Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Станислав Стефански | |
за да се произнесе, съдът взе предвид следното: Ищeцът С. А. С. от гр. П., ул. „Х. А.”, № .. ЕГН - * сочи в исковата си молба, че на 21.10.2011г. около 15,00ч. лицето Д. К. Й. тръгнал с лек автомобил, собственост на А. М. П. от гр. К.- "Опел А." ..о.т с. К. в посока гр. П.. На около 1 км. от разклона за с. П. по път клас ІІІ № 405,32+00 км., около 15,30ч. пътят навлязъл в наклон, в участък с ограничена от релефа видимост за водача. Там, според исковата молба, Д. К. Й., нарушавайки правилата за движение по пътищата, допуснал ПТП, при което по непредпазливост причинил смъртта на А. С. Д. от гр. П. – баща на ищеца. Посочено е, че смъртта не е настъпила веднага, а на 23.11.2011год. Ищецът изтъква, че деянието на лицето Й. представлява престъпление по смисъла на НК, за което Й. с влязла в законна сила присъда е получил наказание в производството по НОХД № 257/2012год., по описа на Окръжен съд гр. В. Т.. Посочва още, че в гражданско – правен аспект поведението на Й....представлява деликт, от който са му причинени неимуществени вреди. Заявява, че между него и починалия му баща са съществували изключителни привързаност и обич. По– нататък ищецът изтъква, че ответникът ЗК „Л. И.” , гр. С. 1407, бул. „Ч. В.”, № .., ЕИК ... е сключил задължителна застраховка „Гражданска Отговорност на автомобилистите” по полица № ********** с валидност от 27.05.2011год. до 26.05.2012год., за лекия автомобил, при управлението на когото са причинени вредите. Според ищеца това ангажира пряката отг¯ворност на ЗК „Л. И.” , гр. С. за репариране на вредите причинени виновно от застрахованото лице. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да бъде осъден ответника да му заплати сумата 100 000,00лв. – обезщетение за причинените му неимуществени вреди от смъртта на баща му А. С. Д. от гр. П., настъпила на 23.11.2011год., при описаното ПТП, заедно със законната лихва от датата на деликта - 23.11.2011год. до окончателното изплащане, како и направените разноски. Ответникът по делото – Застрахователна Компания „Л. И.” , гр. С. 1407, бул. „Ч. В.”, № .. ЕИК ... чрез писмен отговор и в съдебно заседание оспорва изцяло предявения иск. След като обсъди доводите на страните, събраните по делото доказателства и ги прецени поотделно и в тяхната цялост, съобразно правилата на ГПК, съдът намира за установено следното: Не е спорно по делото, че по НОХД № 257/2012год., по описа на Окръжен съд гр. В. Т. лицето Д. .K. Й.. е признат за виновен за настъпването на ПТП и последвалата смърт на бащата на ищеца - А. С. Д. от гр. П., настъпила на 23.11.2011год. Д. К. Й. на 21.10.2011 г., в 15,40 часа, на път ІІІ клас, № 405, 32+00 км, при управление на л. а. „Опел А.” с рег. № ...собственост на А. М. П. от гр. К. нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 42, ал. 2, т. 2 ЗДВП – при наличие на ограничена от релефа на местността видимост при движение по вертикална крива предприел маневра изпреварване на л. а. „Фолксваген Голф” с рег. № ВТ 5814 АТ, навлязъл в насрещната пътна лента и създал опасност за движещите се превозни средства – л. а. „Рено Клио” с рег. № ... /Водач, който изпреварва е длъжен: 2. Когато при изпреварване навлиза в пътна лента, предназначена за насрещно движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства движещи се по нея/, чл. 20, ал. 2 ЗДвП – като не избрал скорост на движение съобразена с релефа на местността и конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, не намалил скоростта, не се прибрал в своята пътна лента и не спрял пътното превозно средство при възникнала опасност за движението - /Водачите на ППС са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с … релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство… с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението/, в следствие на което и по непредпазливост причинил на намиращия се в насрещно движещия се автомобил описан по-горе, както следва: смърт на Антон С. Драганов от гр. П. – престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. чл. 343, ал. 3, б. „б”, във вр. чл. 343, ал. 1, б. „в” и „б”, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, вр. чл. 20, ал. 2, т. 2, вр. чл. 42, ал. 2, т. 2 ЗДвП. Не се спори също, че ответното застрахователно дружество - Застрахователна Компания „Л. И.” , гр. С. 1407, бул. „Ч. В.”, № .., ЕИК .. е сключило задължителна застраховка „Гражданска Отговорност на автомобилистите” по полица № ********** с валидност от 27.05.2011год. до 26.05.2012год., за лекия автомобил, при управлението на когото е настъпило процесното ПТП и са причинени вредите, които се претендират. Съдът счита предявения иск за основателен и доказан по основание и размер, по следните съображения: При така приетата за установена фактическа обстановка настоящата инстанция счита, че е осъществен фактическия състав на непозволеното увреждане, визиран в чл.45 от ЗЗД. Също, че е налице сключена задължителна застраховка „Гражданска Отговорност на автомобилистите” по полица № **********, при Застрахователна Компания „Л. И.” , гр. С. 1407, с валидност от 27.05.2011год. до 26.05.2012год., за лекия автомобил, при управлението на когото е настъпило процесното ПТП. Така са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника. Според разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другимо. В случая е установена причинната връзка между виновното и противоправно поведение на водача на автомобила причинил ПТП и увреждането. Тези обстоятелства са установени по НОХД № 257/2012год., по описа на Окръжен съд гр. В. Т. и съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд и тези въпроси не могат да бъдат пререшавани от него. Според нормата на чл.51 ал.1 от ГПК се дължат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В случая ищецът е предявил иск за неимуществени вреди в размер на сумата 100 000.00 лв. срещу Застрахователната Компания, изразяващи се в претърпени болки и страдания от смъртта на баща му в резултат на ПТП. Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл. 226 КЗ при застраховката "ГО" на автомобилистите, е функционална на деликтната отговорност, т.е. тя е налице дотолкова, доколкото е налице отговорността на деликвента, но и дотолкова, доколкото накърненото право на обезвреда на причинени вреди не е защитено с иск по чл. 45 ЗЗД против деликвента . Въззиваемите, като увредени от деликвента лица, имат едно право на обезщетение за причинените им вреди, което може да бъде упражнено алтернативно или срещу застрахователя, или срещу деликвента. Осигурената от закона алтернативна защита на това право – с иск по чл. 45 ЗЗД или с иск по чл.226 КЗ, е предоставена на избор по волята на увредения, но защитеното му право и с двата иска е само едно – на обезвреда за причинени от деликвента вреди. В случая въззиваемия е избрал защита на накърненото му право чрез прекия иск против застрахователя по чл. 226, ал.1 КЗ . При определяне размера на дължимото парично обезщетение, за да се възмездят причинените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от загубата на бащата на ищеца, които поначало са неоценими, следва да се присъди една условна парична равностойност с оглед критериите на чл.52 от ЗЗД, т.е. по справедливост. Изискването на чл.52 от ЗЗД за справедливо определяне обезщетението за претърпени неимуществени вреди не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на всички конкретно и обективно настъпили обстоятелства. В случая съдът, като взе предвид нормалните отношения между ищеца и починалия му баща като такива между родител и дете, възрастта на загиналия, счита, че житейски оправдано и с оглед съдебната практика за присъждане на обезщетения за такива случаи е да определи обезщетение в размер на сумата 100 000.00 лв. Безспорно е, че извършителят Йорданов отговаря пред увредения ищец на основание деликт, а застрахователят отговаря на основание застрахователно правоотношение, като законодателят не е предвидил солидарна отговорност. Безспорна е и трайната практика на съдилищата, че увредените лица могат да предявят исковете си както в едно производство, така и в различни производства, като ищците могат да избират и ответника. Предявените в случая искове по чл.226, ал.1 от КЗ имат за цел реализиране на поетото от застрахователя задължение, да покрие в границите на определената в договора за застраховка ”Гражданска отговорност” сума, отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица неимуществени вреди. Съгласно посочената разпоредба увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен има право да иска обезщетението пряко от застрахователя, т.е. претенцията за обезщетение вместо спрямо деликвента в разглеждания случай по избор на увредения се насочва срещу застрахователя. Съгласно чл.226,ал.1 от КЗ в полза на увредения се поражда право на обезщетение срещу застрахователя, като то се поражда след реализиране на риска. То е право на увредения да иска плащане директно от застрахователя, който по силата на договорната отговорност следва да го обезщети за всички претърпени вреди. За да се уважи този иск, задължението на ищеца е да докаже, че е претърпял вреди от виновно поведение на водач на МПС, който е застрахован при застраховател по задължителна застраховка “Гражданска отговорност”. С договора за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” по чл. 259 и сл. от Кодекса за застраховането, ответникът ЗК „Л. И.” , гр. С. се е задължил да покрие до определената в договора застрахователна сума отговорността на собственика на автомобила и останалите застраховани лица по чл.257 от КЗ за причинените от тях на трети лица вреди, свързани с притежаването и ползването на процесния автомобил. Ответникът ЗК „Л. И.” , гр. С. следа да бъде осъден да заплати на ищеца процесната сума: 100 000,00 лв., заедно със законната лихва от датата на деликта - 23.11.2011год. до окончателното изплащане, како и направените разноски, в размер на 7 350,00лв. Водим от горното, съдът Р Е Ш И : ОСЪЖДА Застрахователна Компания „Л. И.” , гр. С. 1407, бул. „Ч. В.”, № ..., ЕИК ... да заплати на С. А. С. от гр. П., ул. „Х. А.”, № 4, ЕГН - * сумата 100 000,00 лв. - представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на баща му А. С. Д. от гр. П., настъпила на 23.11.2011год., при ПТП, заедно със законната лихва от датата на деликта - 23.11.2011год. до окончателното изплащане, како и направените разноски, в размер на 7 350,00лв. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр. В. Т. в двуседмичен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: |