№ …………………….
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито съдебно заседание на двадесет
и трети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
като
разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 15706 описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.
2, ал.1, т.3 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Ищецът Ж.Т.П. твърди, че с постановление за
привличане на обвиняем от 09.09.2009 г. му е повдигнато обвинение за
престъпление по чл. 203, ал. 1 вр. чл. 202, ал. 1, т. 1 вр. чл. 201, ал. 1, пр.
1 вр. чл. 313, ал. 1, пр. 1 от Наказателния кодекс НК). Спрямо него е била
взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 09.09.2009 г. до
17.09.2009 г., като след това била заменена с мярка „подписка“. Така посоченото
обвинение е изменено по съответния ред, като на 28.02.2011 г. е предявено ново –
за извършване на престъпление по чл. 219, ал. 3 вр. ал. 2 (ред.стара - ДВ, бр.
62 от 1997 г.) вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 2, ал. 1 НК и по чл. 313, ал. 1, пр.
1, алт. 1 НК, което е било внесено с обвинителен акт в СГС. С разпореждане № 60
по НОХД № С-530/2011 г. на СГС, НО, 28 с-в от 08.08.2011 г. наказателното
производство било прекратено в частта по повдигнатото обвинение за престъпление
по чл. 313, ал. 1, пр. 1, алт. 1 НК на специфично реабилитиращо основание, а
именно описаното в обвинителния акт деяние не съставлява престъпление - чл.
250, ал. 1, т. 2 НПК. Разпореждането за прекратяване е потвърдено изцяло с
решение № 131 по ВНОХД № 0129/2011 г. по описа на САС, 4 с-в, от 06.10.2011 г.
Въз основа на последното е изготвено и постановление от 16.01.2012 г. на СГП. В
останалата си част, досежно обвинението по чл. 219, ал. 3 вр. ал. 2 (ред.стара
- ДВ, бр. 62 от 1997 г.) вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 2, ал. 1 НК, делото е
върнато на СГП с разпореждане № 92/15.11.2011 г. за отстраняване на съществени
процесуални нарушения в обстоятелствената част на обвинителния акт. Поради
неотстраняване на процесуалните нарушения и допуснати нови такива,
наказателното производство е прекратено и върнато на СГП за отстраняване на
констатирани нарушения на съдопроизводствените правила с разпореждане № 67 по
НОХД № С-207/2012 г. на СГС, НО, 28 с-в от 15.08.2012 г. Наказателното
производство, в хода на което ищецът е бил привлечен като обвиняем, е
приключило с постановление за прекратяване на наказателното производство на СГП
от 31.07.2014 г. на специфично реабилитиращо основание: чл. 243, ал. 1, г. 2 НПК. Излага, че непосредствено след предявяване на обвинението срещу него,
едноличният собственик на капитала на „Т.“ ЕАД в лицето на М.НА О.- г-н Н.М.взима
решение за освобождаването му като член на Съвета на директорите и изпълнителен
директор на „Т.“ ЕАД“ (т. 1 от Протокол
№ РД-36-47/11.09.2009 г.). В същата точка е посочено и прекратяване на
договора, с който му е възложено управлението, считано от 15.09.2009 г. По
силата на Договор за възлагане на управление на „Т.“ ЕАД, сключен между ищеца и
М.НА О.на РБ - г-н Н.Ц., управлението на дружеството му е предоставено за срок
от 3 години. Договорът бил предсрочно прекратен на 15.09.2009 г., тоест след
изтичането на първата година от тригодишния срок на действие. Съгласно служебна
бележка е peг. № 586-1023/29.10.2014 г., издадена от „Т.“ ЕАД, полученият от
ищеца доход за периода от м. 09. 2008 г. до м. 10. 2009 г. е както следва: като
изпълнителен директор на „Т.“ ЕАД - 85 102,37 лв.; като член на Съвета на
директорите на „Т.“ ЕАД - 18 293,33 лв; общ доход за една година - 103 395,70 лв. Счита,
че за оставащия двугодишен период на действие на договора е следвало да получи
доход в размер на 206 791,40 лв. Твърди, че единственото основание, което е
посочено в съответния акт на Министъра на отбраната, за предсрочното
прекратяване на договора му са наказателно- процесуалните действия, сред които
и упражнената процесуална принуда под формата на постановена мярка за
неотклонение в качеството му на обвиняем, предприети от органите на
Прокуратурата на РБ в хода на досъдебното производство. Заявява, че всичко това
стои в пряка причинна връзка с освобождаването му от длъжност и претърпените
вследствие на това имуществени вреди под формата на пропуснати ползи. Предвид
горното намира, че за него е налице правен интерес да предяви настоящия иск по
реда на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Република България за
присъждане на обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на 206
791,40 лв, ведно със законната лихва от датата на прекратяване на наказателното
производство до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът П.НА Р.Б., оспорва иска по размер.
Намира, че ищецът не е доказал кои от предпоставките по т. 8 от Договора са
били налице през процесния двугодишен период и от там да се установи точния
размер на сумите, които със сигурност са щели да постъпят в патримониума му.
Прави възражение относно началния момент, от който се претендира лихвата.
Съдът, след като се запозна със становищата на
страните и събраните по делото доказателства,
намира следното от фактическа страна:
На 15.09.2008
г. между министърът на отбраната на Република България, като едноличен
собственик на капитала на „Т.“ ЕАД и Ж.Т.П., член на съвета на директорите и
изпълнителен директор в дружеството, е сключен договор за възлагане на
управление на ЕАД с държавно имущество „Терем“
за срок от 3 години. В т. V.8. е уговорено, че възнаграждението се
определя съгласно чл. 33, ал. 1, 2 и 3 от Правилника за реда за упражняване
правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала,
като размерът се определя чрез бална оценка, образувана въз основа на
резултатите от консолидирания финансов отчет по показателите и критериите от
таблицата, съгласно приложението към чл. 33, ал. 2 от Правилника. В т. 16.5. е
предвидено прекратяване на договора при възникване на обстоятелство, обуславящо
нормативно определена забрана или ограничаване за член на СД или изпълнителен
директор да изпълнява съответните функции.
С решение по Протокол № РД-36-47/11.09.2009 г. на М.НА О.Ж.П. е
освободен като член на СД на „Т.“ ЕАД и е прекратен сключения с него договор. В
мотивната част на решението е отразено, че е възникнало обстоятелство,
обуславящо нормативно ограничение за члена на СД и изпълнителен директор да
изпълнява съответните функции, а именно: „налагане на мярка за неотклонение
„задържане под стража“, съгласно писмо вх. № 07-04-121/10.09.2009 г. и влизане
в сила на акт по повдигнати от компетентните органи обвинения“.
В Служебна бележка от „Т.“ ЕАД е отразено, че за
периода 09.2008 г. – 10.2009 г. ищецът е получил възнаграждение: 85102,37 лв.
като изпълнителен директор и 18293,33 като изпълнителен директор.
С постановление от 09.09.2009 г. на СГП Ж.Т.П. е
задържан под стража до 72 часа, с постановление от същата дата, издадено по
пр.пр. 4-3698/09 г. по описа на СГП е привлечен като обвиняем за извършване в
периода 19.12.2008 г. – 04.03.2009 г. на престъпление по чл. 203, ал. 1 вр. чл.
202, ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, ал. 1, предл. 1-во, вр. чл. 313 ал. 1 НК. На
11.09.2009 г. по НЧД С-258/2009 г. по описа на СГС спрямо Ж.П. е взета мярка за
неотклонение „задържане под стража“ по пр. пр. № 4-3698/2009 г. по описа на
СГП. С определение от 17.09.2009 г. по ВНЧД С-71/2009 г. на САС е отменено
определение от 11.09.2009 г. по НЧД С-258/2009 г., с което спрямо Ж.П. е взема
мярка за неотклонение „задържане под стража“, като е взета мярка за
неотклонение „подписка“.
С разпореждане от 08.08.2011 г. по НОХД С-530/2011
г. на СГС, НО, 28-ми с-в, е прекратено наказателното производство по НОХД
С-530/2011 г. по описа на СГС по прокурорска преписка № 403698/2009 г. в частта
по повдигнатото срещу Ж.П. обвинение за извършено престъпление по чл. 313, ал.
1, пр. 1, алт. 1 НК. Разпореждането е потвърдено на 6.10.2011 г. С последващо
постановление от 16.01.2012 г. на СГП по пр.пр. 4-3698/2009 г. производството
по преписката по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 313 НК е
прекратено.
На 31.07.2014 г. по пр.пр. № 403698/2009 г. е
постановено прекратяване на наказателното производство срещу Ж.П.. В мотивната
част на постановлението е посочено, че не се доказва при какви обстоятелства е
осъществено фактическото деяние, вменено на обв. Ж.П. за престъпление по чл.
219, ал. 3, вр. ал. 2 НК.
В справка от 17.11.2017 г. на „Т.“ ЕАД е отразено,
че в периода 01.01.2009 г. – 01.12.2011 г. не са начислявани и изплащани
тантиеми, тъй като такива не са гласувани от Общото събрание.
По делото е приета Съдебно-счетоводна експертиза,
изготвена от вещото лице П.Д. на 13.09.2016 г., както и допълнително заключение
от 15.11.2018 г. Експертът посочва, че за периода 15.09.2009 г. – 15.09.2011 г.
като член на съвета на директорите при съблюдаване на възприетия в договор
механизъм на определяне на възнаграждението и отчитане на клас прослужено време
по последна ведомост за заплатата на ищеца, последният би получил
възнаграждение от 21517 лв., а като
изпълнителен директор този нетен размер е 87420,45 лв. Т.е. общият нетен сбор
на начислените суми е 108937,67 лв. Наличните
документи не установяват за този период да са начислявани суми за тантиеми –
допълнително възнаграждение за постигнати резултати от дейността на
дружеството.
Горната фактическа обстановка се установи от събраните по делото
писмени и гласни доказателства, неоспорени от страните и приети от съда.
При така
приетите за установени факти, съдът намира следното от правна страна:
Събраните по делото доказателства установяват, че
сключеният на 15.09.2008 г. договор за възлагане на управление на ЕАД с
държавно имущество „Т.“ ЕАД за срок от 3 години е прекратен на 11.09.2009 г. на
основание взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо Ж.П. по НЧД
С-258/2009 г. по описа на СГС въз основа
на прокурорска преписка 4-3698/09 г. по
описа на СГП, по която на 09.09.2009 г. ищецът е привлечен като обвиняем за
извършване в периода 19.12.2008 г. – 04.03.2009 г. на престъпление по чл. 203,
ал. 1 вр. чл. 202, ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, ал. 1, предл. 1-во, вр. чл. 313
ал. 1 НК, както и наличието на наказателно производство, по което Ж.П. е
привлечен в качеството му на обвиняем.
С постановяването на постановление за прекратяване
на наказателното производство от 31.07.2014 г. по обвинението срещу ищеца се е
осъществил фактическият състав на чл.
2, ал.1, т.3, предл. 2-ро от ЗОДОВ. Ищецът е бил обвинен от Прокуратурата в
престъпление и впоследствие досъдебното производство е прекратено, с което са
настъпили условията за ангажиране на отговорността на съответния правозащитен
орган.
Предпоставки
за пораждане на отговорността на Държавата по чл. 2, ал.1, т.3, предл. 2 от
специалния закон са: повдигнато обвинение на дадено лице за извършено
престъпление, а впоследствие образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето. С факта на прекратяване
на наказателното производство от прокуратурата това обвинение става незаконно.
Повдигането на обвинение за извършване на престъпление всякога представлява
сериозно ограничаване на личната сфера на човека от страна на Държавата, чрез
съответните нейни органи. Това ограничаване е законосъобразно и оправдано само
доколкото соченият за извършител действително е извършил престъплението, в
което е обвинен. В този случай лицето следва да понесе съответни ограничения на
личната си сфера, като последица от и като санкция за извършеното от него
престъпление. Когато обаче производството е прекратено поради липса на
доказателства, въпросното посегателство върху личната му сфера не може да бъде
считано за законосъобразно, независимо от това, че по време на наказателното
производство са спазени всички изисквания на процесуалните закони, включително
и тези относно образуването на предварителното производство, повдигането и
предявяването на обвинението. Въпросните изисквания на процесуалните закони
съставляват единствено гаранция за обвиняемия, че няма да бъдат засегнати други
негови права и няма да претърпи други неоправдани ограничения и вмешателства в
личната си сфера. Те обаче не представляват основание за изключване на
отговорността на Държавата и на съответните нейни органи за вреди от това, че
необосновано са обвинили едно лице в извършването на престъпление. С прекратяване
на производството поради липса на доказателства прокуратурата признава, че
липсва извършено престъпление и че съответните органи на съдебната система
неоснователно и незаконосъобразно са предприели наказателно преследване срещу
него.
Освен
наличието на незаконно обвинение и оправдаване на обвиненото лице, фактическият
състав на отговорността на Прокуратурата включва и наличието на вреди и
причинна връзка между тях и незаконното обвинение.
Съдът счита, че събраните по делото
доказателства позволяват извод за основателност на претенцията за пропуснати
ползи до размера от 108937,67 лв. Същата е определена от вещото лице по
приетата Съдебносчетоводна експертиза при съобразяване на договорения механизъм
за определяне на възнаграждение и представени от трето, неучастващо в спора
лице, писмени доказателства за стойността на отделните компоненти, формиращи
възнаграждението.
Установява се, че причина за прекратяване действието
на договора за управление е взетата мярка за неотклонение в рамките на
досъдебното производство и последващото влизане в сила на акт по повдигнати от
компетентните органи обвинения. Т.е. неосъщественото увеличаване на имуществото
се намира в пряка причинно-следствена връзка с наказателното производство.
С прекратяване на наказателното производство ответникът дължи и лихва
за забава от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване.
По
отговорността за разноски:
При този изход на спора, ищецът има право да получи
направените по делото разноски съобразно уважената част от иска. При
съобразяване на възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение същото следва да бъде намалено до сумата от 5605,89 лв. Така при
общ размер на разноски от 5615,89 лв. (държавна такса и адвокатско
възнаграждение) съобразно уважената част от иска на ищеца следва да се присъди
сумата от 2976,42 лв. (5615,89*0,53).
Ответникът не е направил и не претендира разноски.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., адрес: гр. София,
бул. ********да заплати на Ж.Т.П., ЕГН **********:
-
на основание чл. 2, ал.1, т.3, предложение 2-ро ЗОДОВ - сумата 108
937,67 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от прекратяване
с решение от 11.09.2009 г. на Договор за възлагане на управление на еднолично
акционерно дружество с държавно имущество с едностепенна система на управление
„Т.“ ЕАД от 15.09.20008 г., настъпили в резултат от незаконно обвинение за
извършено престъпление по чл. 203, ал. 1 вр. чл. 202, ал. 1, т. 1 вр. чл. 201,
ал. 1, пр. 1 вр. чл. 313, ал. 1, пр. 1 НК, прекратено в частта по повдигнатото
обвинение по чл. 313, ал. 1, пр. 1, алт.
1 НК с Разпореждане № 60 по НОХД С-530/2011 г. по описа на СГС, 28 с-в, а по
обвинението по чл. 291, ал. 3, вр. ал. 2 (ред. ДВ бр. 62/1997 г.) вр. чл. 26,
ал. 1, вр. чл. 2, ал. 1 НК – прекратено с постановление от 31.07.2014 г. на
основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НК, ведно със законната лихва, считано от влизане
в сила на постановлението за прекратяване от 31.07.2014 г. до окончателното
изплащане на дължимата сума, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер от 206 791,40 лв., както и
претенцията за законна лихва, считано от влизане в сила на постановлението за
прекратяване на наказателното производство;
-
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 10 ЗОДОВ – разноски за
първоинстанционното разглеждане на делото в размер на 2976,42 лв.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Софийски Апелативен съд.