Р Е Ш Е Н И Е
№7/16.01.2020 г., гр. Пазарджик
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, на втори декември през две хиляди и деветнадесета
година, в открито съдебно заседание, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЕЛЕОНОРА СЕРАФИМОВА
при участието на секретаря Виолета
Боева, като разгледа докладваното от съдията т.д.№326/2018г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Настоящето
дело е образувано по искова молба на „Балнеологичен
център „К.“ ЕАД-В., ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.В., ул.„Еделвайс“ №4, чрез
пълномощника адв. И. Ц. (ПзАК)
против И.Т.Ш., ЕГН **********,***
В молбата са
изложени следните обстоятелства :
Твърди се, че
ответницата била изпълнителен член на Съвета на директорите в ищцовото дружество, като за периода юни 2017г.-октомври 2018 г., включително, получила нетно
възнаграждение в качеството си на изпълнителен директор общо в размер на сумата
от 58 864,66 лв. Същевременно обаче тя била и общински съветник в Общински
съвет-В.. С оглед на изложеното тази сума била получена от нея в нарушение на
чл.34, ал.7 от ЗМСМА, съгласно която общинският съветник може да участва като
представител на държавата в органите на управление или контрол на търговските
дружества с държавно участие в капитала или на юридическите лица, създадени със
закон, за което обаче няма право да получава възнаграждение.
Претенцията
по реда на чл.55, ал.1 предл. 1-во от ЗЗД е да се
осъди ответницата за заплати на ищцовото дружество
сумата 58 864,66 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда. Претендират се и разноските по делото.
В законоустановения срок по чл.367 от ГПК от ответника И.Ш.,
чрез пълномощника й, е постъпил писмен отговор. В отговора са изложени две
групи съображения за недопустимост на претенцията.
Твърди се на
първо място, че предявеният иск е
недопустим поради липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка за
предявяването му, а именно надлежно решение за търсене на отговорност от
ответника, което да е взето от принципала на ищцовото дружество по реда на чл.221, т.10 ТЗ във вр. чл.219, ал.2 от ТЗ, т.е. от Министерство на
здравеопазването, преди завеждане на исковата молба.
Възразява се, че представеният към исковата молба Протокол №23 от
19.11.2018 г. от проведено заседание на СД на „Балнеологичен
център „К.“ ЕАД и съдържащото се в него решение, не можели да заместят волята
на принципала, тъй като от една страна управителния
орган не разполага по закон с подобно правомощие, а освен това такова не му е
било делегирано и от едноличния собственик на капитала. Възразява се също така
и че съгласно цитирания протокол от страна на СД било взето решение за
предприемане на съдебни действия спрямо ответницата само за периода от
01.06.2017 г. до 30.09.2017 г., а не за предявеният с исковата молба иск
значително по-дълъг период от 06.2017 г. до 10.2018 г., вкл.
На второ място, като довод за недопустимост на иска, се твърди, че
разглежданата претенция била подадена от лице без надлежна представителна
власт. Съгласно посочения протокол № 23/19.11.2018 г., СД взел решение да
възложи на конкретно адвокатско дружество работата във връзка с ангажиране
отговорността на ответницата, докато исковата молба била подписана от адвокат в
лично качество, в противоречие с така взетото решение на СД. Предвид така
изложеното се иска делото да бъде прекратено.
Отделно се оспорва също така и основателността и размера на иска.
Изложени са съображения, че правомощията на ответницата в
качеството й на член на СД на ищцовото ЕАД и респ. на
изп.директор, възникнали по силата на Договор № *****
г. за възлагане управлението, сключен с Министъра на здравеопазването и по
силата на проведено на 01.06.2017 г. заседание на СД, на което ответницата била
избрана за изп. директор. В тази връзка се възразява,
че в нито един момент същата не е била държавен служител, нито е работила по
трудово правоотношение в държавната администрация и затова спрямо нея не
намирали приложение разпоредбите на чл.34,
ал.7 от ЗМСМА във вр. с §1 от ДР на Правилника
за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно
участие в капитала, визиращи само „представители на държавата“ в управителните
органи в търговските дружества с държавно участие.
Размера на иска се оспорва по
съображения, че в действителност ответницата получила значително по-малка от претендираната сума.
Предвид тези доводи се иска отхвърляне на иска.
Оспорена е истинността и верността на съдържанието на представената от
ищеца „Справка за получени
възнаграждения изпълнителния директор периода от 06.2017 г. – 31.10.2018 г. по
съображения, че същата отразява неверни данни за възнагражденията за
месец март 2018 г. - месец октомври 2018 г.
В срока по
чл.372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, в която се излагат
обстоятелства във връзка с възраженията на ответника.
Пояснява се,
че за завеждане на иск от името на дружеството срещу член на СД не било
необходимо решение на представител на принципала на
ЕАД, а освен това в случая дружеството не реализирало отговорност по смисъла на
чл.240, ал.2 ТЗ. Предмет на иска не били виновно причинени вреди на
дружеството, а възнаграждение, което е недължимо получено от ответницата поради
това, че тя е имала качеството на общински съветник.
Несъстоятелно
се спорело и че исковата молба е подадена от лице без представителна власт.
Излагат се съображения, че съгласно приложен към ДИМ договор за правно
обслужване, фактура и банков документ, договарянето в случая било извършено
между ищцовото дружество и Адвокатско дружество „Ц. и
Б.“, като съгласно чл. 71, ал.2 от ЗА, клиентът имал право да упълномощи
конкретен адвокат независимо от това, че ЕАД има договорни отношения с
адвокатското дружество. Наред с това за упълномощаване на адвокат изобщо не
било необходимо решение на СД, а такова било взето само с оглед необходимостта
да се посочи лице, различно от изп. директор, което
да представлява дружеството ad hoc.
Поддържа се,
че ищецът желае да се ползва от представената справка, която е оспорена с
отговора на ИМ. В тази връзка се иска назначаване на ССЕ, която да даде
заключение за получените от ответницата възнаграждения за месеците март 2018 г.
и октомври 2018 г.
Не възразява
по приемане на писмените доказателства, представени с отговора на исковата
молба.
В срока по
чл.373 от ГПК е постъпил отговор на допълнителната искова молба, в който се
поддържат и доразвиват възраженията и обстоятелствата, изложени и в
първоначалния отговор.
Поддържат се
съображенията за недопустимост на исковата молба.
Липсата на
надлежно решение от представляващия принципала на ищцовото ЕАД, т.е. на съответния министър, за завеждане на
делото, лишавало исковата молба от валидно правно основание, ищцовото дружество да упражни правото си по чл.240 б.“а“ ТЗ. Твърди се, че наред с това никъде в устава на ЕАД, не било предвидено, че
правомощията на акционерите по чл.240, б.“а“ ТЗ са делегирани на СД, поради
което въпросното решение на СД по
Протокол №23/19.11.2018 г. било нищожно.
Освен това решението на СД, отразено в Протокол №23 от 19.11.2018 г. не било изпълнено, а
упълномощаването на адвокат И.Ц. в лично качество, както и подписването и
подаването на исковата молба от последния в това му качество, били извършени в противоречие
с изрично взетото решение на СД на ищцовото
дружество. Поддържа се, че адв. дружество „Ц. и Б.“
не е надлежно упълномощено от лице със съответната представителна власт за
завеждане и водене на настоящото дело.
Настоящият
съдебен състав след като съобрази доводите на страните, както и прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие за
установено следното от фактическа страна:
Относно
възраженията на ответницата за недопустимост на предявените искове поради липса
на решение на Общото събрание на акционерите, респективно на едноличния
собственик на капитала, както е в конкретния случай, за предявяване на иска е
неоснователно. В този смисъл съдът приема, че в случаят не намира приложение
разпоредбата на чл.240 ал.2 от ТЗ, тъй като предмета на иска е недължимо
получено от ответницата възнаграждение като изпълнителен директор на ищцовото дружество предвид, че през процесния
период същата е била и общински съветник в Общински съвет – В.. Ето защо
посочената хипотеза не съвпада с тази по чл.240 ал.2 от ТЗ, поради което и
предявяването на настоящия иск без предварително взето решение от принципала не води до неговата недопустимост. Вярното е, че
оперативния орган, който носи отговорност за цялата дейност на дружеството е
съвета на директорите и същият е взел решение за предприемане на действия за
възстановяване на недължимо платените в полза на ответницата суми, което е
достатъчно за да се приеме, че така предявен иска е допустим.
Относно второто от възраженията на
ответницата за недопустимост на иска поради липса на надлежно процесуално
представителство на подалия исковата молба пълномощник адв.
Ц. съдът като съобрази събраните в този смисъл писмени доказателства – пълномощно,
фактура за платен адвокатски хонорар, както и изявлението на В.М.(л.58),
изпълнителен директор на ищцовото дружество, че
потвърждава упълномощаването и всички извършени до момента действия по делото
от адв.Ц., приема, че същото е неоснователно. Пълномощника
на ищеца е надлежно упълномощен и всички извършени от него действия, вкл.
подаването на исковата молба, са процесуално легитимни.
Поради
изложеното до тук съдът приема, че предявените обективно съединени искове са
процесуално допустими.
Относно
останалите твърдени от страните факти и възражения съдът приема за установено
следното:
По делото няма спор за това, че в исковия период – месец юни 2017 г. - месец октомври 2018 г. ответницата е била
общински съветник в Общински съвет - В..
Няма спор и за това, че по силата на Договор за възлагане на управлението
№ ******* г.ответницата е назначена за изпълнителен директор на ищцовото ЕАД.
За установяване размера на претенцията в процеса са приети справка за
получени възнаграждения за процесния период, която е
оспорена от ответната страна по реда на чл.193 от ГПК с твърдения, че е невярна
в частта й относно записания размер на получените възнаграждения за периода от месец
март 2018г. до месец октомври 2018г. В производството по оспорването на
посоченото писмено доказателство е приета
ССЕ, от заключението на която се установява, че за посоченият период и след
извършени корекции през месец ноември и декември 2018г. по реда на ПРУПДТДСДУК
ответницата е получила общо сумата 27 898,40 лева и е внесла 7000 гаранции
по сметка на дружеството, като тази сума е преведена по банковата й сметка. В този смисъл съдът приема, че направеното от
същата оспорване на приетата като писмено доказателство справка за получени
възнаграждения за процесния период, изготвена от ищцовото дружество е невърна в частта й относно размера на
полученото за периода от месец март 2018г. до месец октомври 2018г. вкл. Ето
защо ще следва да се приеме за доказано, че размера на полученото за този
период възнаграждение е този установен от вещото лице и е 27 898,40 лева.
В останалата й част справката не е оспорена поради което и съдът приема, че
отразените като получени суми са в посочените размери. Обобщено размера на претенцията
е доказана по размер за сумата 57 528,36 лева.
При така установеното по делото от фактическа страна съдът от правна
страна приема, че предявеният главен иск по чл.55 ал.1 предложение I-во
от ЗЗД се явява частично основателен до доказания размер от 57 528,36 лева.
Разпоредбата на чл.34 ал.7 от ЗМСМА е императивна и визира забраната общински
съветник да получава възнаграждение за участието си в в
органите на управление или контрол на търговските дружества с държавно участие
в капитала или на юридическите лица, създадени със закон, като предвид
характера й, тя не може да бъде дерогирана по волята
на страните по договора за възлагане на управление. Предвид тази разпоредба ищцовото дружество счита, че макар да е имал право да
участва като член на СД на дружеството, ответницата не е имала право да
получава възнаграждение, поради което неоснователно се е обогатила за сметка на
ищеца, респ. търси връщане на полученото възнаграждение ведно със законна лихва
от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Установи се,
че в конкретния случай сме изправени именно пред тази хипотеза, а наведените в
обратния смисъл доводи от процесуалния представител на ответницата се явяват
неоснователни доколкото се относими към спора.
Неоснователно е възражението, че ответницата не е била „представител на
държавата в органа за управление“ на ищцовото
дружество, тъй като именно по силата на договора за възлагане на управление същата
е упражнявала държавни функции по управление на търговското дружество с държавно
имущество. Освобождаването й от отговорност за 2014, 2016 и 2017 г., касае единствено
дейността й като изпълнителен директор във връзка с управлението на дружеството
и е без значение относно задължението й да върне сума получена в нарушение на
императивната правна норма, както бе посочено по- горе. В този смисъл съдът
приема за неоснователно и възражението й, че в качеството й на изпълнителен
директор е постигнала значими резултати, с което е подобрила финансовото
състояние на дружеството и „житейски несправедливо“ било тя да не получи
възнаграждение за това.
Неоснователно е и възражението за недоказване на факта, че паричните суми
са преминали в патримониума на ответницата предвид
установеното от ССЕ. Изрично в заключението на вещото лице е посочено, че
сумите са преведени по банковата сметка на ответницата. Следователно факта на получаване е доказан. В
хипотезата на неоснователно обогатяване ответникът дължи връщане на това, което
фактически е получил. В случая получената от нея сума е 57 528,36 лева и в
този размер искът следва да бъде уважен, а за разликата до 58 864,66 лева
същият като недоказан се явява неоснователен и като такъв ще следва да се
отхвърли.
Предвид основателността на главния иск, акцесорният
иск за забава се явява основателен и затова ответницата следва да бъде осъдена
да заплати и законната лихва, считано от 27.11.2018 г. до окончателното й
изплащане.
И двете
страни претендират разноски по представени списъци.
Съответно на
уважената част от иска ищцовото дружество има право
на разноски в размер на 4059,29 лева представляващи платена ДТ и адвокатско
възнаграждение.
Съответно на
отхвърлената част от иска ответникът има право на разноски в размер на 64,93 лева
– адвокатско хонорар и възнаграждение за вещо лице.
Или по
компенсация ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направени
разноски в размер на 3994,36 лева.
Воден от
горното Пазарджишкия окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА И.Т.Ш., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА
"Балнеологичен център "К." ЕАД - В.,
ул. "Еделвайс" № 4, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния
директор В.Е. М., на основание чл.55 ал.1 предл.I – во от ЗЗД, сумата 57 528,36
лева, ведно със законната лихва, считано от 27.11.2018 г. до окончателното й изплащане, с която неоснователно
се е обогатила за сметка на "Балнеологичен център "К." ЕАД, като за разликата
до 58 864,66 лева ОТХВЪРЛЯ иска по чл.55 ал.1 предл.I
– во от ЗЗД като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА И.Т.Ш., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА
"Балнеологичен център "К." ЕАД - В.,
ул. "Еделвайс" № 4, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния
директор В. Е. М. деловодни разноски в размер на 3994,36 лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните с въззивна жалба пред
Пловдивски апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: