РЕШЕНИЕ
№
351
гр. Враца, 02.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 19.10.2021г./
деветнадесети октомври две хиляди двадесет и първа година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря ДАНИЕЛА
МОНОВА и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от
съдия Коцева КАН дело № 340 по описа на АдмС – Враца за 2021г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Постъпила е касационна жалба от „Т.Т.“
АД ***, предявена чрез пълномощника * М.Д. против РЕШЕНИЕ №260041/12.05.2021г., постановено по АНД №511 по описа за
2020г. на Районен съд - Бяла Слатина, с което е изменено Наказателно
постановление №06-001322/15.10.2020г. на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ Враца, за налагане на наказание имуществена санкция от 3 000/три
хиляди/ лева, като санкцията е намалена на 1 500/хиляда и петстотин/лв. С
касационната жалба се твърди, че
оспореното решение е постановено в нарушение на материалния закон,
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Иска
се оспореното решение да бъде отменено и
вместо него да бъде постановено друго, с което обжалваното наказателно
постановление да бъде отменено изцяло, по изложени съображения в касационната
жалба. Направено е искане за разноски.
В с.з. касаторът, чрез * Д. моли за
отмяна на обжалваното решение, като неправилно и незаконосъобразно по подробно
изложени съображения в касационната жалба. Претендират се разноски, съгласно
представен списък.
Ответникът по касационната жалба чрез
процесуалния си представител * М.К. в писмена защита и в съдебно заседание оспорва
същата и иска отхвърлянето й като неоснователна, като изтъква съображения, че
решението на Районния съд е правилно и при постановяването му не са допуснати
твърдените в касационната жалба
нарушения. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а
също така е оспорено адвокатското възнаграждение, заплатено от касатора поради
неговата прекомерност.
Участващият в касационното производство
прокурор дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а решението
правилно. Безспорно е установено, че към 10.09.2020г. не е имало разработена инструкция, както и по
време на проверката. Не е налице нарушение на материалния закон.
Настоящият съдебен състав, като взе
предвид наведените в жалбата и в съдебно заседание доводи и съображения и след
извършване на служебна проверка, съгласно чл.218, ал.2 от АПК , приема
следното:
Касационната жалба е подадена от
надлежна страна в законоустановения срок, против валиден и допустим съдебен
акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Предмет на делото е РЕШЕНИЕ №260041/12.05.2021г., постановено по АНД №511/2020г. на
Районен съд - Бяла Слатина, с което е изменено Наказателно постановление №06-001322/15.10.2020г.
на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Враца, за
налагане на наказание имуществена санкция от 3 000/три хиляди/ лева на
основание чл.399 и чл.416, ал.5 от КТ вр. чл.55 от ЗЗБУТ и във вр. с чл.413,
ал.2 от КТ за нарушение на чл.166, ал.1
от Наредба № 7/23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване на „Т.Т.“ АД ***, с ЕИК *********, като санкцията е намалена на 1 500/хиляда и
петстотин/лева.
При постановяване на съдебния си акт
въззивният съд не е допуснал нарушение на материалния закон. Законосъобразен е
изводът, че при издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното. Видно от
съдържанието на АУАН и НП, същите съдържат задължителните реквизити по чл.42 и
чл.57 ЗАНН. Посочената за нарушена норма на чл.166, т.1 от Наредба №7/99г. за
минималните изисквания на ЗБУТ в акта и НП, която норма няма точки, вместо ал.1
на чл.166 от Наредбата в каквато насока се прави възражение от касатора не
представлява съществено процесуално нарушение, което да накърни правото на
защита на нарушителя, а от там и до неяснота на извършеното нарушение. Описанието
на нарушението е подробно, ясно е в какво се изразява
административнонаказателното обвинение, поради което правото на защита на дружеството не е
нарушено. В тази насока и изводите на въззивния съд са правилни, а възраженията на касатора са неоснователни
Съдът е проявил процесуална активност,
като е събрал всички относими към спора писмени и гласни доказателства, обсъдил ги е поотделно и в тяхната
съвкупност и въз основа на тях е постановил съдебния си акт, поради което
същият се явява обоснован. Фактическата обстановка е установена точно, като правилен е изводът, че посоченото
в АУАН и НП нарушение е доказано по безспорен начин и че санкционираното
дружество при осъществяване на дейността си е осъществило от обективна и
субективна страна нарушение на чл.166,
ал.1 от Наредба № 7/23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване. Видно от събраните доказателства към дата 10.09.2020г. когато е
станал трудовия инцидент с лицето, както и към
момента на извършената проверка 16.09.2020г. дружеството - касатор не е имало
и не е представило разработена писмена инструкция за обработване на палетни товари с
транспалетна количка, като такава не е представена и към датата на приключване
на проверката 05.10.2020г. със съставяне на АУАН. В действителност в АУАН от
страна на касатора е направено възражение, че има писмена инструкция за работа с колички, което
е част от инструкцията с кари, но същата не е представена нито към датата на
съставяне на акта, нито към датата на издаване на НП, както и по време на
извършената проверка, видно от доказателствата по делото. В тази насока следва
да се посочи, че ако касатора е имал разработена такава инструкция е следвало
да я представи към датата на проверката или при съставяне на АУАН, дори и след
неговото съставяне и преди издаване на НП. Правилно съдът не е кредитирал в
тази насока показанията на св. Ц. и е приел че същия е в зависимост от
работодателя. Макар и да се приеме, че такава
инструкция е налице, то същата е
представена впоследствие с жалбата до РС,
като този факт не променя факта на извършеното нарушение към датата
на проверката.
Правната квалификация на деянието е
определена правилно, като е приложена и
съответната санкционна норма, както е приел и съдът. Обсъдил е и размера на
наказанието, който е приел за несправедлив, като го е намалил до предвидения в
закона минимум. Обосновано е прието, че нарушението не е маловажно, тъй като същото е формално и правните последици от него имат значение
само за определяне на размера на санкцията.
При служебна проверка на оспореното
решение относно неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния
закон, на основания извън посочените в касационната жалба, съдът не намира
такива, които да сочат на неговата
отмяна. Решението е постановено от законен състав, в рамките на заявения спор и
при правилно прилагане на материалния закон, което го прави валидно, допустимо
и материалносъобразно. Решението е правилно и в частта за разноските.Същото
следва да бъде оставено в сила, а касационната жалбата против
него отхвърлена.
При този изход на спора и своевременно
направено искане от процес.представител на ответника за присъждане на разноски
по делото, на същия на основание чл.63, ал.5 ЗАНН следва да се присъдят такива
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100/сто/ лева, определено по реда
на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
вр. чл.37 от Закона за правната помощ.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.221, ал.2 вр. чл.218 от АПК, Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА РЕШЕНИЕ
№260041/12.05.2021г., постановено по АНД №511/2020г. по описа на Районен съд Бяла Слатина.
ОСЪЖДА „Т.Т.“ АД ***, ЕИК ********* да заплати
на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Враца разноски по делото в размер на
100/сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.