Р Е Ш Е Н И Е
№ 782
град Пловдив, 26.04.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Десети
състав, в открито заседание на двадесет и трети февруари през
две хиляди двадесет
и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря Полина Цветкова и участието на прокурор Данаила Станкова, като разгледа докладваното от съдия Ангелов административно дело № 1290 по описа за 2022 година, взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража /ЗИНЗС/.
Делото е образувано по искова
молба, предявена от В.В.Т., с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр.Пловдив,
със съдебен адрес:***, чрез адв.В.С. срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията”.
Ищецът иска ответникът да бъде
осъден да му заплати обезщетение в размер на 50 000 лв., ведно със законната
лихва, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане, за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания за здравето и живота му, обида, възмущение, стрес,
притеснения, психологичен дискомфорт и т.н., причинени му при пребиваването му
в Затвора-Пловдив за периода от 01.01.2018 година до 16.05.2022 година, /датата
на подаване на исковата молба/. Ищецът посочва следните оплаквания: през цялото
време на изтърпяване на наказанията е бил в пренаселени килии - под 3 кв. м.
нетна площ; лоша хигиена; наличие на гризачи, дървеници и хлебарки; в
продължение на една година и шест месеца е бил в „запечатка”; липса на
постоянно течаща топла; от 01.11.2021г. ищецът работи в обособено производство
в Затвора-Пловдив, но не му се дават предпазна маска и дрехи, и няма право на
каре; в работното помещение е задушно и студено.
Редовно призован в съдебното
заседание, ищецът, не се явява и не се представлява. В писмена защита, адв.С. поддържа
исковата молба. Претендира направените по делото разноски в размер на 10
лева за внесена ДТ.
Ответникът - Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията”, чрез процесуалния си представител ст.юрк.Ч., в съдебно
заседание и в представен по делото писмен отговор оспорва предявените искови претенции
по основание и размер. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
размер на 200 лева.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на исковата претенция,
алтернативно счита, че размерът на претендиранот обезщен.тение е прекомерен и
евентуално следва да бъде определен съобразно принципа на справедливост.
По данни от писмен отговор, становища
и справки от Затвор Пловдив и ЗО „Смолян“, се установява, че В.В.Т. осъден на „лишаване от свобода”, с начало на изтърпяване
на наказанието 01.01.2018г., което търпи и към момента на подаване на исковата
молба, а именно 16.05.2022г.
В становища от Затвора-Смолян и
ЗО „Смолян“ /л.61, л.86, 53-55, 61, 73, 78-79 и 83-85/ е посочена подробна
информация за спалните помещения, в които е настаняван ищецът, тяхната
квадратура, размерите на прозорците в помещението, квадратурата на санитарните
възли и размерите на техните прозорци, както и броя настанени в спалните
помещения лица при 4 кв.м.
Видно от приложеното, от
01.01.2018г. до 08.03.2019г. Т. е бил настанен в ЗО „Смолян“, след което на
09.03.2019г. е преведен в Затвора-Пловдив и към 16.05.2022г. /датата на
подаване на исковата молба/ се намира там.
Съобразно представените
доказателства, се установява, че за периодите от 25.11.2019г. до 06.01.2020г.,
от 24.01.2020г. до 23.02.2020г., от 03.03.2020г. до 06.03.2020г., от 12.03.2020г.
до 26.03.2020г., от 31.03.2020г. до 21.05.2020г., от 23.07.2021г. до
01.08.2021г., от 03.08.2021г. до 24.02.2022г. и от 10.05.2022г. до 07.06.2022г.
в помещения: № 7 на пост 6, № 9 на пост 6, № 37 в трета група, № 35 в трета
група и № 21 в трета група, ищецът е пребивавал с брой лишени от свобода, така
че по отношение на него се е проявявал критерия „пренаселеност на килиите“ като
са се падали под 4 кв. м. нетна площ на човек.
За останалата част от исковия
период, при съотношението квадратура на стаите към брой пребиваващи лишени от
свобода, не се установява „пренаселеност на килиите“ като са се падали 4 и
повече кв. метра нетна площ на човек.
В представените от ответника и
неоспорени становища, по отношение на периода на пребиваване на ищеца в Затвор
Пловдив, се посочва, че за всеки от настанените л.св., има осигурено легло и
шкаф. На всички л.св. е осигурен достъп до течаща топла вода, съгласно график
за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група, а
работещите имат достъп до баня всеки работен ден. Във всички помещения е
осигурен постоянен достъп до течаща студена вода. Отоплението се извършва
посредством централно-локално парно отопление. Проветряването е по желание на лишените от свобода
като могат да правят това и чрез отваряне на прозорците. Хигиената в спалните
помещения се осъществява от настанените лиш.св. в тях, за което им се
осигуряват съответните прибори, които могат да бъдат закупени и от лафката в Затвора-Пловдив,
както и да им бъдат донасяни от близките им.
В становище рег. №
4271/08.06.2022 г. от Затвора-Пловдив /л.53-55/ допълнително се посочва, че
пералнята се ползва по утвърден график. Водата в Затвор-Пловдив е от обичайната
за града водоснабдителна мрежа. Тоалетните във всяка стая са обособени
помещения с отделен вход.
В становище от Затвора-Пловдив /л.78-79/ се
посочва, че със Заповед № Л-2846/12.11.2021г. Т. е назначен на работа като
ръчник в „Обособено производство“, а със Заповед № Л-2846/12.11.2021г. е спрян,
поради системно несправяне с работата.
По делото е приложено Становище
рег.№ 4271/07.06.2022г. с информация относно работното време на лишените от
свобода, устроени на работа, в което се посочва и че на при започване на работа
на лиш.св. се преви инструктаж, раздава им се работно облекло /тениски/ и
периодично им се раздават ръкавици и маски срещу подпис. Към становището е
приложен списък на работещите лиш.св., получили работно облекло, маски и
ръкавици.
В становище рег. № 4271/07.06.2022
г. от Затвора-Пловдив /л.60/ се посочва, че през периода на изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода” от Т., в Затвора-Пловдив не са извършвани
основни ремонти. Извършват се текуши ремонти, извършва се своевременна смяна на
течащи кранчета, отстраняват се течове, сменят се осветителни тела и др. През
2017г. в Затвора-Пловдив е извършено боядисване на общите помещения, извършено
е боядисване на спалните помещения на пост №5, дограмата е подменена с нова и е
поставен гранитогрес в общите умивални. При постъпване в Затвора-Пловдив на
лишените от свобода се осигурява спално бельо и завивки, а при желание от
страна на лишените от свобода домакинът
осигурява колокото комплекта са му необходими. Изпирането на личното и
постелъчно бельо, и ползването на пералня е по усмотрение на лишения от
свобода. Във всяко спално помещение има течаща вода и санитерен възел, до които
лиш.св. имат неограничен достъп. Спалните помещения са добре осветени и с
отваряеми прозорци за естествена вентилация. В становището се посочва още, че
ГД „ИН” има сключен централен договор за ДДД обработки на всички помещения в
затворите. Дезинсекцията и дератизацията се извършва по утвърден график.
Към писмен отговор от ст. юрк.Ч.
са приложени множество протоколи за изпълнени в Затвора-Пловдив ДДД обработки
за 2018г., 2019г., 2020г., 2021г. и 2022г.
В докладна записка рег.№
2860/07.06.2022г. се посочва, че капацитета на наказателните клии, в които е
пребивавал ищецът за времето от 15.05.2020г. до 25.05.2020г. /10 денонощия/, от
30.06.202г. до 05.07.2020г. /5 денонощия/ и от 14.05.2021г. до 24.05.2021г. /10 денонощия/ е съгласно изискванията за
достатъчно пространство за настанените в тях лиш.св. Оборудвани са с по две
легла. Всяко помещение има санитарен възел с течаща вода.
Медицинска документация на Т., не
е приложена.
По делото са разпитани като
свидетели Е.Й.С. и Р.Х.Б..
Е. С. заявява, че познава ищеца
от година и три, четири месеца. Били са и все още са в една килия № 21. Като
площ е по-малко от 50 кв.м. Има 9 легла, като в периода от година и половина е
имало случаи да бъде максимално запълнено с хора. В стаята няма въздух, защото
са много хора. Прозорци има два, метър на метър, отваря се, но има недостиг на
въздух. Над легло на свидетеля е пълно с дървеници и хлебарки. Пръска се, но
няма никакъв ефект. Не е доволен затова че във водата, която пият от чешмата
има пясък, а топла вода няма. Сочи, че ищецът работел в обособеното
производство, където имало много прах и като се прибере от работа няма къде да
се изкъпе. Взеха да му излизат обриви. В стаята имало само един шкаф за
продукти метър на метър и само една маса с два стола. Тоалетната е отделена с
врата има и прозорец. Лишените от свобода се редуват по списък и си поддържат хигиената
в стаята. Получават препарати за почистване. За обособеното производство не знае
какво предоставят на работещите. Знае, че си слагат маски и ръкавици на ръцете.
Работещите ползват баня, когато се полага.
Р.Б. заявява, че познавам ищеца
още преди затвора. Не са пребивавали заедно в една килия, но са били в един
коридор. Сочи, че Т. бил в „запечатката” /следствените/, а той бил в стая № 74
стая, стаите са близо. Не съм влизал в стаята, защото при следствени е
забранено да се влиза, влизал е преди да я ремонтират, тогава била в окаяно
състояние Ремонтът на 79 стая бил направен през лятото на 2022 година.
Приблизително площта на тази стая била 15-16 кв.м., не повече. Има отваряем прозорец,
както във всяка една килия. Светлината в стаята е с лампи, като във всяка една
стая. Има в стаята гризачи, дървеници, хлебарки. За течаща вода в стая № 79 свидетелят
не може да кажа дали е имало. Твърди, че
тези от „запечатката” не могат да се разхождат по коридора. Само един час имат
вечер по коридора и телефон. 23 часа в денонощието са заключени.
За нуждите на съдебното
производство е допусната и изготвена съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, приета
с възражение от адв.С., с вещо лице В.К.. В заключението си вещото лице
посочва, че работните помещения, в които В. Т. е полагал труд са с площ около
120 кв.м. с мозаечен под и смесено осветление - естествено осветление от
монтирани по една от дългата страна на помещенията остъклени прозорци и
луминисцентно осветление, разположено по тавана на помещението. Прозорците са
отваряеми и служат за проветряване. Помещенията имат и монтиран странично осев
вентилатор за общообменна вентилация на въздуха. При посещението на място, вещото
лице не е установило визуално наличие на производствен прах или наслоен такъв
по работните маси или по пода. Работниците били със санитарни маски, тип „Ковид",
изглеждащи чисти и облечени в фланели. Част от работниците били с ръкавици и
престилки при работа. На работещите е осигурена непрекъснато течаща вода за
пиене и хигиенни нужди. Експерта обощава, че са осигурени нормални здравословни
условия на труд за работещите в затвора, заети с почистването на пластмасови
изделия. На лишените от свобода, работещи в "Обособено производство"
са осигурени лични предпазни средства, а именно: 1 бр. тениска и 2 бр.
предпазни маски и ръкавици. При наличие на прах използването на противопрашна
маска е препоръчително, но е само едно от многото средства за защита при работа
в запрашена среда.
Административен съд – гр.
Пловдив, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост на исковата молба, прие за установено следното:
Исковата
претенция е процесуално ДОПУСТИМА, а по същество частично основателна.
Както вече се посочи, ищецът
претендира обезщетение за понесени неимуществени вреди в периода от 01.01.2018
година до 16.05.2022 година, /датата на подаване на исковата молба/, в резултат
на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода в Затвора гр. Пловдив, пряка последица от допуснатото от
страна на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ нарушение на чл.3 КЗПЧОС
и чл.3 ЗИНЗС.
Тук е мястото да се посочи, че от
наличните по делото доказателства, се установява, че ищецът В.Т. е осъден на
„лишаване от свобода”, с начало на изтърпяване на наказанието 01.01.2018г.,
което търпи и към момента на подаване на исковата молба, а именно 16.05.2022г.
От 01.01.2018г. до 08.03.2019г. е бил настанен в ЗО „Смолян“, след което на
09.03.2019г. е преведен в Затвора-Пловдив и към 16.05.2022г. /датата на
подаване на исковата молба/ се намира там.
На първо място следва да бъде
съобразено, че разпоредбата на чл.284 ал.1 ЗИНЗС предвижда, че държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл.3 ЗИНЗС. Така, съгласно чл.285 ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл.284 ал.1 се
разглежда по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а
ал.2 на текста сочи като ответници органите по чл.284 ал.1, от чиито актове,
действия или бездействия са причинени вредите. Последните, според правилото на
чл.205 АПК са юридическите лица, представлявани от органа/в случая от
специализираните органи по изпълнение на наказанията/, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът в настоящото
производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище
гр.София, съгласно чл.12 ал.2 ЗИНЗС е юридическо лице към Министъра на
правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на
местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на
което са областните служби „Изпълнение на наказанията“, съгласно чл.12 ал.1 и 3 ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или
бездействия на администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на
наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря
юридическото лице. При това положение, Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ за процесния период има както процесуална, така и материалноправна
легитимация да отговаря по предявения иск. Следва да се посочи, че цитираните
разпоредби на закона са приложими към настоящия казус в редакциите им,
обнародвани в ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 07.02.2017г.
За да бъде приета основателност
на иска за вреди с правно основание чл.284 ал.1 ЗИНЗС, следва кумулативно да
бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по
изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 от закона и настъпила в
резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се
предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на
чл.284 ал.5 ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе казано, отговорността на
държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение/чл.3 ал.1/, както и при поставянето на
лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно
жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност/чл.3 ал.2/.
Ефектът от неизпълнението на
задълженията от страна на затворническата администрация спрямо евентуално
настъпилите за ищеца неимуществени вреди, следва да се отчита в съвкупност от
преживяното, независимо, че за всяко от бездействията е налице различна
законова регламентация. Според Европейския съд по правата на човека /решение от
10.02.2012г. по делото на Ш. срещу България/, разделянето на исковата
претенция, като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване
от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му
ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване релевантността на
всеки елемент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин
представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца,
както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека,
лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е
само по себе си достатъчно сериозно, за да изисква обезщетение, дори в
случаите, когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния
затворник, ако е било преценено в контекста на съдебната практика във връзка с
Конвенцията, достига прага по чл.3 от Конвенцията.
Такова разрешение на въпроса дава
и разпоредбата на чл.284 ал.2 ЗИНЗС, според която в случаите по чл.3 ал.2 от
с.з. съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в
които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за
правилното решаване на спора.
Съгласно чл.3 ал.1 ЗИНЗС /в
актуалната ѝ редакция/ осъдените и задържаните под стража не могат да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. В
ал.2 от същата разпоредба е указано, че за нарушение на ал.1 се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Съгласно чл.3 ал.1 ЗИНЗС /в
редакцията ѝ към част от исковия период/ осъдените не могат да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. Съгласно чл.3 ал.2,
т.2 и т.3 от с.з. за жестоко или нечовешко отношение се смятат: умишлено
поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се
в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно
извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреж-дане на
здравето; унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения,
принуждава го да върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство
на страх, незащитеност или малоценност.
В най-общ план и двете редакции
са еманация на установените в практиката на ЕСПЧ стандарти за защита на
жертвите на нечовешко или унизително отношение по смисъла на чл.3 ЕКПЧ. В тази
връзка, разпоредбите на чл.3 и чл.43 ал.2 и ал.5 /предишна ал.4/ от ЗИНЗС са
законови гаранции за съществуването на нормална битова среда в местата за
лишаване от свобода. Тези разпоредби са действали през процесния период, което
е основание за преценка във всеки конкретен случай при предявен иск за
обезщетение на това основание доколко тази законова гаранция е реализирана в
конкретната битова среда на конкретното място, където ищецът изтърпява
наказание „лишаване от свобода“.
Все в тази насока следва да се
посочи, че според чл.43 ал.2 ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва
да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване
на поправително въздействие, а арестите – за поддържане на физическото и
психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.
В чл.43 ал.4 ЗИНЗС/в сила от
7.02.2017г./ е установено изискването минималната жилищна площ в спалното
помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м. Доколкото
обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, то тя
следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се измерва по
контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А за
да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата
да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на
битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като
гледане на телевизия, четене на книги и т.н.
Според чл.43 ал.5 ЗИНЗС /предишна
ал.4 – ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 7.02.2017г./, количеството дневна
светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване,
достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на
спалните помещения, се определят с Правилника за прилагане на закона, като в
чл.20 ал.3 ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява
постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит
тип и арестите в затворите, ползването на санитарен възел и течаща вода се
осъществява в спалните помещения.
Относима към спора е и друга
материалноправна разпоредба на чл.3 от ЕКЗПЧОС, която е ратифицирана от
България през 1992г. и съгласно чл.5 ал.4 от Конституцията на Република
България е част от вътрешното право на страната и има предимство пред тези
норми на вътрешното законодателство, които ѝ противоречат. Според
посочената разпоредба от Конвенцията, никой не може да бъде подложен на изтезания
или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
Според Минималните стандарти за
третиране на лишените от свобода, приети от Първия конгрес на Организацията на
обединените нации по предотвратяване на престъпленията и третиране на
престъпниците, проведена в Женева в 1955г. и утвърдени от Икономическия и
социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от 31.07.1957г. и 2076 (LXII) от
13.05.1977г., които нямат задължителна сила, но спазването им е критерий за
зачитане на човешките права и свободи и демократичния характер на държавите:
10. Всички помещения, от които се ползват лица, лишени от
свобода, и особено помещенията, в които те спят, трябва да отговарят на всички
санитарни изисквания, като следва да се обръща дължимото внимание на
климатичните условия, особено на кубатурата на тези помещения, на тяхната
минимална площ, осветление, отопление и проветряване.
11. Във всички помещения, в които живеят и работят лица,
лишени от свобода:
а) прозорците трябва да имат достатъчни размери, за да
могат тези лица да четат и работят на дневна светлина, като прозорците трябва
да са така конструирани, че да осигуряват приток на пресен въздух, независимо
от наличието или липсата на вентилационна уредба;
б) изкуственото осветление трябва да е достатъчно, за да
могат лицата, лишени от свобода, да четат или работят без опасност за тяхното
зрение.
12. Санитарните възли трябва да са достатъчни, за да може
всяко лице, лишено от свобода, да удовлетворява своите естествени потребности
тогава, когато изпитва нужда, и в условията на чистота и пристойност.
13. Къпалните помещения и броят на душовете трябва да са
достатъчни за това всяко лице, лишено от свобода, да може и да е задължено да
се къпе или да взема душ при подходяща за съответния климат температура и
толкова често, колкото това се изисква от общата хигиена, като се отчитат
сезонът и географският район, тоест във всеки случай поне един път седмично в
районите с умерен климат.
По казуси като процесния е налице
и съдебна практика на българските съдилища/решение №10166 от 11.07.2012г. на
ВАС по адм.д. №15508/2011г., решение №6667 от 15.05.2013г. на ВАС по адм.д.
№13664/2012г., решение №104 от 20.02.2009г. на ВКС по гр.д. №5895/2007г.,
решение №538 от 22.10. 2009г. на ВКС по гр.д. № 1648/2008г., решение №15 от
29.01.2009г. на ВКС по гр.д. №4427/2007г./, в която се приема, че липсата на
достатъчно жилищна площ, постоянен достъп до санитарен възел, достатъчен приток
на слънчева светлина и възможност за проветряване в местата за лишаване от
свобода, е отклонение от подходящата жизнена среда за осъденото лице,
независимо, че към релевантните периоди не са действали нормите от ЗИНЗС,
регламентиращи минималната разполагаема жилищна площ на лишените от свобода и
други критерии, на които следва да отговарят условията в местата за лишаване от
свобода.
При разрешаване на настоящия
правен спор следва да се има предвид и съдържанието на множество решения на
Съда по правата на човека по дела, заведени пред този съд от български граждани
срещу България, в които се е твърдяло нарушение на чл.3 от Конвенцията,
произтичащо от битовите условия в местата за лишаване от свобода/решение от
10.06.2006г. по делото Й. срещу България, решение от 02.02.2006г. на ЕСПЧ по
делото Й. срещу България, решение от 24.05.2007г. на ЕСПЧ по делото Н. срещу България,
решение от 28.06.2007г. на ЕСПЧ по делото М. срещу България, решение от
27.11.2008г. на ЕСПЧ по делото С.К. срещу България, решение от 27 януари 2015г.
по шест съединени дела Н. и други срещу България/. Последното е пилотно решение
по своя характер. Това е нов меха¬низъм, уреден в глава V от правилата на съда,
чл.61 Пилотно решение Pilot Judgment приложим при наличие на структурни или
системни проблеми в държава член на Съвета на Европа.
Така например, в пилотното
решение от 27 Януари 2015г. за условията в българските затвори „Н. и други
против България“, жалба №36925/10, Съдът прие, че провеждането на исково
производство по чл.1 ЗОДОВ от затворници за обезщетяване за претърпени от тях
неимуществени вреди във връзка с лошите условия в българските затвори, не е
ефективно средство за защита, което би поправило нарушението, заради
формалистичния подход на съдилищата при разглеждането на този тип дела във
връзка с преценката на редовност на исковата молба, указанията до ищеца за посочване
на надлежния ответник по исковете, оценката на доказателствата, в частност – на
свидетелски показания; възлагане на доказателствената тежест върху ищците, в
разрез с изискванията на чл.3 от Конвенцията, относно установяване наличието и
размера на претърпените от тях неимуществени вреди във връзка с лошите условия
в затворите. Наред с това, в посочените съдебни решения се съдържат критерии от
значение за преценката дали условията за изтърпяване на един ограничителен
режим могат да достигнат до третиране в нарушение на чл.3 от Конвенцията.
На първо място, с оглед
представените от ответника доказателства съдът констатира, че ищецът е
пребивавал в ЗО „Смолян“ от 01.01.2018г. до 08.03.2019г., поради което исковата
претенция по отношение Затвора-Пловдив, която е за период от 01.01.2018г. до
08.03.2019г. следва да бъде отхвърлена, доколкото не се установява в така
посочения период, лицето да е било на територията на Затвора-Пловдив.
Искът следва да бъде разгледан по
същество за периода от 09.03.2019г. до 16.05.2022г. /датата на подаване на
исковата молба/ за Затвора-Пловдив. Съотнасянето на описаните по-горе данни в
решението, цитираните правни норми и съдебна практика, в т.ч. и на ЕСПЧ, налага
да се приеме, че: За посочения исков период в Затвора-Пловдив, от събраните и
описани по-горе доказателства се установява, че ищецът е пребивавал в
помещения, в които жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените
стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които
са в размер на 4 кв.м.
Изключение правят периодите от 04.10.2019г.
до 14.11.2019г., от 15.11.2019г. до 24.11.2019г., от 07.01.2020г. до
23.01.2020г., от 24.02.2020г. до 02.03.2020г., от 06.03.2020г. до 11.03.2020г.,
от 27.03.2020г. до 30.03.2020г., от 22.05.2020г. до 23.07.2021г., на
02.08.2021г. и от 25.02.2022г. до 09.05.2022г. в Затвора-Пловдив.
Това е
така, тъй като оглед доказателствената тежест в процеса, съдът констатира, че
ответникът не е представил доказателства за осигуряване на приемливи условия на
ищеца за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора - Пловдив за
част от исковия период, а именно от 09.03.2019г. до 14.11.2019г. /общо 251 дни/
в Затвора-Пловдив, за който в петитума на исковата молба се твърди, че Т. търпи
вреди. За останалия исков период са събрани безсъмнени доказателства, че спрямо
Т. се установява „пренаселеност на килиите“, като са се падали по-малко от 4
кв. метра нетна площ на човек.
Отговорността на държавата за
причинените вреди по чл.284 ал.1 ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от
тежестта да доказва вина на конкретно длъжностно лице. Обективният характер
означава още, че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или
длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които са последица
от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали
са причинени виновно от тях.
В конкретния случай ищецът твърди
определени обстоятелства, свързани с лошите условия, при които е изтърпявал
наказание „лишаване от свобода“ и посредством ангажирани от негова страна
доказателствени искания, в т.ч. свидетелски показания, тези твърдения следва да
се приемат за доказани, доколкото нито са оспорени от ответника, нито от негова
страна са ангажирани доказателства, които да ги оборят. Ето защо пребиваването
на ищеца в пренаселени килии може да се определяи като уронващо човешкото
достойнство, което предпоставя наличието на увреждане на ищеца като последица
от претърпените лишения и неудобства от неблагоприятната жизнена среда. Това
обстоятелство, съгласно практиката на Съда по правата на човека, включително в
пилотното решение „Н. и други срещу България“, съставлява самостоятелно и
достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и
унизително отношение в разрез с разпоредбите на чл.3 ал.2 ЗИНЗС и чл.3 ЕКЗПЧОС.
Това обстоятелство, съгласно
практиката на Съда по правата на човека, включително в пилотното решение „Н. и
други срещу България“, съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се
приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с
разпоредбата на чл.3 ЕКЗПЧОС.
Неоснователни са оплакванията за
наличие на дървеници и хлебарки през разглеждания тук исков период. Това е
така, защото от страна на ответника се представиха доказателства, че такива
дейности са били договорени, съответно изпълнени. В тази насока са и
показанията на разпитания по делото свидетел.
Неоснователни са оплакванията по
отношение липсата на хигиена в спалните помещения. В становищата на
Затвора-Пловдив е посочено, че проветряването на стаята е по желание, чрез
отваряне на прозорците, а хигиената в спалните помещения се осъществява от
лишените от свобода, настанени в съответноно помещение, като за това им се
осигуряват перилни, миещи и хигиенни материали, а при нужда лишените от свобода
могат да закупят и допълнителни от лафката на затвора или да им бъдет донасяни
от близките им.
Няма нарушение на чл.20 ал.3
ППЗИНЗС, тъй като във всички стаи и помещения на Затвора-Пловдив е осигурен
достъп до санитарен възел и течаща вода, а по отношение наличието на топла
течаща вода, в приложените от ответника становища и докладни записки, се сочи,
че в Затвора-Пловдив на л.св. е осигурен достъп до такава, съгласно графиците
за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група,
най-малко два пъти седмично, а ищецът като работещ е имал достъп до баня всеки
ден.
По отношение на твърдението на
ищеца, а именно, че докато е работел не е воден на каре, е необходимо да се
посочи, че от събраните по делото и неспорени доказателства се установява, че в
този исков период ищецът е бил назначен на работа и като работещ следва да
спазва разпоредбите в ЗИНЗС и ППЗИНЗС, досежно работещите. Така, съгласно
чл.16а т.1 ППЗИНЗС, по време на работа на лишените от свобода не се разрешава
да напускат определените от администрацията работни места. Т.е. дори и същият,
съгласно чл.86 ал.1 ЗИНЗС, да има право на престой на открито не по-малко от
един час на ден, с приемането да упражнява трудова дейност, доброволно се
отказва от това си право. В този смисъл, и в тази ѝ част, съдът намира
претенцията на ищеца за неоснователна.
Неснователно е оплакането на Т.,
за това че в цеха, в който е работил било силно запрашено и студено, не му се
дава и лични предпазни средства. В този смисъл
е и заключението по допуснатат и изготвена СТЕ. При посещението на
място, вещото лице не е установило визуално наличие на производствен прах или
наслоен такъв по работните маси или по пода. Работниците били със санитарни
маски, тип „Ковид", изглеждащи чисти и облечени в фланели. Част от
работниците били с ръкавици и престилки при работа. На работещите е осигурена
непрекъснато течаща вода за пиене и хигиенни нужди. Експерта обощава, че са
осигурени нормални здравословни условия на труд за работещите в затвора, заети
с почистването на пластмасови изделия. На лишените от свобода, работещи в
"Обособено производство" са осигурени лични предпазни средства, а
именно: 1 бр. тениска и 2 бр. предпазни маски и ръкавици.
Предвид всичко изложено съдът
намира, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на
ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ само по отношение на конкретно
установените факти по делото, а именно, че за периодите от 25.11.2019г. до
06.01.2020г., от 24.01.2020г. до 23.02.2020г., от 03.03.2020г. до 06.03.2020г.,
от 12.03.2020г. до 26.03.2020г., от 31.03.2020г. до 21.05.2020г., от
23.07.2021г. до 01.08.2021г., от 03.08.2021г. до 24.02.2022г. и от 10.05.2022г.
до 07.06.2022г. /общо 390 дни/, Т. е пребивавал в помещения, в които жизненото
му пространство не е отговаряло на предвидените стандарти, възприети от Съвета
на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м.,
Горното, води до извода, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително
отношение в разрез с разпоредбата на чл.3 ЕКЗПЧОС.
В случая безспорно се установява,
че е налице незаконосъобразно фактическо бездействие от ответника, защото
негови длъжностни лица, на които е възложено да осъществяват ръководство и
контрол върху дейността по изтърпяване на наложено с присъда наказание, не са
изпълнили задълженията си да осигурят на ищеца в посочения период такива
условия на живот, съобразени с уважение към човешкото му достойнство, които да
не създават предпоставки за увреждане на физическото и психическото му здраве и
за нарушаване на забраната, установена в чл.3 ЗИНЗС. Според практиката на ЕСПЧ,
а вече и на националните съдилища, начинът на изтърпяване на наказанието не
трябва да излага лишения от свобода на отчаяние или изпитание, които надхвърлят
по интензивност неизбежното ниво на страдание при престой в затвора. В
многократно цитираното тук пилотно решение на ЕСПЧ по делото „Н. и други срещу
България“ се сочи, че крайната липса на място в затворническа килия има голяма
тежест при оценката на това дали условията на задържане са в нарушение на чл.3
ЕКПЧ. Неблагоприятните ефекти от пренаселеността водят до нечовешки и
унизителни условия на задържане. Ако затворниците имат на разположение по-малко
от три квадратни метра жилищна площ, пренаселеността трябва да се счита за
толкова тежка, че да доведе само по себе си, независимо от други фактори, до
нарушение на чл.3 от Конвенцията. В този смисъл са решенията по делото Н. и др.
срещу България, делото Т., делото Ч. срещу България и други. При това
положение, правилото на чл.284 ал.5, във връзка с ал.1 ЗИНЗС налага да се
приеме, че Т. е претърпял твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи се
в описаните в исковата молба негативни психически състояния.
При това положение, правилото на
чл.284 ал.5, във връзка с ал.1 ЗИНЗС налага да се приеме, че Т. е претърпял
част от твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в
исковата молба негативни психически състояния.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се присъжда от съда по справедливост.
Размерът на обезщетението зависи от степента и характера на вредите и от
продължителността на периода, през който са били претърпени. С оглед характера
на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и
периода, през който е търпял неприемливите условия в Затвора Пловдив, според
настоящия състав обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се
присъди, е в размер на 3 205 лева при съобразяване цялостната практика на ВАС
по идентични дела.
Според този Съд именно посоченият
размер най–точно и съответно ще овъзмезди претърпените психически увреждания от
ищеца и този размер именно съответства на конкретната преценка, направена от
състава на база установените по делото факти и съобразно обществения критерий
за справедливост.
В останалата част за разликата
над 3 205 лева до пълния предявен размер от 50 000 лева, искът следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен.
Основателна е претенцията на
ищеца за присъждане на законна лихва, считано от 16.05.2022г. /датата на
предявяване на иска/ до окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода от спора,
ответникът следва бъде осъден да заплати на ищеца сторените в процеса разноски,
съгласно разпоредбата на чл.286 ал.3 ЗИНЗС, съгласно която, когато искът се
уважи изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът
осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, когато е
имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
Констатира се, че разноските,
направени от ищеца са в размер на 10 лева за заплатената държавна такса.
Юрисконсултско възнаграждение в
полза на ответника, съразмерно на отхвърлената част на иска, не следва да се
присъжда предвид разпоредбите на чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС, които се явяват
специални по отношение на чл.78 ал.3 от ГПК и чл.143 от АПК, и които не
предвиждат присъждането на такова, извън случаите на пълно отхвърляне на
исковата претенция. Ето защо, въпреки само частичната основателност на исковата
претенция, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
не може да бъде уважено, тъй като законът не предвижда такава възможност.
ГД „ИН“ следва да бъде осъдена да
заплати и по сметка на Административен съд – Пловдив сумата в размер на 150
лв., представляваща заплатено възнаграждение за вещо лице.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът :
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията” - София, ул. „Н. Столетов” № 21, да
заплати на В.В.Т., с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр.Пловдив, със
съдебен адрес:***, сумата от 3 205 (три хиляди двеста и пет лева) лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на престоя му в Затвора гр.Пловдив за периодите от 09.03.2019г. до
14.11.2019г., от 25.11.2019г. до 06.01.2020г., от 24.01.2020г. до 23.02.2020г.,
от 03.03.2020г. до 06.03.2020г., от 12.03.2020г. до 26.03.2020г., от
31.03.2020г. до 21.05.2020г., от 23.07.2021г. до 01.08.2021г., от 03.08.2021г.
до 24.02.2022г. и от 10.05.2022г. до 07.06.2022г., ведно със законна лихва, считано от 16.05.2022г., до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ исковите
претенции до пълния им размер от 50 000 лева за останалите периоди в обхвата на
претендирания от 01.01.2018 г. до 16.05.2022 г. /датата на подаване на исковата молба/, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията” - София, ул. „Н. Столетов” № 21, да
заплати на В.В.Т., с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр.Пловдив, със
съдебен адрес:***, сумата от 10 (десет) лв., представляваща направените по
делото разноски за ДТ.
ОСЪЖДА
Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ - София, ул. ”Н. Столетов” № 21 да
заплати по сметката на Административен съд – Пловдив за държавни такси сумата
от 150 лв., представляваща направени по делото разноски за заплатено
възнаграждение за вещо лице.
ОТХВЪРЛЯ направеното искане за присъждане на
разноски в полза на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“- София.
Решението подлежи на касационно
оспорване по реда на глава дванадесета от АПК в 14 – дневен срок от съобщението
пред тричленен състав на Пловдивски административен съд съгласно чл. 285, ал.
1, пр. 2 ЗИНЗС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: