Р
Е Ш Е Н И Е
гр. С., 22.06.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19
състав, в публично заседание на седми юни две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Съдия: Невена Чеуз
при
секретаря Радослава Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 11 816 по описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ за сумата от 30
000 лв.
В исковата молба на Д.Д.Л. се твърди, че на 08.05.2020
г. в гр. С. е осъществено ПТП от водача на лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № ******– А.Г.М., който се движил непосредствено
зад управлявания от ищцата автомобил „Пежо Партнер“ с
рег. № ******. Твърди се, че ищцата спряла пред обозначена пешеходна пътека и
била ударена от лекия автомобил „Рено Меган“.
Вследствие на удара получила тежки увреждания, изразяващи се в сътресение на
мозъка, навяхване на шийни прешлени, фрактура на
короните на зъби 22,21,11,12, избит зъб – 15, контузия на носа. Била приета по
спешност в болнично заведение, където шията й била обездвижена с шийна яка и било назначено медикаментозно лечение. Твърди
се, че не можела да се храни и приемала само течности. Болките в областта на
счупените зъби били изключително силни, изпитвала и голямо неудобство от
загрозения си външен вид, както и главоболие, липса на концентрация.
Предвид тези фактически твърдения е мотивиран правен интерес от предявяване
на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек автомобил „Рено“, да
й заплати сумата от 30 000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени
вреди, вследствие нанесените й травматични увреждания. Претендират се законна
лихва и сторените разноски.
Ответникът „ДЗИ –
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, редовно уведомен, е депозирал писмен отговор, в който заявеният
иск е признат до размера на 10 000 лв., а за горницата до пълния предявен
такъв са наведени твърдения за неговата неоснователност. Заявено е и възражение
за съпричиняване. Претендират се разноски.
Искът се поддържат в открито съдебно заседание от адв. Н..
Възраженията на ответното дружество се поддържат от юрк.
К..
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и
ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад по делото, прие
за установено следното от фактическа и правна страна:
Нормата на чл. 429 ал.1 от КЗ установява,
че с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените
от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя
право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска обезщетението
пряко от застрахователя. За да се породи това право следва да бъдат изпълнени
изискванията на нормата на чл. 380 от КЗ, а именно отправена писмена претенция
до застрахователя по риска „ГО” и изтичане на срока за окончателно произнасяне
от страна на застрахователя, визиран в разпоредбата на чл. 496 ал.1 от КЗ – 3
месечен срок, считано от предявяване на претенцията пред застрахователя.
В настоящото
производство са ангажирани доказателства за заявена писмена претенция пред
застрахователя – ответник на 28.05.2020 г., като предвиденият тримесечен срок е
изтекъл към датата на приключване на устните състезания, поради което
настоящият съдебен състав намира предявеният иск за допустим.
Правно релевантните факти по отношение на
предявения иск са установяване на договорно правоотношение
по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска отговорност», сключен
между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента,
от което са настъпили вредни последици, които са в причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно
правилата за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване
от ищеца. В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за
виновност, залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента.
Страните не са формирали спор
относно факта на осъществяване на ПТП-то и неговите участници.
Вината като
субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна на извършителя
е установена при съвкупна преценка на
ангажираните по делото писмени и гласни доказателства – констативен протокол №
К-208 на СДВР и изслушаната по делото САТЕ. Съобразно изводите на вещото лице
инж. В.Д. причините за ПТП не са от технически характер, а е с оглед субективните
действия на водача на лек автомобил „Рено Меган“,
който е имал техническата възможност да управлява автомобила на разстояние
по-голямо от разстоянието на опасната зона за спиране. Установено по делото, с
оглед показанията на свидетеля А.Г.М., водач на лек автомобил „Рено“ в съдебно
заседание на 07.06.2021 г., е че ищцата е пътувала с поставен предпазен колан и
самият свидетел е помогнал коланът да бъде освободен, предвид което настоящият
съдебен състав намира заявеното възражение за съпричиняване
за неоснователно.
Настъпилите вреди за ищцата, както и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото съдебно-медицинска
експертиза, изготвена от вещото лице, неврохирург, д-р П.С.П. и тази, изготвена
от вещото лице, дентална медицина, д-р А.Ч.. Вещото
лице - неврохирург е посочило, че при ПТП-то ищцата е получила черепно-мозъчна
травма, състояща се от сътресение на главния мозък и контузия на гърба на носа,
както и травма на шийния отдел на гръбначния стълб,
изразяваща се в множество изкълчвания и навяхвания на ставите и ставните връзки
на шийния отдел на гръбначния стълб. Вещото лице, дентална медицина, в заключението си е посочило, че при
ищцата при ПТП-то са счупени 6 фронтални зъба и един е избит – 15 в горна
челюст, с което е нарушена говорната и дъвкателна
функция. Посочено е, че говорът е бил затруднен за период от около месец, а
болките в областта на счупванията на зъбите водят до
силни болки за повече от един месец. Посочено в заключението е, че са поставени
четири импланта в горната челюст, предстои пети имплант и изготвяне на постоянна мостова конструкция като
лечението е свързано с оперативна намеса и период на силен дискомфорт,
болка и оток. Обоснован е извод, че лечението е свързано с болка и дълъг
възстановителен период като след поставяне на последния планиран имплант трябва да изтече период от 4-6 месеца, за да се остеоинтегрира. Вредите на ищцата се установяват и от ангажираните
гласни доказателства чрез разпит на свидетеля С.Н.Л., съпруг на ищцата, които
настоящият съдебен състав кредитира при спазване правилото на чл. 172 от ГПК.
Доколкото понесените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от нанесените й тежки травматични увреждания са довели до болки и
страдания се явяват пряка и непосредствена последица от деянието, то те подлежат
на репарация, като обезщетението следва да се определи от съда по справедливост
по арг. от чл.52 от ЗЗД. При определяне на размера на
обезщетението съдът следва да има
предвид възрастта на ищцата, степента и вида
на увредите, продължителността на възстановителния период, с оглед на които
критерии, настоящият съдебен състав намира, че справедливо би било да се присъди сума от 30 000 лв. т.е. искът като основателен и
доказан следва да бъде уважен изцяло.
По отношение претенцията за заплащане на
мораторна лихва съдът намира следното: Нормата на чл.
497 ал. 1 от КЗ предвиди, че лихвата
за забава върху застрахователно обезщетение се следва от по-ранната
от двете дати – изтичането на 15 работни дни
от представянето на всички изискуеми
по чл. 106 ал.3 от КЗ доказателства или изтичането на срока по
чл. 496 ал.1 от ГПК. Следва да си
има предвид обаче, че в хипотезата
на пряк иск
от увреденото лице срещу застрахователя
по застраховка „ГО“ в застрахователната сума по чл. 429 от
КЗ се включва дължимото от застрахования
спрямо увреденото лица обезщетение за забава за
периода от момента на уведомяване
на застрахователя респ. предявяване на претенцията от увреденото лице
пред застрахователя / в този смисъл решение
128/04.02.2020 г. по дело
2466/2018 г. на Първо ТО на ВКС, решение 167/30.01.2020 г.
по дело 2273/2018 г. на Второ ТО на
ВКС/ т.е. обезщетението за забава за неимуществените вреди се следва от 28.05.2020
г.
По разноските: На основание чл. 78 ал.1 от ГПК на ищцата се следва
сумата от 800 лв. – разноски.
На основание чл. 38 ал.1 т. 2 от ЗА на процесуалния представител на ищеца
доколкото по делото са установени предпоставките на сочената разпоредба, с
оглед представения договор за правна защита се следва адвокатско възнаграждение
в размер на 1 430 лв.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС сумата от 1 200 лв. – дължима ДТ.
Въз основа на изложените
съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:*** на основание чл. 432 ал.1 от КЗ да заплати на Д.Д.Л., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. С.Н. сумата от 30
000 /тридесет хиляди/ лв. - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
в резултат на ПТП, реализирано на 08.05.2020 г. в гр. С., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 28.05.2020 год. до окончателното й
изплащане, както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 800 лв. – съдебни
разноски.
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:*** на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА да заплати на адв. С.Н. сумата от 1 430 лв. – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на основание чл. 78 ал.6 от ГПК по сметка на СГС
сумата от 1 200 лв. – ДТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: