка на
обстоятелствената част на обвинението в контекста на въззивните оплаквания,
нарушавайки задължението за аналитична проверка на доказателствата в съзвучие с
чл.107, ал.5 от НПК. Наблюдава се отсъствие на преценка за достоверност на
доказателствените източници, липсва пълен и всеобхватен анализ на показанията
на свидетелите от етапа на съдебното следствие и досъдебната фаза, както и
съпоставка между процесуалните носители на релевантна информация. Така например
показанията на св.св.Борисов, Станчев, Бонев, Еленски и Костадинов са получили
кредит на доверие по принцип, без да се обсъдят явните противоречия в
съдържанието им, както и заинтересоваността на свидетелите предвид тяхното
участие в една или друга степен в инкриминираната деятелност. По време на
разпитите си в досъдебното производство, св.Еленски. (т.1, л.69-70) и
св.Костадинов (т.1, л.93 и л.98) сочат, че подсъдимият е нанесъл удар в главата
на Десислав Дренчев, в резултат на който последният паднал пред сградата на
ДСК. Тези доказателствени източници са надлежно приобщени към доказателствената
съвкупност и верността на отразеното в тях е потвърдена от разпитаните.
Впоследствие и двамата свидетели променят позицията си, като в съдебното
следствие поддържат различни версии, в които вече отсъства деятелността на Б.
пред сградата на банката (т.1, л.115, л.179, л.297 от НОХД), а отговорността за
съставомерния резултат се прехвърля на други лица (на Денислав Костадинов и на
Пламен Бонев).Тези съдържателни колебания, които апропо са ключови за
правилното извеждане на фактическите положения, не са подложени изобщо на
аналитична преценка от страна на окръжния съд. За разкриване на обективната
истина са необходими процесуални усилия в аспекта на чл.107, ал.5 от НПК, които
изискват показанията на св.св.Костадинов и Бонев поотделно и в тяхната цялост
да бъдат внимателно преценени и съпоставени с други доказателствени източници,
по-конкретно с показанията на св.Първанова, с резултата от проведеното от нея
разпознаване и събраните и проверени веществени доказателства по делото.
Свидетелката е независим очевидец на инкриминираните събития, депозирала е
подробни показания при многократното си явяване в съдебната фаза, както и пред
органите на досъдебното производство. Истинността на релевираните от нея преки
доказателства не е обмислена от въззивния съд съобразно чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК, като игнорирането на този доказателствен проблем е оповестено с чужди
мотиви (на първостепенния съд), при надценяване на гласни доказателства (сред
които попадат и противоречивите показания на св.св.Костадинов и Бонев от
съдебното следствие) и подценяване на наличните по делото видеозаписи, които
позволяват надеждна проверка на обвинителната теза и защитната версия на Б.Б..
Съществен доказателствен
проблем по делото предизвикват показанията на пострадалия Дренчев, който на
инкриминираната дата се е намирал под влиянието на голямо количество алкохол.
Наложително е било изясняването на способността на това лице да възприема
правилно заобикалящата го действителност, да запаметява, а след това и да
възпроизвежда своите впечатления за нея. Законът категорично изключва
възможността да бъдат разпитвани като свидетели лицата, които поради физически
или психически недостатъци не са способни да възприемат правилно фактите, имащи
значение за делото или да дават достоверни показания за тях, като прилагането
на това изискване винаги е във връзка с чл.144, ал.2, т.5 от НПК.
Становището на настоящия
състав е, че въпросът за свидетелската годност на Десислав Дренчев не е
разрешен еднозначно от назначената и изслушана по делото КСППЕ (т.1, л.220 от
НОХД). В обобщителната си част (т.1, л.230-231 от НОХД) експертизата констатира
данни за усложнено алкохолно опиване при пострадалия в денонощието на
2/3.09.2016 година, съпроводено с оглушеност на съзнанието, прояви на
обърканост и частична амнезия, които според вещите лица влияят на годността му
да дава достоверни показания към момента на събитието и в съдебното заседание в
първата инстанция. Тази експертиза изобщо не е подлагана на съдебна преценка за
обоснованост и правилност, която е абсолютно наложителна от гледна точка на
известни противоречия между диагностичната и заключителната й части. В първата
част са възпроизведени положения за агресивна тенденция в деятелността на
пострадалото лице, отразили се на
поведението (дисфория с нападателна склонност), на емоциите (откъслечни налудности, възбуда) и на неврологичната дейност (дизартрия, атаксия). Едновременно с това
вещите лица обосновават запазена връзка с реалността, както относно
насочеността, така и относно обекта на агресията, съпроводена с моменти на
обърканост и откъслечни налудни преживявания, разисквани във връзка със
спомените на освидетелствания относно конфликта между него и св.Еленски в бар
„Сохо“. Изведените положения не са причислени медицински нито към физическите,
нито към психическите ограничения за правилно възприемане и възпроизвеждане на
фактите от страна на разпитваното лице, като отрицателното заключение на
експертизата във връзка с годността на пострадалия Дренчев да дава достоверни
показания е лишено от ясни и проследими експертни съображения. За пълнота,
обсъжданата експертиза не борави с цялата относима доказателствена основа, като
извън пределите на съдебно-психиатричното обсъждане са останали показанията на
св.Дренчев от 03.09.2016 година, дадени няколко часа след разследваното сбиване
(т.1, л.8-9 от д.пр.), в които той последователно посочва броя на нападателите
си и разпознава един от тях в лицето на Б.Б.. По-късно в показанията си от
13.09.2016 година свидетелят Дренчев продължава да поддържа тази фактическа
линия, която не е лишена от кореспондираща й доказателствена основа в лицето на
показанията на св.Първанова, проведеното разпознаване, веществените
доказателства и други гласни доказателства от досъдебното производство.
Изложените съображения сочат,
че при разглеждане на делото и постановяване на решението от въззивния съд са
допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, изразяващи се в
неизпълнение на задължението по чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК за обективно, всестранно и пълно
изясняване на обстоятелствата по делото, както и в липса на мотиви в съдебния
акт по отношение на доказателствата, аргументиращи възприетите факти,
респективно материалното правоприлагане. Налице са следователно основания за
възобновяване на делото и отмяна на постановеното въззивно решение по чл. 425, ал.
1, т. 1 от НПК, като
делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Разградския
окръжен съд от стадия на съдебното заседание, в който стадий са допуснати
процесуалните нарушения. При новото разглеждане на делото следва да се
коригират установените пороци в доказателствената дейност и да се отстрани
нарушението, изразяващо се в липса на мотиви на съдебния акт. Следва да се имат
предвид и съображенията на защитата, формулирани в прилежащо към настоящето
дело възражение, както и доводите в искането на главния прокурор, които касаят
обосноваността на проверявания съдебен акт и които с оглед приложимите правила
на касационното производство остават извън обхвата на процедурата по глава
тридесет и трета от НПК.
Водим от горното и на
основание чл. 425, ал.
1, т. 1 от НПК, Варненският
апелативен съд
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА наказателно дело
№820/2017 година по описа на Разградски районен съд, отменя решение
№92/12.11.2019 година по ВНОХД №245/2019 година и връща делото за ново
разглеждане от друг състав на Разградски окръжен съд от стадия на съдебното
заседание.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.