№ 150
гр. Варна, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско
дело № 20243000500190 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от
пълномощника на Х. П. К. от гр. Варна срещу решение № 140/13.02.2024 г. по
гр. д.№ 692/2023 г. на Окръжен съд – Варна в частта му, с която предявеният
от него иск по чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД срещу Прокуратурата на
РБ е отхвърлен - за разликата над 8 000 лв., до предявения размер от 150 000
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат от незаконно повдигнато обвинение по ДП № 147/2015 г. на ОД на
МВР - Бургас. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона,
с молба за отмяна в обжалваната част и за уважаване на иска в предявения
размер.
Срещу същото решение – в осъдителната му част е подадена въззивна
жалба от Прокуратурата на РБ. Оплакванията са за неправилност поради
нарушение на закона, с молба за отмяна и за отхвърляне изцяло на предявения
иск, евентуално – за намаляване наполовина на присъденото обезщетение.
Отговори на въззивните жалби не са подадени.
Въззивните жалби са подадени в срок и от надлежни страни и са
процесуално допустими. След като прецени доказателствата по делото –
поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за
установена следната фактическа обстановка:
1
Предявени са искове от пълномощника на Х. П. К. от гр. Варна срещу
Прокуратурата на Република България за заплащане на сумата от 150 000
лева, съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 3 вр.
чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, ал. 1 НК, което било впоследствие прекратено,
ведно със законната лихва от 22.11.2015 г. до окончателното изплащане на
задължението и за имуществени вреди в размер на 3 000 лева,
представляващи разноски за възнаграждение за заплатени адвокатско
възнаграждение за защитник в досъдебното производство, ведно със
законната лихва от 17.07.2015 г.
Прокуратурата на Република България оспорва иска по основание и по
размер. Оспорила е пасивната си процесуална легитимация да отговаря по
предявените искове, наличието на извършен деликт, на претърпени вреди и на
причинно-следствена връзка между тях. Счита, че ищецът не е ангажирал
доказателства за претърпени неимуществени вреди и за оказан натиск за
самопризнание. Оспорени са твърденията за нарушаване на презумпцията за
невиновност и за влошеното здравословно състояние на подсъдимия. Твърди,
че медицинското удостоверение от 29.11.2022 г. сочи актуална към м. април
2016 г. диагноза. Сочи, че през периода, за който се претендира обезщетение са
проведени три наказателни производства с участието на ищеца. По НОХД №
136/2019 г. по описа на РС – Варна на ищеца е наложено наказание „лишаване
от свобода“ за срок от 4 месеца с изпитателен срок от 3 години на К.; друго
наказателно производство срещу ищеца е прекратено, тъй като деянието
представлява маловажен случай. Предвид провеждането на три независими
наказателни производства през разглеждания период се твърди, че не могат да
бъдат разграничени вредите, които е търпял ищецът. Счита, че не следва да
бъде ангажирана отговорността на Прокуратурата за изявления на трети лица,
включително и на медиите за масово осведомяване. Изтъква, че не са
ангажирани доказателства за обема на извършените процесуални действия с
участието на упълномощен адвокат. Релевира довод, за начален момент на
дължимост на обезщетение за забава в размера на законната лихва по
обезщетението за имуществени вреди от 22.11.2022 г. предвид частичното
прекратяване на наказателното производство.
Безспорно е, че с постановление за привличане на обвиняем от
16.07.2015 г. по ДП № 147/2015 г. по описа на ОД на МВР – гр. Бургас, ищецът
Х. П. К. е бил привлечен като обвиняем за това, че на 19.05.2015 г., около
12:20 часа от клон на банка „У. Б.“ АД, находящ се в гр. А., обл. Б., ул. „*“ № *,
в съучастие като съизвършител с Д. Д. Т., отнел чужди движими вещи в
особено големи размери – парична сума в левове и евро, възлизаща в общ
размер на 55 239.89 лева, собственост на „У. Б.“ АД от владението на А. В. Л.
– управител на банковия клон, с намерението противозаконно да ги присвои,
като употребил за това заплашване, изразяващо се в произвеждане на изстрел
с огнестрелно оръжие, с което бил въоръжен – престъпление по чл. 199, ал. 2,
т. 3 вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 1 вр. ал. 2 от НК.
2
От протокола от 16.07.2015 г. за разпит на обвиняем по ДП № 147/2015 г.
на ОД на МВР – Бургас, съдът установява, че ищецът е признал авторството
на деянието, за което му е било повдигнато обвинение, а от разпита на
обвиняем пред съдия на същата дата се е отказал от обясненията си и
категорично е отрекъл съпричастността си по отношение на престъплението.
С определение от 17.07.2015 г. по ЧНД № 692/2015 г. по описа на ОС –
Бургас по отношение на обвиняемия е взета мярка за неотклонение
„задържане под стража“. С определение от 17.12.2015 г. по ЧНД № 1276/2015
г. по описа на ОС – Бургас мярката е изменена на „домашен арест“, заменена
на 22.04.2016 г. с „гаранция“ в размер на 1 500 лева.
В рамките на досъдебното производство ищецът е бил разпитан
двукратно.
Представени са неоспорени доказателства за разгласяване на личното и
фамилното име, и възрастта на ищеца във връзка с повдигнатото обвинение
/публикации във вестник „24 часа“ от 24.07.2015 г., вестник „Преса“ на
19.07.2015 г., съответно информационни емисии, излъчени по телевизионен
канал „Би Ти Ви“ на 17.07.2015 г. и телевизионен канал „Нова“ на 23.07.2015
г.).
С постановление за частично прекратяване на наказателно производство
от 07.11.2022 г., влязло в сила на 23.11.2022 г., е прекратено наказателното
производство по ДП № 147/2015 г. по описа на ОД на МВР – Бургас по
отношение на предявеното на ищеца обвинение за престъпление по чл. 199,
ал. 2, т. 3 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК.
Приложеното медицинско удостоверение на л.27 от делото установява
психичното състояние на изследваното лице – психомоторно леко потиснат,
ситуативно тревожен при пресъздаване на случилото се.
Заключението на назначената комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза, прието за достоверно, изчерпателно и компетентно
изготвено установява, че при Х. К. приоритетни са чертите и особености от т.
нар. флегматичен темпераментов тип личност. По декларирани от него данни
водените наказателни производства са променили начина му на живот и са
усложнили взаимоотношенията с близките му. Вещите лица са приели, че е
възможно кожните оплаквания на ищеца да са в причинно-следствена връзка с
негативните му преживявания във връзка с участието му като обвиняем по
досъдебното производство, като свидетелстващи за психосоматично
разстройство в резултат от взаимодействието между стрес, характер и телесна
конструкция на ищеца и са начин за справяне с трудна ситуация чрез
боледуване.
Във връзка с гореизложеното, при формиране на извода за претърпени
вреди от процесното досъдебно производство, следва да се съобрази факта, че
срещу ищеца са водени още две наказателни производства: ДП № 38/2017 г. по
описа на РУ – Банско, прекратено с постановление за прекратяване от
3
15.05.2017 г. и НОХД № 136/2019 г. по описа на РС – Варна, по което е
сключено споразумение.
Настоящият състав на съда преценява показанията на свидетелите А. В.
М. /майка на Х. К./ и В. Ст. Т. /братовчедка на Х. К./, предвид родствените им
връзки с въззивника К., съобразно нормата на чл. 172 ГПК с оглед на всички
други данни по делото.
От показанията на свидетеля А. В. М. се установява, че живяла
съвместно с Х. К. към момента на повдигане на обвинението по ДП №
147/2015 г. по описа на ОД на МВР – Бургас. Сочи, че не е присъствала при
задържането му, а го видяла впоследствие в съдебна зала с белезници на
краката и ръцете. Възприела притеснение от страна на К. като изтъква, че бил
съсухрен, отслабнал и уплашен. Излага, че след търпене на мярката за
неотклонение „задържане под стража“ се формирали кожни образувания по
тялото на ищеца, за които пиел лекарства и до момента на депозиране на
показанията. Сочи, че синът й впоследствие се успокоил в известна степен.
След отмяна на мерките за неотклонение срещал трудности при намиране на
работа. Посещавал лекар и психолог през 2016 г.
От показанията на свидетеля В. Ст. Т. се установява, че към момента на
повдигане на обвинението през 2015 г. ищецът е бил психически зле, имал
синини по лицето и кожно заболяване по тялото. След замяна на мярката за
неотклонение „задържане под стража“ с „домашен арест“ свидетелката
посещавала често ищеца в дома му, където й споделял за необоснованите си
страхове от нападение и преследване. Не забелязала положителна промяна у
ищеца след прекратяване на досъдебното производство. Споделя за
впечатления за социална изолация на ищеца вследствие на наказателното
производство.
С оглед горната фактическа обстановка, съдът приема, че искът с правно
осн. чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в уронване на достойнството на ищеца, негативни
преживявания, вследствие на незачитане на правото му на физическа и
психическа неприкосновеност на личността му, е доказан по основание.
Повдигнато и поддържано е обвинение в извършване на тежко, по смисъла на
чл. 93, т. 7 НК, умишлено престъпление от общ характер, за което е
предвидено наказание лишаване от свобода за срок от 15 до 20 години,
доживотен затвор или доживотен затвор без замяна /арг. чл. 199, ал. 2, т. 3 вр.
чл. 198, ал. 1 НК / и е постановено влязло в сила на 23.11.2022 г.
постановление за прекратяване на наказателното производство.
За определяне на размера на подлежащите на обезщетяване
неимуществени вреди от значение е степента на засягане на честта,
достойнството и доброто име на ищеца в обществото, преживените
притеснения от необосновано воденото наказателно производство, неговата
продължителност и взетата мярка за процесуална принуда.
Преценявайки събраните доказателства, съдът намира, че в резултат от
4
повдигнатото обвинение, продължило повече от седем години и четири
месеца, участвайки в общо 2 бр. разпити и една очна ставка по ДП № 147/2015
г. по описа на ОД на МВР – Бургас и при взети мерки за неотклонение
„задържане под стража“ с продължителност 5 месеца, „домашен арест“ с
продължителност 4 месеца и 5 дни и „парична гаранция“ в размер на 1 500
лева с продължителност 11 месеца и 18 дни ищецът е понесъл негативни
последици - неудобства, притеснение и несигурност, страх от наказателна
репресия, от невъзможност за реализация в професия и престиж.
Процесуалните действия с негово участие са засегнали честта и достойнството
му, тъй като неговия социален статус и самооценка като млад човек, очакващ
надяващ се на бъдеща професионална реализация и евентуално създаване на
собствено семейство, е бил в основата на самочувствието му. Участието на
ищеца в наказателното производство и престоят му в ареста като обвиняем се
е отразило негативно върху психичното му състояние.
Съдът намира, че е доказана причинно-следствената връзка между
повдигнатото от Прокуратура на РБ обвинение и претърпените от ищцата по
настоящето дело неимуществени вреди, свързани с основателен страх от
наказателна репресия.
При определяне на размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, прилагайки и принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД,
съдът съобрази: тежестта на престъплението, за което е бил обвинен ищецът и
размера на предвидените за него наказания; фактическата продължителност на
наказателния процес – повече от седем години и четири месеца; участието на
обвиняемия в досъдебната фаза на производството, в рамките на която са
проведени 2 бр. разпити и 1 бр. очна ставка; приложените мерки за
неотклонение – „задържане под стража“, „домашен арест“ и „гаранция“.
За определяне на характера и обема на неимуществените вреди, от
значение е доказаното в процеса негативно повлияване върху социалните,
емоционалните и лични контакти на ищцата, психологически и емоционален
дистрес.
След преценка на всички факти, съдът приема, че справедливият размер
на обезщетението за неимуществени вреди, претендирано от ищеца е 16 000
лева, който следва да бъде редуциран с 50%. Съдът приема, че чрез
признанието на неизтински фактически обстоятелство в досъдебното
производство, ищецът е съпричинил вредоносния резултат и поведението му е
довело до увеличаване на продължителността на прилагане на мерките за
неотклонение и участието му в наказателното производство. Следователно,
сумата от 8 000 лева би репарирала реално понесените и намиращи се в
причинна връзка с наказателното преследване неимуществени вреди, като при
този размер е съобразен и с обществените представи за справедливост в
аспекта на обществено-икономическите условия на живот.
Предвид съвпадението на настоящата инстанция с изводите на
първостепенния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като
5
правилно и законосъобразно.
По изложените съображения, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 140/13.02.2024 г. по гр. д.№ 692/2023 г. на
Окръжен съд – Варна.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ при условията на
чл.280 ГПК в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6