Решение по дело №66/2020 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 260071
Дата: 9 април 2021 г. (в сила от 30 юли 2021 г.)
Съдия: Наталия Семова Райкова Атанасова
Дело: 20204310100066
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 януари 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

                                                          Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

                                                            гр.ЛОВЕЧ, 09.04.2021 год.

 

                                                              В ИМЕТО НА НАРОДА                                                                              

 

ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публично заседание на двадесет и четвърти март, две хиляди двадесет и първа година, в състав :

                                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАТАЛИЯ РАЙКОВА          

 

при участието на секретаря Иванка Вълчева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №66 по описа на съда за 2020 година, за за се произнесе, съобрази :

 

            Субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/; чл.52 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД с посочена цена на иска – 20 000 лева.

            Настоящият съдебен състав е сезиран с искова молба от К.Д.С., Р.Р.С., действащи лично и като родители и законни представители на малолетните си деца Д.К.С., ЕГН-********** и В.К.С., ЕГН-**********,***-гр.Ловеч, действащи чрез пълномощника си адв.Д.Н. *** против „ЗАД ДаллБогг : Живот и Здраве“АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София-1172, район „Изгрев“, ж.к.“Дианабад“, бул.“Г.М.Д.“№1, представлялвано от б.г.и.р.в.м.ж.с.К., в която изтъкват, че на 30.07.2019 год. около 15.05 часа на път III-307, км 39+390 К.Д.С. и Р.Р.С. пътували с децата си от гр.Ловеч за с.Галата, Община-гр.Тетевен, Област-гр.Ловеч със семейния си автомобил марка Пежо, модел "407" с ДК №ОВ 97 58 ВН, когато в района на кръстовище с път III-401 при км 02+130 , автомобилът им бил блъснат странично от неспрелия на знак Б2 /"Стоп"/ лек автомобил марка „Опел", модел „Вектра" с ДК № ОВ 30 48 ВМ, управляван от В.Н.Н., ЕГН-********** ***. В резултат на удара управлявания от К.Д.С. лек автомобил „Пежо", модел  „407“ напуснал пътното платно, преобръщайки се на няколко пъти през таван, преди установяването му в покой в крайпътна нива.

            В резултат на ПТП-то лекият автомобил марка Пежо, модел"407" с ДК №ОВ 97 58 ВН претърпял тотална щета, а пътувалите в него с поставени обезопасителни инерционни колани К.Д.С., Р.Р.С. и малолетните им деца Д.К.С. и В.К.С., получили различни по вид телесни повреди, като възстановяването на здравето им продължава и към момента.

            Поясняват, че К.Д.С. получил натъртвания в областта на гръден кош с масивно кръвонасядане, като следствие от поставения предпазен колан, както и охлузвания в областта на главата, а Р.Р.С. получила натъртвания в областта на гръден кош с масивно кръвонасядане, като следствие от поставения предпазен колан. ДецатаД.В.С.получили охлузвания в областта на двата долни крайника.

            Непосредствено след злополуката, на 30.07.2019 год. били приети за лечение и наблюдение в МБАЛ „Проф. Д-р Параскев Стоянов“АД"-гр.Ловеч, където им били назначени рентгенологични изследвания, в хода на които травматични изменения по костите на наранените крайници не били открити.

            Освен описаните по-горе телесни повреди заявяват, че изживели и изживяват стрес от катастрофата. Ужасът от нея, както и претърпените от същата травми се отразили негативно и върху психичното им здраве. Получили посттравматично, стресово разстройство. Станали тревожни и напрегнати. Страдали от безапетитие и безсъние. След злополуката изпаднали в депресивно състояние. Страхували се от евентуални пътни инциденти и пътуване с автомобил. ДететоВ. С. /на 1 г. и 2 месеца/ вече отказвало да ходи самостоятелно, въпреки че месец преди това е ходело стабилно, а след инцидента постоянно търсило прегръдките на майка си. По-големият му брат започнал и да се напикава през нощта, да плаче и не желаел да остава сам в стаята. За да се справят с възникналите психични проблеми в семейството се обърнали и към специализирана медицинска помощ, видно от приложеното заверено с оригинала копие от Доклад-становище изх.№28/09.08.2019год. на „Института за психично здраве и развитие"-гр.София, Филиал-гр.Плевен.

            Твърдят, че водач на лекия автомобил марка „Опел", модел „Вектра" с ДК №ОВ 30 48 ВМ бил В.Н.Н., ЕГН-********** ***, като за причинения от него пътен инцидент му бил съставен Акт за установяване на административно  нарушение /АУАН/ серия GA №71261/30.07.2019 год., а административно-наказателното производство, към момента е приключило с издаване на Наказателно постановление /НП/ №19-0906-001063/12.08.2019 год. Лекият автомобил имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност" в „ЗАД ДаллБогг : Живот и здраве“АД, ЕИК : *********, със срок до 01.11.2019 год., видно от приложения Протокол за ПТП №50 от 30.07.2019 год., издаден от Сектор „КАТ-ПП" при ОД на МВР-гр.Ловеч.

            Считат, че юридическият факт, от който произтича вземането за заплащане на обезщетението са претърпените болки и страдания в резултат на ПТП-то от 30.07.2019 год.

            Пред застрахователната компания на виновния водач - ответник по настоящия спор, образували на 23.08.2019 год. преписки по щета №0801-003416/2019-01 /за неимуществени вреди/, 0801-003416/2019-02 за неимуществени вреди/, 0801-003416/2019-03 за неимуществени вреди/, 0801-003416/2019-04 за неимуществени вреди/ и 0801-003416/2019-05 /за имуществени вреди/, но същите извършили плащане единствено по отношение на претърпените от ищците имуществени вреди, а за репариране на претърпените от тях неимуществени вреди плащане им било отказано видно от писмо изх.№3994/22.10.2019 год. Ответникът отказал плащане за претърпените от ищците неимуществени вреди, тъй като вината на виновния водач не била установена с влязъл в сила съдебен акт.

            Заявяват, че ЗАД ДаллБогг : Живот и Здраве“АД, ЕИК : ********* до момента на завеждане на настоящата искова молба не ги е обезщетило финансово за преживените от тях болки и страдания, настъпили в резултат на получените телесни повреди вследствие на ПТП-то от 30.07.2019 год.

            Поради изложеното за тях се поражда правният интерес от предявяване на настоящата искова претенция, с която молят да бъдат призовани на съд и след като се убеди, че исковете им са основателни и доказани да постанови решение, с което да осъди „ЗАД ДаллБогг : Живот и Здраве“АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София-1172, район „Изгрев", ж.к."Дианабад", бул.'Г.М.Д." №1, представлявано от б.г.и.р.в.м.ж.с.К. да заплати на К.Д.С., ЕГН-********** и на Р.Р.С., ЕГН-**********, действащи лично и в качеството си на родители и законни представители на малолетните си деца Д.К.С., ЕГН-********** и В.К.С., ЕГН-**********,*** сумите от по 5 000 /пет хиляди/ лева - неимуществени вреди за изживения от тях стрес, претърпени болки и страдания  вследствие от ПТП /за К.Д.С., ЕГН-********** натъртвания в областта на гръден кош с масивно кръвонасядане, като следствие от поставения предпазен колан, както и охлузвания в областта на главата; за Р.Р.С., ЕГН-********** - натъртвания в областта на гръден кош с масивно кръвонасядане, като следствие от поставения предпазен колан; за Д.К.С., ЕГН-********** и В.К.С., ЕГН-********** - охлузвания в областта на двата долни крайника/, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная - 22.10.2019 год. до окончателното й изплащане.

            Молят съда да осъди ответника „ЗАД ДаллБогг : Живот и Здраве“АД, ЕИК : *********, на основание чл.38, ал.2 във връзка с ал.1, т.2 от ЗА, да заплати полагащият се на адв.Н. адвокатски хонорар по всеки един от предявените искове.

            В законният срок по чл.131, ал.1 от ГПК е представен отговор на исковата молба вх.№2960/11.03.2020 год. от ответника, чрез неговия пълномощник адв.В.П. ***, в който от името на доверителя си оспорва така предявените искове като неоснователни и недоказани и моли съда да постанови съдебно решение, с което да ги отхвърли изцяло, като на основание чл.78 от ГПК, моли за присъждане на разноските в настоящото производство, в това число разноските за адвокатска защита. Алтернативно моли в случай, че съда счете исковете за основателни, да намали размерите на претендираните обезщетения, тъй като същите са прекомерно завишени и не съответстват на практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния период.

            Намира исковата молба за нередовна и моли съда да я остави без движение по следните съображения : В исковата молба не са изложени точно, ясно и изчерпателно всички релевантни за възникването на правото на обезщетение факти - липсва пълно описание на процесното ПТП, в резултат на което ищците твърдят, че са им причинени неимуществени вреди. Ищците не са описали механимза на ПТП, както и няма точно изложение на релевантните за спора факти, поради което представляваното от него дружество не може да упражни правото си на защита в процеса, тъй като въз основа на изложените в ИМ обстоятелства не може да се направи извод относно поведението на участниците, с оглед съпричиняването на вредоносния резултат, както и установяването на причинно-следствена връзка между твърдяното ПТП и твърдените увреждания. Поради липсата на пълно изложение на релевантните за спора факти, доверителят му не може да упражни правото си на защита в процеса, тъй като въз основа на изложените в ИМ обстоятелства и представените с нея доказателства, не може да се направи извод относно установяването на механизма на ПТП, както и по отношение съпричиняването на вредоностния резултат.

            Признава за установено съществуването на валидно застрахователно правоотношение, касаещо лек автомобил марка „Опел”, с рег.№ОВ3048ВМ, по силата на Застрахователна полица №ВG/30/118003128207, валидна към 30.07.2019 год.

            Останалите фактически твърдения на ищците намира за несъответстващи на действителността. Категорично заявява, че вината на застрахования в „ЗАД ДаллБогг : Живот и Здраве”АД не е установена по предвидения затова в закона начин. Оспорва вината на В.Н.Н. за настъпилото на 30.07.2019 год. ПТП, тъй като същата не е установена с влязъл в сила съдебен акт и в случая тя може само да се презумира. Оспорва механизма на ПТП, считайки, че той не отговаря на описания в ИМ. Оспорва констатациите на контролните органи, отразени в Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №50/01.08.2019 год. в частта : „Обстоятелства, нарушения, причини и условия за ПТП”. Оспорва всички твърдения, изложени в ИМ, касаещи възникването на вземанията, предмет на претенцията.

            Счита, че ищците са съпричинили вредоносния резултат, което съпричиняване се изразява в неизползване на обезопасителен колан като пътуващи в лек автомобил. С това си безотговорно и противоправно поведение, те са нарушили разпоредбите на ЗДвП, поради което са съпричинили в изключителна степен вредоносния резултат. Противоправното поведение на ищците намира, че е в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпването на последствията от произшествието, поради което следва да бъде отчетено при разпределение на тежестта в размера на дължимото обезщетение. На отделно основание твърди, че малолетните ищци са съпричинили вредоносния резултат, което съпричиняване се изразява в неизползване на обезопасителен колан и неизползване на система за обезопасяване на деца, возещи се в лек автомобил. С това си безотговорно и противоправно поведение, същите са нарушили чл.137в, ал.2 във връзка с чл.137б от ЗДвП, поради което са съпричинили в изключителна степен вредоносния резултат. На отделно основание твърди, че ищецът К.Д.С., в качеството си на водач на автомобил марка „Пежо”, с рег. №ОВ 9758 ВН е съпричинил процесното ПТП, като виновно е нарушил чл.20 от ЗДвП, а именно при избиране скоростта на движението не се е съобразил с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, като не е бил в състояние да спре при създалата се опасност.

            Възразява срещу размера на ищцовите претенции за неимуществени вреди, тъй като претърпените от ищците болки и страдания следва да бъдат доказани в хода на исковия процес. Въпреки това изтъква, че визираните в исковата молба увреди не обосновават неимуществени вреди в размер на сумата 20 000 лева. Същите се явяват неоправдано завишени и дори прекомерни по подробно изложените по-горе в отговора съображения.

            Във връзка с направеното възражение в отговора на ответника за нередовност на исковата молба и указанията, дадени от съда с определение в закрито заседание от 15.05.2020 год., ищците чрез пълномощника им са сезирали съда с допълнителна молба вх.№4911/05.06.2020 год., в която са уточнили откъде произтича правото им за претендираното обезщетение за неимуществени вреди и са прецизирали какъв е механизма на ПТП, станало на 30.07.2019 год.

            В хода на процеса ищците, редовно призовани, не се явяват лично. Представляват се от пълномощника си адв.Н., който от името на доверителите си поддържа исковата молба и оспорва отговора на ответника. Според него в хода на съдебното дирене по безпорен начин е установено, че ищците са претърпели твърдения в исковата молба пътен инцидент, в резултат на който са получили и описаните телесни повреди. Позовава се на приетата като доказателство по делото комплексна съдебно автотехническа и медицинска експертиза, от която се установява, че ищците са били с поставени предпазни колани, а относно скоростта на движение на лекия автомобил, управляван от ищеца, макар и да е превишил скоростта от 60 км/час по никакъв начин не е допринесъл за настъпване на вредните последици. С това се оборва твърдението на ответното дружество, че е налице съпричиняване, поради което претенциите на доверителите му следвало да бъдат намалени по размер. В тази връзка моли за уважаване на исковата претенция до пълния претендиран размер, като подробни съображения излага и в депозирана по делото писмена защита. Моли съда да му присъди адвокатски хонорар по четирите субективно съединени иска, възлизащ в размер общо на сумата 2 320 лева, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, а така също и 400 лева допълнително възнаграждение, на основание чл.7, ал.9 от Наредба №1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения или общо сумата в размер на 2 720 лева, съгласно представен списък на разноски по чл.80 от ГПК.

Ответникът ЗАДДаллБогг : Живот и Здраве”АД, редовно призован, се представлява от пълномощника си адв.П., който поддържа отговора на исковата молба. В проведеното последно съдебно заседание негов представител не се явява, но с писмена молба, чрез пълномощника си юрисконсулт Г.К.моли съда да даде ход на делото, в случай, че не са налице процесуални пречки. Оспорва изготвеното заключение по съдебно-психологичната експертиза, тъй като счита, че същото се основава на изцяло субективни твърдения на ищците, като не са изследвани никакви медицински документи. На следващо място намира, че това заключение не е обективно, защото не е извършен анализ на състоянието на детето при проведеното от вещото лице психологично изследване на 16.10.2020 год., от който е видно, че дететоВ. С. е контактно, спокойно, като единствените данни за неговото психично състояние след ПТП са по твърдения на майката, а тя е заинтересована от изхода на делото. Не е изследвано от в.л.психолог какво е било психологическото състояние на всеки един от ищците преди да настъпи ПТП и дали цитираното в заключението  поведение на същите не е съществувало и преди настъпването на ПТП. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани, а ако ги намери за основателни, да не ги уважава в пълния им претендиран размер, като съобрази размера на обезщетението с направеното от тяхна страна възражение за прекомерност на същото, респективно с направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищците. Моли за присъждане и на сторените по делото разноски, за които представя списък по чл.80 от ГПК. В случай, че процесуалният представител на ищците представи списък с разноски и доказателства за тях, прави възражение, на основание чл.78, ал.5 от ГПК, за прекомерност на адвокатското възнаграждение предвид действителната фактическа и правна сложност на делото.

За целите на настоящото исково производство съдът е задължил Дирекция „Социално подпомагане“-гр.Тетевен да изпрати свой представител, който да изрази становище за малолетните деца по делото, на основание чл.15, ал.6 от ЗЗДет, като от становището на явилия се в съдебно заседание на 24.06.2020 год. Началник на Отдел „Закрила на детето“ в Дирекция „Социално подпомагане“-гр.Тетевен С.Д.се разбира, че той е провел разговори с двете деца, пътували в автомобила на баща си. Спрямо детето Д.К.С. възприел една тревожност и едно безпокойство, което може да е вследствие на претърпяното ПТП. Имал възможност да прегледа документи, където детето е водено на психолог в гр.Плевен. Моли съда да съобрази обстоятелството, че и двете деца са преживели психична травма и това нещо продължава и към момента, въпреки отстоянието от времето почти една година от извършването на акта. Счита, че за да бъде преодоляна тази травма е необходимо да се провеждат психологични консултации, с цел да не се стигне да развитие на някаква форма на депресия, защото тогава детето ще се нуждае не само от психологическо консултиране, но и от медикаментозно лечение. 

Изслушан при условията на чл.15, ал.1 от ЗЗДет малолетният Д. С. заяви пред съда, че е на 12 години. Спомня си за инцидента, който се случил през 2019 год. В колата били 4 човека. Връщали се от гр.Ловеч по стария път, като пътували с нормална скорост. Той и по-малкия му брат седели отзад в автомобила, като брат му бил в кошче, а той с предпазен колан. Детето уточни, че извършителят идвал към кръстовището на пътя от към с.Микре. Движили се като втора кола в колоната и очаквали, че той ще спре, но изведнъж били ударени, като автомобилът им се преобърнал в дерето. Има спомени от цялата катастрофа, защото лично той не е губил съзнание. Д. описа, че се чувствал зле, боляло го рамото, болял го гърба и имал леки телесни повреди. Брат му имал лека телесна повреда по главата и по крака. Подчерта, че след инцидента се наложило да посещава психолог и лекар. След катастрофата през нощта не можел да спи сам и искал да спи на светло. Сънувал кошмари. Налагало се да търси майка си и дядо си. Откакто посещава психолог се чувства по-добре, като продължава да го посещава. Не се е налагало да приема лекарства. Описа също, че една седмица след ПТП около шията, около окото и при устните му се появили бели петна или така нареченото „Витилиго“, като се наложило да посещава кожен лекар, който му обяснил, че това се дължи на изпитан стрес. Постепенно петната започнали да изчезват. Пред съда детето поясни, че сега когато се налага да пътува усеща постоянно страх и предупреждава винаги водачът на автомобила да внимава. Това негово чувство на страх се появило след катастрофата, от която още продължава да има страх. Не си спомня водачът на автомобила, който ги е ударил, да им се е извинявал за случилото се. Същият останал на мястото на инцидента, но детето не си спомня да им е помагал да излезнат от автомобила. Дошла линейка и полиция, като ги откарали в болницата в гр.Ловеч. Първо закарали майка му, него и брат му, а впоследствие докарали и баща му. В болницата на него му казали, че има леки телесни повреди и го пуснали. Д. описа баща се като изряден шофьор, който не е имал нарушения по ЗДвП и не е имал съставяни актове до сега.

Първоинстанционният съд като прецени представените по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на процесуалните представители на страните, поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, по вътрешно убеждение, на основание чл.12 от ГПК, и съобразно законните разпоредби, уреждащи процесните отношения, приема за установени следните факти :

По исковете с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ в тежест на ищците е да докажат релевираните в исковата молба твърдения, че в причинна връзка с противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована от ответника, са настъпили твърдените неимуществени вреди, както и техния размер.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на плащане на обезщетението, а с оглед твърденията за съпричиняване - в тежест на ответника е да докаже твърдените от него действия/бездействия, с които ищците са допринесли за настъпване на вредите.

С оглед становището на ответника, изразено в съдебно заседание на 24.06.2020 год. и на основание чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК, съдът е признал за установено между страните и не нуждаещо се от доказване следното обстоятелство : съществуването на валидно застрахователно правоотношение, касаещо лек автомобил марка „Опел“, с рег.№ОВ 3048 ВМ, по силата на Застрахователна полица №ВG/30/118003128207, валидна към 30.07.2019 год.

Фактът, че К.Д.С. и Р.Р.С. са родители на малолетните деца Д.К.С., роден на *** год., ЕГН-********** и на В.К.С., роден на *** год., ЕГН-**********, се доказва от представените като доказателства по делото удостоверения за раждане, съответно №**********/14.03.2008 год. на Община-гр.Ловеч и №**********/16.05.2018 год. на Община-гр.Ловеч.

Установява се от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №50/01.08.2019 год., съставен от дежурен ПТП в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР гр.Ловеч, че на 30.07.2019 год., около 15:05 часа, на път III-307, км.39+390 на кръстовището с път III-401 при км 02+130 е настъпило ПТП с участието на участник 1 - ППС с рег.№ОВ 3048 ВМ, марка „Опел”, модел „Вектра“, собственост на В.Н.Н. ***, със застраховка „ГО” в ЗАД“ДаллБогг : Живот и Здраве”АД, полица BG/30/118003128207, валидна до 01.11.2019 и участник 2  ППС с рег.№ОВ 9758 ВН, марка „Пежо“, модел 407, собственост на К.Д.С. ***. На двамата участници в ПТП е взета проба за алкохол, която е отрицателна, като първият участник в ПТП е тестван и за наркотични вещества/аналози, който е отрицателен. Като видими щети по ППС-1 са посочени : деформирана предна част и други, а ППС-2 е изцяло деформирано. Пострадали лица са К.Д.С. с диагноза : натъртвания в областта на гръден кош, охлузвания на главата; Р.Р.С., с диагноза : натъртвания в областта на гръден кош; Д.К.С. и В.К.С., двамата с диагноза : охлузвания в областта на ляв и десен крак.

За свидетел на ПТП в Констативния протокол е посочено лицето от с.Градежница.

Като обстоятелства и причини за ПТП в Констативния протокол за ПТП е посочено, че участник 1 несъобразява поведението си с пътен знак Б2, навлиза в кръстовище и блъска странично движещия се на път с предимство участник 2, реализирайки ПТП с материални щети и ранени. На участник 1 е съставен АУАН серия GA №71261.

Като доказателство по делото е представен АУАН серия GA №71261, съставен от служител на ОДМВР-гр.Ловеч, сектор „Пътна полиция“-гр.Ловеч, в присъствието на свидетеля , против В.Н.Н. ***, като водач на лек автомобил „Опел“, рег.№ ОВ3048ВМ, затова, че на 30.07.2019 год., в 15:05 часа на път III-307, км.39+390 на кръстовището с път III-401, км.02+130 с посока на движение към гр.Угърчин управлява собствения си лек автомобил „Опел Вектра“, с рег.№ОВ 3048 ВМ, като при наличие на пътен знак Б2 /Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!/ не пропуска движещия се по пътя с предимство /път III-401/, сигнализиран с пътен знак Б3 /Път с предимство/, лек автомобил “Пежо“ с рег.№ОВ 9758 ВН, блъска го в кръстовището, с което реализира ПТП с пострадали, с което виновно е нарушил чл.6, т.1 от ЗДвП.

Въз основа на цитирания по-горе АУАН срещу В.Н.Н. *** е издадено НП №19-0906-001063 с дата 12.08.2019 год., с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.2 във връзка с чл.179, ал.1, т.5, пр.1, 2 от ЗДвП, му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева, което НП е връчено на нарушителя на 18.09.2019 год. По делото не са представени доказателства НП да е обжалвано в законният седемдневен срок от връчването му чрез наказващият орган пред РС-гр.Ловеч и е влязло в сила.

            С уведомление изх.№3994/22.10.2019 год. ответното дружество, чрез адв.В.П., е уведомило ищците, че на 13.06.2019 год. при тях е получено уведомление с вх.№2667/27.08.2019 год. за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди по застраховка Гражданска отговорност за настъпилото на 30.07.2019 год. застрахователно събитие. На 19.09.2019 год. с уведомление изх.№3571/19.09.2019 год. дружеството е изискало от ищците документация, подробно описана в 5 броя точки. Посочено е, че към настоящият момент в деловодството на ЗАД“ДаллБогг : Живот и Здраве”АД не е постъпил краен съдебен акт, удостоверяващ по безпорен начин вината на В.Н.Н. за настъпилото застрахователно събитие – ПТП от 30.07.2019 год. и тъй като причините за настъпване на ПТП остават неизяснени, ЗАД“ДаллБогг : Живот и Здраве”АД не може да се ангажира с определяне и изплащане на застрахователно обезщетение по претендираните от тях вреди, поради което е отказало изплащане на обезщетение.

             За изясняване на фактите по делото във връзка със станалото на 30.07.2019 год. ПТП  и последиците от него за ищците, съдът по искане на страните е допуснал назначаването на комплексна съдебно-автотехническа и медицинска експертиза с в.л.инж.В.А., Д-р М.Г. и психолога М.Д., което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, относно установяване механизма на процесното ПТП, който според вещото лице инж.В.А. е следният : три автомобила се движат един след друг от гр.Ловеч към с.Градежница. Първият автомобил преминава зоната на кръстовището. Вторият автомобил е „Пежо“ 407 с водач К.С., а третият автомобил е с водач В. Д.. По пътя от с.Микре за гр.Угърчин се движи лек автомобил „Опел Вектра“ с водач В.Н., който намалява скоростта на движение на своя автомобил, но не спира на пътен знак „Б2 „Стоп“. Навлиза в зоната на кръстовището, пресича лявата лента за движение на път №III-401 и удря с предния си десен край лявата странична част на лек автомобил „Пежо“ 407, движещ се в дясната пътна лента на път №III-401. Експертът посочва, че на това място се пресичат траекториите на движение на двата автомобила, като след удара между тях, лек автомобил „Пежо“ 407 е отклонен от първоначалната му посока на движение на дясно, преминава част от пътното платно, след което го напуска в дясно от същото. Навлиза в тревната площ, вдясно от пътя, като се преобръща на дясната си страна. При това преобръщане се поврежда задното дясно окачване на автомобила. След преобръщане на дясната странична част, лек автомобил „Пежо“ 407 се преобръща и на таван, достигайки бряг с височина около 2,50 метра. В тази зона автомобилът се преобръща и на лявата си странична част, като впоследствие отново пада на таван в зоната на брега. При това движение на автомобила по тревната площ на дясната си страна на таван и на лявата си страна по вратите, предния капак, калниците, броните, се наслоява трева и пръст. В автомобила са задействани страничните предпазни възглавници, вследствие на страничните удари на автомобила. Пътниците са изведени от предната дясна врата, която е най-малко деформирана. В първата фаза от удара двата автомобила взаимно са проникнали един в друг и са се деформирали доста масивно. С нарастване на силата на удара деформациите са се предали на елементите на двата автомобила. С изчерпване на кинетичната енергия се е получило известно завъртане, деформиране и изместване на двата автомобила. С достигане на максималните деформации – пластични и еластични е завършила първата фаза на удара. Втората фаза съдържа само взаимно отблъскване от еластичните, напрегнатите при удара части и придвижване напред след мястото на удара. При установяването на двата автомобила в местата, където са намерени при огледа, произшествието е завършило.

           Мястото на удара, експертът определя, че настъпва в дясната пътна лента на път № III-401 /Ловеч-София/, на около 1,00 метра вдясно от разделителната линия, по широчина на пътното платно и на около 2,50 метра вляво от десен край на пътната лента на път №III-307, при посока на движение от с.Микре към гр.Угърчин. Мястото на удара е отразено на скицата на ПТП. Вещото лице е описало в заключението, че пътното платно на път №III-401 /Ловеч-София/ до зоната на кръстовището е маркирано с непрекъсната разделителна линия – тип М1, която в зоната на кръстовището преминава в прекъсната разделителна линия – тип М3. След кръстовището разделителната линия е отново непрекъсната, като на около 25 метра след кръстовището преминава в двойна смесена линия – тип М5. На 190 метра преди началото на кръстовището има поставени пътни знаци В24 и В26, като ограничението на скоростта е 60 км/час. Пътното платно на път №III-307 /с.Микре-гр.Угърчин/ на входа в зоната на кръстовището е маркирано със „Стоп линия“ - М6, продължаваща в двете посоки с маркировка №15 и непрекъсната разделителна – М1. На десните банкети от двете страни при входа в кръстовището има пътни знаци – Б2 /Стоп/.

             Според в.л.В.А. скоростта на движение на двамата автомобила в мястото на удара за лек автомобил „Пежо“ 407 е 74 км/час, а на лек автомобил „Опел Вектра“ – 41 км/час. Ограничението на скоростта на движение на МПС-та по път №III-401 е обозначено от пътен знак В26 – 60 км/час. Пътният знак В26, ведно с пътен знак В24 /забранено изпреварването на леки автомобили/ са поставени на един пилон на разстояние – 190 метра преди началото на кръстовището. Пояснено е също, че произшествието би било предотвратимо от водача на лек автомобил „Пежо“ 407, ако същият е предприел аварийно спиране от разстояние равно на пълният спирачен път /опасната зона за спиране/ на автомобила – равно на 63 метра преди мястото на удара. От това разстояние преди мястото на удара, двамата водачи са имали пряка видимост един към друг. Водачът на лек автомобил „Пежо“ 407 е трябвало да намали скоростта на движение на своя автомобил след пътен знак В26 до 60 км/час, а водачът на лек автомобил „Опел Вектра“ е трябвало да предприеме спиране така, че да спре пред „Стоп-линията“ в своята лента за движение. Водачът на лек автомобил „Опел Вектра“ е имал възможност да спре, ако предприеме маневрата спиране от 23,50 метра преди мястото на удара. Посочено е още, че лек автомобил „Пежо“ 407 се е движил със скорост по-висока от допустимата за зоната на кръстовището, но ако водачът на лек автомобил „Опел Вектра“ е спрял на „Стоп-линията“ то настъпване на ПТП няма да има. Отбелязано е също, че ищците са били с предпазни колани, а на задната седалка е имало столче за малолетниятВ. С., което е обезопасено с предпазен колан. Детето Д. С. е бил с предпазен колан. Експертът подчертава в заключението, че при преобръщането на автомобила на таван, предпазните колани играят много важна роля против изпадането на телата на пътниците с главите надолу върху тавана. Ако пътниците в автомобила са били без поставени предпазни колани, то всичките ще изпаднат първо на ляво, после на дясно и накрая върху тавана на автомобила. При този механизъм биха настъпили непредвидими последици и травми за пътниците в автомобила. Настъпилите травми по пътниците в лек автомобил „Пежо“ 407 са леки, което дава отговор и на въпроса, че същите са били с поставени предпазни колани и е имало обезопасителна система за децата. В случай, че пътниците са били без поставени колани и не е имало детско столче за малолетния пътник, то при преобръщането на автомобила на таван, биха настъпили значителни травми по телата на същите. При установения от вещото лице механизъм на ПТП, пътниците в автомобила с поставени колани, биха получили травми най-вече по : странични удари по главите, удари по гарната част на главата, по коленете на долните крайници, при скъсване на седалката, или при изхлузване от предпазния колан ще пострадат коленете на краката.

            Тези изводи съответстват и с показанията на св.В. О. Д., разпитан непосредствено пред съда в открито съдебно заседание на 24.06.2020 год., който е и свидетел в Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №50/01.08.2019 год. Същият пътувал в посока от гр.Ловеч за с.Градежница по второстепенния път, минаващ през селата Соколово и Микре за главния път. Водачът на третата кола „Опел Вектра“ не спрял на знак „Стоп“ и ударил К.С. странично. След удара свидетелят заяви, че помогнал да извадят пострадалите лица от автомобила, но извършителят не дошъл да му помага. Подчерта, че всички в автомобила на К.С. били с предпазни колани. Малкото дете било в столче и също имало предпазен колан. Описа, че потърпевшите били изплашени и в стрес. Малкото дете плачело, а по-голямото също плачело и било цялото в кръв. Малкото дете било нарязано от стъклата.

           Изслушан в качеството му на свидетел В.Н.Н. поясни, че си спомня за катастрофата, но не знае какво точно се е случило. Бил на кръстовището. Намалил скоростта на движение, но не е спрял и последвал удар. Описа, че времето е било сухо. Контакт с другия автомобил осъществил явно от предна дясна част, като не може да каже дали той се е ударил в автомобила на ищеца или той в него. Видял хората на ПТП, които пътували в другия автомобил, но не знае дали са имали предпазни колани. Подчерта, че хората след катастрофата били контактни, като той оказал помощ на пострадалите. Малкото момче извадили от дясната страна, после другото дете, а жената вече била извадена. Чувства вина на случилото се, тъй като все пак е станало ПТП.                 

Доколкото не се установява обратното и предвид разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД съдът намира, че вината за процесното ПТП е на водача на лек автомобил марка „Опел Вектра“, чиято застраховка гражданска отговорност е била застрахована към датата на настъпване на произшествието в ответното ЗАД“ДаллБогг : Живот и Здраве”АД, като безпорно се установява от съставения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №50/01.08.2019 год., от АУАН №71261/30.07.2019 год. и НП №19-0906-001063/12.08.2019 год., че с поведението си водачът на този лек автомобил е нарушил разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП.

Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат от страна на ищците, изразяващо се в неизползването от тяхна страна на обезопасителни колани в МПС, управлявано на датата на събитието от К.Д.С.. Съгласно чл.51, ал.2 от ЗЗД основание за намаляване размера на отговорността на деликвента е, ако и пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите. Такова съпричиняване е налице, когато освен с поведението на деликвента увреждането се намира в пряка причинно-следствена връзка и с поведението на самия увреден. Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено наличието на такава обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното отношение на пострадалия /т.7 от ППВС №17 от 18.11.1963 г./. Принос по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Твърдението, че е налице съпричиняване от страна на ищеца, който е управлявал МПС, както той, така и спътниците му – съпруга и две малолетни деца, без поставени предпазни колани, останаха изцяло недоказани в хода на делото и неподкрепени с каквито и да е релевантни доказателства, които да го доказват. Съдът кредитира с доверие и се позовава на показанията на св.В.О.Д., който е пряк очевидец на ПТП и е помогнал на ищците да излезат от вече обърнатия им по таван лек автомобил, който категорично подчерта, че всички в лекия автомобил на К.С. са били с предпазни колани, включително и малолетниятВ. С. е бил в детско столче, но най-вече съдът се позовава на заключението на в.л.В.А., който описвайки механизма на ПТП, изрично споменава, че ако пътниците на лекия автомобил „Пежо“, модел „407“ са били без предпазни колани и не е имало детско столче за малолетния пътник, то при преобръщането на автомобила на таван, биха настъпили значителни травми по телата на пътниците в този автомобил. Травмите, които вещото лице В.А. описва, че са получили при установения механизъм на ПТП, в случай, че са били с поставени колани напълно съответстват с представената по делото медицинска документация и с показанията на св.Детелин С., а именно, свързани с удари предимно в горната част на главата и по долните крайници на пострадалите от ПТП, което отново е показателно, че тезата на ответника, чрез пълномощника му адв.П., че ищците са били без предпазни колани и с това са съпричинили за настъпване на вредоносния резултат, е изцяло голословна, неубедителна и не отговаряща на действителната фактическа обстановка по делото.

Съобразно установената практика по доказателствената тежест на възражението на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице /Решение №27 от 15.04.2015 г. по т.д.№457/2014 г. на ВКС, II т.о.; Решение №205 от 30.03.2015 г. по т.д.№2976/2013 г. на ВКС, II т.о. и др./, съдът намира, че ответникът не доказа наличие на съпричиняване на посоченото в отговора на исковата молба основание. От събраните по делото доказателства не се установява ищецът да е допринесъл за настъпване на ПТП. Единственото, което се доказа в хода на проведеното исково производство и то от приобщеното към доказателствения материал заключение на вещото лице инж.В.А. е, че ищецът като водач на лек автомобил „Пежо“, модел „407“, въпреки, че се е движил на път с предимство е бил с превишена скорост от 74 км/час, като допустимата за мястото на ПТП е 60 км/час, но тъй като причини за ПТП в Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №50/01.08.2019 год. това обстоятелство не е изтъкнато, а и факт е, че АУАН и НП са издадени на името на В.Н.Н., то, съдът приема, че именно той носи вина за настъпилото ПТП, за което съобразява и изтъкнатото от него пред съда, че чувства вина за станалото ПТП.

За установяване вида и характера на настъпилите вследствие процесното ПТП увреждания на ищеца, по делото е прието заключение на съдебно-медицинска експертиза, което се кредитира от съда, тъй като преценено съобразно правилото на чл.202 от ГПК, последното е извършено обективно, компететно и добросъвестно. От него се установява, че при проведените прегледи и изследвания на К.Д.С. са причинени леко изразени охлузвания в областта на главата – окосмената й част, които са му причинили временно и неопасно разстройство на здравето. На ищцата Р.Р.С. са причинени леко изразени охлузвания в областта на подбедриците, които са й причинили болка и страдание. На детето В.К.С. е причинено охлузване с леко изразен подкожен хематом в областта на челото, които са му причинили болка и страдание, а на Д.К.С. са причинени охлузвания в областта на врата и двете подбедрици, които са му причинили болка. Според в.л.М.Г. всички пострадали в процесното ПТП не са постъпвали на стационарно лечение. С оглед тежестта на травматичните изменения експертът е приел, че няма да има остатъчни явления, пострадалите ще търпят болка за около една седмица след произшествието и не се очаква да търпят такива за в бъдеще.

Вещото лице психолог М.Д. е посочила в заключението си, въз основа на наличните данни от делото и събраната информация от пострадалите лица, че в рамките на психологическото прогнозиране, преживяната от ищците психотравма няма да доведе до трайни проблеми с негативни последици за личността на пострадалите. Посочено е, че ищците са потърсили психологическа подкрепа и са провеждали терапевтични сесии при психолог, с цел отреагиране и преработка на психотравменото събитие, но състоянието им не е наложило включване на медикаментозна терапия. Същите са взели необходимите и навременни мерки за справяне с последиците от преживяната травма и са успели по добър начин да преминат през отделните фази за справяне с травматичното събитие. Последното е включено в индивидуалния опит на всеки от тях, оставило е своите следи, но пострадалите са успели да продължат напред.

За състоянието на всеки един от ищците след претърпяното на 30.07.2019 год. ПТП по делото бяха ангажирани и гласни доказателства като св.Д. О. С., който е баща на К.С. и свекър на Р.С., които съдът преценява с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост, на основание чл.172 от ГПК, се установява, че големият му внук имал драскотини и синини навсякъде и казвал, че го болят колената. На снаха му краката били в кръв и имала синини по рамото. Тя дошла стресирана и държала по-малкото дете, което имало кръв по краката, синини през гърдите. Синът му имал отоци по главата, ходел на една страна, защото го боляла главата и врата и имал синини през гърдите. Синът му не можел да спи спокойно и имал болки над месец и половина. Внукът му Д. нощно време ставал, бълнувал и идвал при него нощем, без да иска да ляга да спи. Малкият му внукВ. ходел, но след катастрофата спрял да ходи и все стоял в майка си. Свидетелят категорично заяви пред съда, че децата преди катастрофата не са имали такива проблеми и по-конкретно Д. никога не се е напикавал, но след катастрофата започнал да го прави. Синът и снаха му след катастрофата не излизали навън и си стояли в къщи, даже понякога не говорили и в къщи. Преди това си ходели по кафенета из селото, защото били много общителни. Знае, че в деня на катастрофата всички са имали колани, а малкият му внук има кошче, в което се вози в автомобила, но не видял, за да каже със сигурност.

В тази връзка относно нанесените травми на всеки един от ищците съдът кредитира и представените с исковата молба и приобщената към доказателствения материал по делото медицинска документация във връзка с проведеното изследване наВ. С. с дата 30.07.2019 год., в което е дадено заключение, че е с нормален КТ мозъчен статус. Липсват КТ данни за травматични увреди.

От изследването на Д-р Е. М. – рентгенолог в МБАЛ“Проф.Д-р Параскев Стоянов“АД-гр.Ловеч, с дата 30.07.2019 год., издадено на името на К.С. се установява, че той е без КТ данни за травматични увреди.

От лист за преглед на пациент с дата 30.07.2019 год. на името на Р.Р.С. се разбира, че и е поставена следната анамнеза : докарана от екип на ЦСМП, пострадала при ПТП. Адекватна, без оплаквания – леко изплашена.

За детето Д.К.С. в лист за преглед на пациент с дата 30.07.2019 год. е снета следната анамнеза : Докаран от ЦСМП екип. Претърпяло ПТП с родителите си като няма данни за обективни оплаквания.

Налице са и доклади-становища изх.№28/05.08.2019 год. и изх.№46/22.11.2019 год. на с.м.л.– детски, социален психолог в Института за психично здраве и развитие-гр.София, филиал-гр.Плевен, от които се установява, че ищците провеждат терапевтични консултации веднъж седмично, считано от м.август до момента, като при детето Д. в емоционален план се наблюдава снижаване на нивата на тревожност, хранене и сън в норма от м.октомври. За малолетниятВ. по данни на родителите и от лични впечатления е записано, че детето когнитивно се развива в нормите за възрастта. Емоционално нестабилно, отказва да остава сам, не заспива без възрастен. Храненето е в нормите за възрастта, речта се развива с добър темп, близко до възрастовата норма. За майката Р. се посочва, че продължава да е тревожна и силно контролираща. Оставя трудно децата сами и без надзор. Тревожи се когато семейството пътува и когато съпругът й предприема дълго пътуване. Съобщава, че вече не сънува катастрофата, контролира плач и емоции. За ищеца К.С. е отбелязано, че е видимо спокоен, съобщава, че работейки се отвлича от спомените за станалата катастрофа. От собствено наблюдение съобщава, че шофира с изострено внимание към ситуацията на пътя. Дадено е заключение и препоръки децата да продължат терапията два пъти месечно.

От горното следва извода, че в резултат на процесното събитие, ищците са претърпяли неимуществени вреди, отговорност, за които носи ответникът, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, тъй като в хода на настоящото исково производство не се доказаха направените от ответника правоизключващи възражения.

Спорен по делото е въпроса в какъв размер следва да бъде обезщетението за претендираните неимуществени вреди на всеки един от ищците по делото.

Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл.432, ал.1 от КЗ се определя от съда в съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост” по смисъла на този текст от закона не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението /т.2 от ППВС №4 от 23.12.1968 год./. Касае се за вреди, които нямат стойностно изражение, които не могат да се осчетоводят и да се изчислят точно. Законодателят изхожда от разбирането, че макар и несъизмерими, тези вреди следва да бъдат възмездени. Макар и да не могат да се определят с математическа точност, желателно е пострадалият да получи парична сума, която да облекчи и да замести неговите болки и страдания. Вложеният от законодателя в нормата на чл.52 от ЗЗД критерий за справедливост не е абстрактен, а винаги обусловен от общественото разбиране за справедливост на определен етап от развитието на обществото. В конкретният казус съдът преценявайки болките и страданията, причинени на всеки един от ищците от момента на злополуката – 30.07.2019 год., факта, че от тогава до датата на постановяване на настоящото решение са изминали 2 години, както и че въпреки станалото ПТП ищците не са получили сериозни увреждания, в резултат на това, че са имали предпазни колани, били са адекватни и не са губили съзнание, което се установи и от показанията на изслушаното при условията на чл.15, ал.1 от ЗЗДет дете Д. С. и на свидетеля-очевидец на ПТП В.О.Д., не се е наложило да постъпят на стационарно лечение и да бъдат на медикаментозно лечение, че не са налице данни за усложнено протичане на възстановителния период или невъзстановени увреди, а по-скоро са изпитали стрес, тревожност от станалото ПТП, което е нормално състояние за всеки човек, независимо от възрастта му и най-вече отчитайки, че като пострадали са търпели болка за непродължителен период от време - около една седмица след ПТП и не се очаква да търпят такива за в бъдеще /съгласно заключението на в.л. по съдебно-медицинската експертиза М.Г./, възрастта на всеки един от ищците, а именно, че се касае за млади хора, като К. и Р. С. са в работоспособна възраст, за които по делото не се събраха доказателства да страдат от някакви хронични заболявания и които като отговорни родители веднага са се обърнали към психологическа консултация от детски, социален психолог, която терапия, провеждана, както на тях, така и на малолетните им деца, неминуемо е помогнала за преодоляване на стресът и тревожността, която са получили в резултат на ПТП, при съобразяване и стандартът на живот в страната, съдът, намира, че справедливият размер на обезщетението за причинените им неимуществени вреди е в размер на сумата от по 1 000 лева за всеки един от ищците К.Д.С. и Р.Р.С. и от по 500 лева за всяко едно от малолетните деца Д.К.С. и В.К.С..

Предвид изложеното предявеният иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди следва да се уважи за сумата в размер общо на 3 000 лева, ведно със законата лихва, считано от датата на събитието – 22.10.2019 год. до окончателното й изплащане, а за разликата до пълния претендиран размер на сумата от 20 000 лева, претенцията на ищците следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.

При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците сторените по делото разноски, възлизащи в размер на сумата 404,12 лева, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, включващи 225 лева първоначално определен депозит за вещи лица и 179,12 лева допълнителен депозит за в.л.М.Г. и В.А..

            На основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на адв.Д.Н. *** в качеството му на процесуален представител на ищците по делото следва да се присъди адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете. На ищците е била предоставена безплатна правна помощ, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, в който смисъл и възражението на пълномощника на ответната страна юрисконсулт Г.К.по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатско възнаграждение с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото е неоснователно. Съдът определя адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете на сумата в размер на 440 лева /3 000-1 000=2 000х7%=140+300=440/, на основание чл.7, ал.1, т.2 от Наредба №1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Тъй като делото е продължило повече от две съдебни заседания /общо шест/, то за всяко следващо заседание следва да се заплати допълнително на адв.Н. още сумата 400 лева възнаграждение, на основание чл.7, ал.9 от Наредба №1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения или общо сумата от 840 лева, а за разликата до пълния претендиран размер на сумата в размер общо на 2 720 лева, съгласно списък на разноски с дата 24.03.2021 год., това искане се отхвърли като неоснователно и недоказано.

            В тежест на ответника е да заплати такса 4 на сто върху цената на иска, но не по-малко от 50 лева /чл.1 от ТДТССГПК/, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, която с оглед уважената част на исковата претенция възлиза в размер на сумата 120 лева /3 000х4%=120/, тъй като с Определение №93/29.01.2020 год. съдът е освободил ищците от заплащане на държавна такса и разноски по гр.дело №66/2020 год. по описа на РС-гр.Ловеч.

            Доколкото към датата на постановяване на решението, съдът констатира, че ответника не е изплатил определения с протоколно определение от 24.03.2021 год. допълнителен депозит за вещите лица Д-р М.Г. и инж.В.А. по комплексната съдебно автотехническа и медицинска експертиза в размер общо на сумата 179,12 лева, следва да задължи ЗАД“ДаллБогг : Живот и Здраве”АД  в 7-мо дневен срок от връчване на настоящото решение да заплати по депозитната сметка на РС-гр.Ловеч посочената сума и да представи вносна бележка по делото, тъй като в противен случай ще се пристъпи към принудителното им събиране по чл.77 от ГПК.

            Водим от горното, съдът

 

                                                                          Р   Е   Ш   И    :

 

 

            ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг : Живот и здраве“АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София-1172, район „Изгрев“, ж.к.“Дианабад“, бул.“Г.М.Д.“№1, представлявано от б.г.и.р.в.м.ж.с.К. да заплати на К.Д.С., ЕГН-********** *** сумата 1 000 /хиляда/ лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, изразяващи се изживян стрес, претърпени болки и страдания – натъртвания в областта на гръден кош с масивно кръвонасядане, като следствие от поставения предпазен колан, както и охлузвания в областта на главата, получени като пряка и непосредствена последица от настъпилото на 30.07.2019 год. ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 22.10.2019 год. до окончателното й изплащане, а за разликата до пълния претендиран размер на сумата от 5 000 лева ОТХВЪРЛЯ иска, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

            ОСЪЖДА ЗАД ДаллБогг : Живот и здраве“АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София-1172, район „Изгрев“, ж.к.“Дианабад“, бул.“Г.М.Д.“№1, представлявано от б.г.и.р.в.м.ж.с.К. да заплати на Р.Р.С., ЕГН-********** *** сумата 1 000 /хиляда/ лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, изразяващи се в натъртвания в областта на гръден кош с масивно кръвонасядане, като следствие от поставения предпазен колан, получени като пряка и непосредствена последица от настъпилото на 30.07.2019 год. ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 22.10.2019 год. до окончателното й изплащане, а за разликата до пълния претендиран размер на сумата от 5 000 лева ОТХВЪРЛЯ иска, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

           ОСЪЖДА ЗАД ДаллБогг : Живот и здраве“АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София-1172, район „Изгрев“, ж.к.“Дианабад“, бул.“Г.М.Д.“№1, представлявано от б.г.и.р.в.м.ж.с.К. да заплати на К.Д.С., ЕГН-********** и на Р.Р.С., ЕГН-**********, като родители и законни представители на малолетния им син Д.К.С., ЕГН-**********,*** сумата 500 /петстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, изразяващи се в охлузвания в областта на двата долни крайника, получени като пряка и непосредствена последица от настъпилото на 30.07.2019 год. ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 22.10.2019 год. до окончателното й изплащане, а за разликата до пълния претендиран размер на сумата от 5 000 лева ОТХВЪРЛЯ иска, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

           ОСЪЖДА ЗАД ДаллБогг : Живот и здраве“АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София-1172, район „Изгрев“, ж.к.“Дианабад“, бул.“Г.М.Д.“№1, представлявано от б.г.и.р.в.м.ж.с.К. да заплати на К.Д.С., ЕГН-********** и на Р.Р.С., ЕГН-**********, като родители и законни представители на малолетния им син В.К.С., ЕГН-**********,*** сумата 500 /петстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, изразяващи се в охлузвания в областта на двата долни крайника, получени като пряка и непосредствена последица от настъпилото на 30.07.2019 год. ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 22.10.2019 год. до окончателното й изплащане, а за разликата до пълния претендиран размер на сумата от 5 000 лева ОТХВЪРЛЯ иска, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

            ОСЪЖДА ЗАД ДаллБогг : Живот и здраве“АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София-1172, район „Изгрев“, ж.к.“Дианабад“, бул.“Г.М.Д.“№1, представлявано от б.г.и.р.в.м.ж.с.К. да заплати на К.Д.С., ЕГН-********** и на Р.Р.С., ЕГН-**********,*** сумата 404,12 /четиристотин и четири лева и дванадесет стотинки/, представляваща съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, включващи 225 лева първоначално определен депозит за вещи лица и 179,12 лева допълнителен депозит за в.л.М.Г. и В.А..

ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг : Живот и здраве“АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София-1172, район „Изгрев“, ж.к.“Дианабад“, бул.“Г.М.Д.“№1, представлявано от б.г.и.р.в.м.ж.с.К. да заплати на адвокат Д.Д.Н. ***, със съдебен адрес *** сумата 840 /осемстотин и четиридесет/ лева, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА за осъщественото процесуално представителство на ищците, изчислена на основание чл.7, ал.1, т.2 и чл.7, ал.9 от Наредба №1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а за разликата до пълния претендиран размер общо на сумата 2 720 лева, съгласно списък на разноски с дата 24.03.2021 год., ОТХВЪРЛЯ искането на адв.Д.Н., с горните данни срещу „ЗАД ДаллБогг : Живот и здраве“АД, с горните данни, като НЕОСНОВАТЕЛНО И НЕДОКАЗАНО.

ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг : Живот и здраве“АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София-1172, район „Изгрев“, ж.к.“Дианабад“, бул.“Г.М.Д.“№1, представлявано от б.г.и.р.в.м.ж.с.К. да заплати по сметка на Районен съд-град Ловеч сумата 120 /сто и двадесет/ лева, представляваща държавна такса, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.

ЗАДЪЛЖАВА „ЗАД ДаллБогг : Живот и здраве“АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София-1172, район „Изгрев“, ж.к.“Дианабад“, бул.“Г.М.Д.“№1, представлявано от б.г.и.р.в.м.ж.с.К. в 7-мо дневен срок от връчване на настоящото решение да заплати по депозитната сметка на РС-гр.Ловеч сумата в размер общо на 179,12 /сто седемдесет и девет лева и дванадесет стотинки/, представляваща допълнителен депозит за вещите лица Д-р М.Г. и инж.В.А. по комплексната съдебно автотехническа и медицинска експертиза и да представи вносна бележка по делото, тъй като в противен случай ще се пристъпи към принудителното им събиране по чл.77 от ГПК.

            Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС-гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването му страните.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :