Р Е Ш Е Н И
Е
№ ........
гр. Варна, 20.12.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VII състав, в
публичното заседание на тридесети ноември през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
при участието на секретаря А. Я. и прокурора С. З.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 208/2018г. по описа на ВОС, съобрази следното:
Производството е образувано по предявен от Я.И.Б., ЕГН
**********,***, против Прокуратурата на Република България, иск с правно
основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата в размер на 60 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, вследствие на неправомерното му привличане като обвиняем по сл.д.№
1166/2004г. по описа на ОСС – Варна за извършени тежки умишлени престъпления по
чл.116 вр.чл.18 ал.1 от НК и по чл.354а ал.3 от НК и като подсъдим по НОХД №
726/2006г. по описа на ВОС, НОХД № 1918/2007г. на ВОС и ВНОХД № 454/2007г. на
ВАпС, НОХД № 1087/2007г. на ВОС, ВНОХД № 90/2009г. на ВАпС и КНД № 539/2009г.
на ВКС, ВНОХД № 163/2010г. на БАпС и КНД № 1961/2011г. на ВКС и по ВНОХД №
26/2017г. на БАпС и по КНД № 1853/2012г. на ВКС – Второ НО, приключено с
решение № 540/23.01.2013г., с което е бил оправдан по обвинението по чл.116
вр.чл.18 ал.1 от НК, както и с оглед незачитане на неправомерното му задържане
му под стража за периода от 20.11.2004г. до 04.04.2006г., поради потвърждане на
23.01.2013г. на оправдателната присъда по НОХД № 1087/2007г. по описа на ВОС,
като сумата се претендира и с оглед нарушаване на правото на разглеждане на
делото в разумни срокове с твърдения за нарушения по чл.6 от ЕКЗПЧОС и чл.22 от НПК.
В исковата молба се твърди, че на
20.11.2004г. ищецът неочаквано бил задържан в гр. София, като смятал, че задържането му е по
повод образувани срещу него наказателни дела за кражби. На 21.11.2004г. бил преведен
в Следствения арест - Варна като обвиняем по сл.дело № 1166/2004г.
по описа на ОСС - Варна. Предявено му било обвинение по
чл.116 ал.1
т.6 пр.1 и т.9 от
НК вр.чл.20 ал.2 вр.чл.18 ал.1 от
НК, за деяние, извършено на 19.11.2004г. По същото дело бил привлечен като
обвиняем и за извършено на 20.11.2004г. престъпление по чл.354а ал.3 т.1
вр.чл.20 ал.2 вр.чл.2 ал.2 от НК.
На 13.09.2005г.
ищецът бил преведен в Затвора - Варна, като делото било изпратено на
Прокуратурата, а мярката му за неотклонение останала
"Задържане под стража". Излага се, че по
посоченото следствено дело ищецът никога не се е признавал за
виновен, като от самото начало настоявал да
се провери местонахождението му в деня когато е извършен опита за
убийство.
Докато ищецът бил в
затвора били преведени в изпълнение
присъди по други образувани и
впоследствие приключени дела срещу него, както следва: на 04.04.2006г. в
Затвора – Варна била получена за изпълнение присъда по
НОХД № 538/2004г. на Провадийския районен съд/ПРС/ със
срок от 1 година лишаване от свобода, като на основание чл.68 ал.1 от НК била
преведена в изпълнение и присъда по НОХД № 4638/2001г. на Варненски районен
съд/ВРС/ със срок от 3 години лишаване от свобода, която започнал да търпи
първо. Излага се, че присъдата по НОХД № 4638/2001г. на ВРС била
преведена в изпълнение, считано от 04.04.2006г.
и била изтърпяна
от него на 21.10.2008г.; на 21.10.2008г. било преведено в
изпълнение и определение по
ЧНД № 454/2006г. на ПРС, с което на основание чл.25 ал.1
вр.чл.23 ал.1 от НК му било определено
общо наказание по НОХД № 2826/2005г. на ВРС и по НОХД № 538/2004г.
на ПРС. Зачетено било времето, за което е бил с мярка за
неотклонение „Задържане под стража" по
НОХД № 538/2004 г. на ПРС. Ищецът бил освободен поради изтърпяване на
наказанието на 14.06.2009г., без
задържане над определения срок по посочените присъди, като не било отчетено
задържането му по сл.дело № 1166/2004г. на ОСС – Варна, предвид постановяването
на оправдателна присъда.
Твърди се от ищеца,
че задържането му по сл.дело № 1166/2004г. на ОСС – Варна, считано от
20.11.2004г. до 04.04.2006г. - когато започнал да изтърпява присъдите си в
Затвора – Варна, не било зачетено, като същото е в размер на 1 година 4 месеца
и 13 дни. Ищецът подавал молби до прокуратурата за прекъсване изпълнението на
наказанието по тези присъди, за да не се стигне до надлежаване, но същите не
били уважени.
Излага се, че мярката
му за неотклонение „Задържане под стража”, взета по сл.дело № 1166/2004г.
на ОСС – Варна, била изменена в „Парична гаранция” едва при
третото внасяне на делото във Варненския окръжен съд/ВОС/,
като това породило проблеми, свързани със
сроковете и надлежаване над определените му наказания по
останалите присъди.
На 19.04.2006г.
било образувано НОХД № 726/2006г. по
описа на ВОС, въз основа
на изготвен от Варненска окръжна прокуратура/ВОП/ обвинителен акт по сл.
д. № 1166/2004г. по
описа на ОСС - Варна. В насроченото по делото
съдебно заседание на 18.09.2016г. съдията-докладчик върнал делото на ВОП
за допуснати нарушения.
На 28.09.2006г. ВОП
внесла повторно обвинителен акт, въз основа на който
на 02.10.2006г. било образувано НОХД №
1918/2006г. по описа на ВОС. С разпореждане от
същата дата била потвърдена мярката му за
неотклонение „Задържане под стража”, която била потвърдена и от Варненския
апелативен съд/ВАпС/. НОХД № 1918/2006г. на ВОС било насрочено за разглеждане
на 27.11.2006г., като в
съдебно заседание, поради отвод от на председателя на
състава, делото било
разпределено на друг докладчик. С протоколно определение
от 13.12.2006г. съставът на ВОС отново отказал да промени мярката му за неотклонение,
като с определение от 28.12.2006 г. по
ВНЧД № 456/2006г. на ВАпС изменил мярката му за неотклонение от
"Задържане под стража" в
"Парична
гаранция" в
размер на 2000лв., внесена от ищеца на 18.01.2007г.
Поддържа се, че от промяната
на мярката за неотклонение в „Парична гаранция” ищецът се възползвал едва след
изтърпяване на наказанията по влезлите в сила други присъди, като бил освободен
от затвора на 14.06.2009г., но след надлежаване.
На 20.09.2007г.,
след едногодишно разследване в тази съдебна фаза, била
постановена присъда по НОХД № 1918/2006г.на ВОС, с която ищецът бил оправдан по
обвинението по чл.116 ал.1 т.6 пр.1 и т.9 от НК вр.чл.18 ал.1 от НК, а за
обвинението по чл.354а ал.3 т.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.2 ал.2 от НК му било
наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от четири години, което на
основание чл.47 ал.1 б.”б” от ЗИН следвало да изтърпи при първоначален строг
режим, и глоба в размер на 8000лв. С решение № 108/18.06.2008г. по ВНОХД № 454/2007г. на ВАпС била отменена изцяло
присъдата по НОХД № 1918/2006г. на ВОС и делото било върнато за ново
разглеждане от друг състав.
След връщане на
делото било образувано НОХД № 1087/2008г. по описа на
ВОС, като с присъда № 5/15.01.2009г. съдът признал ищеца за невинен и го
оправдал по двете обвинения, а с решение № 111/01.07.2009г. по ВНОХД №
90/2009г. по описа на ВАпС била потвърдена оправдателната присъда по отношение
на обвинението в извършване на престъпление по чл.116 от НК.
С решение №
515/16.12.2009г. по КНД № 539/2009г. на ВКС, III н.о. било отменено въззивното
решение по ВНОХД № 90/2009г. на ВАпС в частта му, с която била потвърдена
първоинстанционната присъда по делото само по отношение на престъплението по
чл.116 вр.чл.18 от НК и делото било върнато за ново разглеждане, в тази му част,
на друг въззивен състав. Излага се, че по обвинението в извършване на
престъпление по чл354а от НК ищецът бил оправдан почти пет години след
привличането му в качеството на обвиняем.
Делото, по
обвинението за опит за убийство, било възложено от ВКС, по реда на чл.43 т.3 от НПК, на Бургаския апелативен съд/БАпС/.
С решение №
27/02.05.2011г. по ВНОХД № 163/2010г. по описа на БАпС била
потвърдена оправдателната присъда по НОХД № 1087/2008г.
на ВОС, като по протест на прокурора било образувано КНД
№ 1961/2011г.
на ВКС, III н.о. С решение
№ 518/19.01.2012г.
било отменено решението по ВНОХД № 163/2010г.
на БАпС и делото било върнато за ново разглеждане.
След връщане на
делото било образувано ВНОХД № 26/2012г. по описа на БАпС, като с решение № 41/17.07.2012г.
съдът
потвърдил оправдателната присъда по НОХД № 1087/2008г. на ВОС.
Въз основа на подаден касационен протест било
образувано КНД № 1853/2013г. на ВКС, II н.о., като с решение № 540/23.01.2013г. на ВКС,
постановено по същото дело решението по ВНОХД
№ 26/2012г. по описа на БАпС, с което била потвърдена оправдателната присъда,
било потвърдено.
В исковата молба се
излага, че от 20.11.2004г. – датата на задържането му по сл.д.№ 1166/2004г. на
ОСС – Варна, до 23.01.2013г. – датата, на която бил окончателно оправдан по
повдигнатото обвинение по чл.116 ал.1 т.6 пр.1 и т.9 от НК вр. чл.18
от НК с решение № 540/23.01.2013г. по КНД № 1853/2012 г. на ВКС, II н.о., е изминал
период от
8 години, 2 месеца и 3 дни, от които 6 години, 9 месеца
и 4
дни е периодът от 19.04.2006г. -
датата на образуване
на НОХД
№ 726/2006г. пo описа на ВОС, до окончателното решение на ВКС,
II
н.о по КНД № 1853/2013г.
Твърди се, че през този период от време, след всяко поредно
внасяне на нов обвинителен акт, въззивен или касационен протести
и в съдебно заседание по тези дела не го
напускала ужасяващата мисъл, че би могъл да бъде
осъден без доказателства за извършване на
тежките престъпления. Това оказало
негативно влияние на психиката му, а в извършването на такива престъпления никога
преди това не бил обвиняван. Излага се, че по време на разследването ищецът
съдействал за установяването на обективната истина.
След постановяването
на оправдателните присъди ищецът очаквал прокуратурата да
отчете периода на задържането
му под стража от 20.11.2004г. до 04.04.2006г. - 1 година, 4 месеца и 13 дни, и
да прекъсне изпълнението на наказанието му след внасянето на
паричната
гаранция от 2000 лв. на 18.01.2007г.
В този период подавал
неколкократно молби и жалби
до прокуратурата. На 19.01.2009г. ищецът подал нова молба,
с която на основание чл.100
б. "д" от ЗИН
и чл.447 т.2 пр.2 от НПК, действал до 29.04.2006г., поискал поради „изключителни причини от
обществен характер",
имайки предвид развитието на делото, да прекъснат
изпълнението на
наказанието му, за да не
се налага да води дела
по ЗОДОВ, но били постановени откази, което попречило да бъде зачетен ареста му
по сл.д. № 1166/2004г. на ОСС – Варна.
Ищецът излага, че
решението на ВАпС, с което била потвърдена оправдателната присъда по НОХД №
1087/2008г. на ВОС било обявено след освобождаването му от затвора поради
изтърпяване на наложеното му наказание по друга присъда.
Твърди се в исковата
молба, че след първата оправдателна присъда от 15.01.2009г.
до освобождаването му от затвора на 14.06.2009г., ищецът
бил в изключително тежко
психическо състояние, защото съзнавал, че ще надлежи значителен период от
време.
При престоя му в
ареста и в затворите в гр. Варна и гр. Ловеч за времето от 21.11.2004г. до 04.04.2006г.,
спрямо ищеца бил променен и режима в ареста като
задържано лице. При всяко излизане от ареста в гр. Варна, както и при
транспортирането му до Затвора – Ловеч в съпровождащите документи се вписвала
сигнатурата „ООБ”, изписана с червено и означаваща особено опасен за бягство. При
престоя му в Затвора - Ловеч, отношението към него също се повлияло от
поставената сигнатура „ООБ”. Поради това
му били поставяни белезници на ръцете и краката, търпял ограничения в дневния
режим - лишаване от телевизия, от хранителни пратки и др. Променило се и
поведението на охраняващите го служители спрямо него, а това го травмирало,
защото не можел да се защити и нямал правата на останалите задържани.
За проблемите на
ищеца, свързани с всички обвинения, знаели членовете на семейството му, като по
този повод на 10.10.2006г. баща му подал оплаквания до Министерство на
правосъдието, Военна прокуратура - Варна, ОСС - Варна и до ВРП.
По време на
разследването прокуратурата преценила, че следва да бъде преведен в Затвора –
Ловеч, което още повече травмирало ищеца психически, защото го отделило от родителите
му, от приятелката му, с която бил от 2004г. до началото на 2012г., не можел да
получава тяхната подкрепа в тези трудни за него години.
През този период със
Заповед от 03.05.2005г.
майка му, която работела като учител, била съкратена на основание чл.328 ал.1
т.2 or КТ, като според обяснението, дадено й от
директора, тя не можела да възпитава деца, след като синът й бил обвинен в опит
за убийство. Ищецът се притеснявал, че повдигнатото
срещу него обвинение, е довело до съкращаването на майка му от работа.
По време на престоя
му в ареста във връзка със задържането му по сл.д.№ 1166/2004г. на ОСС – Варна
през периода 2004-2005г. ищецът бил потиснат от несправедливите обвинения,
чувствал се в безизходица, като на 01.06.2005г. направил опит за самоубийство.
Била назначена съдебно-психиатрична експертиза/СПЕ/, от заключението на която
се установило, че в условията на ареста и след задържането му на 19.11.2004г.,
което се явява продължаваща психотравма в този момент, ищецът страда от протрахирана
депресивна реакция „Разстройство в адаптацията" и че се нуждае от медикаментозно
лечение на депресивните изживявания, за да се овладеят симптомите на депресия.
Ищецът бил депресиран
и защото смятал, че всички са срещу него и се стараят да го унищожат чрез измислени
обвинения, което повлияло на самооценката му. Здравословното му състояние се
усложнило, чувствал се безпомощен и безкрайно
объркан от неправилно предявените му обвинения. Не очаквал, че някой ще разбере
несъстоятелността им след толкова дълъг престой в ареста. Не виждал в
перспектива как могат да се проверят неговите възражения, направени в хода на
разследването.
Отново изпаднал в
тежка депресия и това
го провокирало да направи втори опит за самоубийство. Водещият разследването
следовател повикал спешна помощ и психиатър. Повторният опит за самоубийство на
ищеца бил отразен в местната преса, както и във вестник „24 часа" от 11.08.2005г.
Статията станала достояние на близките му, приятелите му, съседите им в гр.Варна
и гр. Долен чифлик, откъдето били родителите му.Ищецът бил притеснен за тях,
защото те също преживявали стрес, а това допринесло за психическия му дискомфорт
в ареста и в затвора. Ищецът се страхувал от изхода на процеса, поради
протестирането на оправдателните присъди от прокуратурата.
За проблемите му с
правосъдните органи и за личните му проблеми в ареста разбрали значителен брой
хора и това допълнително го травмирало, а публикацията в пресата го карала да
се срамува и да се притеснява, защото чувствал, че излага родителите си и себе
си пред техните близки и приятели. Знаел, че тези обвинения са необосновани, но
се притеснявал да не бъде осъден несправедливо.
Въпреки оправдаването
му от съда по повдигнатото обинение по чл.116 вр.чл.18 от НК, тревогите и
психическия срив, които претърпял ищеца били пагубни за него. Продължителността
на разследването и приключването на наказателното производство продължили извън
разумните срокове, предвидени в чл.6 от ЕКЗПЧОС и чл.22 от НПК, като през
цялото време ищецът бил под напрежение.
Твърди се, че било
накърнено името му в обществото, независимо от присъдите му за кражби, защото
за него се говорело, че е убиец и че разпространява наркотици. Накърнено било правото
му на свобода за периода от 20.11.2004г. до 04.04.2006г., а с това били засегнати
честта и здравето му. Ограничено било и правото му на социални контакти,
съпроводени със семейни и социални проблеми, като най-големи били вредите му от
незаконното задържане. Прави се искане за уважаване на предявения иск и за
присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговор от ответника по
делото, в който се оспорва основателността на предявения иск и е направено възражение
за погасяване на вземането по давност, доколкото оправдателната присъда по НОХД
1918/2006г. на ВОС е влязла в сила на 23.01.2013г., а исковата молба е подадена
след изтичане на петгодишния срок по чл.110 от ЗЗД – на 24.01.2018г. –
присъствен ден, вторник. Възразява се, че дори главното вземане да не е
погасено по давност, такова е вземането за част от претендираните лихви, като
ответникът се позовава на разпоредбата на чл.111 б.”в” от ЗЗД. Прави се
възражение за прекомерност на претендираното обезщетение, като се поддържа, че
размерът на иска не е съобразен с чл.52 от ЗЗД, тъй като твърдените като
причинени от незаконното обвинение отрицателни последици са посочени общо и не се
отличават по вид и интензитет от тези, които би причинило което и да е
наказателно производство, водено и за най-леко наказуемото деяние - страх и
притеснение да не бъде осъден несправедливо. Доколкото към момента на
започването и воденето на наказателното преследване по сл.д. № 1166/2004г. на ОСлО
- ОП - Варна, срещу ищеца са се водили и други такива, и то за тежки умишлени
престъпления, се поддържа, че твърдените отрицателни последици не са резултат
единствено и само вследствие на воденото разследване по посоченото следствено
дело. Твърди се, че към и след 20.11.2004г. срещу ищеца са се водили
наказателни производства и за други престъпления – за извършено на 20.05.2004г.
престъпление по чл.339 от НК, за извършено на 31.05.2003г. престъпление по
чл.215 от НК. Към 20.11.2004г. ищецът е бил осъждан за извършено на 06.12.2001г.
престъпление по чл. 346 вр. чл.18 ал.1 от НК, за извършено на 05.07.2004г.
престъпление по чл.325 ал.1 от НК и за извършено на 01.08.2004г. престъпление
по чл. 343б ал.1 от НК. Няма данни нито към 20.11.2004г., нито след 14.06.2009г.
ищецът да е упражнявал общественополезен труд, поради което и доколкото
нормално и житейски логично на близките и семейството му са били известни
водените срещу него разследвания, а ищецът не е уточнил как, къде, в кои среди се
е ползвал с добро име, поради което обезщетение за това не следва да бъде
присъждано. Възразява се срещу изложеното в исковата молба, че прокуратурата е
разгласила обстоятелството за воденото разследване по сл.д.№ 1166/2004г. и за
предявените обвинения по него срещу ищеца. Поддържа се, че претенцията за вреди
от приложения спрямо него „особен" режим в ареста е неоснователна,
доколкото в периода 20.11.2004г. - 04.04.2006г. не е имало режими търпене на
мярката за неотклонение „задържане под стража". В този период законът не е
предвиждал наличие на телевизор в помещенията за лишаване от свобода при
търпене на такава мярка за неотклонение, като се излага, че липсата на телевизия
в помещението, в което ищецът е търпял мярката „задържане под стража", не
е резултат от прилагането на някакъв рестриктивен режим. Твърди се, че спрямо
ищеца не се е прилагало нито специално, нито по-особено, в отрицателен смисъл,
отношение по повод на получаване на хранителни пратки и при извеждането му от
арестното помещение.
Доколкото ищецът е бил преместен от ареста в Затвора
- Варна на 13.09.2005г., като от 04.04.2006г. е търпял не мярка за неотклонение
„Задържане под стража", а наложено с присъда наказание „лишаване от
свобода", изложените в исковата молба твърдения за влошено състояние в
затвора, предвид жалбата на баща му от 10.10.2006г., не са във връзка и по
повод на воденото наказателно производство по сл.д.№ 1166/2004г. и за тях
Прокуратурата на Република България не дължи обезщетение. Условията в ареста по
време на изпълнение на мярката за неотклонение „задържане под стража" са
под контрола на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”/ГДИН/ и претенциите
за причинени вреди не следва да се насочват срещу прокуратурата.
Излага се в отговора на исковата молба, че в хода на
сл.д.№ 1166/2004г. са били извършени две СПЕ със заключения от 04.06.2005г. и
от 11.08.2005г., които са изследвали психическото състояние на ищеца именно към
тези дати и макар преди 12 години да се е налагало лечение с медикаменти,
ищецът не твърди и не представя доказателства да е провел медикаментозно
лечение - нито тогава, нито след 16.06.2009г., като не е навел твърдения на
наличие на конкретно здравословно увреждане. Поради това, че обезщетение по ЗОДОВ
се дължи за причинени вреди само на лицето, срещу което е било повдигнато
незаконно обвинение, не следва да се обсъждат и не подлежат на обезвреда
причинени евентуално вреди на трети лица - в случая на родителите на ищеца.
Подробни съображения за неоснователността на предявения иск са изложени в
депозирани по делото писмена защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните, както и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:
Не се спори,
че между страните, а и от събраните по делото доказателства, се установява, че срещу ищеца е било образувано досъдебно производство -
сл.дело
№ 1166/2004г.
по описа на ОСС – Варна, като е бил задържан на
20.11.2004г. На 21.11.2004г. ищецът бил преведен в Следствения арест – Варна,
като бил привлечен в качеството на обвиняем за извършването на две
престъпления: 1/ престъпление по чл.116 ал.1
т.6 пр.1 и т.9 от
НК вр. чл.20 ал.2 вр.чл.18 ал.1 от
НК, за това, че на 19.11.2004г.
в гр. Варна, предумишлено,
по начин опасен за живота на мнозина, в съучастие като
съизвършител с Мартин Руменов Вълков, направили опит да умъртвят Тодор
Славов Г., като деянието им останало недовършено по
независещи от волята им причини и 2/ престъпление по чл.354а ал.3 т.1
вр.чл.20 ал.2 вр.чл.2 ал.2 от НК, за
това, че 20.11.2004г.
в гр. Варна в съучастие като съизвършител с
обв. Калоян Стефков Борисов, без надлежно разрешително държали високорисково
наркотично вещество - хероин 0.76
гр.-17.1% на
стойност 49,40лв.
По отношение на ищеца била взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража”.
Въз основа на внесен от ВОП обвинителен акт
на 19.04.2006г.
е
образувано НОХД № 726/2006г. по описа
на ВОС, като с протоколно определение от 18.09.2006г.
съдът връща делото на ВОП поради допуснати съществени процесуални нарушения.
На 28.09.2006г. е
внесен повторно обвинителен акт от ВОП, като въз
основа на него на 02.10.2006г. е образувано НОХД №
1918/2006г. по описа на ВОС, по което взетата по отношение на ищеца мярка за
неотклонение „Задържане под стража” е потвърдена от ВОС.
Същата е изменена в
„Парична гаранция” в размер на 2000лв. с определение от 28.12.2006г.
по ВНЧД № 456/2006г. на ВАпС.
С присъда № 89/20.09.2007г.,
постановена по НОХД № 1918/2006г. на ВОС ищецът е оправдан по обвинението по
чл.116 ал.1 т.6 пр.1 и т.9 от НК вр.чл.18 ал.1 от НК, а за обвинението по
чл.354а ал.3 т.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.2 ал.2 от НК са му наложени наказания: „Лишаване
от свобода” за срок от четири години, което на основание чл.47 ал.1 б.”б” от
ЗИН да изтърпи при първоначален строг режим, и глоба в размер на 8000лв.
С решение №
108/18.06.2008г. по ВНОХД № 454/2007г. на
ВАпС присъдата е отменена изцяло и делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав на ВОС.
След връщане на
делото е образувано НОХД № 1087/2008г. по описа на
ВОС, като с присъда № 5/15.01.2009г. съдът признава ищеца по настоящото дело за
невинен и го оправдава по двете обвинения.
С решение №
111/01.07.2009г. по ВНОХД № 90/2009г. по описа на ВАпС оправдателната присъда,
по отношение на обвинението в извършване на престъпление по чл.116 ал.1 т.6
пр.1 и т.9 от НК вр.чл.18 ал.1 от НК, е потвърдена.
С решение №
515/16.12.2009г. по КНД № 539/2009г. на ВКС, III н.о., е отменено въззивното
решение, в частта му, с която е потвърдена първоинстанционната присъда по
делото само
относно престъплението по чл.116 ал.1 т.6 пр.1 и т.9 от НК вр.чл.18 ал.1 от НК и делото е върнато за ново разглеждане, в тази му част, от
друг състав.
Делото, по посоченото
обвинение, е възложено от ВКС, по реда на чл.43 т.3 от НПК, на Бургаския
апелативен съд/БАпС/.
С решение №
27/02.05.2011г. по ВНОХД № 163/2010г. по описа на БАпС е
потвърдена оправдателната присъда по НОХД № 1087/2008г.
на ВОС, като по протест на прокурора е образувано КНД
№ 1961/2011г.
на ВКС, III н.о., а с
решение № 518/19.01.2012г. ВКС
отменя решението по ВНОХД № 163/2010г.
на БАпС и връща делото за ново разглеждане.
След връщане на
делото е образувано ВНОХД № 26/2012г. по описа на БАпС, като с решение № 41/17.07.2012г.
съдът потвърждава
оправдателната присъда по НОХД № 1087/2008г. на ВОС.
Въз основа на подаден касационен протест е
образувано КНД № 1853/2013г. на ВКС, II н.о., като с решение № 540/23.01.2013г., постановено по
същото дело, е оставено в сила решението по ВНОХД
№ 26/2012г. по описа на БАпС, с което е потвърдена оправдателната присъда по
обвинението по чл.116 ал.1 т.6 пр.1 и т.9 от НК вр.чл.18 ал.1 от НК.
От писмо вх.№ 20112/04.07.2018г. от Началник на
сектор “Арести” в ОСИН – Варна се установява следното:
Я.И.Б., на основание Постановление за предварително
задържане на следовател в ОСС – Варна е бил задържан за срок от 24 часа на
21.11.2004г. по сл.дело № 1166/2004г. на ОСС – Варна, за което е приет в ареста
в гр. Варна. На 22.11.2004г. срокът на задържането е бил продължен до 72 часа
от прокурор във ВОП.
С протокол от 24.11.2004г. по ВЧНД № 1840/2004г.
ВОС е взел мярка за неотклонение “Задържане под стража” по отношение на Я.И.Б.,
обвиняем по сл.д.№ 1166/2004г. на ОСС – Варна, като мярката е изпълнявана в
ареста в гр. Варна.
На 25.11.2004г. е бил извършен първичен медицински
преглед на обв. Б., като последният не е съобщил да клинични оплаквания,
отрекъл хронични заболявания.
При престоя в ареста са констатирани две
самонаранявания:
На 01.06.2005г. в килията си се е самонаранил с
пластинка от химикал по лявата ръка, за което е направена превръзка;
На 07.07.2005г. е самонаранил със стъкло лявата си
ръка, с констатирана порезна рана около 3см, направена е превръзка.
Били са извършени преглед и консулт с психиатър д-р
К., д-р Войнов и психолог Георгиева, при което е назначена терапия с ципралекс
1 таблетка сутрин и хлорпротексин 3 по 1 таблетка.
Няма регистрирани прегледи от лекари на Спешна
помощ.
На 10.08.2005г. няма регистриран опит за
самоубийство на обв. Б..
На 13.09.2005г. в 16,50 часа е изписан от Арест –
Варна и преведен в затвора в гр. Варна, на основание Постановление №
3994/13.09.2005г. на Ст. Якимова – прокурор в ОП – Варна. Към писмото е
приложено копие от докладна записка на мед.фердшер от ареста в гр. Варна.
От показанията на свид. Б. – баща на ищеца, се
установява, че през есента на 2004г.
Я. бил задържан, като за това свидетелят и съпругата му разбрали от полицаи в ПУ - Долни чифлик. Веднага след това се прибрали
в гр. Варна и установили, че синът им е в следствения арест. Първоначално нямали
достъп до него, а по-късно научили, че задържането му е във връзка с някаква
стрелба в кв. „Трошево“, като обвинени били сина им и още трима. В ареста
ищецът бил 7-8 или повече месеца, като бил задържан през месец ноември 2004г.,
а след като направил два опита за самоубийство, го преместили във Варненския
затвор. В началото нямало посещения, а след това свидетелят и съпругата му
ходели по един път в седмицата да го виждат. При срещата им с ищеца той им
споделил, че е изненадан от обвинението, което му предявили и не можел да
повярва, че го обвиняват в съучастие в опит за убийство. Бил притеснен и под
стрес, като задържането за извършване на такова престъпление му въздействало на
психиката, което свидетелят счита, че е причина за опитите за самоубийство.
Пред баща си ищецът отричал да е участвал в извършването на такова
престъпление. При първия опит за самоубийство родителите на ищеца отишли направо
в болницата, като преди това били уведомени от следовател в ОСС – Варна, а в
болницата разбрали, че си е прерязал вените. Свидетелят и съпругата му успели
да видят сина си на свиждане в ареста. Той бил много отчаян от дългия престой в
ареста – от месец ноември 2004г. до месец юли 2005г. и от обстановката там. Споделил
им, че се чувства невинен по всички предявени обвиненията - опит за убийство и притежание
на 0.49 мг наркотици. Преживявал задържането си като психически срив и считал,
че положението му е безнадеждно. От задържането му дотогава – след изписването
от болницата, въпреки водените дела, мерките му за неотклонение не били
променени. Ищецът не издържал психически. От престоя в ареста и опита за
самоубийство бил пожълтял и отпаднал. Свидетелят и съпругата му се опитвали да
успокоят сина си, но той бил отпаднал психически, от него разбрали, че се е
отчаял когато в едно от съдебните заседания в съда прокурорът поискал присъда
от 15-16 години лишаване от свобода. Делото се връщало два-три пъти, сменял се
съдебния състав. Около месец и половина след първия опит за самоубийство ищецът
направил и втори опит - с парче стъкло отново си срязал вените. След втория
опит ищецът бил отчаян, сринат, блед. От следователя разбрали, че е по-добре да
бъде в затвора, тъй като там имало стационар и го преместили, за да бъде под
наблюдение. Присъдата от Провадия била за една година за противозаконно отнет
автомобил, а ищецът бил травмиран от обвинението за опит за убийство с възможна
присъда над 15-16 години. След първия опит за самоубийство, във вестник „24
часа“ и варненската преса излезли публикации, че задържан за убийство прави
опит за самоубийство. И за втория опит имало публикации в пресата, което не
повлияло добре на ищеца и родителите му. Майката на ищеца била възпитател в
училище и директорката, след края на учебната година, я предупредила, че ще я
съкратят, тъй като синът им е обвиняем за опит за убийство. Ищецът разбрал за
това и му тежало. Страдал, че е отделен от родителите и приятелката си. В
ареста нямал телевизор, а донесените от свидетеля вестници ищецът не получавал.
В затвора вече му било разрешено да гледа телевизия. След като го приели в
затвора във Варна, се наложило да го преместят в затвора в Ловеч, защото трябвало
да разделят четиримата, обвинени в съучастие. И в затвора във Варна, и в
затвора в Ловеч му давали лекарства, тъй като по следственото дело имал
поставена диагноза от назначената съдебно-психиатрична експертиза. Режимът в
Ловеч най-много му повлиял, защото се водел „особено опасен за бягство“, което настройвало
охраняващите и конвоиращите. Бил с белезници на ръцете и краката. В затвора в
Ловеч бил лишен от свиждания, не получавал и изпращаните от родителите му
колети с хранителни пратки. Това се случвало и докато бил в ареста, за което
свидетелят подавал жалби до Министерство на правосъдието, до Военна прокуратура
и до Окръжна прокуратура - Варна. Ищецът излежал присъда от една година
лишаване от свобода за кражба на автомобил, но не бил на строг режим, а във
връзка с мярката за неотклонение по следственото дело го държали при строг
режим. Мярката му за неотклонение била променена след 3-4 заседания от
Апелативен съд – Варна от „Задържане под стража” в „Парична гаранция” от
2000лв. между Коледа и Нова година, но не бил освободен след внасяне на
гаранцията и се получило надлежаване, тъй като нямал осъдителна присъда по
другото обвинение, а мярката му за неотклонение била изменена. Подавали молби
за прекъсване на наказанието до прокуратурата, но тъй като предстояло дело по
сериозно обвинение, получавали откази за прекратяване на изпълнението на
наказанието.
От показанията на свид. Николов, се установява, че
същият е излежавал присъда в Затвора – Варна през 2006г. С ищеца били в една
килия, легло до легло, около година, след което свидетелят бил преместен в
Разделна. Всички, освен Я., били рецидивисти и се чудели защо е настанен при
тях. Узнал, че Я. е задържан за опит за убийство, бил следствен по това
обвинение, а излежавал друга присъда. Свидетелят знаел, без да си спомня дали
от публикации в пресата или бил чувал, че ищецът е правил два опита за
самоубийство. От ищеца разбрал, че много се притеснява заради делото, по което е следствен.
Когато премествали свидетеля от затвора във Варна в Разделна, се видели с ищеца.
Я. бил унил, споделил му, че чака да излезе, но му правели пречки, била излязла
присъдата, но му правели спънки. Бил още по-унил от преди, като свидетелят си
мислел, че той отново „ще направи беля”. Ищецът споделил със свидетеля, че има чувството,
че няма да го пуснат изобщо, казал му, че вече нямал надежда. По-късно, от друг
затворник в Разделна, който също бил преместен от затвора във Варна, свидетелят
научил, че Я. спрял да излиза на карета, да играе футбол, спрял да чете книги,
бил унил.
Видно от заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно-психиатрична експертиза, неоспорено от страните по делото и прието от
съда, като обективно и компетентно дадено, се установява, че по време на задържането му в ареста по
обвинението по чл.116 ал.1 т.6 пр.1 и т.9 от НК вр.чл.18
ал.1 от НК, ищецът
направил два суицидни опита: на 01.06.2005г. направил опит за самоубийство/нараняване
на вените на ръката/, като с определение на водещия разследването, на
04.06.2005г. е изготвена комплексна експертиза и психологично изследване и
даденото заключение било, че “Към момента на комплексното освидетелстване при
освидетелствания се диагностицира разсройство в адаптацията – протрахирана
депресивна реакция...”.
На 19.05.2005г. “..е направена проверка в килията му...”, образувано е
сл.дело № 1195/2005г. и му е повдигнато обвинение по чл.298 от НК.
В началото на м.07.2005г. направил опит за самоубийство – нараняване на
гривнената става на ръката, обработена хирургично, като с постановление на
следователя по делото е назначена тройна КППЕ, за изготвянето на която са
проведени няколко психиатрични интервюта и психологични изследвания. Даденото
заключение на 08.07.2005г. за психичното състояние на освидетелствания е за диагностицирана
протрахирана депресивна реакция – криза. Преценено е, че диагностицираното
психично състояние се дължи на психотравмата, представляваща субективен дистрес
и емоционално разстройство, които възникват в периода на адаптация към
последицата от стресогенно жизнено събитие, каквото за ищеца е неговото
задържане и повдигнатото обвинение, психосоциалната изолираност и разрушаване
на близките личностни взаимоотношения /родители и приятелка/, както и поредното
образувано сл.дело № 1195/2005г. по чл.298 от НК.
В началото на м.09.2005г. ищецът е преведен в Затвора – Варна. След
преценката на психичното състояние на Я.Б., в условията на ареста, същият
приемал антидепресанти – Ципралекс и широкоспектърни антибиотици –
Хлорпродиксен. След превеждането му в Затвора – Варна за известно време той бил
настанен в Психиатричното отделение към Затвора – Ловеч. След този период до
настоящия момент ищецът не е търсил специализирана психиатрична помощ, като
след приключване на делата срещу него е напуснал страната и към настоящия
момент работи и в чужбина, и в страната.
Към датата на изготвяне на допуснатата
по настоящото дело съдебно-психиатрична експертиза и към датата на изслушването
му от съда, при ищеца са налични данни за психотравмени преживявания, които при
споделяне нарушават континуитета на психичния поток и на моменти накъсват
изказа и емоционалната експресия, изблици на възбуда и емоционално напрежение,
защитни механизми по типа на формиране на реакция с несъразмерно преобръщане на
негативните емоции – негативни последици, като подозрителност към околните,
епизодично има страхови очаквания към другите, влошаване на уменията за
комуникация - затваряне в себе си, затруднения да води спонтанни разговори с
най-близките и да изразява чувствата си, очакване за негативни събития и
травматичните спомени, затруднения за общуване с най-близките, които не може да
промени, неефективно ниво на стратегиите за решаване на проблеми. Вещото лице и
при изслушването му в съдебно заседание подчертава, че ищецът е с подчертана
интровертна нагласа/затвореност, ограниченост на споделянето, изборност на
контактите, трудно допускане на останалите до вътрешните си преживявания,
затруднение в емоционалния контакт и резонанс/. Има понижен праг на фрустрация,
като повече от контактите и събитията се интерпретират като фрустриращи, което
от своя страна води до напрежение. Характерът на събитията е възприет от него като
травмиращ, в резултат на което са настъпили разстройства и/или промяна в
социалното и емоционалното функциониране. Продължителността и интензитета на
емоциите означава, че психиката на човека се обхваща от една емоция за
определен период от време и тя въздейства с определена сила върху когнитивното,
емоционалното и социалното функциониране – цялостното поведение, като експертът
пояснява, че емоцията е сложно явление, а нейните компоненти придобиват свой облик
в зависимост от дълбочината и продължителността на преживяното душевно явление.
При ищеца е налице емоционално състояние с преход към емоционален навик.
Наказателното производство се е възприело от него като стресиращо събитие,
което се съпътства от невротични и личностни реакции, като от невротичните
реакции най-силно е изразена тревожността, а от личностовите – недоверие,
съмнение.
От приложената по делото справка за съдимост е
видно, че ищецът е многократно осъждан, но осъждания за престъпления против
личността няма.
Видно от писмо вх.№ 20217/05.07.2018г. от Началника
на Затвора Ловеч е, че л.св.Я.И.Б. е преведен на 13.01.2006г. в Затвора гр.
Ловеч. През периода от 13.01.2006г. до 23.11.2006г. същият е пребивавал в
затвора, както следва:
В качеството на подсъдимо лице по НОХД № 726/2006г.
на ОС – Варна;
В качеството на осъдено лице за изтърпяване на
наложените му наказания в размер на 3 години лишаване от свобода по НОХД №
4638/2001г. на РС – Варна, с начало на наказанието – 04.04.2006г., приведено на
основание чл.68 ал.1 от НК; 1 година лишаване от свобода по НОХД № 538/2004г. на
РС – Провадия и 1 година и 2 месеца лишаване от свобода по НОХД № 2826/2005г.
На РС – Варна.
Л.св.Б. е преведен на 23.11.2006г. в Затвора гр.
Варна.
От приложената към писмото справка е видно, че са
нанесени данни: “Опасен за бягство”. Личното/затворническо/ досие на Я.И.Б. не
се съхранява в Затвора гр. Ловеч. Посочено е в писмото, че в същото може да са
приложени писмени материали/справка за съдимост, телеграма за обявяване за
общодържавно издирване, докладни записки, психологически изследвания,
първоначален и текущи доклади и др./, в които евентуално се съдържа информация
за осъществено и/или опит за бягство/бягства/отклонения от затвори, затворнически
общежития, арести, военни поделения и др., както и че информацията за опасните
за бягство лица е необходима на служителите по повод изпълнение на служебните
им задължения, в т.ч. недопускане на бягство от Затвора гр. Ловеч.
Приложени са документи от затворническото досие на
ищеца, представени от ответника с молба вх.№ 22674/27.07.2018г. и приети от
съда в съдебно заседание от 11.10.2018г. От приложената към затворническото
досие Заповед № 970/19.07.2006г. на Началника на Затвора – Ловеч се установява,
че за извършено на 13.07.2006г. грубо нарушение на чл.38 б.”В” от ЗИН и чл.4
ал.2 т.8 от ПВР, на л.св. Я.И.Б. е наложено дисциплинарно наказание “Изолиране
в наказателна килия, без излизане за работа” за срок от шест денонощия. Видно
от съпровождащите документи за конвоирането на ищеца от 25.07.2006г.,
01.08.2006г., от 04.09.2006г., от 20.09.2006г., от 04.10.2006г., от
05.10.2006г., от 10.11.2006г. от Затвора - Ловеч до Затвора – Варна е, че в тях
е отразено, че е опасен за бягство. В приложения към досието базов доклад от
27.02.2007г. е отразено поведението на ищеца в местата за лишаване от свобода –
наказван двукратно в Затвора – Ловеч, а в анализа на оценката на риска е
отразено, че като значими рискови фактори за лишения от свобода се отчитат
двата опита за суицид/в ареста в ОСС – Варна/, налагащи по-интензивно
наблюдение върху поведението му.
Видно от писмо рег.№ 889/13.09.200г. от
Ръководителя на Областно звено “Следствени арести” – Варна до Окръжна
прокуратура – гр. Варна, представляващо част от затворническото досие е, че на
13.09.2005г. при извеждане на задържаните лица от килия № 8 и след извършване
на щателен обиск са иззети вещи, които не са разрешени, подробно описани в
писмото и за които е установено, че са на ищеца по настоящото дело.
От приетите като доказателства по делото документи
от гр.дело № 2321/2013г. на ВРС, представени от ответника с молба вх.№
22675/27.07.2018г. във връзка с направеното искане по чл.299 ал.2 от ГПК, което
съдът намира за неоснователно, доколкото претендираните от ищеца вреди са по
отношение на друго следствено дело, се установява, че с решение №
2833/29.05.2014г. по гр.дело № 2321/2013г. на ВРС Прокуратурата на Република
България е осъдена да заплати на Я.И.Б. сумата от 15 000лв. – обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от несправедливо воденото
срещу него наказателно производство – сл.дело № 1195/2005г. на ОСС – Варна по
чл.298 ал.2 от НК, за което е оправдан с присъда по НОХД № 5967/2006г. по описа
на ВРС – XXIII състав,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 18.02.2013г., до окончателното плащане на задължението, на
основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 от ЗОДОВ вр.чл.86 от ЗЗД. С решение № 1460/24.10.2014г.
по в.гр.д.№ 1758/2014г. на ВОС, решението на ВРС е частично отменено, като
предявеният от Я.И.Б. иск с правно основание чл.2 от ЗОДОВ е отхвърлен за
разликата над 8000лв. до присъдените от районния съд 15 000лв. В решенията
и на двете съдебни инстанции е посочено, че привличането на ищеца като обвиняем
по сл.дело № 1195/2005г. на ОСС – Варна за престъпление по чл.298 ал.2 от НК е
станало с постановление от 22.06.2006г., т.е. след опитите за самоубийство.
Като доказателства по делото са приети и представените
с исковата молба постановления на прокуратурата за постановените откази,
съгласно твърденията на ищеца в исковата молба и заповедта за съкращаване на
майка му от работа, за която не се доказа по несъмнен начин, че е във връзка с
обвиненията срещу ищеца.
Съдът, като взе предвид установеното от фактическа
страна и при съобразяване на изложеното в исковата молба и възраженията на
ответника в отговора на същата и в съдебно заседание, намира следното:
Предпоставка за
отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани от правозащитни
органи, е незаконността на техните действия, а в случая, предвид
постановяването на оправдателна присъда, тази незаконност е налице.
Установи се по безспорен начин по
делото, че вследствие
на неправомерното му привличане като обвиняем по сл.д.№ 1166/2004г. по описа на
ОСС – Варна за извършено тежко умишлено престъпление по чл.116
ал.1 т.6 пр.1 и т.9 от НК вр.чл.18 ал.1 от НК и като подсъдим по НОХД №
726/2006г. по писа на ВОС, НОХД № 1918/2007г. на ВОС и ВНОХД № 454/2007г. на
ВАпС, НОХД № 1087/2007г. на ВОС, ВНОХД № 90/2009г. на ВАпС и КНД № 539/2009г.
на ВКС, ВНОХД № 163/2010г. на БАпС и КНД № 1961/2011г. на ВКС и по ВНОХД №
26/2017г. на БАпС и по КНД № 1853/2012г. на ВКС – Второ НО, приключило с
решение № 540/23.01.2013г., с което бил оправдан по посоченото обвинение, както
и с оглед неправомерното му задържане му под стража за периода от 20.11.2004г.
до 04.04.2006г. – 1 година, 4 месеца и 13 дни, поради
потвърждане на 23.01.2013г. на оправдателната присъда по НОХД № 1087/2007г. по
описа на ВОС и с оглед продължителността на наказателното производство - 8 години, 2 месеца и 3 дни, на ищеца са били
причинени неимуществени вреди, намиращи се в причинно-следствена връзка с тези
действия.
Доколкото безспорно са доказани увреждащите действия, свързани с незаконно
повдигнатото обвинение на ищеца, по което е бил оправдан с влязла в сила
присъда, съдът намира, че предявеният иск е установен в своето основание.
Посредством гласните и писмените
доказателства се установи по безспорен начин, че повдигнатото обвинение,
предвид тежестта на престъплението – опит за убийство, и предвиденото за него
наказание, се отразило негативно на психическото състояние на ищеца. Същият за
първи път бил обвинен в извършването на престъпление против личността, независимо
от наличието на осъждания за други престъпления и повдигането по сл.д.№
1166/2004г. на ОСС – Варна и на обвинение по чл.354а от НК, за което не се
претендира обезщетение в настоящото производство.
Установи се по делото, че наказателното производство е възприето от ищеца като стресиращо събитие,
което се съпътства от невротични и личностни реакции. Именно повдигнатото
обвинение в опит за убийство и увереността на ищеца, че същото е неоснователно,
го е травмирало и същият по време на задържането му в ареста на ОСС – Варна е
направил два опита за самоубийство, като е диагностицирано, посредством
назначените психиатрични и психологически експертизи по горепосоченото
следствено дело, разстройство в
адаптацията – протрахирана депресивна реакция – криза.
От събраните по делото доказателства се установи, че към
датите на двата суицидни опита ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем
само по сл.д.№ 1166/2004г. на ОСС – Варна /по другото досъдебно производство,
за което е обезщетен по реда на ЗОДОВ е бил привлечен в качеството на обвиняем
една на 22.06.2006г. – след суицидните актове/. Свидетелите са категорични в
показанията си, че ищецът е бил отчаян, обезверен, поради което и предвид
всички събрани по делото доказателства, вкл. заключението на СПЕ, в което е
посочено кога лицата предприемат самоубийствени актове, съдът счита, че тези
автоагресивни актове са предприети именно във връзка с обвиненията по сл.д.№
1166/2004г. на ОСС – Варна и тежестта на вменените му във вина престъпления. Ищецът
още при задържанвето си изпаднал в депресия, обзело го безпокойство, че може да
бъде осъден за тежко престъпление, което знаел, че не е извършил, чувствал невъзможност
да се справи със създалата се ситуация, безпокоял се, че обвинението срещу него
в опит за убийство е станало причина майка му да бъде съкратена от работа,
чувствал се потиснат, че за него се говори като за убиец.
Макар след изтърпяване на наказанията по други присъди да
е бил освободен от затвора на 14.06.2009г., ищецът останал притеснен за изхода
на делото, а безпокойството му, че може да бъде осъден без да е виновен се
засилвала при всяка отмяна на оправдателните присъди.
За дълъг период от време ищецът бил в състояние на
постоянна тревожност, а това го травмирало допълнително, предвид
продължителността и интензитета на тази емоция, като наказателното производство е възприето от ищеца като стресиращо събитие,
което се съпътства от невротични и личностни реакции. От доказателствата по
наказателното дело, приложено към настоящето, се установява, че от задържането
на ищеца по сл.дело № 1166/2004г. на ОСС – Варна на 20.11.2004г. до
23.01.2013г. – влизането в сила на оправдателната присъда по НОХД № 1087/2008г. на ВОС, с
която е признат за невинен в извършването на престъплението по чл.116 ал.1 т.6
пр.1 и т.9 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.18 ал.1 от НК е изминал период от 8 години, 2
месеца и 3 дни, от които 6 години, 9 месеца и 4 дни е продължило съдебното
производство – от 19.04.2006г. – датата на образуване на НОХД № 726/2006г. на
ВОС по внесения първи обвинителен акт до окончателното решение на ВКС II н.о, като продължителността на
наказателното производство безспорно се е отразила негативно на психиката му.
От неоспореното заключение на вещото лице по
допуснатата съдебно-психиатрична експертиза се установи по несъмнен начин, че
почти шест години след постановяване на оправдателната присъда, при ищеца са налични данни за психотравмени преживявания, обусловени от
воденото срещу него наказателно производство, възприето като стресиращо
събитие, предвид и подчертано интровертната му нагласа и понижения праг на
фрустрация.
От друга страна,
доколкото към момента на започването и воденето на наказателното преследване по
сл.д.№ 1166/2004г. на ОСС – Варна, по което е бил привлечен в качеството на
обвиняем освен за опит за убийство, за престъпление по чл.354а от НК, срещу
ищеца са се водили и други разследвания, съдът счита възраженията на ответника,
че страхът и притеснението от осъждането не са резултат единствено и само
вследствие разследването по сл.дело № 1166/2004г., са основателни. Доколкото
ищецът не е уточнил в кои среди се е ползвал с добро име, то и съдът намира, че
не се доказа с обвиненията по посоченото сл.дело и образуваните наказателни
дела да е било накърнено доброто му име. Липсват доказателства и за това, че
вследствие действия на длъжностни лица от прокуратурата са посочените от ищеца статии
в пресата за извършените от задържания опити за самоубийство, поради което и за
разгласяването на тези обстоятелства около задържането му, ответникът не следва
да носи отговорност. Основателно е и възражението,
че условията в ареста по време на изпълнение на мярката за неотклонение
“Задържане под стража” са под контрола на Гланна дирекция “Изпълнение на
наказанията”, поради което и Прокуратурата на Република България не дължи
обезщетение за причинените на ищеца вреди по време на престоя му в местата за
лишаване от свобода, нито за конвоирането на лицето като опасен за бягство. Не
се доказа по делото по отношение на ищеца да е бил прилаган рестриктивен режим
във връзка с взетата му мярка за неотклонение “Задържане под стража”, а и през
част от времето от престоя си в затвора същият е изтърпявал наложени му
наказания по други присъди. Доколкото до датата на влизане в сила на
оправдателната присъда, не би могло да се зачита задържането по горепосоченото
следствено дело, а след изтърпяване на наложените му наказания няма данни
ищецът да е търпял наказания по други присъди, съдът намира, че не е налице
твърдяното надлежаване, като за неправомерното си задържане ищецът разполага с
възможността да претендира обезщетение по ЗОДОВ, както е и сторил.
Преценявайки по справедливост, в съответствие с чл.52 от ЗЗД, характера и
интензивността на причинените на ищеца морални болки и страдания, от повдигнатото
обвинение по чл.116
ал.1 т.6 пр.1 и т.9 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.18 ал.1 от НК, за което е бил
оправдан /по отношение на които се събраха доказателства, че са в
причинно-следствена връзка с воденото срещу ищеца наказателно производство/,
като съобрази общата продължителност на наказателното производство и
обстоятелството, че случилото се е повлияло на психиката му по начин, описан
подробно по-горе в решението, съдът намира, че сумата, достатъчна за репариране
на причинените му от незаконното обвинение неимуществени вреди, като необходима
и достатъчна за обезщетяване им възлиза на 20 000лв., поради което до тази сума
предявеният иск се явява доказан по размер, като за разликата над 20 000лв. до 60
000лв., като недоказан, искът следва да бъде отхвърлен.
Възражението за погасяване на вземането за обезщетение за причинени
неимуществени вреди по обвинението по чл.116 вр.чл.18 от НК е неоснователно.
Вземането за обезщетение за неимуществени вреди не е погасено по давност,
доколкото оправдателната присъда е влязла в сила на 23.01.2013г., а исковата
молба е подадена по пощата, видно от пощенското клеймо върху плика, с който е
била изпратена до съда – на 22.01.2018г., т.е. преди изтичане на давностния
срок по чл.110 от ЗЗД.
Доколкото ищецът не претендира лихви, то и не се налага обсъждане на
възражението на ответника за частично погасяване на вземането за лихви, с оглед
разпоредбата на чл.111 б.”в” от ЗЗД.
Предвид изхода на спора и като съобрази разпоредбата на чл.10 ал.3 от ЗОДОВ
и чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
в размер общо на 870,27лв., представляваща направени по делото разноски,
съобразно уважената част от иска, от които 10лв. внесената държавна такса и 860,27лв.
– разноски по списъка по чл.80 от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България
да заплати на Я.И.Б., ЕГН **********,***, на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ,
сумата от 20 000лв./двадесет хиляди/, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие на неправомерното му привличане като обвиняем
по сл.д.№ 1166/2004г. по описа на ОСС – Варна за извършено тежко умишлено
престъпления по
чл.116 ал.1 т.6 пр.1 и т.9 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.18 ал.1 от НК, и като подсъдим по НОХД №
726/2006г. по описа на ВОС, НОХД № 1918/2007г. на ВОС и ВНОХД № 454/2007г. на
ВАпС, НОХД № 1087/2007г. на ВОС, ВНОХД № 90/2009г. на ВАпС и КНД № 539/2009г.
на ВКС, ВНОХД № 163/2010г. на БАпС и КНД № 1961/2011г. на ВКС и по ВНОХД №
26/2017г. на БАпС и по КНД № 1853/2012г. на ВКС – Второ НО, приключило с
решение № 540/23.01.2013г., с което е бил оправдан по повдигнатото му обвинение,
както и предвид неправомерното му задържане под стража за периода от
20.11.2004г. до 04.04.2006г., поради потвърждане на 23.01.2013г. на
оправдателната присъда по НОХД № 1087/2007г. по описа на ВОС, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата
над 20 000лв./двадесет хиляди лева/ до 60 000лв. /шестдесет хиляди лева/.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България
да заплати на Я.И.Б., ЕГН **********,***, сумата в
размер общо на 870,27лв./осемстотин и седемдесет лева и 27ст./, представляваща
направени по делото разноски, съобразно уважената част от иска и внесената държавна
такса, на основание чл.10 ал.3 от ЗОДОВ и чл.78 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненския
апелативен съд.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: