№ 733
гр. Плевен, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Дияна Ат. Николова
при участието на секретаря Габриела Ст. Василева
като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело №
20214430106977 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3 вр. чл.4 от ЗОДОВ.
Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от ПЛ. В.
Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез Т.К. - Адвокатска колегия
***, съдебен адрес за призоваване: ***, ***, имейл адрес.: *** против ***,
***, представлявана от *** в която се твърди следното : през 2015 год. в *** е
образувано *** срещу неизвестен извършител за престъпление по 354а, ар.2
вр.с ал.1 от НК. На 07.04.2016 год. около 9,45 часа на околовръстния път
край ***, МПС, в което се е возил ищецът, е спряно от органите на ***
Пристъпено е към извършване на ПСД/процесуално-следствени действия/ и
съставен протокол за обиск и изземване в неотложни случаи от разследващ
полицай *** по ДП на ***. При това действие единствено са иззети
мобилните телефони на Б., които не са вещи, чието притежание и носене е
забранено от закона. Вместо да бъде освободен му е заявено, че следва да
изчакат полицейски служители от ***, на които ще бъде предаден, съответно
след пристигането им бил транспортиран в ***, където бил задържан със
заповед по ЗМВР за срок от 24 часа.
На 08.04.2016 год. е закаран в *** при разследващия полицай ***, който
с постановление го е привлякъл като обвиняем по посоченото ДП от 2015г. за
това че, на неустановена дата е придобил и до 07.04.2016 год. в *** и държал
с цел разпространение високорискови наркотични вещества, съгласно
Приложение №1 към чл.З ал.2 от Закона за контрол върху наркотичните
1
вещества и прокурсорите „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях,забранени
за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” - 1276,02 грама
амфетамини, на стойност 38 280,60 лв.,определени съгласно Постановление
№23 на Министерския съвет от 29 януари 1998 г. за определяне на цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството,като деянието съм
извършил при условията на опасен рецидив и наркотичните вещества са били
в големи размери - престъпление по чл.354а, ал.2, пр.2, т.4 и пр.1 във вр.с
чл.354а ал.1 във вр.д чл.29, ал.1 б.”а” и б.”б” от НК, за което се предвижда
наказание - лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от
двадесет хиляди до сто хиляди лева.
Едва тогава осъзнал за какво е задържан и какво е послужило за
образуване на досъдебното производство срещу него, а именно на дадени
показания през 2015г. и 2016 год. от двама свидетели,чиито показания според
Постановлението за спиране и прекратяване са били косвени доказателства и
не е било доказано към онзи момент и счита, че и към момента на подаване на
настоящата искова молба.
Незабавно след привличането му като обвиняем му е връчен екземпляр
от издадено постановление на наблюдаващия прокурор за задържане за 72
часа и настанен в Ареста ***. Там отново му е извършен обиск, обективиран
в съставен протокол за обиск на задържано лице от 08.04.2016 год.
На същата дата - 08.04.2016 год. прокурор при *** е внесъл искане за
вземане на най-тежката МН „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” в *** и с
определение по ЧНД№ 267/2016 год. на *** същото е уважено.
На 15.06.2016 год. с определение по ЧНД№461/2016 год. на ***
взетата по отношение на ищеца МН „Задържане под стража” е изменена в
„Парична гаранция” в размер на 5000 лв. Гаранцията е внесена от съпругата
на ищеца ЕЛ. ИВ. Б. на 20.06.2016г. и същият е освободен. Произходът на
паричните средства е отпуснат на Е.Б. от *** с потребителски кредит № ***
за сумата от 9500лв., който кредит е поискан от нея с цел задоволяване на
разходите за издръжка на семейството докато съпругът й бил с МН“ЗС“ и
евентуално възможността своевременно да реагира при изменение на МН в
„Парична гаранция“.
Ищецът бил задържан първоначално на 07.04.2016г.с ъс заповед по
ЗМВР, удължено на 08.04.2016г. до 72ч. с постановление на *** и с взета от
*** МН“ЗС“ в периода от 07.04.2016г. до 20.06.2016г. или ДВА МЕСЕЦА и
ТРИНАДЕСЕТ ДНИ.
На 17.10.2016г. му е връчено постановление на *** за спиране на
наказателното производство и от съдържанието на същото е установил, че не
се касае само за спиране до разкриване на извършителя, а и за прекратяване
по отношение на Б., тъй като наблюдаващият прокурор е въвел изрични
мотиви и диспозитив по отношение на него.
На 24.10.2016г. постановлението за спиране/и частично прекратяване/
е влязло в сила и на същата дата гаранцията е освободена и сумата е внесена в
*** за частично погасяване на кредита, като за това Е.Б. заплатила и
2
наказателната такса по сключения договор.
Общо наказателното производство срещу ищеца продължило от
07.04.2016г. до 24.10.2016г. или ШЕСТ МЕСЕЦА и СЕДЕМНАДЕСЕТ ДНИ.
Твърди се, че наказателното преследване срещу ищеца, включително
задържането му в поделенията на МВР и ареста, се отразило не само
негативно върху психиката и физическото състояние, но и върху психиката и
финансовото състояние на семейството му - неговата съпруга и
непълнолетната му дъщеря. Същите не само били лишени от финансово
обезпечение от негова страна, но и се е наложило съпругата му Е.Б. да
изтегли паричен кредит, по-голямата част от който за поемане разхода за
внасяне на паричната му гаранция. В този период имала задължения да
погасява ежемесечните анюитетни вноски по кредита, да заплаща всички
битово- консумативни разходи, да поема грижите за възпитанието и
обучението за дъщеря им и то с основен месечен доход в размер от 650 лв., от
които 182,31лв. били за погасяване на изтегления паричен кредит. Отделно
дъщеря им започнала да пропуска учебни занятия по повод подигравки на
съученици и срама от това, че баща й е „в затвора“. За отсъствията в училище
Е.Б. е уведомявана устно и писмено. Всичко това тя споделила на съпруга си
в дните на свиждания, като ищецът в периода на задържането му изпитвал
силни негативни емоции - чувство на безсилие да помогне на семейството си,
огорчение от несправедливото обвинение, безпомощност да се погрижи за
възпитанието на дъщеря си.
Бащата на ищеца **** в чийто имот, находящ се в *** на 07.04.2016г.
било извършено претърсване, намерен и иззет наркотик, изпаднал в стрес и
оттогава до момента не желае да контактува със сина си. Въпреки, че ищецът
постоянно правил опити за разговор с баща си с цел да обясни, че делото
срещу него е прекратено и няма вина за ситуацията, получава отказ за
общуване. Това поражда у ищеца чувство на загриженост за здравето на
възрастния му баща и безсилие при опитите да промени отношението си към
него като син и неговото семейство, възприемайки нежеланието на баща си да
прости срама, който е изпитал при извършената полицейска акция в дома му
пред „цялото село” и за който той няма вина.
Продължителен период от време ищецът бил лишен не само от
правото на свободно предвижване, да бъде със семейството си и да възпитава
и се грижа за непълнолетното си дете, но и от правото на труд. Към момента
на наказателното преследване работил на договор в ***, като главен касиер и
за престоя му в следственият арест не е получавал трудово възнаграждение
или това са две заплати и половина.
Общо наказателното преследване срещу ищеца продължил в период
от 201 дни, от 07.04.2016 год. до влизането в законна сила на постановлението
на *** - 24.10.2016 год.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да осъди
ответната страна да заплати на ищеца на основание чл.4, ал.1 вр. с чл.2, ал.1.
т. 1 и т.3 от ЗОДОВ, вр. с чл.52 от ЗЗД, сумата от :
- 25 000,00лева, представляваща обезщетение за причинени му
3
неимуществени вреди от незаконното му задържане за срок от 24 ч. по ЗМВР
със Заповед рег.№316зз-23/07.04.2016 год. на *** при ***, удължено до 72ч.с
постановление на *** от 08.04.2016г. и определение по ЧНД№461/2016 год.
на *** с което му е взета постоянна МН“ЗС“, както и от прекратеното с
постановление на *** от 17.10.2016г. наказателно производство по ДП № Д-
214/2015г. срещу ищеца поради това, че деянието по чл.354а,ал.2,пр.2,т.4 и
пр.1 във вр.с чл.354а ал.1 във вр.д чл.29, ал.1 б.”а” и б.”б” от НК не е
извършено от него;
-3337,90 лева за причинени му имуществени вреди, от които : 2 131лева
неизплатено трудово възнаграждение от работодателя му *** в периода на
задържането му от 07.04.2016г.до 20.10.2016г. и 1206,90 лева, явяваща се
пропорционалната част от заплатената към *** такса за отпускане на
потребителски кредит в общ размер на 9500лв. и ежемесечна застраховка на
кредита, договорна и наказателна лихва върху сумата главницата от 5000лв.
внесена като гаранция по ДП в периода 20.06.2016г.-24.10.2016г. (от Договора
за потребителки кредит и .погасителният план към него), ведно със законната
лихва върху сумата от 24.10.2016 год. до окончателното изплащане на сумата,
както и направените деловодни разноски в настоящото производство, ведно
-176.40 лева за причинени му имуществени вреди, като пропуснати
ползи от законна лихва върху сумата в размер на 5000 лв. представляваща
внесената на 20.06.2016г. -МН“ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ“ по дос.пр.
№Д214/2015 г. по описа на *** до 24.10.2016 год.( датата на влизане в законна
сила на Постановлението за спиране и прекратяване на досъдебното
производство ,както и нейното освобождаване на същата дата)
Претендират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ***, с който
исковете се оспорват и се заявява следното :
Оспорва претенциите за неимуществени и имуществени вреди по
давност с оглед твърденията в самата искова молба, че постановлението за
прекратяване е връчено на ищеца на 17.10.2016 г., добило е стабилитет на
24.10.2016 г., а исковата молба е подадена на 05.11.2021 г. - т.е. след изтичане
на 5-годишния давностен срок.
Не подлежат на обезщетение вреди търпени от членовете на
семейството / трети лица/, които в случая се посочват в исковата молба.
Видно от справката за съдимост на ищеца, същият е осъждан, а
съдебното минало е относимо към интензитета на търпените вреди, които
освен това не са доказани и са в противоречие с поведението му, незачитащо
правовия ред в държавата.
В конкретния случай счита, че не са налице данни за реално
претърпени неимуществени вреди извън обичайните такива, свързани с
положението на обвиняем. Видно от посоченото в исковата молба
наказателното преследване е продължило в период около шест месец, което в
случая се явява абсолютно разумен срок за провеждане на разследването и
събиране на доказателства.
4
Така предявеният иск е неоснователен и по размер, същият е завишен
и в несъответствие с принципа, заложен и в чл.52 от ЗЗД и трайната съдебна
практика. Размерът на обезщетението се определя след преценка на
негативните последици върху личността и психиката на лицето, отражението,
което използваната наказателна репресия е дало в семейния кръг и
обществото, продължителността на увреждане, взетите мерки за
неотклонение и др. В случаите на причинени неимуществени вреди по чл.2,
ал.1 ЗОДОВ, от значение е как обвинението в извършване на престъплението
се е отразило върху здравето, личния живот, чувствата, честта и
достойнството на увредения. Претенцията от 25 000 лв. неимуществени вреди
оспорва като прекомерна. Следва да се има предвид, че паричното
обезщетение за моралните вреди следва да съответства на необходимото за
преодоляването им и че не е проява на справедливост, а е в дисхармония със
справедливостта, определяне на парично обезщетение по - голямо от
необходимото за обезщетяване на претърпените вреди/ Решение №
832/10.11.2010 г. по НД № 593/2010 г.,ВКС/
Така предявеният иск е неоснователен и по размер, същият е завишен и в
несъответствие с принципа, заложен и в чл.52 от ЗЗД и трайната съдебна
практика. Размерът на обезщетението се определя след преценка на
негативните последици върху личността и психиката на лицето, отражението,
което използваната наказателна репресия е дало в семейния кръг и
обществото, продължителността на увреждане, взетите мерки за
неотклонение и др. В случаите на причинени неимуществени вреди по чл. 2,
ал.1 ЗОДОВ, от значение е как обвинението в извършване на престъплението
се е отразило върху здравето, личния живот, чувствата, честта и
достойнството на увредения. Претенцията от 25 000 лв. неимуществени вреди
оспорва като прекомерна.
Във връзка с претенциите за имуществени вреди - 3337 лв. - претенцията
също е погасена по давност, както и претенцията за пропуснати ползи в
размер на 176,40 лв. Оспорва същите и по основание и по размер, тъй като
липсва приложено постановление за прекратяване.
Във връзка с претенцията от 2 131 лв. - неполучено трудово
възнаграждение - липсват доказателства за сключен трудов договор, вкл. за
размер на получавано трудово възнаграждение преди задържането и след
това.
Във връзка с твърдените вреди - 1206, 90 лв. - претърпени вреди от
непогасяване на договор за кредит - липсват доказателства за причинна
връзка между изтеглената сума и воденото наказателно производство. Касае
се за сключен договор между кредитна институция и съпругата на ищеца,
като задълженията за погасяване на кредита са на съпругата. Т.е.
възникналото правоотношение и задълженията по него са между трети лица.
Във връзка с твърдените вреди - пропуснати ползи в размер на 176, 40
лв. от законна лихва върху внесената парична гаранция - оспорва и тази
претенция и по основание, и по размер. Паричната гаранция не е внесена със
средства на ищеца, освен това твърдението за пропусната полза противоречи
5
на твърдението, че сумата, внесена във връзка с паричната гаранция е с
произход - договор за кредит.
В о.с.з. ищецът се явява лично, представлява се от адв.К., която
поддържа иска и навежда доводи в о.с.з. и в представена по делото писмена
защита.
Ответната страна, редовно призована, изразява становище чрез
представляващия по делото прокурор от *** която оспорва исковете и
поддържа изложеното в отговора.
Контролиращата страна *** чрез представляващия я прокурор изразява
становище за неоснователност на предявения иск.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, доводите на
страните и разпоредбите на закона, намира исковете за процесуално
допустими. По основание искът, с който се претендира неимуществено
обезщетение се явява частично основателен и доказан, а искът за
претендирано имуществено обезщетение – изцяло неоснователен и недоказан.
Съгласно чл.2 ал.1 т.1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, *** или съда, при:
задържане под стража, включително като мярка за неотклонение, домашен
арест, когато са били отменени, прилагане от съда на задължително
настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат
отменени, както и при всички други случаи на лишаване от свобода в
нарушение на чл.5,§ 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. (ратифицирана със
закон - ДВ, бр. 66 от 1992 г.) (обн., ДВ, бр. 80 от 1992 г.; изм., бр. 137 от 1998
г.; попр., бр. 97 от 1999 г. и бр. 38 от 2010 г.), наричана по-нататък
"Конвенцията";
Съгласно чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, *** или съда, при
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано. Съгласно чл.4 от същия закон държавата и общините дължат
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка
и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице. Твърденията на ищеца относно
времетраенето /от 07.04.2016год. до 24.10.2016год./ на наказателното
производство срещу него - привличане като обвиняем в рамките на
досъдебното производство и продължителността на същото до момента на
прекратяването с Постановление на *** от 17.10.2016год., не се оспорват.
Установява се в тази връзка, че ищецът бил задържан за 24 часа, респ. за 72
часа, а впоследствие по силата на взета спрямо него мярка за неотклонение
/МН/ Задържане под стража за периода от 07.04.2016год. до 20.06.2016год.,
или задържането му под стража било с продължителност 2м. 7 дни, а
6
продължителността на наказателното производство - 6 м. и 17 дни. Обвинен
бил в извършване на престъпление по чл.354а ал.2, пр.2 т.4 вр. пр.1 вр.
чл.345а ал.1 вр. чл.29 ал. б.“А“ и Б“ от НК – при условията на опасен
рецидив. Установява се, че към момента на привличането му към наказателна
отговорност същият имал семейство /както и понастоящем има такова/, а
именно : съпруга и дъщеря – тогава в 10-ти клас. Установява се, че в хода на
разследването срещу него, бракът на ищеца не е пострадал, съпругата му го
посещавала в мястото на задържането му, носила му храна, а и понастоящем
живеят заедно. Установява се, че към момента на задържането на ищеца
неговата съпруга работила въз основа на сключен трудов договор с ***, като
трудовото й правоотношение било прекратено по взаимно съгласие – пр.
основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ, отразено надлежно в представеното по
делото и прието като доказателство заверено копие от трудовата й книжка.
Установява се, че на 30.05.2016год. съпругата на ищеца сключила договор за
потребителски паричен кредит за сумата от 9500лв., със заемодател – ***
Видно от приложения към същия погасителен план /доказателства,
приложени на л.19 от делото по описа на ПлОС/ е, че последната вноска по
кредита е на 01.05.2023год. Не е спорно /такива са твърденията на самия
ищец в исковата молба, а това не се оспорва от ответната/, че след изменение
на мярката за неотклонение на ищеца от Задържане под стража в Гаранция в
размер 5000лв., същата била своевременно платена, респ. след
освобождаването на гаранцията на 26.10.2016год. /влизане в сила на
Постановлението за прекратяване на наказателното производство спрямо
ищеца/ тази сума е внесена по сметката на кредита за частично погасяване на
задължението. Установява се, че понастоящем ищецът работи в ***, а
съпругата му в ***. Установява се, че преди образуване на процесното
наказателно производство срещу него, ищецът е осъждан за притежание на
наркотици, като е изтърпял ефективно наказание Лишаване от свобода за
период от 3 години. Установява се също така, че след образуване на
процесното наказателно производство ищецът е осъден за хулиганство.
Оспорва се в резултат на продължилото срещу ищеца наказателно
производство същият да е претърпял неимуществени и имуществени вреди,
респ. същите да са извън обичайните и презюмирани негативни преживявания
при предявено обвинение за извършено престъпление от общ
характер/притеснение и безпокойство/. Заявява се, че размерът на исковата
претенция за имуществени вреди е силно завишена, а що се отнася до
исковата претенция за имуществени вреди, излага се становище, че същата е
изцяло неоснователна. Прави се възражение и за погасяване на исковата
претенция изцяло като погасена по давност.
На първо място съдът следва да обсъди направеното от ответната
страна възражение за погасена по давност претенция. Намира същото за
неоснователно, т.к. наказателното производство е прекратено с влязло в сила
на 24.10.2016год. постановление на ***, но исковата молба е подадена в съда
на 05.10.2021год. - вх.№ 6450. Същата е подадена до ПлОС, а делото е
прекратено и изпратено по подсъдност на ПлРС. За преценката на 5-
годишния давностен срок е от значение датата на образуване на делото, макар
7
и пред родовонекомпетентния съд, а не датата на впоследствие образуваното
гражданско дело по описа на ПлРС. Възражението се явява неоснователно.
По отношение претенцията на ищеца за неимуществени вреди :
същите ищецът оценява на сумата от 25 000лв. Установява се, че воденето
срещу него наказателно производство продължило в рамките на 6 месеца и 17
дни, от които - 2 месеца и 12 дни с наложена МН „Задържане под стража“. В
подкрепа на твърденията си за изживени болки и страдания, свързани пряко с
душевното му състояние през времетраенето на наказателното производство,
както и с претърпените болки и страдания за това, че през периода на
задържане семейството му било финансово притеснено, респ. че съпругата му
била уволнена заради него от работа, са разпитани свидетелите Е.Б. /негова
съпруга/ и *** – бивш работодател на съпругата на ищеца. От показанията на
св.Е.Б. се установява, че когато научила за задържането на съпруга си
останала много учудена и била сигурна, че това е постановка, независимо, че
в близкото минало ищецът е осъден за такова престъпление. В тази връзка
свидетелката твърди, че ищецът, след изтърпяване на наказанието ЛОС, се
променил към по-добро, а самият той заявява при изслушването си в о.с.з., че
осъзнал грешките, които направил и решил, че трябва да тръгне „по друг път“
– визира промяна в положителна насока за себе си и семейството си. От
показанията на свидетелката се установява, че по време на задържането
редовно посещавала съпруга си и му носела храна, т.к. наскоро било
опериран „от жлъчка“. Твърди, че същият бил притеснен, напрегнат и
разочарован, „защото не е очаквал“. В резултат на задържането на ищеца и
фактическата му липса от семейството, свидетелката твърди, че дъщеря им
започнала много често да отсъства от училище, притеснявала се и се
срамувала от това, че баща й бил задържан. Свидетелката твърди, че поради
факта на задържането на съпруга й се наложило да изтегли кредит в размер на
9500лв., като задържането му също така повлияло негативно на нейната
работа, т.к. се наложило да бъде прекратено трудовото й правоотношение.
Твърди, че й било дадено предизвестие, а 3 дни след прекратяването на
трудовото й правоотношение в *** започнала работа в ***.
От показанията на св.*** се установява, че трудовото правоотношение
на съпругата на ищеца било прекратено най-вече по инициатива на неговия
брат, който е съдружник в дружеството и който бил свидетел на задържането
на ищеца, т.к. тогава пътували заедно до ***. В тази връзка свидетелят
твърди, че на брат му също „били сложени белезници“, от което той бил
много притеснен и ядосан и категорично заявил, че щом съпругът на св.Б. се
занимава с наркотици, не желае повече тя да работи за дружеството. На
конкретно зададени въпроси свидетелят твърди, че не може да си спомни
дали към онзи момент е имал знание за това, че ищецът е осъждан преди това
за притежание на наркотици. Показанията му в останалата част са досежно
това, че свидетелката Б. била добър служител, както и че не поддържал тесни
и лични отношения със служителите си и конкретно с нея. Заявява, че към
онзи момент /на задържането на ищеца/ свидетелката била разстроена,
постоянно плачела. Други свидетели по делото не са разпитвани и на са
8
искани.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите, т.к. се
характеризират с последователност и логичност при излагане на конкретните
твърдения, не са взаимно противоречиви и не се опровергават от други
доказателства, събрани в хода на делото. Изключение съдът прави само по
отношение показанията на св.Е.Б. в отделна част, т.к. същата заявява, че
трудовото й правоотношение било прекратено с предизвестие, че била
„махната“ от работа и била „уволнена“. Това се опровергава именно от
представените от ищеца доказателства. Т.е., в случая съдът приема, че се
касае до неправилно интерпретиране на събитията от страна на тази
свидетелка, вкл. поради неправилен изказ и липса очевидно на необходимото
образование, което е способствало именно за това й изказване и пресъздаване
на събитията. Съдът има предвид следното : каквито и да са били
настроенията и опасенията на работодателите на свидетелката Б. след като
узнали, че съпругът й е задържан заради притежание на наркотици /казано
най-общо/, по делото е представена Заповед №002/ 05.07.2016год., с която
трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ
– по взаимно съгласие, и като причини за прекратяване на трудовия договор е
вписано „Подадена писмена молба“. Действието на трудовия й договор е
прекратено, считано от същата – 05.07.2016год., т.е. не е отправяно
предизвестие от страна на работодателя – заповедта е приложена на л.32 от
делото. Следователно, не са налице доказателства свидетелката да е
„махната“ и „уволнена“, както самата тя твърди. Правното основание за
прекратяване действието на трудовия й договор е вписано в трудовата й
книжка, представена по делото. И това, както и фактът, че свидетелката не е
предявявала иск на основание чл.344 ал.1 т.4 от КТ, доказва факта,че
действието на трудовия й договор е прекратено по взаимно съгласие, а не на
друго основание. Освен това, сами по себе си, причините за това не само, че
не подлежат на изследване от съда, но няма заявени такива, които да внасят
съмнение в този извод на съда. Със свидетелски показания, и то в рамките на
настоящия процес, не се доказва основание за прекратяване на ТПО.
Все във вр. с наведените от ищеца доводи досежно трудовата
ангажираност на свидетелката следва да се посочи и следното: няма
доказателства свидетелката да е уволнена, респ. няма доказателства
прекратяване действието на трудовия й договор да е пряка последица от
факта, че съпругът и е бил със взета МН „Задържане под стража“, респ. че
спрямо него е провеждано наказателно производство. Следва да се обърне
внимание, че към момента на прекратяване трудовото правоотношение на
Е.Б. /05.07.2016год./ нейният съпруг вече е бил освободен от мястото на
задържане - освободен на 20.06.2016год. Вярно е, че към този момент е била
променена само вида на МН, в по-лека, а наказателното производство все още
не е било прекратено, но дори и това е фактор най-малко за степента на
обществена опасност на провлеченото към наказателна отговорност лице.
Важното е обаче, че не са налице доказателства задържането на ищеца и
продължилото спрямо него наказателно производство да е било реалната
причина за прекратяване ТПО на неговата съпруга. Същата, видно от
9
доказателствата по делото, започнала работа веднага след това – в ***. Що се
отнася до трудовото възнаграждение, което е получавал при предишния си
работодател и при следващия, то от доказателствата по делото/отразеното в
трудовата й книжка и в Допълнителното споразумение към трудовия й
договор /л.31 от делото/ се обосновава извод, че тази разлика не е била
драстична.
По отношение трудовата заетост на ищеца следва да се отбележи, че
същият твърди, че преди задържането работил в Заложна къща, но не
представя доказателства за това. Твърди също така, че след като бил
освободен от Ареста, след промяната на взетата спрямо него МН в по-лека,
продължил да работи там около 1 година/ т.е след прекратяване на НП/, а след
това напуснал „не по свое желание“. Доказателства за това кога и на какво
основание е било прекратено трудовото му правоотношение не са
представени, при все, че за това следва да се представят писмени
доказателства. В тази връзка следва да се отбележи, че още при насрочване на
делото, съдът е дал изрични указания на ищеца за това каква е неговата
доказателствена тежест, като е посочил конкретни факти и обстоятелства,
които следва да установи и докаже в процеса. Установява се, без да се
представят доказателства, а само въз основа твърденията на ищеца, че
понастоящем работи в ***. Твърди, че на практика процесното наказателно
производство не е било пречка да си намери работа, не се е отразило на
същата, както и че работодателите на са му искали свидетелство за съдимост
и в тази връзка – не знаят, че е осъждан, респ. че е бил задържан.
По отношение влошените отношения на ищеца и неговия баща, като
резултат от процесното образувано наказателно производство : твърденията
за това са само на самия ищец. Необходимо е да се посочи, че съдът отсъжда
на основание ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, събрани в хода на делото. Това не
означава, че не би могло да се вземе предвид твърдението на ищеца в тази
връзка, но НЕСЪМНЕНО това твърдение следва да бъде доказано и
преценено във вр. с всички доказателства, събрани по делото. В конкретния
случай се установява, че ищецът бил задържан на 07.04.2016год. и освободен
от Ареста, с променена МН, на 20.06.2016год. Неговият баща В.Б. починал на
12.12.2021год., т.е. след 5години и 6 месеца. Няма представени доказателства
от страна на ищеца в рамките на този сравнително дълъг период от време как
са се развили отношенията между него и баща му; дали все пак след години
не са се помирили и т.н. Важно е да се отбележи, че твърдения за това излага
само ищецът, а видно от разпита на съпругата му в о.с.з. същата изобщо не
споменава за такъв проблем в семейството. Не е разпитан и друг свидетел за
установяване на тези твърдения на ищеца, а от своя страна съдът не може
хипотетично да приеме за вярно това негово твърдение, т.к. логично би било
както твърдение за сътресение в тези отношения баща-син, дали негативно
отражения, така от друга страна би било логично твърдение за пълна
подкрепа на бащата спрямо сина. Доказателства, които съдът да съобрази не
са представени.
По отношение твърденията на ищеца, че задържането му и проведеното
спрямо него наказателно производство се отразило зле на финансовото
10
състояние на семейството, причинило му като последица болки и страдания:
напълно недоказани са тези твърдения на ищеца. От доказателствата по
делото се установява само, че на 30.05.2016год. /след задържането на ищеца/
съпругата му сключила договор за кредит в размер 9500лв. Установява се, че
заплатила определената Гаранция на ищеца в размер 5000лв. Няма
доказателства обаче, от които да може да се направи извод изтегленият от нея
кредит да е използван именно за заплащане на гаранцията, като вид МН,
наложена на съпруга й. Няма доказателства през годините този кредит да е
необслужван, да е бил просрочван и т.н. Същият понастоящем не е изплатен,
като според твърденията на св.Б. остават за връщане 6000лв., с месечна
вноска 183лв., но доказателства дали това е действителният остатък от този
кредит също не са представени.
По отношение твърденията за това, че задържането на ищеца довело до
неизвинени отсъствия на дъщерята на ищеца в училище: свидетелката Е.Б.
твърди, че след като съпругът й бил задържан дъщеря им много се срамувала,
била стресирана и не ходела на училище. Тези твърдения съдът приема за
достоверни и доказани от доказателствата по делото, но само в известна
степен, а именно : доказва се, че в периода на задържане под стража на ищеца
неговата дъщеря е имала 10 неизвинени отсъствия, НО за периода от
15.09.2015год. до 30.06.2016год. Т.е. НЕ СЕ установява колко от тези
отсъствия са били направени именно в периода на задържане на ищеца под
стража. През учебната 2016/2017год. /наказателното производство спрямо
ищеца е прекратено на 24.10.2016год./, т.е. в останалия период, през който
спрямо ищеца образуваното наказателно производство все още не е било
прекратено, но същият е бил с изменена МН-гаранция, броят на неизвинените
отсъствия на неговата дъщеря са 6 1/3, като отново не е налице яснота дали
този брой действително касае периода на продължилото наказателно
производство или е след това, т.к. крайната дата е 14.06.2017год. Предвид
изрично дадените показания от страна на св.Б., които съдът като цяло
кредитира, макар да отчита степента на заинтересоваността й от изхода на
делото, следва да се приеме, че отсъствието на бащата от семейството се е
отразило в известна степен негативно и майката не е могла да осъществява
необходимия контрол. Видно обаче от справката / л.47 от делото/ е, че в
учебната документация няма данни за причините за направените отсъствия,
както и информация за разговори или писма до родителите. Така установения
факт на отсъствие от училище по неизвинителни причини на дъщерята на
ищеца съдът приема за причина за претърпени болки и страдания от страна
на последния, но не и в размер над нормалното. Следва да се отбележи, че по
делото /за установяване на твърденията на ищеца, относими към предмета на
делото/ не са разпитани други трети лица, а единствено съпругата му /по-
горе беше посочено, че показанията на св.*** касаят преди всичко начина на
прекратяване на ТПО на св.Б., причините за това( което се доказва обаче с
писмени доказателства) и състоянието й към онзи момент/ .
В заключение, по отношение исковата претенция на ищеца за
обезщетение за неимуществени вреди следва да се посочи, че е частично
основателна по изложените дотук съображения, както и поради следното :
11
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост
съгласно чл.52 от ЗЗД. Съдът трябва да изхожда не от субективното си
схващане за справедливост, а от общоприетото обществено становище за
справедливост. Понятието „справедливост“ като морално-етична категория
включва „съотношението между деянието и възмездието, достойнството на
хората и неговото възнаграждаване“. Неимуществените вреди, съгласно
цитираното общо правило, се определят от съда по справедливост, но това не
освобождава ищеца от събиране и представяне на всички доказателства, за да
установи, че е претърпял такива вреди. Във всички случаи вредите трябва да
са действително настъпили и да се докажат от ищеца, освен ако житейският
опит сочи, че всеки нормален човек би изпитвал морално страдание при
конкретните обстоятелства. Съдът приема, че в рамките на тези 6 месеца и 17
дни ищецът е имал притеснения, но не са налице доказателства за това тези
притеснения да са били прекалено големи, надхвърлящи рамките на
обичайните в такива ситуации притеснения; да е преживял изключително
голям стрес и т.н. Няма доказателства за това ищецът да е бил потиснат в
каквато и да било степен - особено в рамки, извън обичайните за ситуацията,
в която се е намирал. Няма доказателства за това именно процесното
обвинение да е било причина същият да страда от някакво заболяване и да е
претърпял някакви сериозни страдания, които да са дали отпечатък върху
неговото здраве /психично и физическо/ - както към определен момент от
миналото, така и понастоящем. Ищецът не е общественоизвестна личност; не
упражнява професия, която да е в зависимост от факта дали е осъждан, дали е
бил задържан по силата на взета МН и т.н. Нещо повече, по делото се
установява, че що се отнася до търсенето и намирането на работа досега, на
ищеца не е искана, респ. същият не е давал информация дали е бил осъждан
или не, а що се отнася до задържането му под стража, то това задържане
самостоятелно /при съобразяване на факта, че ищецът не е осъден по
процесното проведено спрямо него наказателно производство/ не се отразява
по начин, който да пречи на лицето в професионалния и личния му живот.
Ищецът не упражнява професия, която да е с важно обществено-политическо
значение, за да се отрази образуваното спрямо него наказателно производство
негативно върху професионалния му облик и труд. Няма доказателства за
това в резултат на процесното наказателно производство ищецът да не е
могъл да си намери работа, нито има доказателства да е искал да сменя
сферата, в която е полагал труд именно поради причина на проведеното
спрямо него разследване. Съдът приема, че отсъствието на ищеца през
времето, когато е бил задържан, е възможно да е било причина за направени
неизвинени отсъствия от училище от страна на неговата дъщеря, но както по-
горе беше посочено, те не са такъв голям брой /т.к. са дадени за значително
по-голям период от време от относимия по делото/, нето е ясно точно кога
през посочения общ период са направени. От друга страна следва да се
отбележи, че от същата тази справка от учебното заведение е видно, че и след
24.10.2016год. /т.е. не само след като ищецът е бил освободен от Ареста, но и
след като наказателното производство спрямо него вече е било прекратено/
неговата дъщеря е имала неизвинени отсъствия от училище. Това на свой ред
12
обосновава извод, че какъвто и контрол да е осъществявал ищецът спрямо нея
като глава на семейството, очевидно не е бил достатъчен. Важно да се
отбележи, че претърпените болки и страдания от членовете на семейството на
ищеца се отчитат от съда, но дотолкова, доколкото същите са дали отражение
на психо-емоционалното и физическо състояние на самия ищеца, като страна
в процеса. В тази връзка следва да се отбележи, че показанията на св.*** са
по-скоро схематични и общи - забелязала у ищеца притеснение, напрегнатост
и разочарование, „защото не е очаквал“. Няма конкретни твърдения от нейна
страна това състояние на ищеца да пряко предизвикано от проблеми в дома
им, в семейството – било то с детето им, било то с бащата на ищеца и т.н.
Няма конкретни доказателства, няма и твърдения, за това наказателното
преследване спрямо ищеца да се е отразило негативно на негови приятелски
отношения, социални контакти, отношения с близки, роднини и други
членове на обществото. Няма конкретни доказателства, няма и твърдения,
процесното наказателно преследване да е оказало негативно влияние на
здравето на ищеца – липсват твърдения понастоящем той да има
заболявания, за които да твърди, че са се появили като резултат от това
наказателно преследване, респ. такъв въпрос не е изследван по делото
посредством способите, визирани в закона.
С оглед изложеното, съдът приема, че на ищеца се полага обезщетение,
но не и в размера, в който се претендира, т.к. действително този претендиран
размер се явява твърде завишен и не на последно място - НЕДОКАЗАН. Като
взе предвид доказателствата по делото, разгледани във вр. с времетраенето на
наказателното производство, съдът приема, че размерът на обезщетението,
което следва да му присъди е 4000лв., ведно със законната лихва, считано от
24.10.2016год. За разликата до претендираните 25000лв. искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По отношение претенцията за имуществени вреди в общ размер
3 514,30лв. :
Искът се явява изцяло неоснователен и недоказан и следва да бъде
отхвърлен.
- по отношение претенцията за сумата 2 131лв. : претендира се
неизплатено трудово възнаграждение от работодателя му - ***, в периода на
задържането му от 07.04.2016г. до 20.10.2016г. Или, в случая се претендират
пропуснати ползи. Следва да се съобрази задължителното за съдилищата
Тълкувателно решение №3/12.12.2012 г. по тълк. дело №3/2012 г. на ОСГТК
на ВКС, съгласно което обезщетяването на вреди под формата на пропуснати
ползи произтича от доказаната сигурност за увеличаването на имуществото
на кредитора. Действително, цитираното тълкувателно решение е
постановено по повод предявяване на иск по чл.82 от ЗЗД за обезщетяване на
вреди под формата на пропуснати ползи, а систематичното място на чл.82 от
ЗЗД е в частта за договорно неизпълнение, а не в частта за непозволено
увреждане /чл.49 от ЗЗД/, но съдът приема, че то следва да бъде съобразено и
в настоящия казус, тъй като именно ищецът е определил вида на
имуществените си вреди, като пропуснати ползи и претърпени загуби. От
доказателствата по делото се обосновава извод, че твърдяната имуществена
13
вреда под формата на пропусната полза е само евентуална, а не е реално
настъпила. Претендираното от ищеца обезщетение на имуществени вреди за
пропуснати ползи не са от категорията на преките и непосредствени вреди,
които подлежат на обезщетяване по чл.4 от ЗОДОВ. По делото не са налице
доказателства за това нито преди образуване на наказателното производство,
нито към момента на задържането му, нито през времетраенето на
наказателното производство, ищецът да е имал сключен трудов договор. При
това положение съдът приема, че претенцията е недоказана и неоснователна.
- по отношение претенцията за присъждане на сумата 1206,90лв.-
пропорционална част от заплатената към *** такса за отпускане на
потребителски кредит в общ размер на 9500лв. и ежемесечна застраховка на
кредита, договорна и наказателна лихва върху главницата от 5000лв., внесена
като гаранция по ДП в периода 20.06.2016г.-24.10.2016г.: тази претенция
също е недоказана и неоснотвателна. Както беше посочено по-горе в
мотивите, не се доказва по делото предоставеният по искане на съпругата на
ищеца кредит в размер 9500лв. да е бил поискан,респ. използван именно във
вр. с проведеното спрямо ищеца наказателно производство.
- по отношение претенцията за сумата 176,40лв. - претендирано
обезщетение за причинени имуществени вреди - пропуснати ползи от законна
лихва върху сумата в размер на 5000лв., представляваща внесената на
20.06.2016г. -“ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ“ по дос. пр. № Д214/2015 г. по описа
на *** до 24.10.2016 год.( датата на влизане в законна сила на
Постановлението за спиране и прекратяване на досъдебното производство,
както и нейното освобождаване на същата дата). Претенцията се явява
неоснователна и недоказана въз основа на изложените по-горе мотиви.
Искът за имуществени вреди следва да бъде отхвърлен.
По отношение разноските по делото : при този изход на делото
ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените
разноски по делото за адвокат и внесена държавна такса съразмерна
уважената част на исковете, а именно - 202,00лв.
Воден от горното съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.2 ал.1 т.1 и т.3 вр. чл.4 от ЗОДОВ ***, ***,
*** ДА ЗАПЛАТИ на ПЛ. В. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, с
пълномощник Т.К. - Адвокатска колегия ***, съдебен адрес за призоваване:
***, ***, сумата 4000лв., представляваща обезщетение за претърпени
НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ в резултат на обвинение в извършване на
престъпление по чл.354а ал.2, пр.2 т.4 вр. пр.1 вр. чл.345а ал.1 вр. чл.29 ал.
б.“А“ и „Б“ от НК и проведено наказателно производство, прекратено с
Постановление на *** от 17.10.2016год. по досъдебно производство №
14
214/2015год., поради това, че деянието не е извършено от ищеца, както и в
резултат на взета мярка за неотклонение “Задържане под стража“ за периода
от 08.04.2016год. до 20.06.2016год. през времетраенето на наказателното
производство, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
24.10.2016г., до окончателното й изплащане, като за разликата до
претендираните 25 000лв. ОТХВЪРЛЯ иска, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ПЛ. В. Б., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***, против ***, ***, *** иск на основание чл.2 ал.1 т.3 вр. чл.4 от
ЗОДОВ за сумата от 3 514,30лв., претендирано обезщетение за претърпени
имуществени вреди в резултат на проведеното спрямо него наказателно
производство, приключило с влязло в сила Постановление на *** за
прекратяване на наказателното производство Д 241/2015год. поради това, че
деянието не е извършено от ищеца и изразяващи се в пропуснати ползи от
неизплатено трудово възнаграждение, претърпяна загуба от заплатени такса,
застраховка, договорна и наказателна лихва по сключен договор за кредит,
както и пропусната полза от нереализирана законна лихфва върху сумата от
5000лв. - част от предоставен потребителски кредит, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 вр. ал.3 от ГПК ***, ***, *** ДА
ЗАПЛАТИ на ПЛ. В. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, разноски по
делото в размер 202,00лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок
от връчването му чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
15