РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 12.03.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди и деветнадесета
година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Д. като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 7852 по описа за 2018
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от Д.А.П.,
ЕГН **********,*** срещу Областна
Диркеция на МВР –Плевен, със седалище и адрес на управление *** ЕИК *********,
представлявано от ст. комисар ***, съединени
в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване осъдителни
искове, както следва: иск с правно
основание чл. 237 ал. ЗМВР, с искане да бъде осъден ответникът да заплати
на ищеца обезщетение в размер на 3868,14 лева за оставането му без работа,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното й плащане; иск
с правно основание чл. 189 ЗМВР с искане да бъде осъден ответникът да му
заплати сума в размер на 1154,60 лева, представляващи неизползвани от него 32
дни платен годишен отпуск за периода от 01.01.2017 г. до 01.11.2017 г ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба
до окончателното й плащане; иск с правно
основание чл.187, ал.6 ЗМВР с искане да бъде осъден ответникът да му
заплати сума в размер на 108,09 лева, представляващ положен от него извънреден
труд през м. октомври 2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й плащане; иск с правно основание чл.181 ЗМВР с
искане да бъде осъден ответникът да му заплати сума в размер на 590,67 лева,
представляващи средства за служебно униформено облекло за 2016 г. и 2017 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното й плащане;
иск с правно основание чл.179, ал.4 ЗМВР с искане да бъде осъден ответникът
да му заплати сума в размер на 480 лева, представляващи представляващи,
определена със Заповед №81213-1484/12.12.2017 г. на Министъра на МВР
индивидуална парична награда в размер на 480 лева за 2017 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното й плащане.
Ищецът твърди в обстоятелствената част на
исковата си молба, че със Заповед №
316з-3560/31.10.2017 г. на Директорът на ОД ма МВР Плевен му е наложено наказание
„дисциплинарно уволнение“, като считано от 02.11.2017 г. ме у прекратено
служебното правоотношение. Излага, че с решение по адм. дело №1040/2017 г.
заповедта на ответника е отменена и същият е възстановен на длъжността, която е
заемал. Сочи, че до настоящият момент ответникът не е изплатил претендираните
от него обезщетения във връзка с оставането му без работа. Поради изложеното
моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.
В проведеното по
делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда да отхвърли първите
четири обективно кумулативно съедини иска като погасени чрез плащане в хода на
процеса. Моли съда да уважи предявения иск по чл.179, ал.4 от ЗМВР, тъй като
ищецът не е получил същото, тъй като е бил незаконно уволнен. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника. Не отрича факта,
че издадената заповед, с която е прекратено служебното правоотношение на ищеца
е отменена и същият е възстановен на длъжност от 07.09.2018г. Сочи, че ищецът не е подавал
заявление до Директора на ОД на МВР - Плевен, с което да поиска
изплащане на обезщетението по реда чл.237,ал.1 от МВР, за което представя и
доказателство. Излага, че получаването на обезщетение по чл.237, ал.1 от ЗМВР е
право на служителя и за да бъде реализирано същото следва да е налице
съответното волеизявление от негова страна, както и подаването на редица
документи, свързани с шестмесечния период, който започва да тече от датата на
прекратяване на служебното правоотношение.
Твърди, че ищецът е представил в ОД на МВР - Плевен трудовата си книжка
при възстановяването му на работа и справка декларация от търговско дружество
„Багеци“ ЕООД, от което е видно, че за периода 03.11.2017г.-01.12.2017г. същият
е работил на по-нископлатена длъжност - барман. Сочи, че тази справка от своя
страна не покрива шестмесечния период, за който следва да се извърши преценка
от работодателя във връзка с обезщетението по чл.237. ал.1 от ЗМВР дали ищецът
е получавал трудови доходи или други обезщетения, в това число и такива от
бюрото по труда. Излага, че представените документи не изключват задължението
на възстановения служител да подаде заявление за изплащане на обезщетение,
както и да декларира дали за периода от 6 месеца след прекратяване на служебното
му правоотношение е получавал обезщетения от бюрото по труда. Твърди, че
дължимото обезщетение на ищеца на основание чл.237, ал.1 от ЗМВР е в размер на 3868.14 лв. след като е
приспаднат 10% ДФЛ, и след като е взет предвид факта, че същият е получил за
месец ноември 2017г. по-ниско възнаграждение от „Багеци“ ЕООД. Сочи, че сумата е начислена във ведомостта за
заплати за месец януари 2018г. Поради изложеното моли съда да вземе предвид
факта, че ищецът не е инициирал производството за заплащане на обезщетение по
чл.237, ал.1 от ЗМВР и поради тази причина ответникът с поведението си не е
дала повод за завеждане на настоящото исково производство. В условията на евентуалност, ако съдът
прецени, че исковата претенция по чл.237, ал.1 от ЗМВР е допустима за
разглеждане и, ако не са налице данни за получаване на друго трудово
правоотношение за периода 02.12.2017г. - 30.04.2018г. признават иска до размера на 3868.14 лв. размерът на тази
сума подробни е обоснован в представената справка с рег.№316р-42022/19.12.2018г.
Счита, че лихва не следва да се начислява тъй като не е налице
подадено заявление от ищеца за изплащане на обезщетението до работодателя.По
отношение на предявените искове на основание: чл.189, ал.1 от ЗМВР сочи, че е установено, че ищецът има неизползван
платен годишен отпуск в размер на 32 работни дни, като видно от заповед
рег.№316з-4000/11.12.2017г., издадена от директора на ОД на МВР – Плевен, като
в парична равностойност неизползваният платен годишен отпуск е изчислен в
размер 1154.60 лв. нетно възнаграждение.
Твърди, че при
прекратяване на служебното правоотношение считано от 02.11.2018г. е установено,
че на основание чл. 187. ал.6 от ЗМВР за периода 01.10.2017г. -31.10.2017г.
ищецът е положил извънреден труд, като за компенсиране е възнаграждение са
посочени 20 ч. в протокол ре №293р-10446/22.11.2017г. и възлиза на 108.09 лв.
/нетно възнаграждение/. Излага, че на основание чл. 181. ал.2 от ЗМВР на държавните служители
се осигурява работно и униформено облекло, като към 02.11.2017г. ищецът е имал
неизползван лимит в размер на 257.37 лв., а за 2017г./ до 02.11.17г./ - 333.30
лева / общ неизползван лимит в размер на 590.67 лв./. Твърди, че общо дължимата
сума на ищеца на посочените по-горе основания към 02.11.2017 г. е била
изчислена и начислена в размер на 1880.36 лв. Твърди се, че при изплащане на
обезщетенията е взет предвид факта, че ищецът има сключен договор
рег.№316р-25037/24.09.2015г. с МВР но силата на който е длъжен след проведено
обучение в ЦСПП - Казанлък при Академията на МВР да служи в МВР за срок не
по-малко от пет години. Излага се, че
съгласно чл.3 от този договор на основание чл.173, ал.З от ЗМВР ищецът е имал
задължението да възстанови разходите за издръжка и обучение при прекратяване на
служебното му правоотношение по дисциплинарен ред. Твърди, че разходите за обучението на ищеца
са били в размер на 4210.47 лв и, че е следвало да възстанови разходите за
обучението си за непрослужения но договора период от 2г.10м. и 16 дни или сума
в размер на 2422.85 лв. Твърди се, че със заповед рег.№316з-4000/11.12.2017г..
издадена от директора на ОД на МВР - Плевен и на основание протокол
рег.№316р-1924/16.01.2018г. е извършено прихващане между две насрещни,
еднородни и изискуеми вземания, като след извършване на прихващането ищецът е
оставало да дължи на МВР сума в размер на 542.49 лв. Сочи, че към датата на
прекратяване на служебното правоотношение на ищеца с МВР извършеното прихващане
е законосъобразно, като след възстановяването му на длъжност в МВР прихванатата
сума подлежи па възстановяване. Представя доказателства за върната сума на
ищеца в размер на 1880,36 лева от 20.12.2018 г. Признава иска на осн. 189, чл.
187. ал.6 и чл. 181 от ЗМВР в размери съответно 1154.60 лв., 108.09 лв, и
590.67 лв., като сумите са по-големи от претендираните от ищеца с исковата
молба и са точно изчислени от счетоводител при ОД на МВР - Плевен. Оспорва иска по чл. 179, ал.4 от ЗМВР в размер на 500 лв. Излага,
че със заповед на министъра на
вътрешните работи на служителите на МВР е определена индивидуална парична
награда в размер на 480.00 лв. Твърди, че тази награда е определена за всеки
служител, който към 30.11.2017г. се е намирал в служебно или трудово
правоотношение с МВР. Сочи, че по делото
е безспорно, че *** П. е бил с прекратено правоотношение с МВР считано от
02.11.2017г. , поради което не му се дължи награда в размер на
480.00 лв. Претендира присъждането на разноски.
В проведеното по делото о.с.з.
процесуалният представител на ответника моли съда да отхвърли иска по чл.179,
ал.4 ЗМВР, тъй като същата представлява награда и е определена с нарочна
заповед за всеки служител, който към 30.11.2017 г. се е намирал в трудово или
служебно правоотношение в МВР. Счита, че не са станали повод за завеждане на
делото, той като ищецът не е подал молба до Директора на ОД на МВР за изплащане
на сочените обезщетения
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Между страните не се спори, а и се установява от приобщените по делото
доказателства, че с решение №10198/27.07.2018 г. по адм. дело №3970/2018 г по
описа на ВАС е отменена заповед № 316з-3560/31.10.2017 г. на Директора н.О.н.М.П.
с която на Д.А.П. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.
Видно е от приложената по делото Заповед
рег. №316з-4000/11.12.2017 г. на ОД на МВР – Плевен, че е разпоредено на ищеца
по делото да бъде изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в
размер на 32 дни, както и на основание чл.174, ал.4 от ЗМВР, поради
прекратяване на служебното правоотношение на служителя, преди да е изтекъл
срокът по чл.173, ал.3 от ЗМВР същият да разходите за обучение и издръжка за
периода, в който е бил обучаван, пропорционално на времето на неизпълнение на
договора. Установява се, че е разпоредено обезщетението на служителя да бъде
изпратено, след възстановяване на дължимите разходи по чл.174, ал.4 от ЗМВР.
Установява се от
приложения по делото Акт за сдаване на длъжност с рег. № 316р-34806/03.11.2017
г., че считано от 02.11.2017 г. ищецът по делото е сдал длъжността полицай в
група „охранителна полиция“ към РУ- Левски при О.н.М.П.
От приложената по
делото Заповед №81213-1484/12.12.2017 г. на МВР се установява, че е наредено:
1. За постигнати резултати и осъществен принос в изпълнение на целите и
приоритетите в дейността на МВР за периода от 01.01.2017 г. до 30.11.2017 г. да
се наградят с индивидуална парична награда в размер на 480 лева служителите на
МВР, намиращи се в служебно или трудово правоотношение към 30.11.2017 г.; 2. Да
не се награждават: назначени на длъжност „заместник – министър“, „началник на
политически кабинет“, „министър“ или „парламентарен секретар“; с наложени
дисциплинарни наказания през периода от 01.01.2017 г. до издаването на заповедта,
както следва: за държавни служители по чл.142, ал.1, т.1 и ал.3 от ЗМВР, по
чл.197, ал.1, т.3,4,5 и 6 ЗМВР за държавни служители по чл.142, ал.1, т.3 от ЗМВР, чл.90е ал.1, т.2,3,4, и 5 от ЗДС, за лицата работещи по ТПО по чл. 188,
т.2 и т.3 от КТ; отстранени от длъжност; със статут на държавни служители –
стажанти; назначените на работа в МВР по втори или допълнителен ТД.
Видно е от
приложената по делото справка за изплащане на обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск при прекратяване на служебното правоотношение по чл.234, ал.8 от ЗМВР, че на ищеца по делото е определено обезщетение в размер на 1154,59 лева.
От приобщения по
делото Протокол с рег. № 316р-1924/16.01.2018 г. се установява, че Д.А.П. дължи
на ОД на МВР обезщетение в размер на 2422,85 лева, част от което в размер на
1880,36 лева е удържано.
Установява се от приложената
по делото справка от ЦСПП – гр. Казанлък, че направените разходи, във връзка с
обучението на ищеца са в размер на 4210,47 лева.
Видно е от
представената по делото справка за възстановяване на разходи за обучение,
изготвена от ОД на МВР, че ищецът следва да възстанови сумата от 2422,85 лева.
Установява се от
приложения по делото Договор №316р-25037/24.09.2015 г., че на 18.09.2015 г.
между МВР и Д.А.П. е сключен договор, по силата на който ищецът се е задължил
да се обучава в курс за първоначално професионално обучение в Център за
специализация и професионална подготовка – Казанлък при Академията на МВР, като
след успешно завършване следва да служи В МВР за срок не по – малко от 5
години, от които поне три години в
структурата, за която е кандидатствал. Видно е, че със сключването на Договора
ищецът се е задължил при определени обстоятелства, сред които е и отстраняване
по дисциплинарен ред да възстанови разходите за обучение и издръжка за периода,
в който е бил обучаван.
Приобщена по делото е
и служебна бележка, издадена от О.н.М.П. от която се установява, че Д.А.П. има
неизползвани за униформено облекло за 2016 г. сума в размер на 257,37 лева, а
за 2017 г. сума в размер на 333,30 лев.
От приложеното по
делото Удостоверение №316000-43059/19.12.2018 г. се установява, че ищецът не е
подал заявление до Директора н.О.н.М.П. с което желае да упражни правото си да
получи обезщетение при незаконно прекратяване на служебното правоотношение, за
времето през което е останал без работа.
Видно е от
приобщената по делото трудова книжка на Д.А.П., че същият е работил на длъжност
„барман“ в „Багеци“ ЕООД за периода от 03.11.2017 г. до 01.12.2017 г.
Видно е от приложената
по делото справка за изплащане на обезщетение по реда на чл.237 ЗМВР при
незаконно прекратяване на служебното правоотношение, че на ищеца е определено
за заплащане обезщетение в размер на 3868,14 лева.
По делото е приобщен
и Протокол за извънреден труд, от който се установява, че ищецът има за
компенсация 20 часа за периода от 01.10.2017 г. до 31.10.2017 г.
Установява се от
приложената по делото извлечение от сметка, че на ищеца по делото е
възстановена удържаната сума в размер на 1880,36 лева, удържана за обезщетение
по чл.189, ал.1, чл.187, ал.6 и чл.181, ал.2 от ЗМВР.
Видно е от
приложеното по делото писмо с изх. №1056-14-76#1/04.02.2019 г. от НОИ, ТД
Плевен, че на ищецът е отпуснато и изплатено обезщетение за безработица за
периода от 01.12.2017 г. до 19.07.2018 г. в размер на 73,86 лева дневно.
Приобщено като
доказателство по делото е и Удостоверение №**********-1/13.01.2019 г. на НОИ,
ТП Плевен, от което се установява и какво обезщетение по месечно е изплащано на
ищеца.
От приложеното по
делото писмо с изх. №1029-14-189#1/04.02.2019 г. от НОИ, ТД Плевен, се
установява, че ищецът не е работил по ТПО в периода от 02.12.2017 г. до
30.04.2018 г.
Въз основа на
изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
По
предявеният иск с правно основание чл. 237, ал.1 от ЗМВР.
За
успешното провеждане на предявения иск в тежест на ищецът е да установи: факта,
че между него и ответника е възникнало валидно служебно правоотношение, по
силата на които е заемал длъжността
полицай в група „Охранителна полиция“ към РУ Левски; че служебното му
правоотношение е прекратено и, че впоследствие е възстановен на заеманата от
него длъжност;.
В тежест
на ответника е да докаже, че е заплатил дължимото възнаграждение.
По
делото не е спорно, а и се установява от приобщените по делото писмени
доказателства, че с решение №10198/27.07.2018 г. по адм. дело
№3970/2018 г. по описа на ВАС е отменена заповед № 316з-3560/31.10.2017 г. на
Директора н.О.н.М.П. с която на Д.А.П. е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ и същият е възстановен на заеманата от него длъжност, поради което
и за него е възникнало право на търси обезщетение по реда на чл.237, ал.1 ЗМВР.
Страните не спорят и, че такова му се дължи, както и, че същото е изплатено на
ищеца, преди датата на о.с.з. Съобразно
нормата на чл.235, ал.3 от ГПК, съдът следва да вземе предвид всички факти,
настъпили след предявяването на иска, които са от значение за спорното право.
Поради това следва, предявения иск да бъде отхвърлен като погасени чрез плащане
в хода на процеса.
Спорно по делото е дали
ответникът е дал повод за завеждане на настоящия иск, съответно дали дължи
разноски, доколкото счита, че възстановения по делото служител следва да подаде
заявление за изплащане на това обезщетение, както и да декларира дали 6 месеца,
след прекратяване на ТПО е получавал доходи от бюрото по труда.
Настоящият състав на
съда приема направеното възражение за неоснователно, доколкото разпоредбата на
закона не вменява задължение на възстановения на работа служител да подаде
молба за изплащане на обезщетение. Същото му се дължи по силата на закона и е
последица от отмяна на незаконосъобразно издадената заповед за прекратяване на
служебното правоотношение, поради което при постъпване отново на работа
работодателят е този, който следва да е активен и да определи и да изплати
обезщетението.
По предявеният иск с правно основание чл. 189 ЗМВР
За да
възникне правото на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск е
необходимо трудовото правоотношение на работника/служителя да е прекратено, и
работникът да не е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск за
календарната година на прекратяването или за предходни години.
За успешното провеждане на предявените искове
ищецът следва да установи, че полагаемият
отпуск е в твърдения размер и, че трудовото правоотношение е прекратено на
посоченото основание.
Ответникът следва да установи точно изпълнение на
задължението си за заплащане на дължимото обезщетение.
Не е спорно по делото и се установява от събраните
писмени доказателства, че към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца същият е имал право да ползва платен годишен отпуск в
размер на 32 дни, които се равняват на 1154,60 лева.
Страните
не спорят както, че първоначално процесната сума е удържана от страна на
ответника за заплащане на обезщетение за неспазен срок по договор за
предизвестие, така и, че в хода на процеса същата е върната на ищеца по негова
банкова сметка. ***, че сумата е платена и поради факта, че съдът следва да
вземе предвид всички факти, настъпили след предявяването на иска, които са от
значение за спорното право предявения иск да бъде отхвърлен като погасени чрез
плащане в хода на процеса, без съда да се произнася за неговата основателност.
По предявеният иск с правно основание чл. 187, ал.6 ЗМВР
Извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него
работно време. Т.е. извънредният труд е работа, която се извършва извън
установеното по трудовото правоотношение редовно работно време.
Страните не спорят, че ищецът е положил
извънреден труд по време на съществуването на служебното правоотношение, който
труд му е бил заплатен от ответника в хода на процеса. Поради изложеното
предявения иск следва да се отхвърли като погасен чрез плащане в хода на
процеса.
По предявеният иск с правно основание чл. 181, ал.2 ЗМВР
Съгласно
разпоредбата на чл.
181, ал. 2 от ЗМВР на държавните служители се осигуряват работно и
униформено облекло и друго вещево имущество и снаряжение, а на неносещите
униформа се изплаща ежегодно парична сума за облекло, а съгласно ал. 4 и 5 на
същия член размерът на сумите и доволствията по ал. 1 - 3 се определя ежегодно
със заповед на министъра на вътрешните работи, а условията и редът за
предоставяне на сумите и доволствията по ал. 1 - 3 се определят с наредби на
министъра на вътрешните работи, като сумите не са облагаеми с данъци.
Безспорно
е по делото, че при прекратяване на служебното правоотношение на ищеца същият
не е използвал дължимите му суми по реда на чл.181, ал.2 от ЗМВР, както и, че
същите са му били платени след образуване на настоящето производство. Доколкото
страните не спорят, че сумата е платена и поради факта, че съдът следва да
вземе предвид всички факти, настъпили след предявяването на иска, които са от
значение за спорното право предявения иск да бъде отхвърлен като погасени чрез
плащане в хода на процеса
По предявеният иск с правно основание чл. 179, ал.4 ЗМВР
Разпоредбата на
чл.179, ал.4 от ЗМВР предвижда, че извън допълнителните възнаграждения по
чл.179, ал.1 и по чл. 178, ал. 1
на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени
със закон или с акт на Министерския съвет за държавните служители от МВР.
По делото не е спорно, а и се установява от приложените
писмени доказателства, че със Заповед №81213-1484/12.12.2017 г. на МВР е
наредено: за постигнати резултати и осъществен принос в изпълнение на целите и
приоритетите в дейността на МВР за периода от 01.01.2017 г. до 30.11.2017 г. да
се наградят с индивидуална парична награда в размер на 480 лева служителите на
МВР, намиращи се в служебно или трудово правоотношение към 30.11.2017 г.
Спорно по делото е дължи ли се на ищеца процесната сума, доколкото към 30.11.2017
г. същият не се е намирал в служебно правоотношение с ответника по делото.
С отмяната на
дисциплинарното уволнение служебното правоотношение се възстановява такова
каквото е съществувало между страните преди уволнението, в неговата пълна
идентичност, която обхваща всички права и задължения, произтичащи от него преди
неговото прекратяване. Съдът приема, че в съдържанието на възстановеното
трудово правоотношение се включва и правото на ищеца да получи дължимото му
възнаграждение за постигнати резултати, през годината, в която той е полагал труд при ответника, съответно е
и спомогнал за постигането на същите. Противното би означавало, че ищецът е
лишен от право да получи дължимата му награда, поради издадена от ответника
незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебното му правоотношение.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.6 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПлРС разноски в общ размер на 240,06 лева,
представляващи дължима държавна такса.
Съобразно изхода на спора на ищеца се дължат разноски, съобразно
представения списък в размер на 1000 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА Областна Диркеция на МВР –Плевен,
със седалище и адрес на управление *** ЕИК *********, представлявано от ст.
комисар *** да заплати на Д.А.П.,
ЕГН **********,***, сума размер на 480
лева, представляващи, определена със Заповед
№81213-1484/12.12.2017 г. на Министъра на МВР индивидуална парична награда в размер на 480 лева за 2017 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда до окончателното плащане на същата, на основание чл. 179,
ал.4 от ЗМВР.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.А.П., ЕГН **********,*** срещу Областна
Диркеция на МВР –Плевен, със седалище и адрес на управление *** ЕИК *********,
представлявано от ст. комисар *** съединени
в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване осъдителни
искове, както следва: иск с правно
основание чл. 237 ал. ЗМВР, с искане да бъде осъден ответникът да заплати
на ищеца обезщетение в размер на 3868,14 лева за оставането му без работа,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното й плащане; иск
с правно основание чл. 189 ЗМВР с искане да бъде осъден ответникът да му
заплати сума в размер на 1154,60 лева, представляващи неизползвани от него 32
дни платен годишен отпуск за периода от 01.01.2017 г. до 01.11.2017 г ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба
до окончателното й плащане; иск с правно
основание чл.187, ал.6 ЗМВР с искане да бъде осъден ответникът да му
заплати сума в размер на 108,09 лева, представляващ положен от него извънреден
труд през м. октомври 2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й плащане; иск с правно основание чл.181 ЗМВР с
искане да бъде осъден ответникът да му заплати сума в размер на 590,67 лева,
представляващи средства за служебно униформено облекло за 2016 г. и 2017 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното й плащане, КАТО
ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА.
ОСЪЖДА
Областна Диркеция на МВР –Плевен, със седалище и адрес на управление *** ЕИК
*********, представлявано от ст. комисар ***, да заплати на Д.А.П., ЕГН **********,***
сума в размер на 1000,00 лева,
представляващи сторените по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Областна Диркеция на МВР –Плевен, със седалище и адрес
на управление *** ЕИК *********, представлявано от ст. комисар ***, да заплати
по сметка на Плевенския районен съд държавна такса в размер на 240,06 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в
двуседмичен срок, считано от датата на съобщаването му страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: