№ 100
гр. Г., 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г. в публично заседание на девети октомври през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Радка Г. Стоянова
при участието на секретаря Белослава П. Колева
като разгледа докладваното от Радка Г. Стоянова Гражданско дело №
20235550100435 по описа за 2023 година
Предявен е установителен иск по реда на чл. 422 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД гр.
София, срещу А. И. А. от гр.Г.. Ищцовото дружество твърди, че ответникът като
кредитополучател ползвал банков кредит, съгласно сключен с „Юробанк България" АД
Договор за кредит ********. Твърди, че на 15.02.2021 г. ответникът преустановил плащането
на дължимите вноски за главница и за лихва, като изпаднал в забава. Поради просрочие
кредитът станал изцяло и предсрочно изискуем на дата 08.08.2022 г. Сочи, че на ответника
била връчена покана със срок за доброволно изпълнение на задължението. Предвид, че
плащане не постъпило, ищецът подал заявление по чл. 417 от ГПК, като по ч.гр.д. №
440/2022 г. по описа на РС Г. била издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.417 ГПК и изпълнителен лист. Твърди, че било образувано изпълнително дело по реда
на чл. 426 от ГПК срещу длъжника, в рамките на което заповедта за незабавно изпълнение
била връчена при условията на чл. 47,ал.5 от ГПК. С оглед на това съдът дал указания за
предявяване на иск относно съществуване вземането на банката. Това породило правен
интерес на ищеца от завеждане на настоящия иск. Моли съда да постанови решение, с което
да признае за установено, че ответникът му дължи заплащане на сумата в размер на 9973,95
лева - предсрочно изискуема главница за периода от 15.02.2021 г. до 15.09.2022 г., 1612,33
лева - възнаградителна лихва за периода от 15.02.2021г. до 08.08.2022 г., 1137,53 лева -
мораторна лихва за периода от 14.02.2021 г. до 15.09.2022 г. и законната лихва върху
главница, от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК до окончателното заплащане
на задължението. Претендира разноски в настоящото и заповедното производство.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника А. И. А., чрез
особения представител адв. Д., в който взема становище за допустимост и основателност на
иска. Прави признание на иска, което иска съдът да одобри на основание чл. 29, ал. 5 ГПК.
Процесуалният представител на ищеца в докладвана молба в съдебно заседание на
09.10.2024 г. е направил искане за произнасяне с решение при признание на иска на
основание чл. 237 ГПК с оглед направеното от особения представител на ответника
признание на иска.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
1
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда
да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на
иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се
укаже, че същото е постановено при признание на иска.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с
решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК. В отговора на исковата молба ответникът А. И. А., чрез
особения представител адв. Д., е направил изрично изявление за признание на иска, а
ищецът, чрез процесуалния си представител адв. Гъдев, изрично е поискал в писмена молба,
докладвана в откритото съдебно заседание, съдът да се произнесе с решение при признание
на иска.
Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото право не
противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната
може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, което съдът е одобрил на
основание чл. 29, ал. 5 ГПК във вр. чл. 34, ал. 3 ГПК с протоколно определение от 09.10.2024
г., съдът намира, че следва претенцията на ищеца да се уважи в цялост.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на
основание чл. 237, ал. 2 от ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
По разноските:
И при постановяване на решение при признание на иска по реда на чл. 237 от ГПК,
съдът на общо основание се произнася по разноските.
Тъй като исковете се уважиха изцяло, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сторените разноски в производството. Такива са доказани за заповедното в размер на
254,48 лв. – държавна такса, 777,71 лв. – адвокатско възнаграждение, а в исковото 254,48 лв.
- държавна такса, 1545,14 лв. – възнаграждение за особен представител, 300 лв. –
възнаграждение вещо лице, 1797,24 лв. – адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. И. А., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.
Г., ул. ******, дължи на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД , ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление: **********, сумата 9 973,95лв. /девет хиляди деветстотин седемдесет и три
лева и 95 стотинки/ – главница за периода от 15.02.2021г. до 15.09.2022г. по Договор за
потребителски кредит № ********/25.09.2019г., сумата 1612,33лв. /хиляда шестстотин и
дванадесет лева и 33 стотинки/ – възнаградителна лихва за периода от 15.02.2021г. до
08.08.2022г., сумата 1137,53лв. /хиляда сто тридесет и седем лева и 53 стотинки/ –
мораторна лихва за периода от 14.02.2021г. до 15.09.2022г., ведно със законна лихва от датата
на подаване на заявлението в съда – 07.10.2022г. до окончателното изплащане на вземането,
за което вземане е издадена Заповед № 234 за изпълнение на парично задължение въз основа
2
на документ по чл.417 ГПК от 10.11.2022 г. по ч.гр.д. № 440/2022 г. на РС Г..
ОСЪЖДА А. И. А., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Г., ул. ******, да заплати
на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД , ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:
**********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 4929,05 лв. (четири хиляди
деветстотин двадесет и девет лева и 05 ст.), представляваща разноски за заповедното и
исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен
срок от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – Г.: _______________________
3