№ 550
гр. Велико Търново, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20214110102634 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл. 422,ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, чл.79 и
чл.86 от ЗЗД
Ищецът "Енерго-Про Продажби" АД, гр.Варна, чрез пълномощника си
юк М. твърди, че е подал заявление по реда на чл.410 от ГПК срещу длъжника
, във връзка с което била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№1355/2021 г. на РС Велико Търново за описаните в заповедта суми.
Заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл.47,ал.5 от ГПК, поради
което след дадени указания ищецът предявява иск за приемане на установено
дължимостта на сумата от 783,91 лева главница, представляваща стойността
на консумирана електроенергия по фактури издадени в периода 16.07.2020 г.-
16.07.2020 г. , мораторна лихва върху главницата в общ размер от 55,10 лева,
представляваща сбора от мораторната лихва по всяка фактура от падежа до
23.04.2021 г., посочени в извлечение по сметка по кл.№ **********, ведно
със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до
окончателното изплащане. Претендира разноски. В съдебно заседание не
изпраща представител. С писмено становище поддържа претенциите.
Ответникът М. Фр. П. е депозир в срок отговор на исковата молба, чрез
процесуалния си представител адв.Д. от ВТАК.Оспорва иска , като
1
неоснователен и недоказан , като заявява, че не са налице доказателства
относно наличието на облигационни правоотношения между страните, както
и за реалната доставка на електроенергия . Моли за отхвърляне на иска, като
неоснователен и недоказан. В съдебно заседание поддържа изложеното в
отговора становище.
Съдът, като обсъди становищата на страните и прецени събраните
доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка:
От вложеното ч.гр.д. № 1355/21 г. на ВТРС е видно, че срещу
ответника е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК №
565/13.05.2021 г. за сумата от 783,91 лева главница за консумирана
ел.енергия по издадена фактура от 16.07.2020 г. за периода 28.06.2020 г.-
13.07.2020 г. за обект с кл.№ ********** и абонатен номер **********,
находящ се в с.****, ведно със законна лихва от подаване на заявлението -
11.05.2021 г. до окнчателното изплащане ; мораторна лихва в размер на 55,10
лева за периода 13.08.2020 г.- 24.04.2021 г., разноски в размер на 25 лева
заплатена държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. В
исковото производство са приобщени като доказателства Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на " Енерго- Про
Продажби" АД , извлечение за фактури и плащания по кл.номер **********
към 11.08.2021 г. за клиент М. Фр. П. , справка за потребление през
последните 12/24/36 месеца за кл.номер ********** и фактура №
**********/16.07.2020 г. за количествата ел.енергия за периода 28.06.2020
г.- 13.07.2020 г. на стойност 783,91 лева със срок на плащане 13.08.2020 г. ,
както и извлечение от сметка към 23.04.2021 г., видно от което върху
главницата от 783,91 лева е начислена лихва за забава към 23.04.2021 г. от
55,10 лева. Приложено е и са приети като доказателства заявление №
4293277/3.10.2016 г. подадено от пълномощник на М. Фр. П. до „Енерго-Про
Продажби“ АД за подаване на ел.енергия на съществуващ обект с кл.№
********** , абонатен номер ********** –къща, находяща се в с.Полски
Сеновец, ул. “ 10-та“ № 8 на основание документ за собственост- НА №67,
том втори, рег.№ 8603, дело 210 от 2016 г. , заявление № 4293274/ 3.10.2016 г.
до „ Енерго-Про Мрежи“ АД от пълномощник на М. Фр. П. относно
сключване на договор за достъп и пренос на ел.енергия през
електроразпределителната мрежа за посочения обект. Представен е и
сключения договор за достъп и пренос на електрическа енергия през
2
електроразпределителната мрежа на „Енерго-Про Мрежи“ АД при Общи
условия от 18.10.2016 г. за обекта с аб.номер ********** –къща в
с.П.Сеновец, собственост на ответника. По делото е изготвена съдебно-
техническа експертиза. Вещото лице е дало заключение относно поставените
задачи, като според него монтираното СТИ в обекта на ищеца на 7.10.2016
година е в регистъра на одобрените за измерване средства и е в метрологична
годност. През него може да преминат количествата електроенергия, отразени
в справката за потребление на обект с аб.номер ********** за съответния
отчетен период ; киловатите електроенергия, отразени в справката за
консумирана електроенергия съответстват на фактурираните и са начислени
по редовен отчет. С процесния електромер е възможно да бъдат отчетени
количествата ел.енергия посочени в справката за консумирана
електроенергия и тези количесва са правилно остойностени съобразно
утвърдените от КЕВР за съответните периоди цени. В съдебно заседание
вещото лице поддържа заключението си. Сочи, че след монтирането на
електромера в имота на ответника не е извършвана проверка и не е отчитана
ежемесечно ел.енергия до деня, в който абонатът е продал имота.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
изводи:
Предявеният иск е процесуално допустим, депозиран в
законоустановения срок от процесуално легитимирано лице. По същество е
основателен.
За да постанови решение с положителен резултат съгласно
разпределената от съда доказателствена тежест в процеса, ищецът следваше
да докаже пълно и главно, че между него и ответника е налице валидно
облигационно правоотношение, основанието от което черпи правата си,
реалната доставка на количество електроенергия, потребена от ответника за
процесния период и размера на претендираните суми. От своя страна
ответникът следваше да докаже фактите, които погасяват, изключват или
унищожават претендираните вземания. Ищецът излага, че ответникът е
потребител на електроенергия доставяна му на обект, находящ се в с. Полски
Сеновец , ул.“ Десета“ № 8 , за което дължи заплащане на съответната цена
на основание чл.17,т.2 от ОУДПЕЕ в предвидените за това срокове съобразно
чл. 26 от ОУДПЕЕ. Позовава се и на разпоредбата на чл. 38 от Общите
3
условия , според която при неизпълнение на задълженията за заплащане в
срок на дължимите суми клиента дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва за всеки просрочен ден до пълното погасяване на
задълженията. В отговора на исковата молба ответникът, чрез особения си
представител релевира възражение относно липса на доказателства
установяващи валидна облигационна връзка между страните, както и
недоказана реална доставка на електроенергия. Съдът намира възраженията
за неоснователни. Представените от ищеца документи- заявления до „Енерго-
Про Мрежи“ АД и „Енерго-Про Продажби“ АД, както и сключения договор
за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната
мрежа на „Енерго-Про Мрежи“ АД при Общи условия от 18.10.2016 г.,
сключен между ответника и дружеството доказват, че ответникът е имал
договорни отношения по повод доставката на електроенергия за обект,
находящ се в с.***-къща, негова собственост според представения пред двете
дружества нотариален акт. Този електроснабден обект е заведен с аб.номер
********** и кл.номер **********. С тези документи се удостоверява
качеството на ответника като ползвател на ел.енергия, задължен по силата на
договорната връзка и Общите условия да заплаща цената за реално доставена
и потребена електрическа енергия. Относно възражението за недоказаност на
реалната доставка на електроенергия същото се опровергава от заключението
на вещото лице по изготвената съдебно-техническа експертиза, което се
кредитира от съда като компетентно и обосновано и е прието без да се
оспорва от страните. Според него СТИ на обекта на ответника е монтирано
на 7.10.2016 г. - след сключване на договора между него и „Енерго-Про
Мрежи“ АД, същото е в метрологична годност и през него може да преминат
количествата електроенергия отразени в справката за консумирана ел.енергия
за процесния период. Вещото лице още сочи, че фактурираните количества
електроенергия не са в резултат на корекция, а на редовен отчет и че СТИ
монтирано на обекта на ответника може да отчете количествата
електроенергия посочени в справката. Тоест, доказва се реалната доставка на
електрическа енергия до обекта на ответника, за което той дължи заплащане
на съответната цена. Относно възражението на ответника, че не е правен
ежемесечен отчет на електромера в нарушение на задълженията на
„Електроразпределение Север“ АД предвидени в Общите условия, като по
този начин не може да се установи за какъв период на потребление става реч
4
и дали задълженията за някой от периодите не са погасени по давност, както
и правилното изчисление на дължимата цена, същото е неоснователно. В
действителност видно от приложените документи електромерът не е отчитан
и не са издавани ежемесечни фактури, но въпреки това се доказа реално
доставка на електроенергия. Заключението на СТЕ безспорно установява, че
отразените в справката за потребление количества електроенергия могат да
преминат през процесното СТИ и не са резултат на корекция, а на реален
отчет. Този отчет не е оспорен и според вещото лице е редовен, а начислените
количества отразени във фактурата са правилно осчетоводени съобразно
действащите към съответните периоди цени на електроенергията одобрени от
КЕВР. Неизпълнението на задължението за ежемесечен отчет не е довело до
прекъсване на електроенергията или поне няма твърдения в тази насока от
страните, тоест ответникът е потребявал тази електроенергия за съответния
период без да я заплаща, което също е недобросъвестно поведение. В случая
би следвало да се реализира дисциплинарна отговорност спрямо съответния
служител, който не е изпълнявал задълженията си, но това не е предмет на
настоящото производство. Относно възражението на ответника за
евентуалното погасяване по давност на част от задълженията при липса на
ежемесечен отчет, то същото е направено едва в хода на устните състезания и
не следва да се разглежда, като преклудирано. Изложеното по-горе мотивира
съда да приеме, че ищецът проведе пълно и главно доказване на претенцията
си, а ответникът не ангажира доказателства, които да опровергаят неговите
твърдения. Следва да се приеме за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 783,91 лева главница, представляваща незаплатена
ел.енергия по издадена фактура от 16.07.2020 г. за периода 28.06.2020 г.-
13.07.2020 г. за обект с кл.№ ********** и абонатен номер **********,
находящ се в с.Полски Сеновец, ул. “ Десета“ № 8. Поради неплащане в срок
на дължимата сума при установен падеж на 13.08.2020 г. основателна се
явява и акцесорната претенция за сумата от 55,10 лева за периода 13.08.2020
г.- 24.04.2021 г., както и за законна лихва върху главницата считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 11.05.2021 г.
до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д.№ 1355/2021 г. на ВТРС.
На основание т.12 от Тълкувателно решение №4/2013г. от 18.06.2014г. на
ОСГТК съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415
5
ал.1 от ГПК следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени
в заповедното и в исковото производство. При този изход на делото на
основание чл. 78,ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените в исковото производство разноски за заплатена ДТ от 75 лева,
150 лева депозит за особен представител, 150 лева заплатен депозит за вещо
лице и юрисконсултско възнаграждение от 150 лева, определено на основание
чл. 78,ал.8 от ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПП и чл.25,ал.1 от Наредба за заплащане
на правната помощ . Ответникът следва да заплати и направените в
заповедното производство разноски възлизащи на 25 лева заплатена ДТ и 50
лева юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.
422,ал.1,вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че М. Фр. П. с ЕГН ********** от с.****
ДЪЛЖИ на „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Варна, район Владислав Варненчик,
бул.Владислав Варненчик 258, Варна Тауърс - Г, сумата от 783,91
/седемстотин осемдесет и три лева и 91 ст./ главница, представляваща
незаплатена ел.енергия по издадена фактура от 16.07.2020 г. за периода
28.06.2020 г.- 13.07.2020 г. за обект с кл.№ ********** и абонатен номер
********** находящ се в с.Полски Сеновец, ул. “ Десета“ № 8 ; сумата от
55,10 /петдесет и пет лева и 10 ст./ за периода 13.08.2020 г.- 24.04.2021 г.,
както и законна лихва върху главницата, считано от 11.05.2021 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№1355/2021 г. на ВТРС.
ОСЪЖДА М. Фр. П. с ЕГН ********** от с.**** ДА ЗАПЛАТИ на
„ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Варна, район Владислав Варненчик, бул.Владислав Варненчик
258, Варна Тауърс – Г сумата от 525/ петстотин двадесет и пет/ лева разноски
направени в исковото производство и сумата от 75 / седемдесет и пет/ лева
направени разноски в заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски Окръжен
6
съд , чрез Районен съд Велико Търново, в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
След влизане в сила на решението препис от него да се приложи по
ч.гр.д. № 1355/2021 г. на ВТРС.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7