Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

26.02.2024

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

07.02

Година

2024

В откритото заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Айгюл Шефки Мария Божкова

Секретар

Мелиха Халил

Прокурор

Василева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

158

по описа за

2023

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от юрисконсулт А. М., действаща в качеството си на пълномощник на началника на РДНСК – Кърджали, против Решение № 212/08.11.2023 г., постановено по АНД № 507/2023 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е отменено Наказателно постановление № КЖ-4/19.05.2023 г., издадено от началник РДНСК - Кърджали, с което на *** Т.Д.М. ***, е наложено наказание глоба в размер на 1 000 лв. на основание чл. 232, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, за извършено на 24.11.2022 г. нарушение на чл. 149, ал. 5 от ЗУТ и съдът е предупредил  *** Т.Д.М., че при извършването на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Въведени са доводи, че решението на Районен съд - Кърджали е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон.

Излага съображения, че с АУАН № К-3/09.01.2023 г. и НП № КЖ-4/19.05.2023 г. била ангажирана административно наказателна отговорност на *** Т.Д.М. затова, че във функциите си на заместващ главния архитект на община Кърджали, съгласно Заповед №1148/26.08.2022 г. на кмета на община Кърджали, бил уведомил РДНСК - Кърджали за издадено Разрешение за строеж № 194 от 16.11.2022 г., касаещо: „Еднофамилна жилищна сграда в УПИ ***, кв. *** по ЗРП на „***“, с уведомително писмо с изх. № 24-00-1603/24.11.2022 г., заведено в РДНСК - Кърджали с вх. № РС-Кж-585-01-052/28.11.2022 г., след изтичане на 7- дневния срок от издаването му, в нарушение на изискванията на чл. 149, ал. 5 от ЗУТ.

Сочи, че първоинстанционният съд законосъобразно и в съответствие с доказателствата по делото приел, че установеното с акта деяние безспорно съставлява нарушение на разпоредбата на чл. 149, ал. 5 от ЗУТ, но изводите му, че в конкретния случай административното нарушение, за което е наказан нарушителят, следвало да се квалифицира като маловажен случай, били изцяло погрешни. В тази връзка счита, че безспорно било налице закъснение на уведомяването на РДНСК - Кърджали за издаденото разрешение за строеж, като нарушението било извършено на формално основание. Ирелевантно се явявало обстоятелството, че лицето е изпълнявало две длъжности едновременно. Без значение било и това, че към датата на изтичане на срока по чл. 149, ал. 5 от ЗУТ - 23.11.2022 г., нарушителят е отсъствал, тъй като е ползвал разрешен отпуск. Отсъствието му от работа било по негова собствена воля, а не по независими от него обективни причини. Същият е следвало да съобрази, че в периода на неговото отсъствие от работа ще изтече срокът за уведомяване за издаденото разрешение за строеж. Освен това, в периода за уведомяване, заместващият главния архитект е бил на работа три работни дни, в които е могъл да извърши уведомяването. Главният архитект на общината изпълнявал възложени задължения по ЗУТ в качеството му на длъжностно лице и носел административнонаказателна отговорност по реда на чл. 232 от ЗУТ. В § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН била дадена легална дефиниция на понятието маловажен случай, от анализа на която норма се налагал изводът, че длъжностно лице не можело да бъде субект на нарушение, представляващо маловожен случай.

Предвид изложеното, моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 212/08.11.2023 г., постановено по АНД № 507/2023 г. по описа на Районен съд – Кърджали, след което да постанови друго, с което да потвърди Наказателно постановление № КЖ-4/19.05.2023 г., издадено от началник РДНСК - Кърджали, с което на *** Т.Д.М. ***, е наложено наказание глоба в размер на 1 000 лв. на основание чл. 232, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание юрисконсулт М. поддържа жалбата по изложените в нея съображения.  

Ответникът по касация, чрез адв. В.М. оспорва касационната жалба. Излага съображения за законосъобразност и обоснованост на обжалваното решение на районния съд. Моли съда да отхвърли жалбата и присъди деловодни разноски. В подкрепа на доводите си представя писмена защита.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор В. счита касационната жалба за основателна. Оспорва изводите на районния съд, с които е прието, че е налице маловажен случай. Сочи, че нарушението е формално и не се изисква настъпването на вреди от извършването на това деяние. Липсвали установени обстоятелства, относно наличието на признаци, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност от обикновената за такива случаи нарушения от същия вид, поради което намира съдебния акт за необоснован. Предлага на съда да отмени обжалваното решение на Районен съд – Кърджали и потвърди издаденото НП от началника на РДНСК – Кърджали.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора твърдения за нарушение на материалния закон по съществото си се явяват касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд - Кърджали е отменил ил Наказателно постановление № КЖ-4/19.05.2023 г., издадено от началник РДНСК - Кърджали, с което на *** Т.Д.М. ***, е наложено наказание глоба в размер на 1 000 лв. на основание чл. 232, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, за извършено на 24.11.2022 г. нарушение на чл. 149, ал. 5 от ЗУТ и съдът е предупредил  *** Т.Д.М., че при извършването на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Районният съд е приел, че на 16.11.2022 г. Т.Д.М. - заместващ главния архитект на Община Кърджали, е издал Разрешение за строеж № 194/16.11.2022 г. В предвидения от закона 7-дневен срок, т.е. до 23.11.2022 г., той не е уведомил РДНСК-Кърджали за така издаденото разрешение за строеж и не е изпратил копие от същото. Посочил е, че жалбоподателят е сторил това с писмо изх. № 24-00- 1603/24.11.2022 г., изпратено по пощата на 25.11.2022 г., което обосновавало извода, че не е спазил законовия срок и е осъществил вмененото му административно нарушение, а именно нарушение на разпоредбата па чл. 149, ал. 5 от ЗУТ.

Независимо от горното, първоинстанционният съд е приел, че процесното нарушение следва да се квалифицира като „маловажен случай“.  В тази връзка и изложил доводи, че се касае за закъснение от един ден, тъй като уведомителното писмо до РДНСК - Кърджали е изведено с изходящ номер и подписано от жалбоподателя на 24.11.2022 г. Отчел е и обстоятелството, че Т.Д.М. към процесния период е бил определен да замества главния архитект на община Кърджали, като наред с това е изпълнявал и длъжността на която с титуляр, т.е. той е изпълнявал служебни задължения на две длъжности. Посочил е и това, че към датата на изтичане на срока по чл. 149, ал. 5 от ЗУТ на 23.11.2022 г., жалбоподателят е отсъствал, тъй като е ползвал разрешен отпуск. Нарушението се явявало първо за жалбоподателя, т.е. не се установявало преди инкриминираната дата да е наказван с влязъл в сила акт за подобно деяние. Преценил е, че всички тези обстоятелства обуславят по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното деяние в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид. Посочил е, че наказващият орган не е отчел степента на обществена опасност и тежестта на нарушението, поради което незаконосъобразно е издал наказателното постановление.

Предвид изложеното и тъй като процесният случай се явявал маловажен, е отменил атакуваното постановление, като на основание чл. 63, ал. 4 вр. ал. 2, т. 2 от ЗАНН е предупредил нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Последното съдържа подробни мотиви като не се установяват съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство.

Настоящият съдебен състав намира преценката на районния съд за наличието на маловажен случай по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН по отношение на конкретния случай, за обоснована и съответна на доказателствата по делото. 

В тази връзка следва да се отбележи, че преди приемането за наличието на предпоставките за приложението на квалификацията на по чл. 28 от ЗАНН, респ. за приемането на съответното деяние като „маловажен случай“ следва да бъде извършена преценка на относимите към тежестта на административното деяние обстоятелства - времеви и пространствени измерения, механизма, при който е реализирано нарушението, съответните характерни признаци на предмета на нарушението, липсата или незначителността на настъпилите вредни последици, мотивите и подбудите на извършителя, които подлежат на съвкупен анализ, ведно с конкретните данни за личността на дееца. „Маловажен случай“ на административно нарушение по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН ще е налице, когато извършеното деяние, преценено при съвкупен анализ на горепосочените релевантни факти, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.

Във връзка с горното, касационната инстанция намира за правилна преценката на районния съд, че е налице деяние, което макар и формално да осъществява признаците на административно нарушение, то обществената опасност на същото е явно незначителна. Вмененото на Т.Д. нарушение на чл. 149, ал. 5 от ЗУТ касае единствено неспазване на въведеният в нормата 7-дневен срок за уведомяване на РДНСК за издаденото Разрешение за строеж № 194 от 16.11.2022 г. В случая, както правилно е преценил районния съд, се касае за закъснение от 1 ден, което е крайно незначително. Липсват доказателства за извършени други нарушение на ЗУТ от страна на жалбоподателя, още по малко такива свързани със задължението за уведомяване на РДНСК.

Изцяло необосновани и не намиращи опора в релевантната нормативна уредба са въведените в НП и касационната жалба доводи, че чл. 28 от ЗАНН бил неприложим по отношение на нарушения, допуснати от длъжностни лица.  

В конкретния случай липсват и настъпили каквито и да са вредни последици от процесното нарушение. Всичко това взето в съвкупност с данните за извършителя, обстоятелството, че нарушението е първо такова за дееца, касае се просрочване на срока за уведомяване с 1 ден, фактът, че през относимия времеви период жалбоподателят е изпълнявал две длъжности в Общината, обосновава извода за наличието на маловажен случай по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. Предвид това, отменяйки процесното НП с мотива, че е налице маловажен случай на административно нарушение и предупреждавайки нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание, районният съд е действал законосъобразно и в съответствие с чл. 63, ал. 4 от ЗАНН.

Предвид горното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба от пълномощника на началника на РДНСК - Кърджали за неоснователна, поради което и процесното решение на Районен съд – Кърджали, като законосъобразно, респ. постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и надлежно въведеното искане за присъждане на деловодни разноски от пълномощника на ответника по касация, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. чл. 208 и сл. от АПК, следва да бъде осъдена ДНСК – София да заплати на Т.Д.М. ***, разноски за производството пред касационния съд в размер на 400 лв., произтичащи от заплатено възнаграждение за адвокат съгласно договор за правна защита и съдействие от 05.02.2023 г. Така заплатеното от лицето възнаграждение е в минималния предвиден размер в чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.,

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63в и чл. 63д от ЗАНН, Административният съд

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 212/08.11.2023 г., постановено по АНД № 507/2023 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

ОСЪЖДА Дирекция за национален строителен контрол гр.София, да заплати на Т.Д.М., с ЕГН **********, с адрес: ***, деловодни разноски в размер на 400 лв.

 

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

      

                                                                                       2.