О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№ …………../……………..2020г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-Vс-в, в закрито съдебно заседание на шестнадесети септември 2020г,
в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
като разгледа докладваното от съдия Георгиева
в.гр.д.№ 999 по описа за 2020г,
за да се произнесе, взе предвид :
Производството
е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано
е по молба с вх. № 264123/17.08.2020гна ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ при МВР-гр.София с искане за изменение на
постановеното Решение № 260231/29.07.2020г в частта за разноските.
Излага
становище за недължимост на определените от съда разноски за държавна такса в размер
на 36,67лв, тъй като същите са били своевременно заплатени още при подаването
на въззивната жалба.
В срока по
чл.248 ал.2 ГПК ответната страна по жалбата А.С.Г. не е изразил становище по молбата.
За да се
произнесе, въззивният съд съобрази:
Молбата за
изменение на решението в частта за разноските е заявена в законоустановения
срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество се явява основателна по сл.съображения:
Въззивното производство е
образувано по подаденана от ГД“ГП“ въззивна жалба срещу решението на ВРС-VIIс-в № 469/ 3.02.2020г
по гр.д.№ 16001/2019г за осъждане на ГД“ГП“ да заплати на А.С.Г. сумата от 1833,23лв-незаплатено допълнително трудово възнаграждение за
положен извънреден труд за периода от 7.10.2016г до 07.10.2019г, получен в
резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на ИМ –
7.10.2019г до окончателното изплащане на задължението, на осн.чл.178 ал.1 т.3
вр.чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР, както и сумата от 340лв,
представляваща направените по делото съдебно деловодни разноски, на осн.чл.78
ал.1 ГПК; както и да заплати по сметка на ВРС в полза на бюджета на съдебната
власт сумата от 273,33лв-разноски за
дължима държавна такса и депозит за вещо лице, на осн.78 ал.6 ГПК и чл.1 от
ТДТСС по ГПК, което решение е потвърдено с решението на ВОС № 260231/29.07.2020г.
Със същото
решение е осъдена ГД“ГП“на
МВР-София да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на ВОС
сумата от 36,67лв, представляваща дължима държавна такса, на осн. чл.78, ал. 6 ГПК.
Действително, когато делото е решено в полза на
лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото
лице е длъжно да заплати всички дължащи
се такси и разноски, съгл.чл.78 ал.6 ГПК
В случая,
обаче, въззивната страна е представила доказателства за внасянето й в
изпълнение на дадените от съда указания за отстраняване нередовностите по
въззивната жалба, дадени с разпореждане от 18.02.2020 - по делото е приложено платежно
нареждане от 19.01.2020г /л.12/. Ето защо не се
налага повторното заплащане на същата и затова. Жалба като основателна следва
да бъде уважена и възизвното решение в частта за разноските, имаща кхарактера
на определение, следва да бъде изменена.
Воден от горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ решението на ВОС, ГО-Vс-в № 260231/29.07.2020 по в.гр.д.№ 999/2020 в
частта за разноските, имаща характера на определение, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА
ОТМЕНЯ решението на ВОС в частта, с която
е осъдена ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ”
при МВР-гр.София да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на ВОС
сумата от 36,67лв – дължима на осн.чл.78
ал.6 ГПК държавна такса, на осн.чл.248 ГПК,
Определението е окончателно и
не подлежи на обжалване, на осн.чл.248 ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: