Р Е Ш Е Н И Е № 261637
03.06.2021 г., гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на втори април
две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 7497/2020 г. по описа на същия съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК
– решение по исков спор.
Делото е образувано по искова молба на
„Лодис Инвест „ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
София, ул. Граф Игнатиев № 62,
депозирана против Т.Д.Н. , ЕГН **********,*** , с предявени събуктивно съединени искове с правно основание чл. 92 от ЗЗД, чл.
252 от ЗЗД и чл. 59 от ЗЗД.
Ищецът твърди да е имал с ответника -
земеделски производител - договор за изкупуване на сурово прясно мляко № *** от
18.06.2018 година. Той бил сключен първоначално за срок от една година, но
имало между страните и договорка за
трансформирането му в безсрочен, която породила действие след
30.06.2019г. По силата на договора, ищцовото дружество следвало да изкупува
произведеното от ответника мляко на цена 0.65 лв. за литър, като в самия
договор били предвидени основания за прекратяване на действието му – с
едномесечно писмено предизвестие от всяка от страните. По време на действието
на предизвестието , страните следвало да продължат да изпълняват задълженията
си по договора , като при неизпълнение
на тази клауза, неизправната страна дължала на насрещната неустойка, равна на
цената на предаденото за последните тридесет дни мляко.
Договорът обаче бил прекратен от страна на
ответника без предизвестие, без да има основание за това и в нарушение на договорката между страните, с
писмо от дата 11.10. 2019г, след което
последвал на три пъти и
фактически отказ на ответника да предаде
произведеното от него прясно мляко на ищеца.
Затова ищецът иска от съда да постанови решение,
с което да осъди ответната страна да му заплати неустойка в размер на 10053.12
лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на
исковата молба – 29.06.2020 год. до окончателното изплащане на вземането.
Стойността на неустойката била изчислена след приспадане от нея на насрещно
вземане на ответника по договора в размер от 3667.66 лева, за което била издадена и фактурата с
№ 92/16.10.2019г.
Твърди се, че по повод на договора за
продажба на млякото, бил сключен между страните друг, по силата на който
ответникът получил хладилна вана за съхранение на прясното мляко. След
прекратяването на договора за изкупуване, ищецът си поискал хладилната вана,
което станало с покана , получена от ответника на дата 24.10.2019г.; вещта не била
предадена. Затова се иска от съда да се осъди ответника да я върне на ищеца, както и да му изплати
обезщетение за ползването й без основание в
периода от 26.10.2019 год. – 26.06.2020 год. в размер на 225 лв. месечно
или 1800 лв. за целия период, частичн иск от общо 4800 лева за целия
период. В последното открито съдебно
заседание този иск е изменен по размера си, като се счита предявен в пълен
размер от 552 лева за същия период , а за разликата до пълния предявен размер
производството по делото е било прекратено.
Ишецът
претендира и разноски по трите иска .
Ответникът оспорва исковете, отрича
съществуване на договор между страните; ако договор имало, то той не бил
прекратен, а договореното по него било изпълнено точно. Спори се дали подписът
под прекратяването е положен от Т.Н.. Прави се и възражение за прихващане,
което съдът приема и ще разгледа - за сума по дължима от ищеца фактура №
92/16.10.2019г. в размер на 3667.66лв. с насрещното му вземане
за неустойката, или с евентуално такова за стойността на ваната,
която ответникът е оценил на около 1000
лв. Моли се исковете да бъдат отхвърлени
и да се присъдят на ответника сторените по делото разноски.
Вещото лице по проведената за оценка на
пазарния наем на ваната експертиза дава
заключение, че стойността на същия за срок от един месец в процесния период е
69 лева, а за целия период - общо 552
лева.
Според заключението на счетоводната
експертиза, според която дължимата неустойка , изчислена при спазване на
договореното и разпоредбите на Закона за
ДДС, е в размер на 7766.32 лева, след като се отчете прихващането с фактурата
№ 92/16.10.2019г.
Проведена по делото е и графологична
експертиза, която е на мнение , че подписа под уведомението до ищеца № *** не е
положен от Д..
Субективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 92 от ЗЗД, чл. 249
от ЗЗД и чл. 59 от ЗЗД. Исковете са допустими.
По същество:
І.По иска за неустоечно плащане:
Договорът между страните за изкупуване на
произведеното от ответника като земеделски производител прясно мляко е
представен в копие, заверено от страната , на л. 8 от делото. Договорено е
ищецът да изкупува цялото произведено от ответника количество мляко, като
заплаща за това определена цена. Предвид търговското качество на ищеца,
договорът е търговска сделка , за
продажба по смисъла на чл. 327 от Търговския закон.
Не се спори, че до 11.10.2019г.
включително, договорът е изпълняван от страните точно. Установява се от
приложеното на л. 14 от делото уведомление , че ответникът няма повече да
изпълнява задълженията си по договора, считано от 15.10.2019г. Уведомлението
носи дата 11.10.2019г., на която е и връчено на ищеца. Няма значение , че подписът по него не е положен от Д., тъй
като в отношенията между страните по договора, подписът на претендирания автор
е задължителен за насрещната страна, макар и авторът да е привиден. Д. е
прекратил договора и с конклудентни действия, като е безспорно, че на дати
13.10 и 15.10.2019г, мляко на ищеца не е предадено , нещо което ответника не
оспорва , и което личи от съставените протоколи и от показанията на доведените и от двете страни свидетели.
Тъй като след дата 11.10.2019г. Д. не е изпълнявал договора , който има силата
на закон за него , съдът приема, че е налице хипотеза по чл. VІІ. 3 от
заключителните разпоредби на договора и вземането на ищеца за неустойка е
изискуемо.
По отношение на размера й обаче, съдът не кредитира заключението на ВЛ Ш., макар и то да
е обективно изготвено. Неустойката е определена по размера си като
равностойност на предаденото за тридесет дни преди датата на прекратяване мляко, в която сума е включен
дължимия данък „добавена стойност“; според вещото лице, върху неустойка ДДС не се дължи, и затова и от
дължимата сума е приспаднат размера на този данък. Разпоредбата на чл.26
ал. 2 изр. второ от Закона за ДДС обаче предвижда единствено , че в данъчната
основа плащанията за неустойки не участват , тоест, нито ищеца , нито ответника
ще са длъжни да плащат ДДС върху процесната неустойка. Тази норма обаче е неприложима по отношение на неустойка,
изчислена като стойност на облагаема доставка , доколкото обаче ДДС върху
стойността на доставеното мляко се дължи
и страните не са уговорили изрично намаляване на неустойката с данъка. Затова и иска е
основателен в пълния си размер.
ІІ .
По иска да се върне движима вещ, представляваща хадилна вана.
На л. 12 от делото е представено копие , неоспорено от ответника ,
от договор за предоставяне на хладилна вана от дата 19.06.2019г. Според този
договор, такава вана е предоставена на
ответника за ползване; насрещно плащане не е уговаряно. Тоест, договора е такъв
за заем с изрична уговорка за послужване, и заемодателят по всяко време
може да изиска вещта си, както е и
направено с поканата, получена от Д. на дата 24.10.2019г. Предвид договора, заемополучателя
не придобива по никакъв начин права на собственост върху вложената вещ и
съответно няма никакво вземане за цената й срещу заемодателя. Вместо това, приемателят
дължи връщането , на основание чл. 249
от ЗЗД; искът е основателен, така или иначе, този договор е прекратен с
прекратяването на договора за изкупуване на млякото ( чл.V т. 3 .а)
ІІІ .
По иска за обезщетение за ползването на
ваната след датата на поискването.
Каза се, страните са
уредили отношенията си чрез заем за послужване, който е бил прекратен; няма
договорно или законово основание за ответника да ползва вещта след дата
26.10.2019г. Не се спори, че тази вана е ползвана и след тази дата , и до
26.06.2020г. Искът е основателен, до размера на пазарния наем, даден от вещото
лице, с който ответникът се е обагатил неоснователно.
ІV. Възражението за прихващане не може да
бъде уважено – според изложеното в исковата молба, което съдът кредитира като
доказано, стойността на фактурата по номер 92/16.10.2019г. е била вече приспадната от търсената неустойка преди
датата на подаването на исковата молба, при което не е предмет на спора. В това
отношение съдът кредитира представеното на л. 21 от делото уведомление с
изявление за това прихващане, доведено до знанието на ответника.
Разноски се присъждат в тежест на страните
пропорционално, тъй като ответникът има
право на разноски и при прекратяване. Общият размер на направените от ищеца разноски е 2115 лева ,
по списък на л. 134 от делото, дължат се пропорционално 1958.38 лева. ( 2115/16853.12 *15605.12 ). Общия
размер на направените от ответника разноски е 620 лева , дължат му се пропорционално
разноски в размер от 45.91 лева (620/16853.12*1248 лева , за колкото
производството е прекратено).
Воден от изложеното и на основание чл. 235
от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Осъжда Т.Д.Н., ЕГН **********,***, да
заплати на „Лодис Инвест „ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в София, ул. „Граф Игнатиев“ № 62, сумата от 10053.12 лева неустойка
за прекратяване на договор № ***/18.06.2018г, ведно със законната лихва върху
тази сума от дата 26.06.2020г. до
окончателното изплащане на вземането.
Осъжда Т.Д.Н., ЕГН **********,***, да върне
на „Лодис Инвест „ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в София, ул. Граф Игнатиев № 62, държането върху движима вещ: хладилна
вана за съхранение на мляко, марка „***“ с вместимост от 575 литра , фабричен номер ***.
Осъжда Т.Д.Н., ЕГН **********,***, да
заплати на „Лодис Инвест „ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в София, ул. Граф Игнатиев №
62, сумата от 552 лева обезщетение за неоснователно обогатяване от
ползване на хладилна вана за съхранение на мляко, марка „***“ с
вместимост от 575 литра, фабричен номер RHE ***, за периода от 26.10.2019г до 26.06.2020г, ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на подаване на исковата молба – 29.06.2020г. до
окончателното изплащане на вземането.
Осъжда Т.Д.Н., ЕГН **********,***, да
заплати на „Лодис Инвест „ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в София, ул. Граф Игнатиев №
62, сумата от 1958.38 лева
разноски по делото.
Осъжда „Лодис Инвест„ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в София, ул. Граф Игнатиев № 62, да заплати на Т.Д.Н., ЕГН **********,***, сумата от
45.91 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред състав
на Окръжен съд гр. Пловдив, в срок от две седмици от датата на връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ