Р Е Ш Е Н И Е
№ 487
гр. Горна Оряховица, 22.11.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, Х състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Илина Джукова
при секретаря Стела Бакърджиева и прокурора Тодор
Баланов, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1776 по описа на Районен
съд – Горна Оряховица за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.530 и сл. ГПК, вр. чл.19, ал.1
ЗГР.
Образувано е по молба от Д.С.К. и М.И.К. – родители и
законни представители на малолетния И. М. К., роден на *** г. за промяна на
собственото му име от И. на И. Ж. поради важни обстоятелства, налагащи това. Основанието
за исканата промяна се аргументира с това, че роднините от разширения семеен
кръг по бащина линия се обръщат към детето с името И., а по майчина линия – с
името Ж., защото не разбират значението на името И. и то е непознато за
именната им традиция. Сочи се, че детето знае и двете си имена и на въпрос как
се казва, отговаря И. Ж.. С това собствено име е записан и в детска градина и
така детето желае да бъдат надписани и тетрадките му. Обобщава се, че името
води до спорове и разделение между роднините на детето, а то има субективно
желание да се нарича И. Ж..
Районна прокуратура – Горна Оряховица счита, че са
налице основанията за допускане на исканата промяна – детето е известно като И.
Ж. в учебното заведение, което посещава и това съставлява важно обстоятелство
по смисъла на чл.19, ал.1 ЗГР. Обръща внимание, че следвайки етимологията на
турски език, името следва да бъде не Ж., а ДЖ., но отчитайки, че съдът е
обвързан с отправеното искане, заема становище, че молбата следва да бъде
уважена.
Община Горна Оряховица не изразява становище по
молбата.
Съдът, след
съобразяване на твърденията на молителя и преценка на събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от удостоверение за раждане бл.№ ********** и акта
за раждане, въз основа на който е издаден – с № 043/13.08.2014 г. на Община
Горна Оряховица, както и от служебно извършената справка в Национална база
данни „Население“ молителят е роден на *** г. във В. и негови родители са Д.С.К.,
гражданка на Република Т. и българският гражданин М.И.К.. Вписан е в регистрите
на населението с имената И.М.К..
От показанията на свид.Т. се установява, че детето
било на три месеца когато било вписано в регистрите на населението пред Община
Горна Оряховица със собствено име И.. При това първо идване на семейството с
детето в България, свидетелката чула, че майка му го нарича Ж.. Тя обяснила на Т.,
че се обръща така към него, защото на турски език означава нещо безценно. Свидетелката
присъствала на празненство за първия рожден ден на детето, което се състояло в И..
На поканите и на стената били изписани имената на детето „И. Ж.“, като Ж. било
изписано с буква “J”.
Свидетелката сочи, че майката на детето, нейните
роднини в Т. и приятелския й кръг във В., наричат детето Ж., а роднините по
бащина линия и приятелите на бащата във В. – И.. Баща му го наричал и И., и Ж..
Детето разбирало и говорило български, турски и английски език и реагирало и на
трите имена – И., Ж. и И. Ж.. От показанията на свидетелката се установява, че на
3 годишна възраст детето започнало да посещава детска градина и било записано с
името И. Ж.. От нейните показания и представените писмени доказателства – доклад
за края на учебната 2018/2019 г. и дневник за постигнатите резултати по четене,
се установява, че детето посещава Начално училище Хилифийлд и е записано с
името И. Ж., с това име го назовават учителите и то е изписано на тетрадките на
детето.
Въз основа
на приетите за установени факти, съдът намира от правна страна следното:
Идентификацията на физическите лица чрез собственото,
бащиното и фамилното име е подчинена на принципа на стабилност и това е така за
да не се създава несигурност в публичните и гражданските отношения и оборота.
Отстъпление от този принцип чрез промяна на имената, се допуска по изключение в
хипотезите на чл.19, ал.1 ЗГР. В последния от лимитативно изброените случаи, на
който и молителят се позовава – важни обстоятелства, налагащи промяната,
установените факти следва да сочат на причина, толкова сериозна и значима, че да
оправдае отклонение от принципа. Доколкото легално не е определено какви по вид
и характер са обстоятелствата – основание за допускане на промяната,
значимостта им следва да се преценява конкретно във всеки отделен случай. Като
общо правило, такива обстоятелства следва да са лично и/или обществено значими,
да правят носенето на името лично или обществено неудобно или неподходящо или
да пречат или затрудняват еднозначната идентификация на лицето (така Решение № 434/24.06.2010
г. по гр.д. № 712/2009 г. на IV Г.О. на ВКС; Решение № 200/14.04.2010 г. по
гр.д. № 25/2009 г. на IV Г.О. на ВКС; Решение № 680 от 11.01.2011 г. по гр. д.
№ 1164/2009 г. на IV Г.О. на ВКС). Такива важни обстоятелства биха могли да
бъдат етническата принадлежност на лицето (Решение № 342/23.04.2010 г. по гр.
д. № 80/2009 г. на IV Г.О. на ВКС), известността на лицето в обществото с име,
с което се идентифицира (Решение № 507 от 22.10.2010 г. по гр.д. № 227/2010 г.
на III
Г.О. на ВКС), несъответствие между името
и народностния произход (Решение № 293 от 13.11.2012 г. по гр. д. № 107/2012 г.
на III
Г.О. на ВКС), носенето от лицето на
различни имена в различни периоди от време в резултат на станала не по волята
му промяна (двете предходно цитирани решения), ако лицето е известно с различни
имена в две държави и това му създава административни пречки (Решение № 145 от
08.05.2012 г. по гр. д. № 628/2011 г. на IV Г.О. на ВКС) и други от същия
порядък.
В настоящия случай се установи, че молителят е вписан
в регистрите на населението в България с името И., но майка му и роднините по
майчина линия в Т. го наричат, почти от самото му раждане, Ж.. Така започнал да
го нарича и неговият баща. Детето живее във В. и посещава учебно заведение, в
което е записано с името И. Ж.. С това име се обръщат към него учителите и го
идентифицират в докладите и оценките за учебния процес. От своя страна, детето
реагира и на трите имена – И., Ж. и И. Ж..
Съдът оценява посочените обстоятелства като важни по
смисъла на чл.19, ал.1 ЗГР – носенето на името И., с което е молителят е вписан
в регистрите на населението, затруднява еднозначната му идентификация, защото
той е известен с името Ж. в Т. и И. Ж. във В.. Носенето на различни имена в
трите държави създава затруднения и в бъдеще може доведе до неудобства, както
от личен, така и от административен характер, в т.ч. и опасност от пречки или
невъзможност молителят да реализира свои права в България. Не на последно
място, детето има български и турски народностен произход, а името, с което е
вписано в регистрите на населението в България е чуждо на турската именна
традиция, защото „И.“ няма никакво значение на турски език. Субективното
желание на лицето, също би могло да се квалифицира като важно обстоятелство по
смисъла на чл.19, ал.1 ЗГР, но в случая се касае за дете на 5-годишна възраст,
което не би могло да формира адекватна и осъзната представа за избор на
собствено име, а освен това в производството не се събраха доказателства по
въпроса с какво име молителят нарича себе си и как се представя.
В обобщение на изложеното, налице са важни
обстоятелства, налагащи промяната на собственото име на молителя от И. на И. Ж.
– носене на различни имена в три държави, обръщане към детето и с двете имена –
И. и Ж. от родителите му и роднините му в България и в Т., известност и
записване в учебно заведение с името И. Ж. в държавата, в която детето живее,
несъответствие на носеното собствено име с народностния и етнически произход по
майчина линия. Тези обстоятелства са основание за отстъпление от принципа за
стабилност на името в полза на еднозначната идентификация на лицето чрез носене
на двойното име И. Ж., съставено от двете имена, с които детето е известно и
знае за свои. По тези съображения, съдът намира, че са налице условията за
издаване на искания охранителен акт и молбата следва да бъде уважена. Препис от
решението следва да се изпрати на Община Горна Оряховица, която да отрази
допусната от съда промяна в собственото име на малолетното дете в акта му за
раждане и отбележи последната в личния му регистрационен картон, както и на Бюро
"Съдимост" при Районен съд – Горна Оряховица – за сведение.
На основание чл.541 ГПК направените от молителя
разноски са за нейна сметка.
Съгласно чл.537, ал.1 ГПК, настоящото решение не подлежи
на обжалване.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА промяна на собственото име на И.М.К., ЕГН **********, с
постоянен адрес ***№ 7 и настоящ адрес В. от И. на И. Ж..
ПОСТАНОВЯВА допуснатата промяна на собственото име да бъде
вписана в акт за раждане № 043/13.08.2014 г. на Община Горна Оряховица и в
личния регистрационен картон.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на молителя, на Районна прокуратура –
Горна Оряховица, на Община Горна Оряховица – за вписване на допуснатата промяна
в акта за раждане и регистрите на населението, както и на Бюро
"Съдимост" при Районен съд – Горна Оряховица – за сведение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: