Р Е Ш Е Н И Е
№261659/18.5.2021г.
Гр.Варна, 18.05.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в закрито заедание, проведено на осемнадесети май през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : МОНИКА ЖЕКОВА
Като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2804/ 2020 год. по описа на ВРС, XLІІ –ри състав, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. *7 ГПК,второ по ред след постановяване на Решение № 2611*/30.3.2021г. от ВРС и в изпълнение на дадените от ОС Варна
повторни указания за отстраняване на допуснатата от ВРС очевидна фактическа
грешка в акта по същество .
С Определение №
1547/29.4.2021 г. ОС Варна по в.гр.д. № 1031/2021г.е върнал на ВРС
първоинстанционното дело ведно с въззивното за отстраняване на явна фактическа
грешка в Решение № 2611*/30.3.2021г. по гр.д. № 2804/2020 г.Дадените
задължителни указания от ОС Варна следва да бъдат изпълнени от ВРС .Видно от л.
4 –ти от въззиното дело в Определението от 29.4.2021 г. ОС Варна е изложил
мотиви затова,че следва повторно да прекрати въззивното производство и да върне
делото на първоинстанционния съд, който: 1. Да поправи допуснатата ЯФГ в
обжалваното решение и 2. Да съобрази редовността на въззивната жалба с
дължимата държавна такса за образуване на въззивно производство срещу решение ,
с което е отхвърлен иск с правно основание чл.23 , ал.2 СК съобразно цената на
този иск .Посочено е ясно , че след като е ищецът е формирал искане и съдът се
е произнесъл по него , макар и погрешно да го е възприел като допустимо
възражение, означава ,че съдът се е произнесъл по иск независимо, че е давал
погрешни указания за отстраняване на нередовност на исковата молба .
Настоящият съдебен състав,
след ново запознаване с материалите по първоинстанционното дело и въззивното,
за да се произнесе по реда на чл.*7 ГПК съобрази следното : С Решение №261796/29.12.2020г.ВРС се е произнесъл по предявения иск от ищцата Х.П.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат Б.Х.
от ВАК, със съдебен адрес: ***, против ответника В.А.Й., ЕГН **********, с адрес: ***. С цитираното Решение ВРС е допуснал да бъде извършена
съдебна делба на следния НЕДВИЖИМ ИМОТ, находящ се в гр.Варна а именно : АПАРТАМЕНТ
№ *с площ от 89.80 кв.В., находящ се на *етаж в жилищната сграда с
идентификатор *, с административен адрес: *, състоящ се от: три стаи,
кухня-трапезария, баня, тоалет, пералня, дрешник и входно антре, с идентификатор
№*.9, при съседни самостоятелни
обекти по скица на СГКК - Варна: на същия етаж-*.8, под обекта: *.6, над обекта
-*.12, а по документ за собственост: североизток - стълбище и ап.*, югозапад -
жилища от вх.*, северозапад - ул. „*“, югоизток - зелени площи, горе - ап.*,
долу - ап.*, ведно с принадлежащото избено помещение №*с площ от 2.74 кв. В.,
при граници: избен коридор, изба от вх.*, изба на ап.*, изба на ап.*, горе
-жилища, заедно с 1.6517% идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху държавното място, в което е построена сградата,
попадащо в квартал *на *подрайон по плана на гр. Варна, и представляващо ПИ с
идентификатор №*, МЕЖДУ
СЪСОБСТВЕНИЦИТЕ - ищцата Х.П.Й., ЕГН **********, с адрес: *** и ответника
В.А.Й., ЕГН **********, с адрес:
***, ПРИ КВОТИ:За ищцата Х.П.Й., ЕГН **********
- при КВОТА 1/2 идеална
част, за ответника В.А.Й., ЕГН **********- при КВОТА 1/2 идеална част, на основание
чл.34 ЗС.
Против постановения съдебен акт е била депозирана въззивна жалба от Хр.Й. и
след администриране на жалбата е било образувано в.гр.д.№ 530/2021 г. по описа
на ВОС . С Определение № 1001/19.03.2021 г.постановено от въззивния Окръжен съд
Варна по в.гр.д. № 530/2020 г. въззивното производство е прекратено и
първоинстанционното дело е върнато на ВРС за отстраняване на явна фактическа
грешка, като съдът е постановил Решение № 2611*/30.03.2021 г., с което не е
допуснал поправка на очевидна фактическа грешка .
С Определение № 1547/29.04.2021 г.ОС Варна
повторно е прекратил въззивното дело указвайки на първоинстационния съд
необходимостта от произнасяне по реда на чл.*7 ГПК, необходимост обоснована от
наличието на мотиви относими към заявен иск с правно основание чл. 23,ал.2 ЗС
от ищцата против ответника,но липсващ диспозитив.
Въззивният съд
вече два пъти е установил, че по иска с правно основание чл. 23, ал.2 СК ВРС не
е постановил диспозитив, но в мотивите е коментирал неговата неоснователност.
ВОС е приел, че съдът дължи произнасяне с отделен диспозитив на всеки допустимо
съединен иск, дори и той да е обуславящ към размера на квотите по иск за делба
и съобразно тяхното определяне „ да се подразбира „, че тази претенция е
отхвърлена. Констатирано е още,че не е събрана държавна такса за въззивното
производство по отхвърления иск . Видно
от лист 3 и 4 ищцата е твърдяла а и няма спор по делото ,че двамата с ответника
са бивши съпрузи , като бракът им бил прекратен с влязло в сила Решение № *54/1.1.2019г.
по гр.д.№ 11792/2019 г. на ВРС 7-ми състав.Твърдяло се е в исковата молба, че
квотите в съсобствеността върху апартамент № *находящ се в гр.Варна, ул. * № 25
придобит по силата на договор за покупко –продажба от 5.12.2006 г. по време на
брака на страните за сумата от 43 830 лева не са равни, а в съотношението
което ищцата приема ¾ за нея и ¼ за ответника.Сочи се на
стр.втора от исковата молба,че била налице трансформация на лични средства на
ищцата в придобиването/заплащането на продажната цена/.Трансформираните парични
средства ищцата придобила от продажбата на неин личен недвижим имот –ап- 79 ,
находящ се в гр.Варна, ул.* 3 ,за сумата от 3*15,80 лв. по силата на покупко
–продажба /първоначално при равни дялове с дядо й Х. Г. Х.а след неговата смърт
и по дарение на неговата една втора ид.ч., извършено в полза на ищцата от
нейната баба,леля и майка , поради което и ищцата била едноличен собственик на
този имот преди сключване на брака й с ответника .Стойността на придобитата по
време на брака част от апартамента на ул.* била равна на 8014,20 лв.Това била
разликата между платената от ищцата и ответника покупна цена за апартамента,чиято
делба се иска, в размер на 43830 лв.и получената от ищцата от продажбата на
апартамента й на ул.* в размер на 3*15,80 лв.Или аритметично изчислено, делът
на ищцата бил равен на 3*15,80 лв. плюс половината от 8014,20 лв.или 39822,10
лв.а на ответника половината от 8014,20 лв. или 4007,10 лв.
Наведено е и
второ твърдение, че цената която ищцата и ответника били платили за апартамента
на ул.* била * 000 евро,
което било видно от предварителния договор. Капарото при подписване на този
предварителен договор в размер на 4 500 евро заплатила ищцата в
брой по предварителния договор от 5.10.2006 г. за продажбата на апартамента на
ул.*.На 4.12.2016 г., когато била изповядана сделката покупко-продажба на ап.
на ул.* ищцата твърди , че извършила превод от 40 000 евро по
сметка на продавачите а сумата 468 евро я превела по другата нейна
сметка.Сумата от 44 500 евро – платените по банков път 40 000
евро плюс капарото от 4 500 евро представлявала по-голямата част от общата
продажна цена от * 000 евро за апартамента на ул.*, която заплатили
с ответника на продавачите по предварителния договор от 19.10.2006 г.Или
разликата между платената от страните по делото продажна цена за апартамента на
ул. * във Варна в размер на * 000 евро и частта платена лично от ищцата в
резултат на продажбата на апартамента на ул.* в размер на 44 550 евро или
17 500 евро, представлявала стойността на придобитата по време на брака на
съпрузите част от апартамента на ул. * Варна. Аритметично ищцата е
пресметнала,че нейния дял е равен на 44 500 евро плюс половината
от 17 500 евро или общо 53 250 евро а на ответника половината от
17 500 евро или 8 750 лева . Съотношението ищцата е посочила в дроби
като счита че нейната квота е равна на ¾ а на ответника на 1/4. На л.26
–ти по делото се намира уточнителна молба от която е видно,че ищцата е
отправила искането до съда да се произнесе първо по иска й за трансформация а
след това да допусне процесния имот до делба при квотите ¾ ид.ч. за
ищцата и ¼ ид.ч.
Приложена на
лист 28 –ми е актуална данъчна оценка на имота предмет на настоящото дело, като
е видно от същата ,че ДО възлиза на общо 68 952,80 лв.
При така
изложеното, съдът на база вече мотивите в Решение № 261796/20.12.2020г. приемайки,
че имотът предмет на иска за делба е съсобствен между страните при равни квоти,
следва да постанови отхвърлителен диспозитив от който да е видно,че искането на
ищцата /възприето като възражение/ с правно осн. чл.23, ал.2 СК неоснователно,
като при постановяване на диспозитива изрично се води от фактическите твърдения
залегнали в искова и уточнителни молби, съобразявайки трайната съдебна практика
в която при искания за частична трансформация се посочва цифровия израз на
вложените лични средства и цялата стойност на имуществото под формата на
идеални числа .Ето защо при произнасянето си по реда на чл.*7 ГПК съдът съобразява искането
на ищцата за признаване за установено в отношенията между страните че е налице
частична трансформация на вещно право на собственост върху апартамента находящ
се в гр.Варна на ул.* при релевирани твърдения за придобиване на имота отчасти
с лично имущество от ищцата а именно 45 000/* 000 ид.ч. а за разликата от * 000
лв. 17 500 лв. че е налице съсобственост между страните.
На следващо
място за да изпълни указанията на ОС Варна съдът следва да приложи и нормата на
78, ал.6 ГПК осъждайки ищцата да заплати дължимата се държавна такса по сметка
на ВРС определяема като четири процента върху една четвърт върху данъчната оценка
на вещното право предмет на иска по чл. 23,ал.2 СК ( 45000 /* 000 =
0,73 % ; 0,73 % х 68 952,80 лв. =
50 335,54 лв. х 4 % върху 1/ 4 от 50 335,54 лв.= 503,36 лв.
Водим от горното и на осн. чл.*7 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Решение №261796/29.12.2020г., постановено по гр.дело № 2804/2020 г. по
описа на ВРС, ХLII – ри състав в диспозитивната част на акта по
същество чрез постановяване на нарочен диспозитив по чл.23,ал.2 СК а именно :
ОТХВЪРЛЯ
предявената претенция от ищцата Х.П.Й., ЕГН **********, с
адрес: ***, чрез адвокат Б.Х. от ВАК, със съдебен адрес: ***, против ответника В.А.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, С ИСКАНЕ за бъде прието за установено по отношение на
ответника В.А.Й.,
ЕГН **********, че ищцата Х.П.Й., ЕГН ********** има лично притежание в размер
на 45 000/* 000
ид.ч. придобити с лични
средства на ищцата, както и че по
отношение на останалата част от имота в размер на 17000/*000 ид.ч. ищцата
и ответника са съсобственици при равни квоти на следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ
№ 61, находящ се в гр.Варна, с площ от 89.80 кв.В.,
находящ се на *етаж в жилищната сграда с идентификатор *, с административен
адрес: *, състоящ се от: три стаи, кухня-трапезария, баня, тоалет, пералня,
дрешник и входно антре, с идентификатор №*.9, при съседни самостоятелни обекти по скица на СГКК - Варна: на
същия етаж-*.8, под обекта: *.6, над обекта -*.12, а по документ за
собственост: североизток - стълбище и ап.*, югозапад - жилища от вх.*,
северозапад - ул. „*“, югоизток - зелени площи, горе - ап.*, долу - ап.*, ведно
с принадлежащото избено помещение №*с площ от 2.74 кв. В., при граници: избен
коридор, изба от вх.*, изба на ап.*, изба на ап.*, горе -жилища, заедно с
1.6517% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
държавното място, в което е построена сградата, попадащо в квартал *на *подрайон
по плана на гр. Варна, и представляващо ПИ с идентификатор №*,като
неоснователен и недоказан, на основание
чл. 23, ал. 2 СК .
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 ГПК Х.П.Й., ЕГН **********, с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Районен съд гр.Варна дължимата се държавна
такса по отхвърлената претенция в размер на общо 503,36 лв. (петстотин
и три лева и тридесет и шест стотинки ).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд
Варна в двуседмичен срок, считано от получаване на преписа от страните .
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните
по делото – чрез процесуалните йм представители .
РАЗПОРЕЖДА делото да се докладва при
постъпване на въззивна жалба или влизане в сила на Решението по чл.*7 ГПК с
оглед изпращане по компетентност на ОС Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: