№ 108
гр. К. , 22.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и първи април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ивайло Х. Родопски
при участието на секретаря М.. Г. Г.
като разгледа докладваното от Ивайло Х. Родопски Гражданско дело №
20211850100025 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.422, ал.1 от ГПК.
„А.К.П.З.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул.„П.В.” № 29, етаж 3 представлявано от Я.Б.Я. –
управител, чрез юрисконсулт И. К. Т. са сезирали съда с иск за установяване
на съществуване на вземането срещу Т. И. М., ЕГН **********, град К.,
ж.к.“З.“ № 2, вх.Б, ет.4, ап.10, за сумите от: 411.39 лева - главница; неустойка
за неизпълнение на задължение от 166,28 лева, ведно със законната лихва от
дата на подаване на заявлението пред съда – 30.10.2020 г. до изплащане на
вземането, както и направените от заявителя разноски по делото, а именно:
сумата от 25.00 лева - дължима държавна такса и сумата от 200.00 лева -
юрисконсултско възнаграждение – платени по заповедното производство по
ч.гр.д.№ 816/2020 г., на КРС, и сумите от: 75.00 лева - заплатена в полза на
съда държавна такса и 350.00 лева – юрисконсултско възнаграждение,
платени по настоящото производство.
Паричните претенции се основават на неизпълнени задължения по
договор за паричен заем № 3383823 от 28.11.2018 година, цедирано на
1
заявителя от кредитора „И.А.М.“ АД на 30.01.2017 година и Приложение № 1
от 01.10.2019 година към него, като по реда на чл. 99, ал.3 от ЗЗД длъжникът
е бил уведомен за цесията.
Ответникът признава изцяло исковата претенция.
С оглед на горното и на основание чл.237, ал.1 от ГПК, в първото по
делото заседание ищеца е поискал от съда да прекрати съдебното дирене и да
постанови решение по делото, съобразно направеното признание на иска.
К.ският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на чл.239, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.237 от ГПК, обсъждайки ги във
връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното :
Предявен е иск, с правно основание: чл.422, ал.1 ГПК.
Исковата претенция е подкрепена със следните доказателства: договор
за паричен заем № 3383823 от 28.11.2018 година, цедирано на заявителя от
кредитора „И.А.М.“ АД на 30.01.2017 година и Приложение № 1 от
01.10.2019 година към него; уведомление по реда на чл. 99, ал.3 от ЗЗД до
длъжника за цесията; ч.гр.д. № 816/2020 г. с издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК.
Исковата претенция се явява вероятно основателна, с оглед
направеното признание и на посочените в молбата обстоятелства,
представените и събрани по делото доказателства, установяващи
дължимостта на паричните вземания на ищеца към ответника за главница и
неустойка, поради което съдът преценява, че следва да постанови изцяло
уважително решение за тези претендирани суми, като доказани по основание
и размер и основаващи се на събраните убедителни писмени доказателства и
направеното признание.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да признае за
установено съществуването на вземането на ищеца към ответника, както е
предявено.
2
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по двете
производства разноски, както следва: сумата от 25.00 лева - дължима
държавна такса и сумата от 200.00 лева - юрисконсултско възнаграждение –
платени по заповедното производство по ч.гр.д.№ 816/2020 г., на КРС, и
сумите от: 75.00 лева - заплатена в полза на съда държавна такса и 350.00
лева – юрисконсултско възнаграждение, платени по настоящото
производство.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т. И. М., ЕГН
**********, град К., ж.к.“З.“ № 2, вх.Б, ет.4, ап.10 съществуването на
вземането на „А.К.П.З.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул.„П.В.” № 29, етаж 3 представлявано от Я.Б.Я. –
управител за сумите от: 411.39 лева - главница; неустойка за неизпълнение
на задължение от 166,28 лева, ведно със законната лихва от дата на подаване
на заявлението пред съда – 30.10.2020 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Т. И. М., ЕГН ********** да заплати на „А.К.П.З.” ЕООД,
ЕИК ********* сумите от: 25.00 лева - дължима държавна такса и сумата от
200.00 лева - юрисконсултско възнаграждение – платени по заповедното
производство по ч.гр.д.№ 816/2020 г., на КРС, и сумите от: 75.00 лева -
заплатена в полза на съда държавна такса и 350.00 лева – юрисконсултско
възнаграждение, платени по настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-С., в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
3