О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2079
гр. Пловдив, 10.12. 2020 година
Административен съд - Пловдив, Х състав, в закрито
съдебно заседание на десети декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от съдия Ангелов
административно дело № 2476 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава Х, раздел IV от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.103, ал.3 от АПК.
Жалбоподателят П.Н.П., ЕГН **********,***, оспорва
непризнаване на стари доказателства, касаещи Разпореждане № **********,
Протокол № 2140-15-310825.04.2016 г., и нови такива от Разпореждане № **********,
Протокол № 2140-25-882/10.12.2018 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“
при ТП на НОИ – Пловдив, с което е отхвърлено искането за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст, касаещ реда на чл.68 от КСО.
Жалбоподателят твърди, че неправилно е определен
осигурителния стаж с Разпореждане № **********, Протокол № 2140-25-882/10.12.2018 г., за
периода на прослужено време от 12.12.1973 г. до 18.04.1976 г. в ДСП „Строителни
материали“ - Пловдив, тъй като той е реален, включен е в описа на осигурителния
стаж на лицето и е заверен от служител на НОИ при извършена проверка на
05.07.2016 г. В жалбата се излагат пространни доводи, като се прилагат различни
документи, включително и медицински такива и се изтъква тяхното значение за отпускането
на ЛПОСВ, като се сочи, че всички те, ще допринесат за изглаждане на неяснотите
по случая, които не са по вина на жалбоподателя и благодарение на тях ще бъдат
нанесени необходимите корекции. Иска се от съда: - отмяна на посочените погоре
административни актове; преизчисляване и признаване на реално отработения от
лицето стаж, който според последната надвишава с много установения от органите
на ТП на НОИ; отпускане на ЛПОСВ и претендира разноски по делото.
С разпореждане от 07.10.2020 г. съдът е указал на
жалбоподателя да индивидуализира конкретния административен акт, срещу който е
насочена жалбата, в резултат на което е постъпило приложение от П. вх. №
17149/26.10.2020 г., с което потвърждава посочените по-горе искания от съда.
Ответникът по жалбата – директор на ТП на НОИ
- гр. Пловдив, изразява становище за
недопустимост на жалбата, тъй като с това оспорване се цели преразглеждане на
въпроси, разрешени с влезли в законна сила индивидуални административни актове по
оспорването. Сочи се също така, че случая не е налице хипотезата на чл.99 във
връзка с чл.102 от АПК, тъй като решенията на ръководителя на ТП на НОИ –
Пловдив, с които са потвърдени посочените разпореждания на ръководителя на „ПО“
при ТП на НОИ – Пловдив са обжалвани пред съда, като се посочва подробна
информация в тази насока. Изпраща административната преписка в цялост.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Със заявление вх. № 2113-15-30/04.01.2016 г. П.П. е поискала
от директора на ТП на НОИ – Пловдив да й бъде отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) по чл.9а от КСО, като към заявлението е
приложила: - трудова книжка № 56 и № 56I – продължение; УП обр. № 30 №
427/29.05.1987 г. – НПКПЗП – КК „Първи май“; УП обр.30 № 221/18.06.1999 г. – АД
„Пловдивска консерва“; експертно решение на ТЕЛК № 1996 от заседание №
109/12.06.2005 г.; удостоверение за раждане № 1061/21.07.1980 г.; УП – 2 изх. №
164/11. 09.2015 г. от „Пловдивска консерва“ АД и заявление за уведомяване за
недостиг на трудов стаж.
От страна на административния орган е извършена
проверка при всеки един от осигурителите, с оглед установяване действителния
стаж на П., за което свидетелства приложената по административната преписка
кореспонденция с всеки едни от тях и съответните отговори: - „Пловдивска
консерва“ АД, дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив, след което е издадено
Разпореждане № 2140-15-310/25.04.2016 г.
С процесното разпореждане, на основание чл.68 ал. 1 –
3 и чл.9а от КСО е отказано отпускане на ЛПОСВ, с мотиви, че П.П., към момента
на подаване на заявлението, няма придобит осигурителен стаж от трета категория
– 35 г. и 2 месеца, а има 28 г. 08 м. 03 д. И не се прилага чл.9а от КСО, тъй
като недостигащият осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по
чл.68 ал. 1 – 2 от КСО е повече от 5
години ( 06 г. 05 м. 27 д.).
Това разпореждане е обжалвано от П. пред директора на
ТП на НОИ – Пловдив с жалба вх. № 1012-15-172/30.06.2016 г., в резултат на
което, от ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ - Пловдив е разпоредена проверка
до отдел „Краткосрочни плащания и контрол“. Резултатите от проверката са обективирани
в Констативен протокол № КП-5-15-00161254/ 28.07.2016 г., в който са посочени
установените при проверката данни относно осигурителния стаж на лицето като е
констатирано, че част от положения стаж от П. е недействителен, тъй като има
неоформени по надлежния ред документи, удостоверяващи трудов и осигурителен
стаж; лицето не фигурира във ведомостите за заплати на някой от предприятията
или не са открити лични сметки за трудов стаж. Въз основа на тези резултати,
директорът на ТП на НОИ, с Решение № 2153-15-196/01.08.2016 г., е оставил без
уважение жалбата на П.. Или иначе казано Разпореждане № 2140-15-310/25.04.2016
г. е влязло в законна сила на 15.12.2017 г.
П.П. е оспорила това решение пред административния съд
в гр. Пловдив, който с Решение № 709/28.04.2017 г. по адм. дело № 1974 по описа
на съда за 2016 г. е отхвърлил жалбата, а с Решение № 15461/15.12.2017 г. по
адм. дело № 6256/2017 г. по описа на ВАС, последно соченото решение е
потвърдено.
На 10.08.2018 г. П.П. подава ново заявление - вх. №
2113-15-3913, с което е поискала от директора на ТП на НОИ – Пловдив да й бъде
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) по чл.9а от КСО,
като към заявлението е приложила: - трудова книжка № 56; УП обр. № 30 №
298/18.08.1999 г. от
АД
„Пловдивска консерва“; лична сметка за трудов стаж за 1985 г. от КК „Първи май“
– Пловдив, цех № 2; трудов договор № 837/17.04.1976 г. от КК „Първи май“, цех №
7; удостоверение за раждане № 1061/21.07.1980 г.; трудова книжка № 56 –
продължение; Заповед № ПС 06-913/04.01.2010 г. от Д „СП“ – Пловдив; Заповед №
ЧР 810/10.06.2010 г. от Д „СП“ – Пловдив и допълнение към заявление за
пенсиониран от същата дата.
Във връзка с това заявление ръководителят на „ПО“ при
ТП на НОИ – Пловдив е възложил проверка на отдел „Краткосрочни плащания и
контрол“, който отдел, е изпратил копия на обр. УП – 3 № 298/18.08.1999 г. Във
връзка с установяване на действителния стаж на П.П., отново е водена
кореспонденция с „Пловдивска консерва“ АД и Д „Социално подпомагане“ – Пловдив,
както и с: - Бюро по труда – Пловдив, „Топливо“ АД – София, след което е
издаден КП № КП-5-15-00456394/07. 09.2018 г. Резултатите от проверката са, че в
КК „Първи май“ няма данни за положена трудова дейност от П.П., а за „Пловдивска
консерва“ АД няма данни П. да е положила труд в цех № 7. Междувременно,
административният орган е положил достатъчно усилия, за да установи
осигурителния стаж на П., положен в ДСП „Строителни материали“ за което
свидетелства водената кореспондеция между различни институции, вкл. и тази с
„Топливо“ АД. В тази връзка и допълнително е указано на заявителя да окаже
съдействие на административния орган за установяване на горните обстоятелства,
на което П. е отговорила, че не разполага с доказателства в тази насока с
допълнение към заявлението от 03.12.2018 г.
На 10.12.2018 г. ръководителят на „ПО“ при ТП на НОИ –
Пловдив издава Разпореждане № **********, Протокол № 2140-15-882/10.12.2018 г.,
с което, отново на основание чл.68 ал. 1 -3 и чл.9а от КСО отказва да отпусне
ЛПОСВ на П.П., с мотиви, че лицето не отговаря на условията за придобит
осигурителен стаж трета категория – 35 г. и 06 месеца, а има -26 г. 03 м. 27
д., както и, че не може да се възползва от разпоредбата на чл.9а от КСО, тъй
като недостигащият стаж за придобиване право на пенсия по реда на чл.68 ал.1 и
ал.2 от КСО е повече от 5 г. – 09 г. 02 м. 03 д.
Недоволна от това разпореждане, П. подава жалба до
директора на ТП на НОИ – Пловдив, който с Решение № 2153-15-39/05.02.2019 г.
оставя без уважение жалбата от 11.01.2019 г.
Недоволна и от решението на директора на ТП на НОИ –
Пловдив, П. подава жалба до Административен съд – Пловдив, във връзка с която е
образувано адм. д. 533/2019 г. С Решение № 1382/21.06.2019 г. по цитираното
дело, жалбата на П. е отхвърлена.
Във връзка с това решение жалбоподателят подава жалба
до ВАС на Р България, където е образувано адм. дело №12092/2019, но делото е
прекратено, тъй като П. не е изпълнила указанията, дадени с Разпореждане №
12273/16.09.2019 г. Т.е. оспореният административен акт - Разпореждане № **********, Протокол №
2140-15-882/10.12.2018 г., е влязъл в законна сила на 12.11.2019 г.
На 02.10.2020 г. П.П. подава до Административен съд –
Пловдив жалба, която е именно и предметът на настоящото съдебно производство.
При така установените факти, от правна страна,
настоящата инстанция намира следното:
Независимо от изрично дадените указания на
жалбоподателя с разпореждане от 07.10.2020 г. да уточни конкретния
административен акт, който оспорва, такъв не е посочен, а предвид посочените
искания в жалбата и уточнението, съдът намира, че спорът по делото е, налице ли
е основанието по чл.99 т.2 предл. първо от АПК.
Съгласно цитираната разпоредба, влязъл в сила индивидуален или
общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде
отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а,
ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред – от органа, който
го е издал, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства
от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса
от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в
административното производство.
На първо място, съдът намира за необходимо да
отбележи,че нормативно установеното производството по възобновяване по смисъла
на чл.99 от АПК представлява извънреден контролен способ за отмяна
на влязъл в сила порочен административен акт, необжалван по съдебен ред,
при наличие на някое от изброените в чл.99 т.1-7 от АПК основания. Доколкото
отмяната по чл.99 от АПК е допълнително правно средство за осигуряване
прилагането на принципите за истинност и законност на актовете, издавани от
административните органи, предпоставките за възобновяване на производството по
издаването им предполагат привеждане в съответствие с действителното фактическо
и правно положение, съществувало към момента на тяхното постановяване.
В този смисъл предвидените в чл.99 т.2 от АПК
основания касаят непълнота на фактическия и на доказателствения материал, която
се разкрива едва след влизането в сила на административния акт, и не се дължи
на небрежност на страната. Следва да се има предвид, че основание за образуване
на производство по възобновяване са само онези обстоятелства и писмени
доказателства, които ако са били известни, са могли да бъдат включени в
доказателствения материал по административната преписка и да имат значение при
решаване на въпроса по същество. Т.е. касае се за факти и обстоятелства, които
са съществували към момента на постановяването на административния акт, но
страната не е знаела за тях или, ако е знаела, по обективни причини не е била в
състояние да се снабди с доказателствата за установяването им.
Посочената разпоредба е съответна на тази на чл.239
т.1 от АПК за отмяна на влезли в сила съдебни решения, която пък, от своя
страна, е идентична на чл.303 ал.1 т.1 от ГПК, поради което, за тълкуването й
важат всички теоретични разработки и дългогодишна съдебна практика, свързани с
прилагането на последната разпоредба. Тълкуването на същата налага извода, че
под „нови обстоятелства от съществено значение“ следва да се разбират такива
факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение
на юридически или доказателствени факти. Тези факти трябва да са нови, т.е. да
не са включени във фактическия материал (в случая при издаването на административния
акт), но те не трябва да са новосъздадени, т.е. да не са възникнали след
издаването на административния акт.
В настоящия случай, не се установява П.П. да е предоставила на административния орган
такива факти и обстоятелства, които да са нови и от съществено значение при
решаването на въпроса от административния орган и да не са могли да му бъдат
известни в административното производство, което е приключило с цитираните
по-горе две решения на директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив.
Представените с двете й заявления документи, с които
жалбоподателят е обосновал искането си за отпускане на ЛПОСВ и в двата случая
не попадат в кръга на изброените по-горе факти и обстоятелства, нито могат да
бъдат възприети като доказателство за такива, тъй като същите са били известни
на административния орган и изрично са обсъдени в мотивите, както на Решение №
2113-15-196/01.08.2016 г., така и на Решение № 2153-15-39/05.02.2019 г. Следва
извод, че при постановяване на решенията тяхната доказателствена стойност е
съобразена от решаващия орган. От друга страна, същите са били известни и на
жалбоподателя П., която, дори по обективни причини да не е успяла да се снабди
с тях в рамките на административното производство, се установи, че
административният орган служебно е извършил проверка и е ценил процесните
документи при постановяването на решенията си.
В този смисъл следва да се приеме, че в конкретния
случай липсват нови обстоятелства и доказателства по спора, по смисъла на чл.99
т.2 от АПК.
На второ място, безспорно е установено, че цитираните
по-горе две решения на директора на ТП на НОИ – Пловдив са обжалвани по съдебен
ред, като жалбите на П. и в двете съдебни производства са отхвърлени, като
неоснователни, и решенията са влезли в законна сила, поради което не следва да
намери приложение и разпоредбата на чл.239 от АПК, според който, съдебният акт
подлежи на отмяна, когато: 1. се открият нови обстоятелства или нови писмени
доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са
могли да бъдат известни на страната; 2. по надлежния съдебен ред се установи
неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица,
върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния
представител или на член от състава на съда във връзка с решаването на делото;
3. актът е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за
подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който
впоследствие е бил отменен; 4. между същите страни, за същото искане и на
същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи
на решението, чиято отмяна се иска; 5. страната вследствие на нарушаване на
съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била
надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез
повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани; 6. с решение
на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.
По изложените съображения настоящата инстанция намира
жалба за недопустима и като такава, следва да бъде оставена без разглеждане.
Предвид претенциите на жалбоподателя за присъждане на
разноски по делото, съдът намира, че такива не се следват.
Така мотивиран и на основание чл.159, т.6 от АПК, Административен
съд – Пловдив,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на П.Н.П., ЕГН **********,***, с която
оспорва непризнаване на стари доказателства, касаещи Разпореждане № **********,
Протокол № 2140-15-310825.04.2016 г., и нови такива от Разпореждане № **********,
Протокол № 2140-25-882/10.12.2018 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“
при ТП на НОИ – Пловдив, с които са отхвърлени исканията й за отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, касаещ реда на чл.68 от КСО.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно
дело № 2476/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 7-дневен от връчването му
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: