Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 17.02.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІI „В“ въззивен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ
ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл. с. МАРИЯ
ИЛИЕВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа
докладваното от младши съдия Илиева гражданско дело № 14461 по описа за 2019
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 173819 от 23.07.2019 г., постановено по гр. дело № 10615/2019
г., Софийският районен съд, III ГО, 85-ти състав, е отхвърлил предявения иск от
Е.П.К. срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, иск по чл. 55, ал. 1, пр. първо от ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 4967,16 лева,
ведно със законната лихва от 21.02.2019 г., принудително събрана в
производството по изпълнително дело № 20108460400767 при ЧСИ с рег. № 846 на
КЧСИ. С решението, ищецът е осъден да заплати на ответника, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, сумата
от 50 лева – разноски за първа инстанция.
В законоустановения срок, срещу решението е постъпила въззивна жалба от Е.П.К.
чрез адв. М.И.П., в която въззивникът прави оплакване, че решението е
неправилно. Сочи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че вземането
не е погасено по давност, тъй като са
извършени валидни изпълнителни действия чрез налагане на запор на трудово
възнаграждение. Сочи, че е налице перемпция и извършените след нея изпълнителни
действия не са годни да прекъснат давността за вземането. С оглед изложеното,
моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което
предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80
от ГПК. В молба, депозирана преди открито съдебно заседание в настоящата
иснатнция, поддържа въззивната жалба. Възразява за прекомерност на адвокатското
възнаграждение и неговото реално заплащане.
В срока за отговор на въззивната жалба по чл.
263, ал. 1 от ГПК, такъв не е постъпил от въззиваемата страна „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД. В депозирана преди
открито съдебно заседание пред въззивния съд молба, въззиваемата страна оспорва
въззивната жалба, моли същата да бъде оставена без уважение и обжалваното
решение да бъде потвърдено. Претендира разноски. Възразява за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Между страните не е спорно, а и по делото се установява, че изпълнително дело № 20108460400767 на
ЧСИ О.М., с рег. № 846 на КЧСИ, е образувано по молба от 26.11.2010 г. на
взискателя „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД срещу Е.П.К., въз основа на изпълнителен
лист от 04.10.2010 г., издаден по гр. дело № 5639/2010 г. на СРС, ГО, 87-ми състав
за сумите, описани в него, в която молба на частния съдебен изпълнител е
възложено по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ да определи начина на изпълнението.
С постановление
от 26.11.2010 г. частният съдебен изпълнител е образувал изпълнително дело
срещу длъжника, изпратено е съобщение по чл. 191 от ДОПК до НАП, изискани са
справки, разпоредено е на длъжника да се изпрати покана за доброволно изпълнение.
С разпореждането са начислени и такси.
На 27.12.2010
г. е изпратено запорно съобщение до Агенция по вписванията, Търговски регистър,
с което е наложен запор на дружествените дялове на длъжника в „МАГ 86“ ЕООД.
На 28.07.2011
г. са изпратени и запорни съобщения до „ТБ ИНВЕСТБАНК“ АД, „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК“
АД, „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, „ОББ“ АД, „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“ АД, „БАНКА ДСК“ ЕАД, „СИБАНК“ АД, „ЦКБ“ АД, „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“
АД, „ОБЩИНСКА БАНКА“ АД, „КТБ“ АД. Запорните съобщения са получени в банките на
29.07.2011 г.
На 01.08.2011
г. е изпратен отговор на съдебния изпълнител от „ЦКБ“ АД, в който е посочено,
че длъжникът има открита банкова сметка, ***.
На 03.08.2011
г. е изпратен отговор до съдебния изпълнител от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, че
длъжникът има сметка в банката и наличната сума е преведена по запора на
02.08.2011 г.
На 08.08.2011
г. наличната сума по сметката на длъжника в „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД е преведена по
запора.
На 08.08.2011
г. наличната сума по сметката на длъжника в „ИНВЕСТБАНК“ АД e преведена по сметка на съдебния
изпълнител.
На 15.08.2011 г. наличната сума по
сметка на длъжника в „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД е преведена по запора.
На 21.04.2011
г. по делото са изискани нови справки от НОИ за регистрирани трудови договори,
от които не е установено, че длъжникът да работи по трудово правоотношение.
На 18.05.2012
г. на длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение с актуалния размер
на дълга.
На 12.08.2013 г. е изпратено запорно
съобщение до „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД и на 05.09.2013 г. банката е превала наличните суми по сметките,
открити на името на длъжника, по запора.
На 02.01.2014
г. частният съдебен изпълнител е изпратил нова покана за доброволно изпълнение
до длъжника, получена на 13.01.2014 г., с която са присъединени за събиране
публични вземания в размер на 437,15 лв. на присъединения на 02.01.2014 г., на основание чл. 458 от ГПК,
взискател ТД на НАП София-град.
На 30.06.2014
г. събраната по изпълнителното дело сума е преведена от сметката на съдебния
изпълнител в полза на взискателя.
На 11.09.2015 г. е изпратено ново запорно съобщение до
„ОББ“ АД, на което е отговорено, че лицето не е клиент на банката.
На 12.10.2016 г. е
изпратено запорно съобщение до ТП на НОИ и е наложен запор върху вземането на
пенсия на длъжника, в изпълнение на което, след 19.12.2016 г. (лист 83),
ежемесечно са превеждани суми по сметка на съдебния изпълнител.
На 21.08.2017
г. въз основа на молба от длъжника, размерът на удръжките от пенсията е
актуализиран поради представени доказателства, че лицето издържа малолетно и
две непълнолетни деца.
От
представеното по делото удостоверение от частния съдебен изпълнител се
установява, че към 23.11.2017 г, събраната по изпълнителното дело чрез запор
върху пенсия и запор върху вземанията към трети задължени лица сума е в размер
на 5384,42 лева, а неплатеният остатък от дълга по изпълнителното дело възлиза
на 346,75 лева.
На 19.01.2018
г. запорите върху пенсията на длъжника и на банковите му сметки са вдигнати.
Други релевантни за спора доказателства не са представени.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. Настоящият състав на въззивния съд намира, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо, тъй като е постановено в рамките на правораздавателната власт на
съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита, уточнени от страната с молбата от 20.03.2019 г. Разгледано
по същество, решението е правилно по следните съображения:
Първоинстанционният
съд е сезиран с иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата в размер на 4967,16 лева, съгласно завения петитум, събрани
принудително по изпълнително дело №
20108460400767 по описа на ЧСИ О.М., с рег. № 846 на КЧСИ, образувано въз
основа на изпълнителен лист от 04.10.2010 г., без основание, тъй като вземанията
по изпълнителния лист били погасени по давност, а изпълнителното дело –
прекратено по силата на закона.
Фактическият състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД при хипотезата на получено без
основание изисква ищецът да докаже плащането и липсата на основание за това, а в
тежест на ответника е да установи претендираното
от него основание.
За да бъде прекъсната давността за вземането по издадения изпълнителен
лист, взискателят следва да е предприел съответните действия, в рамките на валидно
изпълнително дело. Според чл. 116, б. „в“ от ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно приетото в мотивите на т.
10 от ТР № 2/2013 г. на ВКС по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, изпълнителни
действия /независимо от това дали прилаганото им е поискано от взискателя или
са предприети по инициатива на частен съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя/ представляват: насочването на изпълнението чрез налагането на запор
или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични
суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана
за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Действията,
годни да прекъснат давността, следва да са извършени в рамките на валидно изпълнително
дело. С предприемането на изпълнителни действия се прекъсва давността,
приложима към материалното право, както и започва да тече нов двугодишен срок
по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, т.е. процесуалният закон сочи срок,
в който конкретно действие следва да се осъществи, за да се запази висящността
на изпълнителното производство до пълното удовлетворяване на взискателя. Същевременно,
при прекратяването на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, извършените след
прекратяването на изпълнителното производство действия не съставляват валидно
извършени изпълнителни действия и не водят до прекъсване на давността за
вземанията, поради което съдът не следва да ги зачита. Прекратяването на
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК настъпва
по силата на закона с изтичането на двугодишен срок от последното изпълнително
действие, насочено към удовлетворяване притезанието на взискателя, независимо
дали това действие е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на
съдебния изпълнител по възлагане от взискателя. Въведеният от закона критерий е
обективен, т.е. при всяко положение, с изтичането на двугодишния срок настъпва
прекратяване на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни
факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Същият смисъл
се извлича от разясненията, дадени в т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по
тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в тази насока е и Решение №
451/29.03.2016 г. по гр. д. № 2306/2015 г., ІV г.о. на ВКС. Бездействието на
съдебния изпълнител да изпълни поискано действие или да предприеме действие, за
което е овластен, е бездействие на самия взискател, който е заинтересованият да
следи за движението на производство и трябва да поддържа със свои действия висящността
на изпълнителния процес. Взискателят винаги има право лично да сочи
изпълнителни способи, а в случай на отказ на съдебния изпълнител да извърши
искано от него изпълнително действие, той разполага с право на жалбата по чл.
435, ал. 1 от ГПК. Движението на изпълнителното
производство става по искане на взискателя, включително и когато иска повтаряне
на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.
Срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е
преклузивен и започва да тече от последното същинско изпълнително действие по
изпълнителното дело. При изпълнителния процес срокът се прекъсва многократно, с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
следващо изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
В случая в периода
от 26.11.2010 г., когато е образувано изпълнителното дело по изпълнителния
лист, издаден на 04.10.2010 г., до 12.08.2013 г., когато е изпратено запорното
съобщение до „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД, са извършени действия годни да прекъснат
давността, както и да поставят началото на нов срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. След налагането на запора и постъпване на плащане по него, като част от
способа, водещ до реализация на вземането - на 05.09.2013 г., до 02.01.2014 г., когато в поканата за доброволно
изпълнение като присъединен взискател, на основание чл. 458 от ГПК, е присъединена
държавата, с което е конституирана нова страна по изпълнителното дело, също не
е изтекъл срок по-дълъг от предвидения в чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК такъв. На
11.09.2015 г. е изпратено ново запорно съобщение до трето задължено лице. Тъй
като налагането на запор и присъединяването на кредитор са действия, които
съставляват част от същинския изпълнителен способ като обезпечават
принудителното изпълнение и конституират надлежните страни за участие в
изпълнителното производство, с извършването на тези действия срокът по чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК отново е бил прекъснат. След тази дата, в рамките на валидно
образувано изпълнително дело, на 12.10.2016 г., съдебният изпълнител е наложи
запор върху пенсията на ищеца, като в рамките на реализиране на способа, по
делото, до неговото прекратяване, ежемесечно са постъпвали средства, с което по
аргумент от т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г., по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, също е прекъсван двугодишният процесуален срок. Ето защо, доводите, че
изпълнителни действия не са извършвани след 05.09.2013 г., са неоснователни и
доколкото сумите са събрани в рамките на висящ изпълнителен процес, същите не
подлежат на връщане на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Що се отнася до довода,
че вземането по изпълнителния лист е погасено по давност, същият е
неоснователен, тъй като всяко изпълнително действие, което е поставяло началото
на нов срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е прекъсвало и давността за
вземането, което се събира принудително.
С оглед изложеното, предвид
предмета на проверка, въведен с въззивната жалба и липсата на други заявени
относими към предмета на делото оплаквания, въззивната жалба е неоснователна, а
при съвпадение на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния
съд обжалваното решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора, разноски
на въззивника не се дължат.
В настоящото производство на
въззиваемия – ответник не следва да се присъждат разноски за юрисконсултско
възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК,
тъй като пред въззивната инстанция въззиваемата страна не е представлявана
извън, подаването на молбата от 27.10.2020 г., в която се прави искане за
присъждане на разноски, възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение и евентуално липса на доказателства за неговото заплащане.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 173819 от 23.07.2019 г., постановено по гр. дело № 10615/2019
г. на Софийския районен съд, III ГО, 85-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание
чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.