О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№III-260780 10.11.2020 г.
гр.Бургас
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС,
Гражданско отделение, трети
въззивен състав в закрито заседание на десети
ноември две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Росен Парашкевов
Членове: Кремена Лазарова
мл. съдия
Красен Вълев
като разгледа докладваното от младши съдия Красен
Вълев в.ч.гр.д.№ 2552 по описа за 2020
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 – 278 от
ГПК.
Производството е образувано по частна жалба с
вх. № 262717 от 08.09.2020г. от Г.Ш.З.,
ЕГН **********, чрез адв. Красимир Кацарски срещу
Определение №260537/01.09.2020 г., с което на основание чл. 321, ал.1 от ГПК е
прекратено производството по гр.д. №1178 по описа на Районен съд-Бургас за 2020
г. Оспорва се извода на БРС, че не е налице основателна причина за неявяването
на ищцата в първото съдебно заседание по делото. Сочат се като такива причини
продължаващата епидемия от коронавирусна инфекция,
намаляване на производителността на труда и увеличаване на безработицата,
особено при ромското население, представители на които работят в други държави
при минимална ставка на труда. Твърди се, че ищцата трайно пребивава в друга
държава, където работи и за явяването си следва да поиска разрешение за отпуск,
да закупи самолетен билет и да понесе и други разходи свързани с пътуване.
Направено е позоваване на Решение №164 от 15.05.2013 г. по гр.д. №42/2013 г. на
ВКС, IV Г.О. Излагат се съображения, че в съдебно заседание
вместо ищцата се е явил изрично упълномощен процесуален представител. Иска се
отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Ответникът по частната жалба, в едноседмичен
срок не депозира отговор по същата.
Бургаският окръжен съд, след преценка на
изложените в частната жалба съображения и материалите по гр. д. № 1461/2019 г.
на Районен съд Бургас, по вътрешно убеждение, намира за установено от
фактическа страна следното:
Производството по гр.д. №1178 по описа на
Районен съд-Бургас за 2020 г. е образувано по искова молба от Г.Ш.З., ЕГН **********
срещу съпруга ѝ С.В.З., ЕГН ********** с правно основание чл. 49, ал. 1 и
ал. 3 от СК, чл. 59 от СК и чл. 143, ал. 2 от СК.
Ищцата е упълномощила адвокат за процесуално
представителство по делото, а именно адв Красимир Кацарски,
видно от приложеното на л.9 от делото на БРС пълномощно.
Изготвен социален доклад/л. 37-38 от делото
на БРС/по отношение на общото дете на страните- С. С. В., ЕГН **********, като
социалният работник е провел среща с непълнолетното дете и е посетил
местоживеенето ѝ. Установено е, че към момента детето е отпаднало от
образователната система, има завършен шести клас, от своя страна е станало
майка и е заживяло с биологичния баща на детето си и неговото семейство.
Независимо от това при срещата със социалния работник С. С. В. е заявила, че не
е прекъснала връзка с майка си-ищцата по делото, която работи в Германия и
всеки месец ѝ изпраща пари.
В проведеното на 01.09. 2020 г. първо
заседание по делото ищцата не се е явила. За нея се е явил адв. Кацарски, който
е заявил, че ищцата се намира в Германия и не е успяла да вземе отпуск, за да
се яви в съдебното заседание. От нейно име адв. Кацарски поддържа молбата за
развод и води децата на страните за разпит, в случай че бъде даден ход на
делото. Поискано е и делото да бъде отложено, за да може ищцата да се върне в
България и да присъства в съдебното заседание.
Съдът в обжалваното определение е приел, че
липсват доказателства, обуславящи наличието на уважителни причини за неявяване
на ищцата. Счел е, че не е основателна причина пребиваването на ищцата извън
България, като е приел, че не са представени доказателства в тази насока.
Въз основа на така възприетата фактическа
обстановка, от правна страна, съдът, намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275,
ал. 1 от ГПК, срещу акт на съда, който
подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал.1, т. 1 и е допустима. По същество
същата се явява неоснователна.
В цитираното от въззивника Решение № 164 от
15.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 42/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията
Борис Илиев е прието, че разпоредбата на
чл. 321, ал. 1, изр. 2 ГПК има за своя основа разбирането, че като не се
явява лично пред съда, ищецът демонстрира липса на категоричност в намерението
си да прекрати брачната обвързаност. Само тогава е оправдано производството да
бъде прекратено, защото законът предполага, че при липса на решителност от страна
на ищеца, бракът може да бъде заздравен и запазен. Практиката изключва
възможността производството по делото да бъде прекратено тогава, когато ищецът
не се явява поради отсъствие от държавата на сезирания съд, но изпраща
процесуален представител с изрично пълномощно, който от негово име потвърждава
волята му да поиска разтрогване на брака.
Съдебната практика приема, че уважителна
причина за неявяване на страната по смисъл на
чл. 321, ал. 1 ГПК е това, че тя пребивава трайно в друга държава,
където и работи. В този смисъл освен посоченото решение са и Определение № 232
от 23.04.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 823/2014 г., I г. о., ГК, Определение №
174 от 26.03.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 791/2014 г., I г. о., ГК, Определение № 1425 от
11.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5508/2013 г., IV г. о.
В Определение № 682 от 22.10.2015 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 4830/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков е прието, че в първото заседание за разглеждане
на делото по брачен иск ищецът може да представи доказателства за
обстоятелството, че обичайно или продължително време пребивава в друга държава,
поради което не може да се яви в съдебно заседание. Представянето на такива
доказателства не е необходимо, само ако този факт не се оспорва от насрещната
страна или може да бъде установен от други обстоятелства по делото.
Процесният случай не е такъв. В обжалваното
определение изрично районният съд е посочил, че доказателства във връзка с
пребиваването на ищцата извън страната не са приложени по делото. Това
обстоятелство се твърди единствено от процесуалния представител на ищцата и
остава неподкрепено от доказателствената съвкупност. Единствената индиция за това е от
представения по делото социален доклад, в който непълнолетното дете на страните
заявява, че майка ѝ живее и работи в Германия, като тази индиция не е достатъчна, защото се базира на преразказ от
социалния работник на „показания“ на дете на страната, която има изгода от
твърдения факт.
Следва да се посочи и че съпруга на ищцата
също се представлява от особен представител и по този начин брачното
производство би се развило напълно неприсъствено и за двете страни.
Доказателства за уважителните причини,
поради които ищцата не се е явила в откритото съдебно заседание не са
представени и пред настоящата съдебна инстанция. Необходимо е било упълномощеният
процесуален представител на ищцата да представи доказателства за твърдения
факт- отсъствие от държавата на сезирания съд.
Поради изложеното настоящата съдебна
инстанция счита, че пред РС-Бургас са били налице предпоставките на чл. 321,
ал. 1, изр. 2 от ГПК за прекратяване на делото, поради което обжалваното
определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение
№260537/01.09.2020 г. по гр.д. №1178 по описа на Районен съд-Бургас за 2020 г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.